Хюриет дейли нюз: Гюл се отдръпва, Ердоган настъпва
В отсъствието на обединен мощен претендент, към който опозиционните партии да могат да се обединят против президента Реджеп Тайип Ердоган, името на някогашния президент Абдуллах Гюл изникна като възможен претендент на предварителните избори на 24 юни в Турция, написа Мурат Йеткин за " Хюриет дейли нюз ".
Лидерът на религиозно-консервативната Партия на щастието (ПЩ) Темел Карамоллаоглу беше този, който пръв предложи Гюл като възможен противник за мястото на Ердоган. Странното е, че и тримата - Ердоган, Гюл и Карамоллаоглу, бяха членове на едно и също политическо придвижване - Национален мироглед (Милли гьорюш), водено преди няколко десетилетия от починалия министър председател Неджметтин Ербакан, напомня Йеткин, представен от Българска телеграфна агенция.
Имаше признаци, че Гюл би могъл да е втори вид даже за социалдемократическата основна опозиционна мощ Народнорепубликанската партия (НРП) и за фокусираната върху кюрдския проблем Демократична партия на народите (ДПН). И двете сили желаят обединението на Ердоган с водача на Партията на националистическото деяние (ПНД) Девлет Бахчели да загуби изброите, при които в един и същи ден ще се гласоподава за президент и парламент. Ключът за кандидатурата на Гюл бе в това той да бъде обединен претендент на всички опозиционни сили, в това число на десноцентристката " Добра партия ", чиято лидерка Мерал Акшенер се отдели от ПНД с прочут брой депутати предходната година, написа Мурат Йеткин.
Лидерът на НРП Кемал Кълъчдароглу направи всичко допустимо, като предприе невиждан ход на 22 април: 15 депутати на НРП подадоха оставки, с цел да се причислят към " Добра партия " и да й оказват помощ да образува парламентарна група като нова партия и по този метод да не дадат опция да й бъде попречено да взе участие на изборите. Карамоллаоглу постави огромни старания да убеди Акшенер, която даде обещание, че ще си сътрудничи с ПЩ на парламентарните избори, да отдръпна кандидатурата си за президентството, само че, както наподобява, той се провали. Заместник-председателят на " Добра партия " Юмит Йоздаг съобщи, че " невъобразими хора от бизнес кръговете са се обаждали, с цел да им оказват напън да поддържат кандидатурата на Гюл " и партията е заподозряла някакъв " номер ", напомня още Йеткин.
Междувременно бе обявено, че Хулуси Акар, началникът на Генералния щаб на турската войска и съученик от гимназията на Гюл, го е посетил дружно с представителя на президента Ибрахим Калън, с цел да изиска от него да не става претендент. Говорителят на НРП Бюлент Тезджан подлага на критика тази стъпка, заявявайки, че държавното управление на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) се пробва да употребява армията като лост за политически цели, което партията от години подлага на критика. Нито публикуваните информации, нито думите на Тезджан са коментирани все още от Генералния щаб или президентството, разяснява Йеткин.
След като седмици наред мълча, Гюл даде конференция на 28 април в опит да отговори на ширещите се спекулации. На нея той сподели, че е постигнал " всички политически постове, за които елементарен човек би могъл да си намерения ", служейки като външен министър, министър председател и президент при държавните управления на ПСР. Той сподели, че в този момент би желал да стои настрана от политиката, защото " не е могъл да види консенсус " на опозицията към своята кандидатура, какъвто той счита за наложително изискване.
В изказването си Гюл изрази също по този начин безпокойства за настоящето икономическо и политическо състояние. Той не сподели, че не желае да се изправи против Ердоган, а по-скоро, че е решил да не го прави поради отсъствието на консенсус на опозицията, което може би значи, че не е затворил дефинитивно тази врата.
Лидерът на религиозно-консервативната Партия на щастието (ПЩ) Темел Карамоллаоглу беше този, който пръв предложи Гюл като възможен противник за мястото на Ердоган. Странното е, че и тримата - Ердоган, Гюл и Карамоллаоглу, бяха членове на едно и също политическо придвижване - Национален мироглед (Милли гьорюш), водено преди няколко десетилетия от починалия министър председател Неджметтин Ербакан, напомня Йеткин, представен от Българска телеграфна агенция.
Имаше признаци, че Гюл би могъл да е втори вид даже за социалдемократическата основна опозиционна мощ Народнорепубликанската партия (НРП) и за фокусираната върху кюрдския проблем Демократична партия на народите (ДПН). И двете сили желаят обединението на Ердоган с водача на Партията на националистическото деяние (ПНД) Девлет Бахчели да загуби изброите, при които в един и същи ден ще се гласоподава за президент и парламент. Ключът за кандидатурата на Гюл бе в това той да бъде обединен претендент на всички опозиционни сили, в това число на десноцентристката " Добра партия ", чиято лидерка Мерал Акшенер се отдели от ПНД с прочут брой депутати предходната година, написа Мурат Йеткин.
Лидерът на НРП Кемал Кълъчдароглу направи всичко допустимо, като предприе невиждан ход на 22 април: 15 депутати на НРП подадоха оставки, с цел да се причислят към " Добра партия " и да й оказват помощ да образува парламентарна група като нова партия и по този метод да не дадат опция да й бъде попречено да взе участие на изборите. Карамоллаоглу постави огромни старания да убеди Акшенер, която даде обещание, че ще си сътрудничи с ПЩ на парламентарните избори, да отдръпна кандидатурата си за президентството, само че, както наподобява, той се провали. Заместник-председателят на " Добра партия " Юмит Йоздаг съобщи, че " невъобразими хора от бизнес кръговете са се обаждали, с цел да им оказват напън да поддържат кандидатурата на Гюл " и партията е заподозряла някакъв " номер ", напомня още Йеткин.
Междувременно бе обявено, че Хулуси Акар, началникът на Генералния щаб на турската войска и съученик от гимназията на Гюл, го е посетил дружно с представителя на президента Ибрахим Калън, с цел да изиска от него да не става претендент. Говорителят на НРП Бюлент Тезджан подлага на критика тази стъпка, заявявайки, че държавното управление на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) се пробва да употребява армията като лост за политически цели, което партията от години подлага на критика. Нито публикуваните информации, нито думите на Тезджан са коментирани все още от Генералния щаб или президентството, разяснява Йеткин.
След като седмици наред мълча, Гюл даде конференция на 28 април в опит да отговори на ширещите се спекулации. На нея той сподели, че е постигнал " всички политически постове, за които елементарен човек би могъл да си намерения ", служейки като външен министър, министър председател и президент при държавните управления на ПСР. Той сподели, че в този момент би желал да стои настрана от политиката, защото " не е могъл да види консенсус " на опозицията към своята кандидатура, какъвто той счита за наложително изискване.
В изказването си Гюл изрази също по този начин безпокойства за настоящето икономическо и политическо състояние. Той не сподели, че не желае да се изправи против Ердоган, а по-скоро, че е решил да не го прави поради отсъствието на консенсус на опозицията, което може би значи, че не е затворил дефинитивно тази врата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ