Св. прор. Самуил. Св. 37 мчци Пловдивски
В това време, когато израилтяните се управлявали от съдии, а не от царе, живял в гр. Рама или Ариматея един благоверен човек на име Елкана от Левиевото коляно. Той имал две дами - Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна. А у израилтяните бездетството се смятало за знак на Божия недружелюбност. Затова Ана тъгувала доста, пък и познайниците й странели от нея и даже я презирали.
Елкана изпълнявал старателно всички наредби на закона. На всички огромни празници ходел със фамилията си в Силом, гдето тогава се намирала скинията, с цел да принесе жертва Богу. Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със фамилията си. Само Ана едничка не могла нищо да яде: сърцето й било цялостно с горест и тя отново отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде наследник и дала обещание, че в случай че той й окаже тая благосклонност, тя ще Му го посвети. Първосвещеник Илий, който седял при входа на скинията, я гледал с удивление. Тя била прекалено много разчувствана, не произнасяла гласно ни една дума, само че устните й се движели, като произнасяли вътрешна молитва. Като видял нейното изключително неспокойствие, Илий си помислил, че тя е пияна, и й споделил:
- Как си могла ти в подобен тип да дойдеш в Дома Господен? Излез отсам и отрезви се!
Ана смирено дала отговор на първосвещеника:
- Не съм пияна, само че изливам пред Господа скръбта на душата си. Моля те, не ме презирай!
На Илий му станало мъчително, че оскърбил нещастната жена. Той благословил Ана и й споделил:
- Иди си смиром и Израилевият Бог да извърши просбата ти!
Ана се върнала при мъжа си, утешена и укрепена от молитвата. Милосърдният Бог извършил нейната тъжба: тя родила наследник и го нарекла Самуил, което значи " измолен от Бога ".
Родителите прекалено много се зарадвали, че си имат към този момент младенец. И двамата били съгласни да го посветят на Господа, по тази причина щом Самуил навършил три години, Ана го отнесла в Силом при първосвещеника Илий и му споделила:
- Аз съм същата жена, която преди три години молех Бога да ми дарува наследник. Бог извърши молбата ми и аз Му приписвам своето дете. Нека то Му служи през цялостен живот.
И като влезнала в храма, Ана поблагодарила на Господа с пламенна молитва:
" Зарадва се сърцето ми в Господа, въздигна се силата ми посредством моя Бог! Никой не е така свет като Господа и няма твърдина като нашия Бог! Господ умъртвява и съживява. Господ прави индивида бедняк и богат, унижава го и го въздига. От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха. Той извършва молитвата на молещия се и благославя дните на праведника, тъй като не със своята мощност е мощен човек. Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да не се хвали мощният със силата си, да не се хвалят богатите с благосъстоянието си, само че който желае да се хвали, дано се хвали с това, че схваща и познава Господа. "
След молитвата Ана се върнала вкъщи, като оставила детето на грижите на първосвещеника Илий. На всеки празник обаче тя ходела в Силом да се види със сина си и му донасяла дрешки. Майката се радвала, като чувала от Илий, че синът й е мирен, дисциплиниран и ревниво се учил на закона Господен. Радвала се, като видяла младото момче да служи на храма в сфод (ленена дрешка, каквато носели чиновниците на олтара). Илий прекомерно обикнал положителното и добродушно момче и казвал на родителите му: " Да ви благослови Бог за дара, който Му поднесохте! " И Бог показал благосклонност към Ана: дарувал й още три сина и две дъщери.
В началото на своето царуване Саул бил изпълнен със примирение и благочестие. Господ го благословил и му дарувал триумф в делата му. Но властта развратила царя. Той престанал да се вслушва в положителните препоръки на Самуил, нерядко постъпвал даже обратно на Божиите повели, станал горделив и самоуверен. Тогава Господ лишил от него Своята благосклонност.
Амаликитяните, съседи на израилтяните, прогневили Бога със своите закононарушения. Чрез оракул Самуил Господ заповядал на Саул да им разгласи война, да убие царя им и да съобщи на изтребване всичкото им имущество. Саул удържал победа над амаликитяните, само че от изгода запазил за себе си по-добрите техни стада. А когато след това видял Самуила, споделил му, че извършил Божията заръка.
- А що значи това врещене на овци и плач на бикове, каквото слушам отсам? - го запитал пророкът.
- Аз запазил по-добрите амаликитски стада, с цел да ги принеса в жертва Богу - дал отговор Саул.
- Не жертви и не всесъжения е желал от тебе Господ, а смиреност - възразил Самуил. - Послушанието е по-приятно Нему от жертвоприношението. А непокорството е подобен също грях, както и идолопоклонството.
След това пророкът оповестил на Саул, че Господ го е отхвърлил и дава другиму неговия трон. Той бил получил за това признание от Бога.
Самуил обаче жалел за Саул и постоянно молел Бога да отвърне Своя яд от него. Но Господ един път му споделил: " Докога ще плачеш за Саула? Аз го отхвърлих. Вземи елей и иди във Витлеем при Йесей. Един от синовете му ще бъде цар на Израиля. Аз ще ти покажа тоя, който съм избрал. "
Самуил извършил Божията заръка, взел съд със заветен елей и отишъл във Витлеем. Като устроил жертвоприношение, той повекал на жертвения обед Йесея, който живеел там, и синовете му.
Като видял най-големия Йесеев наследник - Елиав, който имал висок растеж и прелестна осанка, Самуил помислил: " Ето, тоя евентуално е определен от Бога! " Но Господ споделил на пророка: " Не гледай нито на растежа, нито на хубостта му, тъй като не него съм избрал за цар. Господ не съди по този начин, както съди човек, тъй като човек вижда единствено външността, а Господ вижда и сърцето. "
Седемте сина на Йесей били един след различен показани на Самуил, само че нито един от тях не бил определен от Бога. Тогава Самуил попитал Йесей:
- Всичките ти ли деца са тука?
- Имам още един, най-малкия, който пасе стадото - дал отговор Йесей.
- Прати за него! - споделил пророкът.
Довели най-малкия наследник на име Давид, и Господ споделил на Самуил: " Това е той, стани и го помажи! " Самуил помазал Давида със заветен елей. От тоя ден и насетне Дух Господен бил върху помазания. Давид, укрепен от Бога, направил доста славни каузи: победил враговете на Израиля и по-късно станал цар.
След като помазал Давида, Самуил се върнал вкъщи си в Рама, гдето живял дружно с двама пророци. Славните дале на Давид възбудили злоба у Саул, който почнал да го преследва. Но Давид намерил покровителството на Самуил.
Светият оракул Самуил починал в дълбока напреднала възраст и целият народ жалил за него. Погребали го в Рама.
Между това Саул траял да се отдалечава от Бога и се предавал на злобата и гордостта. Не доста преди неговата гибел му се явил умрелият оракул Самуил и му повторил, че Бог лишава от него царството и го предава на Давид.
Елкана изпълнявал старателно всички наредби на закона. На всички огромни празници ходел със фамилията си в Силом, гдето тогава се намирала скинията, с цел да принесе жертва Богу. Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със фамилията си. Само Ана едничка не могла нищо да яде: сърцето й било цялостно с горест и тя отново отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде наследник и дала обещание, че в случай че той й окаже тая благосклонност, тя ще Му го посвети. Първосвещеник Илий, който седял при входа на скинията, я гледал с удивление. Тя била прекалено много разчувствана, не произнасяла гласно ни една дума, само че устните й се движели, като произнасяли вътрешна молитва. Като видял нейното изключително неспокойствие, Илий си помислил, че тя е пияна, и й споделил:
- Как си могла ти в подобен тип да дойдеш в Дома Господен? Излез отсам и отрезви се!
Ана смирено дала отговор на първосвещеника:
- Не съм пияна, само че изливам пред Господа скръбта на душата си. Моля те, не ме презирай!
На Илий му станало мъчително, че оскърбил нещастната жена. Той благословил Ана и й споделил:
- Иди си смиром и Израилевият Бог да извърши просбата ти!
Ана се върнала при мъжа си, утешена и укрепена от молитвата. Милосърдният Бог извършил нейната тъжба: тя родила наследник и го нарекла Самуил, което значи " измолен от Бога ".
Родителите прекалено много се зарадвали, че си имат към този момент младенец. И двамата били съгласни да го посветят на Господа, по тази причина щом Самуил навършил три години, Ана го отнесла в Силом при първосвещеника Илий и му споделила:
- Аз съм същата жена, която преди три години молех Бога да ми дарува наследник. Бог извърши молбата ми и аз Му приписвам своето дете. Нека то Му служи през цялостен живот.
И като влезнала в храма, Ана поблагодарила на Господа с пламенна молитва:
" Зарадва се сърцето ми в Господа, въздигна се силата ми посредством моя Бог! Никой не е така свет като Господа и няма твърдина като нашия Бог! Господ умъртвява и съживява. Господ прави индивида бедняк и богат, унижава го и го въздига. От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха. Той извършва молитвата на молещия се и благославя дните на праведника, тъй като не със своята мощност е мощен човек. Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да не се хвали мощният със силата си, да не се хвалят богатите с благосъстоянието си, само че който желае да се хвали, дано се хвали с това, че схваща и познава Господа. "
След молитвата Ана се върнала вкъщи, като оставила детето на грижите на първосвещеника Илий. На всеки празник обаче тя ходела в Силом да се види със сина си и му донасяла дрешки. Майката се радвала, като чувала от Илий, че синът й е мирен, дисциплиниран и ревниво се учил на закона Господен. Радвала се, като видяла младото момче да служи на храма в сфод (ленена дрешка, каквато носели чиновниците на олтара). Илий прекомерно обикнал положителното и добродушно момче и казвал на родителите му: " Да ви благослови Бог за дара, който Му поднесохте! " И Бог показал благосклонност към Ана: дарувал й още три сина и две дъщери.
В началото на своето царуване Саул бил изпълнен със примирение и благочестие. Господ го благословил и му дарувал триумф в делата му. Но властта развратила царя. Той престанал да се вслушва в положителните препоръки на Самуил, нерядко постъпвал даже обратно на Божиите повели, станал горделив и самоуверен. Тогава Господ лишил от него Своята благосклонност.
Амаликитяните, съседи на израилтяните, прогневили Бога със своите закононарушения. Чрез оракул Самуил Господ заповядал на Саул да им разгласи война, да убие царя им и да съобщи на изтребване всичкото им имущество. Саул удържал победа над амаликитяните, само че от изгода запазил за себе си по-добрите техни стада. А когато след това видял Самуила, споделил му, че извършил Божията заръка.
- А що значи това врещене на овци и плач на бикове, каквото слушам отсам? - го запитал пророкът.
- Аз запазил по-добрите амаликитски стада, с цел да ги принеса в жертва Богу - дал отговор Саул.
- Не жертви и не всесъжения е желал от тебе Господ, а смиреност - възразил Самуил. - Послушанието е по-приятно Нему от жертвоприношението. А непокорството е подобен също грях, както и идолопоклонството.
След това пророкът оповестил на Саул, че Господ го е отхвърлил и дава другиму неговия трон. Той бил получил за това признание от Бога.
Самуил обаче жалел за Саул и постоянно молел Бога да отвърне Своя яд от него. Но Господ един път му споделил: " Докога ще плачеш за Саула? Аз го отхвърлих. Вземи елей и иди във Витлеем при Йесей. Един от синовете му ще бъде цар на Израиля. Аз ще ти покажа тоя, който съм избрал. "
Самуил извършил Божията заръка, взел съд със заветен елей и отишъл във Витлеем. Като устроил жертвоприношение, той повекал на жертвения обед Йесея, който живеел там, и синовете му.
Като видял най-големия Йесеев наследник - Елиав, който имал висок растеж и прелестна осанка, Самуил помислил: " Ето, тоя евентуално е определен от Бога! " Но Господ споделил на пророка: " Не гледай нито на растежа, нито на хубостта му, тъй като не него съм избрал за цар. Господ не съди по този начин, както съди човек, тъй като човек вижда единствено външността, а Господ вижда и сърцето. "
Седемте сина на Йесей били един след различен показани на Самуил, само че нито един от тях не бил определен от Бога. Тогава Самуил попитал Йесей:
- Всичките ти ли деца са тука?
- Имам още един, най-малкия, който пасе стадото - дал отговор Йесей.
- Прати за него! - споделил пророкът.
Довели най-малкия наследник на име Давид, и Господ споделил на Самуил: " Това е той, стани и го помажи! " Самуил помазал Давида със заветен елей. От тоя ден и насетне Дух Господен бил върху помазания. Давид, укрепен от Бога, направил доста славни каузи: победил враговете на Израиля и по-късно станал цар.
След като помазал Давида, Самуил се върнал вкъщи си в Рама, гдето живял дружно с двама пророци. Славните дале на Давид възбудили злоба у Саул, който почнал да го преследва. Но Давид намерил покровителството на Самуил.
Светият оракул Самуил починал в дълбока напреднала възраст и целият народ жалил за него. Погребали го в Рама.
Между това Саул траял да се отдалечава от Бога и се предавал на злобата и гордостта. Не доста преди неговата гибел му се явил умрелият оракул Самуил и му повторил, че Бог лишава от него царството и го предава на Давид.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ