Три ключови резултата от среща на върха за климата в Катовице
В Организация на обединените нации, диалозите за климата, приключили в събота в Катовице, Полша показаха основополагащ справочник от правила за използване на Парижкия контракт за климата, само че се провалиха в обединяването на националните старания за понижаване на въглеродните излъчвания.
Пактът на 195 народи приканва за ограничение до 2 градуса на повишението на температурата на Земята и даже на 1,5 С, в случай че е допустимо.
Ето три основни резултата от 13-дневната среща:
Не задоволително упорит?
След отрезвяващият отчет на Организация на обединените нации през октомври, посочил нуждата от понижаване на излъчванията на парниковите газове с съвсем 50% до 2030 година, с цел да се ограничи световното стопляне до 1,5 ° С, светът - и най-много бедните страни, които към този момент се изтощават от рисковите климатични условия – търси в диалозите на Организация на обединените нации знак, че нациите непринудено ще усилят дейностите си за понижаване на въглеродните излъчвания.
Дори в случай че бъдат изпълнени, тези обещания ще покажат, че температурите се повишават с повече от 3° C над прединдустриалните равнища, рецепта за световен безпорядък, споделят учените. При сегашните трендове нарастването ще бъде към момента по-високо.
Съвместните решения старателно заобикалят явен апел за по-голяма увереност за понижаване на замърсяването от парникови газове преди 2020 година, когато Парижкото съглашение стане оперативно.
Страните по договарянията на 195-те народи даже не биха се съгласили да " приветстват " констатациите на отчета на Междуправителствения панел за климатични промени по отношение на 1.5 C, за което упорстват страните, изложени на риск.
" Това, което видяхме в Полша, разкрива фундаменталнта липса на схващане за актуалната ни рецесия ", сподели Мануел Пулгар-Видал, шеф на направление „ Климат и сила “ на Световния фонд за дива природа. " Ние се нуждаем всички страни да се ангажират с повишение на решимостта за запазване на климата преди 2020 година "
" Загуба и щета "
Парижкото съглашение подсигурява на по-малките разрастващи се страни – които исторически нямат виновност за световното стопляне - 100 милиарда $ (88,5 милиарда евро) годишно, започвайки от 2020 година, с цел да изградят зелена стопанска система и да се оправят с бъдещото влияние на климата.
Правилата също по този начин задължават богатите страни да усилят поддръжката си през идващите две години и да дадат безапелационна информация за това, от кое място ще дойдат бъдещите финансови потоци.
Климатично уязвимите народи също се надяваха да получат известна изясненост за това, което ще се случи след 2025 година, когато изтече задължението за 100 милиарда $, както и за неразбираемо дефинираните задължения за даване на обособен паричен поток- озаглавен " загуба и щета " – който да помогне при оправянето с въздействието на климата тук и в този момент.
Подготвителният интервал към Катовице очерта нов кръг от гаранции, в това число 1,5 милиарда евро от Германия и 500 милиона евро от Норвегия за Зеления фонд за климата. Новите решения успокояват и някои опасения по отношение на неяснотата на бъдещото финансиране - въпреки и не след 2025 година
" Добре е, че част от тези авансово набелязани ограничения бе реализирана ", сподели Мохамед Адоу, водещ специалист по климата. " Но на богатите страни им е било разрешено да разчитат на всичко като финансиране за климата, в това число търговски заеми. "
Глобална стопанска система
Нациите, които упорстват за неотложни дейности, подчертаха в окончателните " решения на конференцията “ нуждата от увеличение на финансирането отвън секторите, характерни за климата, като развиване на възобновими енергийни източници или възстановяване на успеваемостта на постройките.
Изправени пред екзистенциалната опасност от изменението на климата значи също по този начин " да се реализира поредност на финансовите потоци и пътя към ниски излъчвания на парникови газове, и създаване на резистентност към изменението на климата " в цялата международна стопанска система, се споделя в Парижкото съглашение.
Сложните решения в Катовице ще обезпечат покритие както за нациите, които се стремят да разширят допустимо най-вече наложителните дейности за климата, по този начин и за тези, които избират тясна интерпретация, споделиха специалисти.
" Пазарите играят доста значима роля, в случай че желаеме да бъдем решителни ", сподели канадският министър на околната среда Катрин Маккена. " Трябва да използваме частния бранш, имаме потребност милиардите да прераснат в трилиони. " /АФП
Пактът на 195 народи приканва за ограничение до 2 градуса на повишението на температурата на Земята и даже на 1,5 С, в случай че е допустимо.
Ето три основни резултата от 13-дневната среща:
Не задоволително упорит?
След отрезвяващият отчет на Организация на обединените нации през октомври, посочил нуждата от понижаване на излъчванията на парниковите газове с съвсем 50% до 2030 година, с цел да се ограничи световното стопляне до 1,5 ° С, светът - и най-много бедните страни, които към този момент се изтощават от рисковите климатични условия – търси в диалозите на Организация на обединените нации знак, че нациите непринудено ще усилят дейностите си за понижаване на въглеродните излъчвания.
Дори в случай че бъдат изпълнени, тези обещания ще покажат, че температурите се повишават с повече от 3° C над прединдустриалните равнища, рецепта за световен безпорядък, споделят учените. При сегашните трендове нарастването ще бъде към момента по-високо.
Съвместните решения старателно заобикалят явен апел за по-голяма увереност за понижаване на замърсяването от парникови газове преди 2020 година, когато Парижкото съглашение стане оперативно.
Страните по договарянията на 195-те народи даже не биха се съгласили да " приветстват " констатациите на отчета на Междуправителствения панел за климатични промени по отношение на 1.5 C, за което упорстват страните, изложени на риск.
" Това, което видяхме в Полша, разкрива фундаменталнта липса на схващане за актуалната ни рецесия ", сподели Мануел Пулгар-Видал, шеф на направление „ Климат и сила “ на Световния фонд за дива природа. " Ние се нуждаем всички страни да се ангажират с повишение на решимостта за запазване на климата преди 2020 година "
" Загуба и щета "
Парижкото съглашение подсигурява на по-малките разрастващи се страни – които исторически нямат виновност за световното стопляне - 100 милиарда $ (88,5 милиарда евро) годишно, започвайки от 2020 година, с цел да изградят зелена стопанска система и да се оправят с бъдещото влияние на климата.
Правилата също по този начин задължават богатите страни да усилят поддръжката си през идващите две години и да дадат безапелационна информация за това, от кое място ще дойдат бъдещите финансови потоци.
Климатично уязвимите народи също се надяваха да получат известна изясненост за това, което ще се случи след 2025 година, когато изтече задължението за 100 милиарда $, както и за неразбираемо дефинираните задължения за даване на обособен паричен поток- озаглавен " загуба и щета " – който да помогне при оправянето с въздействието на климата тук и в този момент.
Подготвителният интервал към Катовице очерта нов кръг от гаранции, в това число 1,5 милиарда евро от Германия и 500 милиона евро от Норвегия за Зеления фонд за климата. Новите решения успокояват и някои опасения по отношение на неяснотата на бъдещото финансиране - въпреки и не след 2025 година
" Добре е, че част от тези авансово набелязани ограничения бе реализирана ", сподели Мохамед Адоу, водещ специалист по климата. " Но на богатите страни им е било разрешено да разчитат на всичко като финансиране за климата, в това число търговски заеми. "
Глобална стопанска система
Нациите, които упорстват за неотложни дейности, подчертаха в окончателните " решения на конференцията “ нуждата от увеличение на финансирането отвън секторите, характерни за климата, като развиване на възобновими енергийни източници или възстановяване на успеваемостта на постройките.
Изправени пред екзистенциалната опасност от изменението на климата значи също по този начин " да се реализира поредност на финансовите потоци и пътя към ниски излъчвания на парникови газове, и създаване на резистентност към изменението на климата " в цялата международна стопанска система, се споделя в Парижкото съглашение.
Сложните решения в Катовице ще обезпечат покритие както за нациите, които се стремят да разширят допустимо най-вече наложителните дейности за климата, по този начин и за тези, които избират тясна интерпретация, споделиха специалисти.
" Пазарите играят доста значима роля, в случай че желаеме да бъдем решителни ", сподели канадският министър на околната среда Катрин Маккена. " Трябва да използваме частния бранш, имаме потребност милиардите да прераснат в трилиони. " /АФП
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ