Жените в музиката: Съдбата на Роуз Мари Маккой и нейните нежни думи
В тези години – 50-те и началото на 60-те – в Съединени американски щати към момента остро се усеща разделянето сред цветнокожи и бели. Това са времена, в които „ белите “ младежи към този момент надават ухо и даже слушат на драго сърце музиката на „ черните “, въпреки и в нощните заведения да се опъват въжета, които да отделят танцуващите черни от танцуващите бели. Светът е неправдив към своите цветнокожи гении, както и към дамите, които дръзват да пристъпят границите на мъжкия свят. Но светът от тези години ни оставя и огромно музикално завещание – такова, което и през днешния ден е желано от мнозина пред комерсиалните части от радиото.
Апропо, всички се досещаме, че тогава радиото е имало напълно друга стойност – по-близка до сакралната. Също както грамофонната плоча.
Изразът „ рокендрол “ още се шепти шепнешком, а Елвис Пресли и Тина Търнър всеки миг ще създадат своите звездни пробиви на сцената. Малко преди 1955-та, когато това се случва, отнякъде изскача едно никому незнайно момиче с извити като бадеми и лъскави като въглен очи. Това момиче е Роуз Мари Маккой – една от най-популярните авторки на текстове на музикални части, творила интензивно до гибелта си през 2015-та година.
Роуз Мари Маккой е родена на 19 април 1922 година в Онайда, щата Арканзас – място, където блусът е считан за дяволска музика, макар че делтата на Мисисипи е призната за отечество на блуса. Отраства в барака с калаен покрив посред четиридесет акровата плантация, която родителите ѝ стопанисват против лихва. Малко по-късно е изпратена при баба си и дядо си в град Хелена, още веднъж в Арканзас, където Роуз Мари учи в гимназия за цветнокожи. Там – единствено на 18 благи по-далеч от родното място – блусът звучи с цялостна мощ и тя има шанса да му любува. През града минават доста известни блус музиканти и момичето на драго сърце слуша осъществяванията им, въпреки и иззад стените на клубовете, написа www.biography.com. По време на едно от свиренията, което блусарите подаряват на гимназистите, тя осъзнава, че в нея се заражда нова фантазия – да стане професионална певица.
И защото в Арканзас по това време няма място за жени-певици, през 1942-а година Роуз Мари се мести в Ню Йорк. Заживява в стая против три $ на седмица, които изкарва от работата си на перачка в една китайска социална пералня. От време на време пее в клубовете.
Докато чака момента, в който ще изгрее на небосклона с пеене, стартира да написа текстове за песни, откривайки, че това ѝ идва отръки. В ерата на попа множеството реализатори употребяват професионални текстописци за шлагерите си и цяла една текстописническа промишленост била съсредоточена на Бродуей 1619. Това била по този начин наречената Brill Building, в която се помещавали текстописци, продуценти и издатели – гореща точка от картата на музикалния бизнес. След работа акулите от сектора отсядали в „ Пържола при Чарли “ – заведение, което приличало повече на музикантска чаршия, защото в него работели и продавали творбите си редица писачи на текстове. Понякога покупко-продажбите се осъществявали, минути откакто текстът бил написан върху салфетката. Много от текстовете на песните на цветнокожи реализатори от това време потеглят от това място.
В това време Роуз Мари се подвизава дружно с колегата си – Чарли Сингълтън – в „ При Чарли “, като заведението е самобитен техен офис. Двамата текстописци идват всяка заран в 4, поръчват си чаша вино за трийсет цента и отпивайки от нея, работят върху нови части през целия ден. Около 4 часа следобяд телефонират на музикалните издатели и те идват в „ При Чарли “, с цел да купят новите текстове на Роуз Мари Маккой и Чарли Сингълтън. „ След това към този момент можехме да си позволим да поръчаме същински скоч, тъй като имахме пари “, споделя Роуз Мари пред National Public Radio, Inc. (US).
Десет години откакто се мести в Ню Йорк, тя получава предложение от дребен лейбъл да напише две блус песни. От тяхното лъчение датира и ползата на продуценти и издатели към дарбата на Роуз Мари – въпреки и не към певческата заложба, както тя се надява, а към гения ѝ да написа. Едно от първите части, които са ѝ поръчани да напише – „ Gabbin’ Blues “ – стига до номер 3 в темп енд блус класацията на Billboard през 1953-та година.
Следват песни за Рут Браун, Напи Браун, Фей Адамс, Биг Джо Търнър, Литъл Уили Джон, The Du Droppers и други R&B реализатори. Това към момента е непокътнатата територия на цветнокожите и се назовава темп енд блус. До момента, в който не настава повратната за американската музика 1955-та година, в която Елвис Пресли се трансформира в сензация за една нощ, а в Кливлънд DJ Алън Фрийд разпространява в своето радио шоу термина „ рокендрол “.
По-късно Арлен Корсано ще напише биография на Роуз Мари Маккой, озаглавявайки книгата „ Смятахме, че вършим блус, а те го нарекоха рокендрол “. Книгата провокира голям брой нови проучвания върху музикалните жанрове, както и донася почести за жената-артист в родния ѝ щат и освен.
По-рано, през 1954-та година дуото Маккой-Сингълтън сътворява песента “Trying to Get to You ”. Първият запис на парчето е в осъществяване на The Eagles – вокална група цветнокожи. Елвис Пресли чува тяхното осъществяване и на идната година я изпява, включвайки я в дебютния си албум. В началото всички вземат решение, че Елвис просто не може да пее – та той повтаря всичко едно към едно: всяко поемане, всяка пауза! После обаче действителността го трансформира в звезда – албумът му прекарва цели 10 седмици преди всичко в поп класациите от това време.
Малко по-късно, през 1956-та година, песента е изпълнена от Roy Orbison and The Teen Kings. Рики Нелсън я изпява през 1959-та, а през 2011 година Крис Айзък я връща към живот с темпераментния си глас:
Следват славни години за Маккой. Редом до дейната работа, тя съумява да си купи къща и зелен кадилак, и да се устрои в личен офис в Brill Building. Нещата вървят чудесно. През 1661-та година тя реализира един от най-големите си шлагери – “I Think It’s Gonna Work Out Fine ”. Парчето е изпято от многообещаващия тандем Айк и Тина Търнър
и е номинирано за Грами. Успехът за Роуз Мари е цялостен и тя работи с разнообразни лейбъли, което ѝ носи облаги и задоволство.
Но с идването на 1964-та година музикалната сцена стартира да добива нов образ. Бийтълс чупят класациите, като единствено една от песните им е кавър – всички останали техни части са авторски. Музиканти като тях и Боб Дилън избират сами да пишат песните си – заради поетическа заложба или фешън наклонност. Старите текстописци безусловно са изхвърлени на улицата и Роуз Мари е една от тях. Докато някои стават продуценти или развиват лична певческа кариера, тя продължава да написа и през 70-те написва и продуцира джаз албум със Сара Вон. „ Топва пръст “ и в кънтри музиката, а настрана от това написва няколко бързи части за актьори като Арета Франклин и Рей Чарлз.
Музиката остава нейна вярна спътница и основен мотор в живота ѝ до самия край. Роуз Мари Маккой издъхва на 92-годишна възраст, до последно обитаваща къщата, която си купува след триумфа на Елвис. Сред плочите, в лоното на своето перо, тя живее музиката, борейки се за своето място. После се реалокира в селенията на една друга сцена – вечността.
Там, където посрещат по гения и смисления път.
Апропо, всички се досещаме, че тогава радиото е имало напълно друга стойност – по-близка до сакралната. Също както грамофонната плоча.
Изразът „ рокендрол “ още се шепти шепнешком, а Елвис Пресли и Тина Търнър всеки миг ще създадат своите звездни пробиви на сцената. Малко преди 1955-та, когато това се случва, отнякъде изскача едно никому незнайно момиче с извити като бадеми и лъскави като въглен очи. Това момиче е Роуз Мари Маккой – една от най-популярните авторки на текстове на музикални части, творила интензивно до гибелта си през 2015-та година.
Роуз Мари Маккой е родена на 19 април 1922 година в Онайда, щата Арканзас – място, където блусът е считан за дяволска музика, макар че делтата на Мисисипи е призната за отечество на блуса. Отраства в барака с калаен покрив посред четиридесет акровата плантация, която родителите ѝ стопанисват против лихва. Малко по-късно е изпратена при баба си и дядо си в град Хелена, още веднъж в Арканзас, където Роуз Мари учи в гимназия за цветнокожи. Там – единствено на 18 благи по-далеч от родното място – блусът звучи с цялостна мощ и тя има шанса да му любува. През града минават доста известни блус музиканти и момичето на драго сърце слуша осъществяванията им, въпреки и иззад стените на клубовете, написа www.biography.com. По време на едно от свиренията, което блусарите подаряват на гимназистите, тя осъзнава, че в нея се заражда нова фантазия – да стане професионална певица.
И защото в Арканзас по това време няма място за жени-певици, през 1942-а година Роуз Мари се мести в Ню Йорк. Заживява в стая против три $ на седмица, които изкарва от работата си на перачка в една китайска социална пералня. От време на време пее в клубовете.
Докато чака момента, в който ще изгрее на небосклона с пеене, стартира да написа текстове за песни, откривайки, че това ѝ идва отръки. В ерата на попа множеството реализатори употребяват професионални текстописци за шлагерите си и цяла една текстописническа промишленост била съсредоточена на Бродуей 1619. Това била по този начин наречената Brill Building, в която се помещавали текстописци, продуценти и издатели – гореща точка от картата на музикалния бизнес. След работа акулите от сектора отсядали в „ Пържола при Чарли “ – заведение, което приличало повече на музикантска чаршия, защото в него работели и продавали творбите си редица писачи на текстове. Понякога покупко-продажбите се осъществявали, минути откакто текстът бил написан върху салфетката. Много от текстовете на песните на цветнокожи реализатори от това време потеглят от това място.
В това време Роуз Мари се подвизава дружно с колегата си – Чарли Сингълтън – в „ При Чарли “, като заведението е самобитен техен офис. Двамата текстописци идват всяка заран в 4, поръчват си чаша вино за трийсет цента и отпивайки от нея, работят върху нови части през целия ден. Около 4 часа следобяд телефонират на музикалните издатели и те идват в „ При Чарли “, с цел да купят новите текстове на Роуз Мари Маккой и Чарли Сингълтън. „ След това към този момент можехме да си позволим да поръчаме същински скоч, тъй като имахме пари “, споделя Роуз Мари пред National Public Radio, Inc. (US).
Десет години откакто се мести в Ню Йорк, тя получава предложение от дребен лейбъл да напише две блус песни. От тяхното лъчение датира и ползата на продуценти и издатели към дарбата на Роуз Мари – въпреки и не към певческата заложба, както тя се надява, а към гения ѝ да написа. Едно от първите части, които са ѝ поръчани да напише – „ Gabbin’ Blues “ – стига до номер 3 в темп енд блус класацията на Billboard през 1953-та година.
Следват песни за Рут Браун, Напи Браун, Фей Адамс, Биг Джо Търнър, Литъл Уили Джон, The Du Droppers и други R&B реализатори. Това към момента е непокътнатата територия на цветнокожите и се назовава темп енд блус. До момента, в който не настава повратната за американската музика 1955-та година, в която Елвис Пресли се трансформира в сензация за една нощ, а в Кливлънд DJ Алън Фрийд разпространява в своето радио шоу термина „ рокендрол “.
По-късно Арлен Корсано ще напише биография на Роуз Мари Маккой, озаглавявайки книгата „ Смятахме, че вършим блус, а те го нарекоха рокендрол “. Книгата провокира голям брой нови проучвания върху музикалните жанрове, както и донася почести за жената-артист в родния ѝ щат и освен.
По-рано, през 1954-та година дуото Маккой-Сингълтън сътворява песента “Trying to Get to You ”. Първият запис на парчето е в осъществяване на The Eagles – вокална група цветнокожи. Елвис Пресли чува тяхното осъществяване и на идната година я изпява, включвайки я в дебютния си албум. В началото всички вземат решение, че Елвис просто не може да пее – та той повтаря всичко едно към едно: всяко поемане, всяка пауза! После обаче действителността го трансформира в звезда – албумът му прекарва цели 10 седмици преди всичко в поп класациите от това време.
Малко по-късно, през 1956-та година, песента е изпълнена от Roy Orbison and The Teen Kings. Рики Нелсън я изпява през 1959-та, а през 2011 година Крис Айзък я връща към живот с темпераментния си глас:
Следват славни години за Маккой. Редом до дейната работа, тя съумява да си купи къща и зелен кадилак, и да се устрои в личен офис в Brill Building. Нещата вървят чудесно. През 1661-та година тя реализира един от най-големите си шлагери – “I Think It’s Gonna Work Out Fine ”. Парчето е изпято от многообещаващия тандем Айк и Тина Търнър
и е номинирано за Грами. Успехът за Роуз Мари е цялостен и тя работи с разнообразни лейбъли, което ѝ носи облаги и задоволство.
Но с идването на 1964-та година музикалната сцена стартира да добива нов образ. Бийтълс чупят класациите, като единствено една от песните им е кавър – всички останали техни части са авторски. Музиканти като тях и Боб Дилън избират сами да пишат песните си – заради поетическа заложба или фешън наклонност. Старите текстописци безусловно са изхвърлени на улицата и Роуз Мари е една от тях. Докато някои стават продуценти или развиват лична певческа кариера, тя продължава да написа и през 70-те написва и продуцира джаз албум със Сара Вон. „ Топва пръст “ и в кънтри музиката, а настрана от това написва няколко бързи части за актьори като Арета Франклин и Рей Чарлз.
Музиката остава нейна вярна спътница и основен мотор в живота ѝ до самия край. Роуз Мари Маккой издъхва на 92-годишна възраст, до последно обитаваща къщата, която си купува след триумфа на Елвис. Сред плочите, в лоното на своето перо, тя живее музиката, борейки се за своето място. После се реалокира в селенията на една друга сцена – вечността.
Там, където посрещат по гения и смисления път.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ