В онова време, когато израилтяните се управлявали от съдии, а

В това време, когато израилтяните се управлявали от съдии, а не от царе, живял в гр. Рама или Ариматея един благоверен човек на име Елкана от Левиевото коляно. Той имал две дами – Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна. А у израилтяните бездетството се смятало за знак на Божия недружелюбност. Затова Ана тъгувала доста, пък и познайниците й странели от нея и даже я презирали.
Елкана изпълнявал старателно всички наредби на закона. На всички огромни празници ходел със фамилията си в Силом, гдето тогава се намирала скинията, с цел да принесе жертва Богу. Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със фамилията си. Само Ана едничка не могла нищо да яде: сърцето й било цялостно с горест и тя отново отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде наследник и дала обещание, че в случай че той й окаже тая благосклонност, тя ще Му го посвети. Първосвещеник Илий, който седял при входа на скинията, я гледал с удивление. Тя била прекалено много разчувствана, не произнасяла гласно ни една дума, само че устните й се движели, като произнасяли вътрешна молитва. Като видял нейното изключително неспокойствие, Илий си помислил, че тя е пияна, и й споделил:
- Как си могла ти в подобен тип да дойдеш в Дома Господен? Излез отсам и отрезви се!
Ана смирено дала отговор на първосвещеника:
- Не съм пияна, само че изливам пред Господа скръбта на душата си. Моля те, не ме презирай!
На Илий му станало мъчително, че оскърбил нещастната жена. Той благословил Ана и й споделил:
- Иди си смиром и Израилевият Бог да извърши просбата ти!
Ана се върнала при мъжа си, утешена и укрепена от молитвата. Милосърдният Бог извършил нейната тъжба: тя родила наследник и го нарекла Самуил, което значи " измолен от Бога ".
Родителите прекалено много се зарадвали, че си имат към този момент младенец. И двамата били съгласни да го посветят на Господа, по тази причина щом Самуил навършил три години, Ана го отнесла в Силом при първосвещеника Илий и му споделила:
- Аз съм същата жена, която преди три години молех Бога да ми дарува наследник. Бог извърши молбата ми и аз Му приписвам своето дете. Нека то Му служи през цялостен живот.
И като влезнала в храма, Ана поблагодарила на Господа с пламенна молитва:
" Зарадва се сърцето ми в Господа, въздигна се силата ми посредством моя Бог! Никой не е така свет като Господа и няма твърдина като нашия Бог! Господ умъртвява и съживява. Господ прави индивида бедняк и богат, унижава го и го въздига. От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха. Той извършва молитвата на молещия се и благославя дните на праведника, тъй като не със своята мощност е мощен човек. Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да не се хвали мощният със силата си, да не се хвалят богатите с благосъстоянието си, само че който желае да се хвали, дано се хвали с това, че схваща и познава Господа. "
След молитвата Ана се върнала вкъщи, като оставила детето на грижите на първосвещеника Илий. На всеки празник обаче тя ходела в Силом да се види със сина си и му донасяла дрешки. Майката се радвала, като чувала от Илий, че синът й е мирен, дисциплиниран и ревниво се учил на закона Господен. Радвала се, като видяла младото момче да служи на храма в сфод (ленена дрешка, каквато носели чиновниците на олтара). Илий прекомерно обикнал положителното и добродушно момче и казвал на родителите му: " Да ви благослови Бог за дара, който Му поднесохте! " И Бог показал благосклонност към Ана: дарувал й още три сина и две дъщери.
Първосвещеникът Илий бил в това време и арбитър на израилския народ. Той бил добър човек, изпълнен с религия и благочестие. Но с едно нещо заслужил Божия яд: бил прекомерно благосклонен към децата си, не ги наказвал за техните действия и по тази причина синовете му Офни и Финес станали доста неприятни и развратни люде. Те двамата били свещеници, само че не почитали Бога и не изпълнявали своите длъжности, както би трябвало. Вземали в своя изгода част от пожертвованията, принасяни Богу, и с това отклонявали народа от жертвоприношения. Често Илий чувал недоволства срещу синовете си и тогава им казвал:
- Деца мои, за какво по този начин постъпвате? Вие грешите тежко пред Господа, като отклонявате народа от осъществяване на Неговите повели. Не е хубаво това, що слушам за вас.
Но Офни и Финес по никакъв начин не се вслушвали в кротките увещания на татко си и продължавали да живеят нечестиво. Като арбитър израилски, Илий бил задължен да уволни синовете си и да ги накаже. Но той не се решил да прибегне до суровост. Бог му споделил посредством едного от пророците Си, че Той ще го накаже за неприятното държание на синовете му, " тъй като – споделил Господ посредством устата на пророка – Аз популяризирам тия, които Ме популяризират, а които Ме презират, ще бъдат в непочтеност. " Нататък пророкът предвестил на Илий, че двамата негови синове ще умрат в един ден и Господ ще си дефинира правилен духовник, който ще извършва волята Му и ще Му служи старателно.
Между това момчето Самуил растяло и било едничка разтуха на Илий. Скоро станало очевидно, че то е угодно Богу, че Бог му е пратил Своята берекет и посредством него ще възвестява Своята воля. Веднъж дванадесетгодишното момче, което спяло всяка нощ в скинията (храма Божи), било пробудено от глас, който го викал. Като мислело, че го вика Илий, то бърже станало и отишло в предверието, гдето първосвещеникът спял при вратите на храма.
- Ти ли ме вика, отче? – споделило то на Илий.
- Не, чадо – дал отговор той, - аз не съм те викал. Иди си легни!
Но преди малко момчето заспало, същият глас още веднъж извикал: " Самуиле, Самуиле! " Момчето станало отново и отново отишло при първосвещеника. Три пъти Самуил бил събуждан и отивал при Илий. Тогава Илий схванал, че Господ вика момчето и му споделил:
- Ако отново чуеш, че те викат, кажи: " Говори, Господи, тъй като Твоят раб слуша! "
Действително Самуил чул четвърти път същия глас и дал отговор: " Говори, Господи, тъй като Твоят раб слуша! " И Господ заговорил на Самуил и му възвестил, че ще накаже Илий, загдето той не обуздал синовете си в техните беззакония.
Самуил станал сутринта, отворил вратите на храма, само че се боял да обади на първосвещеника това, което Бог му споделил за него. Обаче Илий го повикал и изискал да му опише всичко. Като чул Господните думи, Илий споделил: " Той е Господ, каквото Му е угодно, това ще направи. "
Господ благословил Самуил и от този момент постоянно възвестявал посредством него Своята воля. Всички в Израил разбрали, че на момъка почива Духът Господен и го почитали като оракул.
В това време израилтяните били прекомерно развратни и непокорни Богу. Те не запомнили благодеянията, които Господ им оказвал, и непрекъснато се отклонявали от Него. Само външно изпълнявали обредите на закона, а сърцата им били надалеч от Бога. И Бог ги санкционирал.
Филистимците, прилежащ народ, нападнали израилтяните. В стълкновение ги разрушили и умъртвили към 4000 души. Израилските началници и старейшини в смут говорили един другиму: " Защо Господ ни порази с такова злополучие? " Тям на разум не пристигнало, че Господ ги санкционира за греховете им и че единствено същинското тяхно разкайване може да умилостиви Бога. Но те споделили: " Да донесем тук ковчега Господен! Неговото наличие ще ни избави от ръката на враговете ни. "
Действително, пратили в Силом за свещения ковчег и го донесли на бойното поле. Те мислели, че забележимото наличие на светинята ще избави израилтяните. Но Господ, Който вижда в сърцата, оказва помощ единствено на тия, които откровено Го обичат и Му служат, а не суеверно единствено се покланят на светинята.
Присъствието на ковчега не избавило израилтяните. Те били напълно разрушени, свещеният ковчег бил покорен от враговете, а Офни и Финес починали. Илий седял при вратата на храма, гледал по пътя и очаквал с неспокойствие вести за сражението. Изведнъж чул зов и рев: боецът който се бил избавил от провалянето, известил на жителите на Силом за успеха на враговете. Когато Илий чул, че ковчегът Божи е взет от враговете и че синовете му са убити, паднал възнак, строшил си гръбнака и починал. Той бил на 98 години, а четиридесет години управлявал Израиля.
Като завладели ковчега, филистимците го сложили в капището на своя кумир Дагон. На другия ден обаче жреците намерили техния кумир да лежи ничком на земята пред ковчега Божи. Те го дигнали, само че на следния ден го намерили отново да лежи на пода разрушен. При това в града и покрайнините му се явили страшни заболявания. Тогава теизпратили ковчега в различен град, само че и там се явили страшни заболявания. Същото станало и в трети град.
Изплашени, филистимците разбрали, че на израилския Бог не е угодно тая реликва да се намира в ръце на инопленници. Затова, обзети от огромен боязън, те върнали на израилтяните свещения ковчег.
Цели 20 години израилтяните били под филистимско иго. Едва тогава почнали да схващат, че съгрешили пред Бога и заслужено са осъдени за своите грехове и идолопоклонството. Самуил се стараел да възбуди у тях усеща на разкайване и обезсърчение.
- Обърнете се с цялото си сърце към Бога – казвал той, - отхвърлете кумирите, на които се покланяте, а служете на единия Бог и Той ще ви окаже благосклонност!
Те послушали Самуила и си го избрали за арбитър и шеф.
Веднъж Самуил събрал целия народ, наложил му пост и принесъл агне в жертва Богу. Дълго и енергично той се молил, а целият народ повтарял след него: " Съгрешихме пред Господа! "
В това време филистимците разбрали за тоя събор и нападнали израилтяните. Ужасен от боязън, народът казвал на Самуил: " Не преставай да молиш Бога за нас! " Самуил ги ободрявал, като им обещавал Божията помощ.
Още не била изгорена жертвата, когато сражението почнало. Господ оказал помощ на разкаялия се Свой народ – неприятелят бил напълно разрушен и извърнат в бягство. Израилтяните се избавили от тежкото иго, филистимците им върнали взетите градове и към този момент не ги тревожили през всичкото време на Самуиловото ръководство.
Израил се радвал на цялостно успокоение. Самуил умно управлявал народа, посещавал всички израилски градове, на всички места съдел заслужено, без да взима никакви блага за своя труд, и непрекъснато благодарял на Господа за Неговата благосклонност.
Когато Самуил стар, отстъпил на синовете си част от властта и ги сложил съдии, като се надявал да откри в тях свои помощници. Но синовете му не следвали неговия образец. Те били алчни и несправедливи. Недоволни от тях, националните старейшини пристигнали да молят Самуил да им избере цар. Никога до тогава израилтяните не били имали цар. Откак Бог ги извел от Египет, Той Сам ги управлявал посредством определени мъже, на които откривал Своята воля. Затова желанието на израилтяните било неугодно Бог: " Те не тебе оскърбиха, а Мене – споделил Бог на Самуил. – Но в случай че желаят това, сложи им цар! " И Господ показал за цар Саул, наследник на Кис, изтъкнат човек от Вениаминовото коляно.
Случило се, че в същото време на Кис се изгубили ослиците. Някой го посъветвал да попита за тях оракул Самуил. При пророка отишъл Саул. Като го видял, Самуил му разкрил волята Божия и излял на главата му заветен елей в символ, че го помазва за цар. Над Саул слязъл Божия Дух, сърцето му се изменило, той почнал да пророчества и приел с огромно примирение вестта, че ще бъде цар израилски.
Самуил събрал народа и заповядал да хвърлят чоп, кой ще бъде цар. Жребият се паднал на Вениаминовото коляно, а от това коляно – на Саул, Кисовия наследник, към този момент посочен от Бога и помазан от Самуил.
Дълго не могли да намерят Саула. Считайки себе си неподобаващ за великия и сложен ранг, Саул се скрил. Най-после го намерили и Самуил го показал на народа. Саул бил хубав, внушителен и от рамената си нагоре по-висок от всички. Целият народ радостно извикал: " Да живее царят! " Някои обаче били недоволни и го презирали, само че Саул не желал да знае за тях. След това Саул удържал огромна победа над амонитяните и тогава целият народ му говорел: " Посочи ни тия, които не те желаеха за цар! Ние ще ги убием! " Но Саул забранил да ги преследват. Всички обикнали храбрия и милосърден цар.
След избиране на царя, Самуил свикал народа и с висок глас му споделил:
- Вие пожелах цар и аз изпълних вашето предпочитание. Аз дълго ви управлявах. Кажета пред Бога: тормозил ли съм някого от вас, обидил ли съм някого, взел ли съм подарък от някого? Говорете самоуверено! Ако някой има недоволство срещу мене, аз съм подготвен да го удовлетворя и в случай че нещо съм взел, ще го върна.
Целият народ единомислещо дал отговор:
- Ти не си ни обиждал, нито си ни тормозил и от никого нищо не си взел. Бог е очевидец, че ние сме удовлетворени от тебе!
Самуил дълго наставлявал народа да пази Божиите заповеди и да служи на Господа старателно:
- Аз в никакъв случай не ще престана да апелирам за вас Бога и да ви показвам същинския път. Служете на Бога същински и той няма да ви остави! Но в случай че вършите зло, ще загинете дружно с вашия цар!
В началото на своето царуване Саул бил изпълнен със примирение и благочестие. Господ го благословил и му дарувал триумф в делата му. Но властта развратила царя. Той престанал да се вслушва в положителните препоръки на Самуил, нерядко постъпвал даже обратно на Божиите повели, станал горделив и самоуверен. Тогава Господ лишил от него Своята благосклонност.
Амаликитяните, съседи на израилтяните, прогневили Бога със своите закононарушения. Чрез оракул Самуил Господ заповядал на Саул да им разгласи война, да убие царя им и да съобщи на изтребване всичкото им имущество. Саул удържал победа над амаликитяните, само че от изгода запазил за себе си по-добрите техни стада. А когато след това видял Самуила, споделил му, че извършил Божията заръка.
- А що значи това врещене на овци и плач на бикове, каквото слушам отсам? – го запитал пророкът.
- Аз запазил по-добрите амаликитски стада, с цел да ги принеса в жертва Богу – дал отговор Саул.
- Не жертви и не всесъжения е желал от тебе Господ, а смиреност – възразил Самуил. – Послушанието е по-приятно Нему от жертвоприношението. А непокорството е подобен също грях, както и идолопоклонството.
След това пророкът оповестил на Саул, че Господ го е отхвърлил и дава другиму неговия трон. Той бил получил за това признание от Бога.
Самуил обаче жалел за Саул и постоянно молел Бога да отвърне Своя яд от него. Но Господ един път му споделил: " Докога ще плачеш за Саула? Аз го отхвърлих. Вземи елей и иди във Витлеем при Йесей. Един от синовете му ще бъде цар на Израиля. Аз ще ти покажа тоя, който съм избрал. "
Самуил извършил Божията заръка, взел съд със заветен елей и отишъл във Витлеем. Като устроил жертвоприношение, той повекал на жертвения обед Йесея, който живеел там, и синовете му.
Като видял най-големия Йесеев наследник – Елиав, който имал висок растеж и прелестна осанка, Самуил помислил: " Ето, тоя евентуално е определен от Бога! " Но Господ споделил на пророка: " Не гледай нито на растежа, нито на хубостта му, тъй като не него съм избрал за цар. Господ не съди по този начин, както съди човек, тъй като човек вижда единствено външността, а Господ вижда и сърцето. "
Седемте сина на Йесей били един след различен показани на Самуил, само че нито един от тях не бил определен от Бога. Тогава Самуил попитал Йесей:
- Всичките ти ли деца са тука?
– Имам още един, най-малкия, който пасе стадото – дал отговор Йесей.
- Прати за него! – споделил пророкът.
Довели най-малкия наследник на име Давид, и Господ споделил на Самуил: " Това е той, стани и го помажи! " Самуил помазал Давида със заветен елей. От тоя ден и насетне Дух Господен бил върху помазания. Давид, укрепен от Бога, направил доста славни каузи: победил враговете на Израиля и по-късно станал цар.
След като помазал Давида, Самуил се върнал вкъщи си в Рама, гдето живял дружно с двама пророци. Славните дале на Давид възбудили злоба у Саул, който почнал да го преследва. Но Давид намерил покровителството на Самуил.
Светият оракул Самуил починал в дълбока напреднала възраст и целият народ жалил за него. Погребали го в Рама.
Между това Саул траял да се отдалечава от Бога и се предавал на злобата и гордостта. Не доста преди неговата гибел му се явил умрелият оракул Самуил и му повторил, че Бог лишава от него царството и го предава на Давид.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).