Дървото на любовта
В Осоговската планина, из местността Ангелинкино бранище, се въртял глиган с белег сред ушите от нескопосна пукотевица на долнокачествен авджия с патрони за заек. Онзи ден чичо Ванчо отново сънувал този глиган и в дрямка се зарекъл да го гръмне. Сигурен съм, че ще го гръмне, тъй като съм виждал в дома му кошница със зъби на диви свине, които той с изключително трогване назовава " глиги ".
Тръгнах с чичо Ванчо към Ангелинкиното бранище не толкоз поради животното, а тъй като той загатна, че пътьом ще наскубем такива ароматни треви, които, вложени в картофена яхния или в постен гювеч, могат дотам да трансформират усета им, та човек да се заблуди, че под носа му димят гозби с еленово или фазаново месо. За да ги опазят от плъпнали из Осогово печалбари, локалните хора трансформирали същинското име на терена с подправено - " Ангелинкино бранище ". То станало нещо като ключова дума: когато продавали тревите в изсушен тип или овързани на букетчета, дамите се прекръствали в символ, че приказват истината, и казвали: " Съвсем пресни са. Брахме ги преди изгрев слънце от Ангелинкиното бранище. " И желали високи цени. Ако ти се свидят парите, върви го търси това бранище зад баирите и чукарите. Няма го нито в географските атласи, нито в картите на граничните патрули, нито в планшетите на планинските спасители.
Чичо Ванчо подреди в права линия ловните си пушки и ми предложи да си избера някоя от тях. Аз хванах една, той - друга, и в ранни зори се метнахме на неговия джип. Отпердашихме с цялостна газ към Осоговската планина. Няма да описвам по какъв начин още с първия изстрел този умел ловджия тръшна в прахта глигана, само че в детайли ще опиша случката при навлизането ни в бранището откъм южния му метод.
Най-напред видях една почнала да ръждясва табела, на която се четеше друго име, само че аз нито ще го изрека, нито ще го напиша, тъй като дадох обещание на моя другар да вардя тайната на ароматната тревиста околност. Джипът остана стопиран на ръчна спирачка и подпрян с два камъка в задните гуми до самата табела, а ние поехме във вътрешността. Откъсвахме по няколко стръка от всеки тип, като внимавахме да не настъпваме нежните стъбълца. Аз на вятъра се пробвах да запомня кои от тях какъв усет придават на гозбите и безпределно съжалявах, че не носех нито писалка, нито тефтерче, с цел да ги запиша. По едно време чичо Ванчо ахна и изруга. Помислих, че я някоя змия се е оплела в краката му, я някой трънен шип се е хакнал в ръката му, само че той нито се взираше в обувките си, нито оглеждаше дланите си, а се вглеждаше с присвити очи в далечината, където се чернееше стволът на едно опожарено дърво.
- Сигурно мълния го е блъснала - обадих се аз.
- Ако беше мълния, дървото щеше да е разцепено - отвърна той и махна ядосано с ръка. После продължи: - Викаха му Дървото на любовта. Достатъчно е да потопиш една клечица от него в ракията си, с цел да почувстваш такава сила, която цяла нощ няма да остави жена ти на мира. Преди десетина дни, когато белязаният глиган ми се изплъзна отдолу под носа, това дърво беше напълно читаво. Само част от кората му, огромна колкото подметките на два ботуша, беше деликатно обелена. Реших да се отбия в селската механа, с цел да схвана от какъв напън по този начин е окипазено красивото дърво, само че се отхвърлих, тъй като ме чакаше много път към София, а към този момент беше почнало да се смрачава. Но в този момент няма да пропусна да схвана истината. Качвай се в джипа да забележим какво ще ни кажат.
Кръчмарката се оказа обилна красавица с три брачни халки върху безименния пръст на дясната си ръка. Тия халки даваха знак, че дамата се е омъжвала три пъти и три пъти е оставала вдовица. Щом влязохме, тя разцелува чичо Ванчо като остарял прочут и го попита дали не ме води, с цел да ставам " натъпкан шурей ".
- Не, не - поклати глава моят другар. - Не го повеждам да го сватосвам, а да ми оказва помощ в лова, в разфасоването и товаренето на белязания глиган.
Апетитната кръчмарка се понамръщи и рече някак ядовито:
- Тук гъмжи от дивеч, тъй като нашите мъже не могат да се отделят от полите на невестите си. По никакъв метод не ще успееш да ги склониш да влезнат с пушка в гората и да ударят вкусно животно. Затова вместо зайци и сърни ядем пилетата, които развъждаме в курниците из дворовете си. За пържоли от глиган не можем и да мечтаем.
- Ще ти отрежа парче от бута на дивото прасе, което през днешния ден ударих, само че ще желая в детайли да ми разкажеш какво е станало с Дървото на любовта - сподели чичо Ванчо и потегли към джипа.
Кръчмарката се усмихна до уши, настигна го и го хвана на разположение. Когато се върнаха, тя едвам съумя да напъха огромния бут в хладилника. Безкрайно удовлетворена, госпожата ни сипа по една пилешка чорба, добави по резен домашно юридически самун, и се разположи до нас.
- Никой не знае кой и по кое време е засадил Дървото на любовта - стартира тя. - Говори се, че след Балканската война някакъв пастир си направил от негов клон свирка и щом я надуел, от храстите излизали разюздани самодиви и една след друга го съблазнявали. На третия ден от свирнята си този пастир примрял заради телесна изнемога и при изгрева на луната предал духа си в ръцете на Всевишния. След Първата международна война пък станало традиция всеки жених преди първата си брачна нощ да изпие гърне с вино, в което е потопена съчка от това дърво във формата на настървена неустрашимост. Пристрастили се нашенците към виното с съчка и почнали да се раждат деца в обилие. Но щом 20-годишните съпрузи станели на 40 - умирали. Така е и до ден сегашен. Природата никому не позволява по 10 пъти дневно да се прави на новобрачен. Огледайте се и ще видите, че на никое място из Ангелинкиното бранище няма да срещнете прошарен човек. Един дъртак за кадем не можеш да видиш.
- А коя е тази Ангелинка, на която е кръстено бранището? - попитах любопитно аз.
- Ангелинка била попадия, която, щом починал попът, облякла неговото расо, нахлупила килимявката му и почнала да прави погребалните обреди, с цел да не си отидат от този свят нашите починали мъже неопяти. - Като видя, че се подсмихвам на думите й, кръчмарката тръсна глава и продължи: - За да си доставят нови съпрузи, тукашните вдовици плъпнаха из прилежащите земи. Взеха да водят снажни юнаци, венчаваха се за тях и след някоя и друга година ги закопаваха в еднакъв гроб. Така беше до времето, когато сестра ми довлече от Шар планина някакъв френски археолог, който търсел гроба на Крали Марко. Не откри гроба на Марко Кралевити, само че откри своя. Обаче, преди да хвърли топа, писал на брат си в Париж за Дървото на любовта. Братът се оказа лаком аптекар и когато довтаса тук за погребението, отряза част от кората на дървото. Щом се върнал, почнал да подготвя хапчета за неустрашимост. Толкова доста се търсели, че той дойде повторно за нова кора. При третото идване отряза цялостен клон. Толкова доста забогатял от любовните илачи, толкоз мощен се почувствал като мъж, че се обзавел с млада държанка. Последвала втора, пристигнала и трета. Обаче четвъртата му споделила, че ще бъде негова единствено в случай че се разведе с жена си и се ожени за нея. В деня, когато този подлудял за женски телеса аптекар подал молба за бракоразвод, законната му брачна половинка дойде тук. Помислихме, че е пристигнала да кърши нови клони и започнахме да разсъждаваме тройно или петорно да увеличим продажната цена, обаче до момента в който ние сме размишлявали, тя отишла до дървото, изляла върху него цялостен бидон с бензин и го запалила. Ако не беше по този начин неуместно избързала тази подивяла от ревнивост жена, щяхме да я посъветваме да отсрочва делото по развода, до момента в който мъжът й се гътне от креватно безсилие и тогава цялата насъбрана от хапчетата облага щеше да се изсипе само в нейния джоб. С парите можеше да си избере за брачен партньор подобен жребец, какъвто си пожелае. Но глупачката избърза - загуби и тя, загубихме и ние.
Кръчмарката подвигна празните чинии и попита дали желаем по още една пилешка чорба? Ние се съгласихме и тя продължи:
- Когато нашите дами схванаха какво непоправимо зло ни е сторила, побесняха. И моята сестра ги подучила да изпълнят колата й с пепелянки. Хвърлили няколко змии през отворения прозорец на автомобила й и зачакали. Като видяла, че дървото е изцяло погубено, парижанката се плеснала предостатъчно по бедрата и запалила мотора. Не минала и триста метра, и змиите я ухапали. Тя изпаднала в суматоха, изпуснала кормилото и се обърнала в дерето. Катастрофа заради невнимателно ръководство на моторното транспортно средство - такова беше формалното умозаключение на полицията. По този метод нито сестра ми, нито която и да било от тукашните дами не може да бъде упрекната в преднамерено ликвидиране.
- Жалко за дървото, тъпо за аптекаря, тъпо и за невестата му! - сподели чичо Ванчо, погледна часовника си и се надигна да си вървим.
- Жалко най-много за нас - дамите! - рече троснато кръчмарката и ни разцелува за сбогом. После добави: - Всички се надяваме, че напролет от корените му ще израсте най-малко един стрък.
Накрая ни даде по клечица от него и ни намигна закачливо.
Станко Нацев е роден на 20 ноември 1943 година в София. Завършил е българска лингвистика в Софийския университет " Свети Климент Охридски ". Писател, публицист. Автор е на единадесет книги с лирика, прозаичност и хайку. Лауреат на премията за белетристика за 1999 година на Съюза на българските писатели. Носител е на втора премия, орден и диплом от състезанието на Северноамериканската интернационална поетическа асоциация - 2000 година Негови произведения са превеждани на британски, немски, чешки, съветски, сърбохърватски. Член е на Съюза на българските писатели.
Тръгнах с чичо Ванчо към Ангелинкиното бранище не толкоз поради животното, а тъй като той загатна, че пътьом ще наскубем такива ароматни треви, които, вложени в картофена яхния или в постен гювеч, могат дотам да трансформират усета им, та човек да се заблуди, че под носа му димят гозби с еленово или фазаново месо. За да ги опазят от плъпнали из Осогово печалбари, локалните хора трансформирали същинското име на терена с подправено - " Ангелинкино бранище ". То станало нещо като ключова дума: когато продавали тревите в изсушен тип или овързани на букетчета, дамите се прекръствали в символ, че приказват истината, и казвали: " Съвсем пресни са. Брахме ги преди изгрев слънце от Ангелинкиното бранище. " И желали високи цени. Ако ти се свидят парите, върви го търси това бранище зад баирите и чукарите. Няма го нито в географските атласи, нито в картите на граничните патрули, нито в планшетите на планинските спасители.
Чичо Ванчо подреди в права линия ловните си пушки и ми предложи да си избера някоя от тях. Аз хванах една, той - друга, и в ранни зори се метнахме на неговия джип. Отпердашихме с цялостна газ към Осоговската планина. Няма да описвам по какъв начин още с първия изстрел този умел ловджия тръшна в прахта глигана, само че в детайли ще опиша случката при навлизането ни в бранището откъм южния му метод.
Най-напред видях една почнала да ръждясва табела, на която се четеше друго име, само че аз нито ще го изрека, нито ще го напиша, тъй като дадох обещание на моя другар да вардя тайната на ароматната тревиста околност. Джипът остана стопиран на ръчна спирачка и подпрян с два камъка в задните гуми до самата табела, а ние поехме във вътрешността. Откъсвахме по няколко стръка от всеки тип, като внимавахме да не настъпваме нежните стъбълца. Аз на вятъра се пробвах да запомня кои от тях какъв усет придават на гозбите и безпределно съжалявах, че не носех нито писалка, нито тефтерче, с цел да ги запиша. По едно време чичо Ванчо ахна и изруга. Помислих, че я някоя змия се е оплела в краката му, я някой трънен шип се е хакнал в ръката му, само че той нито се взираше в обувките си, нито оглеждаше дланите си, а се вглеждаше с присвити очи в далечината, където се чернееше стволът на едно опожарено дърво.
- Сигурно мълния го е блъснала - обадих се аз.
- Ако беше мълния, дървото щеше да е разцепено - отвърна той и махна ядосано с ръка. После продължи: - Викаха му Дървото на любовта. Достатъчно е да потопиш една клечица от него в ракията си, с цел да почувстваш такава сила, която цяла нощ няма да остави жена ти на мира. Преди десетина дни, когато белязаният глиган ми се изплъзна отдолу под носа, това дърво беше напълно читаво. Само част от кората му, огромна колкото подметките на два ботуша, беше деликатно обелена. Реших да се отбия в селската механа, с цел да схвана от какъв напън по този начин е окипазено красивото дърво, само че се отхвърлих, тъй като ме чакаше много път към София, а към този момент беше почнало да се смрачава. Но в този момент няма да пропусна да схвана истината. Качвай се в джипа да забележим какво ще ни кажат.
Кръчмарката се оказа обилна красавица с три брачни халки върху безименния пръст на дясната си ръка. Тия халки даваха знак, че дамата се е омъжвала три пъти и три пъти е оставала вдовица. Щом влязохме, тя разцелува чичо Ванчо като остарял прочут и го попита дали не ме води, с цел да ставам " натъпкан шурей ".
- Не, не - поклати глава моят другар. - Не го повеждам да го сватосвам, а да ми оказва помощ в лова, в разфасоването и товаренето на белязания глиган.
Апетитната кръчмарка се понамръщи и рече някак ядовито:
- Тук гъмжи от дивеч, тъй като нашите мъже не могат да се отделят от полите на невестите си. По никакъв метод не ще успееш да ги склониш да влезнат с пушка в гората и да ударят вкусно животно. Затова вместо зайци и сърни ядем пилетата, които развъждаме в курниците из дворовете си. За пържоли от глиган не можем и да мечтаем.
- Ще ти отрежа парче от бута на дивото прасе, което през днешния ден ударих, само че ще желая в детайли да ми разкажеш какво е станало с Дървото на любовта - сподели чичо Ванчо и потегли към джипа.
Кръчмарката се усмихна до уши, настигна го и го хвана на разположение. Когато се върнаха, тя едвам съумя да напъха огромния бут в хладилника. Безкрайно удовлетворена, госпожата ни сипа по една пилешка чорба, добави по резен домашно юридически самун, и се разположи до нас.
- Никой не знае кой и по кое време е засадил Дървото на любовта - стартира тя. - Говори се, че след Балканската война някакъв пастир си направил от негов клон свирка и щом я надуел, от храстите излизали разюздани самодиви и една след друга го съблазнявали. На третия ден от свирнята си този пастир примрял заради телесна изнемога и при изгрева на луната предал духа си в ръцете на Всевишния. След Първата международна война пък станало традиция всеки жених преди първата си брачна нощ да изпие гърне с вино, в което е потопена съчка от това дърво във формата на настървена неустрашимост. Пристрастили се нашенците към виното с съчка и почнали да се раждат деца в обилие. Но щом 20-годишните съпрузи станели на 40 - умирали. Така е и до ден сегашен. Природата никому не позволява по 10 пъти дневно да се прави на новобрачен. Огледайте се и ще видите, че на никое място из Ангелинкиното бранище няма да срещнете прошарен човек. Един дъртак за кадем не можеш да видиш.
- А коя е тази Ангелинка, на която е кръстено бранището? - попитах любопитно аз.
- Ангелинка била попадия, която, щом починал попът, облякла неговото расо, нахлупила килимявката му и почнала да прави погребалните обреди, с цел да не си отидат от този свят нашите починали мъже неопяти. - Като видя, че се подсмихвам на думите й, кръчмарката тръсна глава и продължи: - За да си доставят нови съпрузи, тукашните вдовици плъпнаха из прилежащите земи. Взеха да водят снажни юнаци, венчаваха се за тях и след някоя и друга година ги закопаваха в еднакъв гроб. Така беше до времето, когато сестра ми довлече от Шар планина някакъв френски археолог, който търсел гроба на Крали Марко. Не откри гроба на Марко Кралевити, само че откри своя. Обаче, преди да хвърли топа, писал на брат си в Париж за Дървото на любовта. Братът се оказа лаком аптекар и когато довтаса тук за погребението, отряза част от кората на дървото. Щом се върнал, почнал да подготвя хапчета за неустрашимост. Толкова доста се търсели, че той дойде повторно за нова кора. При третото идване отряза цялостен клон. Толкова доста забогатял от любовните илачи, толкоз мощен се почувствал като мъж, че се обзавел с млада държанка. Последвала втора, пристигнала и трета. Обаче четвъртата му споделила, че ще бъде негова единствено в случай че се разведе с жена си и се ожени за нея. В деня, когато този подлудял за женски телеса аптекар подал молба за бракоразвод, законната му брачна половинка дойде тук. Помислихме, че е пристигнала да кърши нови клони и започнахме да разсъждаваме тройно или петорно да увеличим продажната цена, обаче до момента в който ние сме размишлявали, тя отишла до дървото, изляла върху него цялостен бидон с бензин и го запалила. Ако не беше по този начин неуместно избързала тази подивяла от ревнивост жена, щяхме да я посъветваме да отсрочва делото по развода, до момента в който мъжът й се гътне от креватно безсилие и тогава цялата насъбрана от хапчетата облага щеше да се изсипе само в нейния джоб. С парите можеше да си избере за брачен партньор подобен жребец, какъвто си пожелае. Но глупачката избърза - загуби и тя, загубихме и ние.
Кръчмарката подвигна празните чинии и попита дали желаем по още една пилешка чорба? Ние се съгласихме и тя продължи:
- Когато нашите дами схванаха какво непоправимо зло ни е сторила, побесняха. И моята сестра ги подучила да изпълнят колата й с пепелянки. Хвърлили няколко змии през отворения прозорец на автомобила й и зачакали. Като видяла, че дървото е изцяло погубено, парижанката се плеснала предостатъчно по бедрата и запалила мотора. Не минала и триста метра, и змиите я ухапали. Тя изпаднала в суматоха, изпуснала кормилото и се обърнала в дерето. Катастрофа заради невнимателно ръководство на моторното транспортно средство - такова беше формалното умозаключение на полицията. По този метод нито сестра ми, нито която и да било от тукашните дами не може да бъде упрекната в преднамерено ликвидиране.
- Жалко за дървото, тъпо за аптекаря, тъпо и за невестата му! - сподели чичо Ванчо, погледна часовника си и се надигна да си вървим.
- Жалко най-много за нас - дамите! - рече троснато кръчмарката и ни разцелува за сбогом. После добави: - Всички се надяваме, че напролет от корените му ще израсте най-малко един стрък.
Накрая ни даде по клечица от него и ни намигна закачливо.
Станко Нацев е роден на 20 ноември 1943 година в София. Завършил е българска лингвистика в Софийския университет " Свети Климент Охридски ". Писател, публицист. Автор е на единадесет книги с лирика, прозаичност и хайку. Лауреат на премията за белетристика за 1999 година на Съюза на българските писатели. Носител е на втора премия, орден и диплом от състезанието на Северноамериканската интернационална поетическа асоциация - 2000 година Негови произведения са превеждани на британски, немски, чешки, съветски, сърбохърватски. Член е на Съюза на българските писатели.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ