Суджуци и локуми
В опита си да опише най-хубавия вероятен свят, в който бихме желали да живеем, утопистът Шарл Фурие в средата на XIX в. го слага под знака на " гастрософията " (сиреч на " мъдростта на стомаха " ). Става дума, несъмнено, за чисто утопичен свят, където положителната храна и най-много усетът дотолкоз надвиват над лакомията и алчността, че умереността подсигурява всеобщото благополучие на жителите.
В действителния свят, в който живеем, преяждането, уви, е норма, която бихме могли да определим като " гастрополитика ". Преяжда се с власт, с пари, с запаси. Преяжда се, тъй като е допустимо или пък тъй като го разрешава служебното състояние. И най-много поради убеждението, че " по този начин вършат всички ". Преяжда се световно, а и на напълно битово ниво, в изблик на чист консумативизъм.
Ала даже и от тази позиция историята с четирите тона суджуци, размятани цяла седмица из нашите медии, е омерзяваща с крайния си " гастрополитически примитивизъм " и най-много с това, което тя разкрива за българските нрави и връзки, навързани като свински вътрешности.
Представете си единствено завръзката: по какъв начин от години депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов измъква от предприемач в Добрич специфични, но доста специфични суджуци, и то на камари, напълнени по специфична рецепта с еленово месо персонално за господин министър-председателя Бойко Борисов. И по какъв начин упоменатият предприемач, без да гъкне, го доставя с тях в обилие, явно уверен, че са за " височайшата софра ". Докато внезапно (и тук версиите се разделят) нещо се случва: или предприемачът взема решение да попита господин министър-председателя вкусни ли са суджуците (та да му достави още и да подсети за себе си), или се усъмнява, че доставчикът само го подяжда, или пък най-сетне възроптава, изплашен от разрастващия се вкус на депутата.
И следва развръзката: сърдит (навярно без да осъзнава сравнението), че е изкаран като някакъв нов Гаргантюа, поглъщащ тонове храни, принасяни му верноподанически от популацията,
министър председателят Борисов поде " антираблезиански протест ": той сигнализира прокуратурата, че нито един суджук не е стигнал до него. Съответно основният прокурор Цацаров, угрижен от тази новина, разпореди в незабавен порядък инспекция, която напълно удостовери заявката на господин министър-председателя. Медиите бяха известени за " подяждането " и в цялата страна начена търсене какво е станало с отклонените суджуци, къде са отишли те, не висят ли към момента на някакви ченгели за сушене или пък към този момент са потребени в друга сгода.
Немедлено и чрезвичайно в Добрич се явиха " на крайници " трима прокурори от звено " Антикорупция ", плюс говорителката на основния прокурор Румяна Арнаудова и бригада спецполицаи. В род " приказва прокуратурата " ни бе обявено, че ще се пазят очевидци, а на място ще се търсят доказателства, които могат да бъдат укрити или унищожени.
За да не си намерения някой, че става дума единствено за 4 тона суджуци (на стойност към 45 000 лева.), бе обявено, че депутатът Мартинов се бил сдобил още с климатик, както и с канапе за офиса, а също нелегално си бил обезпечил и две паркоместа. Пак през медиите изтече информация, че може би около суджуците той е измъкнал и шейсет кг пастърма в допълнение.
Засега в Добрич (може би заради летния сезон) няма да бъде въведено изключително състояние и жандармерията към момента не е завардила главните входове и изходи на града, употребявайки особено подготвени кучета за разкриване на деликатеси.
Междувременно стана ясно, че от години в деловодството на прокуратурата отлежава сигнал по случая, изпратен от добре известния някогашен премиерски консултант по антикорупцията Яне Янев. Изглежда, че политическата корупция в Добрич е много по-дълбока и нещата въобще не се свеждат единствено до шумно търсените от прокуратурата мезета.
Аферата със суджуците във типа, в който ни бе показана, обаче е лесна за консумация от необятната аудитория. " Гастрополитика " в най-потребителски тип, която бързо отклони вниманието на медиите и публиката от много театралната конференция, дадена от прокуратурата по следствието на " модела КТБ ", от която по този начин и не станаха ясни редица значими обстоятелства и условия. Например по какъв начин в тези 1360 тома по делото въобще не се упоменава лице с буквите Д.П. (известно още и като цифрата 10 от тефтерчето на Филип Златанов, за което към този момент всички забравиха).
Не стана ясно и кредитирана ли е с пари от КТБ една медийна империя, нито дали прокуратурата не е разследвала това събитие още през 2009 година, въпреки и да не го проверява през днешния ден.
Продължава да не е ясна ориста и на тези 4 милиарда лева, които всички ние платихме от джобовете си след умишления банкрут на КТБ.
За сметка на това целият запас на прокуратурата и на нейните профилирани звена бе впрегнат в издирването на 4 тона суджуци, дето по този начин и не стигнали до премиера.
На нещо да ви припомня това?
Аз персонално се сещам за христоматийния роман на Чудомир " Суджуците ".
Ако не сте го чели, напомням сюжетната конспирация в резюме. Един лоен, валчест чичко от Ямбол (не от Добрич) се явява при ветеринарния лекар Тровикучков с молба да му се издаде позволение за продажбата на суджуци. Чичкото твърди, че стоката му била от прясна по-прясна, докарана на сол, пипер и кимион. И на часа предлага на ветеринарния контрольор да му отреже, откъдето изиска. Стоката била пробвана, както си му е редът, от локалния партиен водач господин Джаков и от народния представител Двегушев.
Доктор Тровикучков обаче се запъва: суджукът му намирисва, коства му се рисков и би трябвало да бъде погубен. Топчестият чичко избърборва някаква опасност, размахва ръце и изчезва.
След което начева една дандания. Областният партиен водач Джаков декларира, че суджуците са негови и не могат да бъдат иззети. Понамирисвали единствено чувалите, в които той преди този момент пренасял цървули.
Тутакси телефонира и депутатът Двегушев, който отсича: суджуците да се освободят незабавно.
Безсилен, докторът подрежда да се пусне по-голямата част от суджуците. Само тия, дето най-намирисват, да се заровят нейде край града, с цел да не се изтрови популацията. И прозорливо ги залива с газ.
На другия ден обаче той слисан вижда, че сътрудниците, дето е трябвало да заровят суджуците, са ги накачили да се сушат по стълбове и прозорци – едни такива суджуци, лъснати и възсурови.
С оглед на този оракулски роман на Чудомир не би било зле да сезираме прокуратурата да се обърне и към ветеринарната работа в Добрич. Току-виж се окаже, че суджуците са били развалени и затуй не са стигнали по предназначението си. Кой знае.
Не че това е от изключително значение. Нали суджуците бяха към този момент напълно съответно и пропагандно изконсумирани.
Досущ като медийни локуми.
А в устата национална не престават да се роят спорни чувства. Сходни с тия, разказани от различен класик на родната ни литература – Елин Пелин – в далечната 1902 година:
Държавата – написа той – замязва на бакалин, който народът поддържа с труда си, а той вместо истина и правдивост му продава скъпо и прескъпо развалена туршия. Лъже страната. Мащеха е тя за едни, а за други млечна майка.
Така към суджуците и локумите се прибавя и усетът на развалена туршия.
Основоположения в българската " гастрополитика ", маркери на света, в който, уви, живеем.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура "
В действителния свят, в който живеем, преяждането, уви, е норма, която бихме могли да определим като " гастрополитика ". Преяжда се с власт, с пари, с запаси. Преяжда се, тъй като е допустимо или пък тъй като го разрешава служебното състояние. И най-много поради убеждението, че " по този начин вършат всички ". Преяжда се световно, а и на напълно битово ниво, в изблик на чист консумативизъм.
Ала даже и от тази позиция историята с четирите тона суджуци, размятани цяла седмица из нашите медии, е омерзяваща с крайния си " гастрополитически примитивизъм " и най-много с това, което тя разкрива за българските нрави и връзки, навързани като свински вътрешности.
Представете си единствено завръзката: по какъв начин от години депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов измъква от предприемач в Добрич специфични, но доста специфични суджуци, и то на камари, напълнени по специфична рецепта с еленово месо персонално за господин министър-председателя Бойко Борисов. И по какъв начин упоменатият предприемач, без да гъкне, го доставя с тях в обилие, явно уверен, че са за " височайшата софра ". Докато внезапно (и тук версиите се разделят) нещо се случва: или предприемачът взема решение да попита господин министър-председателя вкусни ли са суджуците (та да му достави още и да подсети за себе си), или се усъмнява, че доставчикът само го подяжда, или пък най-сетне възроптава, изплашен от разрастващия се вкус на депутата.
И следва развръзката: сърдит (навярно без да осъзнава сравнението), че е изкаран като някакъв нов Гаргантюа, поглъщащ тонове храни, принасяни му верноподанически от популацията,
министър председателят Борисов поде " антираблезиански протест ": той сигнализира прокуратурата, че нито един суджук не е стигнал до него. Съответно основният прокурор Цацаров, угрижен от тази новина, разпореди в незабавен порядък инспекция, която напълно удостовери заявката на господин министър-председателя. Медиите бяха известени за " подяждането " и в цялата страна начена търсене какво е станало с отклонените суджуци, къде са отишли те, не висят ли към момента на някакви ченгели за сушене или пък към този момент са потребени в друга сгода.
Немедлено и чрезвичайно в Добрич се явиха " на крайници " трима прокурори от звено " Антикорупция ", плюс говорителката на основния прокурор Румяна Арнаудова и бригада спецполицаи. В род " приказва прокуратурата " ни бе обявено, че ще се пазят очевидци, а на място ще се търсят доказателства, които могат да бъдат укрити или унищожени.
За да не си намерения някой, че става дума единствено за 4 тона суджуци (на стойност към 45 000 лева.), бе обявено, че депутатът Мартинов се бил сдобил още с климатик, както и с канапе за офиса, а също нелегално си бил обезпечил и две паркоместа. Пак през медиите изтече информация, че може би около суджуците той е измъкнал и шейсет кг пастърма в допълнение.
Засега в Добрич (може би заради летния сезон) няма да бъде въведено изключително състояние и жандармерията към момента не е завардила главните входове и изходи на града, употребявайки особено подготвени кучета за разкриване на деликатеси.
Междувременно стана ясно, че от години в деловодството на прокуратурата отлежава сигнал по случая, изпратен от добре известния някогашен премиерски консултант по антикорупцията Яне Янев. Изглежда, че политическата корупция в Добрич е много по-дълбока и нещата въобще не се свеждат единствено до шумно търсените от прокуратурата мезета.
Аферата със суджуците във типа, в който ни бе показана, обаче е лесна за консумация от необятната аудитория. " Гастрополитика " в най-потребителски тип, която бързо отклони вниманието на медиите и публиката от много театралната конференция, дадена от прокуратурата по следствието на " модела КТБ ", от която по този начин и не станаха ясни редица значими обстоятелства и условия. Например по какъв начин в тези 1360 тома по делото въобще не се упоменава лице с буквите Д.П. (известно още и като цифрата 10 от тефтерчето на Филип Златанов, за което към този момент всички забравиха).
Не стана ясно и кредитирана ли е с пари от КТБ една медийна империя, нито дали прокуратурата не е разследвала това събитие още през 2009 година, въпреки и да не го проверява през днешния ден.
Продължава да не е ясна ориста и на тези 4 милиарда лева, които всички ние платихме от джобовете си след умишления банкрут на КТБ.
За сметка на това целият запас на прокуратурата и на нейните профилирани звена бе впрегнат в издирването на 4 тона суджуци, дето по този начин и не стигнали до премиера.
На нещо да ви припомня това?
Аз персонално се сещам за христоматийния роман на Чудомир " Суджуците ".
Ако не сте го чели, напомням сюжетната конспирация в резюме. Един лоен, валчест чичко от Ямбол (не от Добрич) се явява при ветеринарния лекар Тровикучков с молба да му се издаде позволение за продажбата на суджуци. Чичкото твърди, че стоката му била от прясна по-прясна, докарана на сол, пипер и кимион. И на часа предлага на ветеринарния контрольор да му отреже, откъдето изиска. Стоката била пробвана, както си му е редът, от локалния партиен водач господин Джаков и от народния представител Двегушев.
Доктор Тровикучков обаче се запъва: суджукът му намирисва, коства му се рисков и би трябвало да бъде погубен. Топчестият чичко избърборва някаква опасност, размахва ръце и изчезва.
След което начева една дандания. Областният партиен водач Джаков декларира, че суджуците са негови и не могат да бъдат иззети. Понамирисвали единствено чувалите, в които той преди този момент пренасял цървули.
Тутакси телефонира и депутатът Двегушев, който отсича: суджуците да се освободят незабавно.
Безсилен, докторът подрежда да се пусне по-голямата част от суджуците. Само тия, дето най-намирисват, да се заровят нейде край града, с цел да не се изтрови популацията. И прозорливо ги залива с газ.
На другия ден обаче той слисан вижда, че сътрудниците, дето е трябвало да заровят суджуците, са ги накачили да се сушат по стълбове и прозорци – едни такива суджуци, лъснати и възсурови.
С оглед на този оракулски роман на Чудомир не би било зле да сезираме прокуратурата да се обърне и към ветеринарната работа в Добрич. Току-виж се окаже, че суджуците са били развалени и затуй не са стигнали по предназначението си. Кой знае.
Не че това е от изключително значение. Нали суджуците бяха към този момент напълно съответно и пропагандно изконсумирани.
Досущ като медийни локуми.
А в устата национална не престават да се роят спорни чувства. Сходни с тия, разказани от различен класик на родната ни литература – Елин Пелин – в далечната 1902 година:
Държавата – написа той – замязва на бакалин, който народът поддържа с труда си, а той вместо истина и правдивост му продава скъпо и прескъпо развалена туршия. Лъже страната. Мащеха е тя за едни, а за други млечна майка.
Така към суджуците и локумите се прибавя и усетът на развалена туршия.
Основоположения в българската " гастрополитика ", маркери на света, в който, уви, живеем.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ