В окончателното коалиционно споразумение, по което ще работи правителството на

В окончателното съдружно съглашение, по което ще работи държавното управление на Кирил Петков, в бранш " Икономика " няма набелязани краткосрочни ограничения. В дълготраен проект е заложена смяна на концесионните такси, тъй че да догонят средноевропейските, като смяната включва и критериите за установяване на размера им. Предвидено е също да се промени Законът за поощряване на вложенията (след правене на цялостна следваща оценка на въздействието на закона по повод постигнатите резултати от наличните стимули). Сред дилемите на кабинета, още веднъж без период, е посочено подготвянето и приемането на разпоредба за изискванията и реда за издаване, удължение и лишаване на уверение за високотехнологичен и/или новаторски план, наименуван стартъп виза.

" Дневник " разгласява цялостния текст на в бранша на стопанската система.

Как преминеха договарянията за съдружно съглашение в бранш стопанска система -.

Визия: Изграждане на стопанска система на висока добавена стойност посредством стимулиране на нововъведения, развиване на човешкия капитал, високоплатени работни места, развита бизнес среда, усъвършенствано ръководство на държавните предприятия.

1. Нулева толерантност към корупцията и създаване на модерни държавни институции, работещи за хората и бизнеса:

1.1. Въвеждане на цялостна бистрота в ръководството и въвеждане на най-хубави практики за битка с корупцията;

• Нулева толерантност към корупция. Създаване на единни стандарти на процесите в обществената администрация и въвеждане на надзор за елиминиране на корупцията и възстановяване на бизнес средата;

• Събиране на познанието, което е насъбрано от администрацията като научени уроци и положителни практики, и шерването му по наличен и транспарантен начин;

• Прозрачност на всички сдружения с държавно присъединяване чрез регулярно и законосъобразно издание на резултатите от активността и финансовите резултати за реализиране на бистрота и отчетност. Измерване на постигнатия обществен резултат от работата на сдруженията с държавно участие;

• Повишаване на прозрачността, публичността и оповестението на критериите по отношение на конкурсните процедури за избор на органи за ръководство и контрол на сдруженията с държавно участие;

• Подобряване на прозрачността и отчетността на разходването на средства по планове съфинансирани от Европейския съюз. Умна система в помощ на бизнеса за европейско финансиране;

1.2 Работеща и ефикасна администрация и регулации, които оказват помощ за развиване на бизнес средата и работят в поддръжка на бизнеса:

• Премахване на административната тежест посредством облекчение на регистрационни и лицензионни режими и спънки за бизнеса. Поетапното облекчение на административното задължение чрез оптимизация на процесите, методите, цифровизация и електронно управление;

• Специален фокус върху обезвреждане на непропорционално високата административна тежест, която се постанова на дребния и междинен бизнес при приемане на нови регулации и законодателни промени. Анализ на вероятните механизми и консолидиране на този механизъм и при правене на предварителна оценка на въздействието на законодателството;

• Създаване на организационна просвета, подходи и механизми за стимулиране на предварителната защита на нарушавания от страна на администрацията по отношение на жителите и бизнеса в допълнение на съществуващите следващи механизми за санкциониране;

• Въвеждане на обслужване на едно гише и необятно въвеждане на електронното обслужване;

• Консултация с бизнеса за идентифициране на административните спънки и поетапното им унищожаване. Изготвяне на план за унищожаване на 100 спънки за 100 дни;

• Въвеждане на механизма на така наречен безмълвно единодушие.

Добра нормативна уредба - разбор и възстановяване на:

- Производството по неплатежоспособност и производството по ликвидация;

- Гарантиране на навременното заплащане от страната към бизнеса;

- Тестов интервал за всяка законодателна смяна (последваща оценка на въздействието) в допълнение към предварителната оценка на въздействие;

- Промяна на Закона за концесиите във връзка с всички концесионни такси да догонят средноевропейските такива, включително критериите за установяване на таксите;

- Осигуряване на по-голяма бистрота и проследимост при дефиниране на критериите за публични поръчки;

• Да се изследва опцията за основаване на публичен съвет към Комисията по икономическа политика и туризъм към Народното събрание, който да се концентрира върху микро- и дребните предприятия;

• Създаване на работна група с посланичество на всички партии и обединения, показани в Народното събраните, по повод обзор на функционалностите на администрацията и реформиране с оглед възстановяване на бизнес средата;

• Ускоряване на процедурите и разплащането на финансовите средства по плановете, съфинансирани от Европейския съюз за микропредприятията, дребните и междинните предприятия;

• Създаване на междуведомствена комисия сред Министерството на стопанската система, Министерството на правораздаването, Министерството на финансите, частния бранш и други заинтригувани страни за разбор и предприемане на ограничения преди да бъдат задействани арбитражни процедури против България;

• Облекчаване на процедурите за свързване на микро-, дребните и междинните предприятия с инфраструктурата.

3. Стратегическо развиване на предприятията с държавно присъединяване и реализиране на бистрота и успеваемост:

• Реформиране на държавните предприятия в сходство с изискванията за присъединение към еврозоната и рекомендациите на Организацията за икономическо съдействие и развиване посредством преобразуването им или в акционерно сдружение, или в агенция/административна конструкция предвид на тяхната активност и предназначение;

• Преразглеждане на потреблението на формата на холдингови структури от страната, и в частност успеваемост и целенасоченост на статута и съществуването на Държавна консолидационна компания;

• Анализ за актуализация на Закона за обществените предприятия и прецизна подготовка на Наредбата за използване на Закона за обществените предприятия;

• Овладяване на здравната рецесия и обезпечаване на опция за бизнеса да работи в изискванията на пандемия:

• Ускоряване отпадането на ограничаващите ограничения след преодоляване на здравната рецесия посредством нараснали равнища на имунизация и построен имунитет;

• Анализ на резултата на ограниченията и прецизиране на режима. Анализ на злоупотребите и при положение на нужда, предприемане на коригиращи действия;

• Регламентиране на отдалечената работа.

3. Повишаване на конкурентоспособността посредством поощряване на нововъведенията, вложенията и основаването на висока добавена стойност в българската стопанска система:

3.1 Насърчаване на нововъведенията и поддръжка за дребния и междинния бизнес и започващите компании:

• Отделяне на Министерство на нововъведенията и растежа като главен мотор за стопански напредък, нововъведения и повишение на конкурентоспособността на дребни и междинни предприятия (МСП) и компании с капацитет за продажби отвън страната, което да координира активността на Българската банка за развиване, Фонда за нововъведения, Фонда на фондовете, европейските фондове за конкурентоспособност, Националния проект за възобновяване и резистентност в частта стопанска система и Българска организация за експортно обезпечаване. Изготвяне на една обща тактика с фокус върху новостартиращи компании с високо равнище на нововъведения и експортен капацитет. Двете министерства се ангажират с точни и ясни годишни индикатори за успеваемост, които регистрират и пред НС;

• Прецизиране на основни, предпочитани браншове и промишлености в съгласуваност с бизнеса и академичната общественост, в които България има капацитет за развиване предвид на интернационалните вериги на добавена стойност за фокусиране на дейностите за създаване на интернационална конкурентоспособност.

Осъществяване на двустранна взаимовръзка сред образованието и стопанската система :

1. Изграждане на тласъци за двустранно съдействие сред висшите образователни заведения и фирмите за повишение на добавената стойност на българските артикули и внедряване на нововъведения и в обичайни индустрии;

2. Създаване на Борд за нововъведения сред Министерството на стопанската система и нововъведенията и Министерството на образованието и науката, който да включва бизнес водачи, ректори, потенциали от българи в чужбина, за основаване на дълготрайни политики за развиването на българската стопанска система и на съответна просветителна система, която да обезпечи нужните фрагменти за бъдещата стопанска система на България;

3. Образование, последващо потребностите на обществото и стопанската система по райони и отрасли;

4. Стимулиране на бизнеса за реализиране на стажантски/практически стратегии на място за студенти и възпитаници от професионални училища;

• Координиране и точно фокусиране на институциите и финансовите механизми в областта на стопанската система в поддръжка на дребния и междинен бизнес, със специфичен фокус върху нововъведения и експорт (Българска банка за развиване, Българска организация за експортно обезпечаване, европейските фондове, Планът за възобновяване и резистентност и други);

• Подкрепа за микро-, дребните и междинните предприятия посредством транспарантно финансиране от Българска банка за развиване. Българска банка за развиване не предстои на приватизация;

• Координиране с оглед цели и основни браншове и основаване на общи артикули за поддръжка на МСП от страна на Българска банка за развиване и Българска организация за експортно застраховане;

• Повишаване на успеваемостта на " София Тех Парк " за основаване и комерсиализация на високотехнологични артикули и услуги;

• Осигуряване на механизъм за разбор на проблеми в стопанската система и идентифициране на рекомендации и коригиращи ограничения (например чрез Съвета за стопански напредък или подобен механизъм);

• Съвместно с Министерство на образованието и науката, предприемане на ограничения за развиване на човешкия капитал още от ранна детска възраст за основаването на задълбочено знание за иновациите;

• Привличане на специалисти и експерти от чужбина чрез механизми като омекотен режим за придобиване на " Синя карта ", Наредба за изискванията и реда за издаване, удължение и лишаване на уверение за високотехнологичен и/или новаторски план, наименуван " Стартъп виза " и други механизми;

• Създаване на ново гъвкаво сдружение в Търговския закон, отговарящо на потребностите на започващи и новаторски компании;

• Създаване на система за развиване на нововъведенията за трансфер на знанието през комерсиализация, предприемачество и развиването на фирмите, в това число проверка на тласъците, поощряване взаимоотношение университет и бизнес, основаване на центрове за трансфер на технологии и познание с районен елемент;

• Позициониране на България като дестинация за нововъведения и високотехнологични промишлености, изнасящи произвеждане с висока добавена стойност на интернационалните пазари;

• Изграждане на взаимовръзка сред нововъведения и защита и предприемане на дейности за основаване на районен център НАТО в България по самодейността DIANA. Специален фокус към включване на военнопромишления комплекс " Вазовски машиностроителни фабрики " ЕАД (ВМЗ) - Сопот;

• Създаване на тласъци за поощряване на ангелските вложения в започващи компании;

• Изграждане на стопанска система на данните и отворените финанси като запас за бизнес. Поетапно минаване напълно към електронни услуги във всички браншове за икономисване разход и време на бизнеса. Провеждане на всеобхватна и огромна осведомителна акция за цифрови услуги. Съвместно с Министерство на превоза основаване на отворени данни за транспортната мрежа и умни системи за ръководство във връзка с дистрибутивността;

• Осигуряване на достъп до трудовия пазар за задгранични жители, които учат в България;

• Привличане на европейски и интернационалните фондове за дялово присъединяване за огромен напредък на българските започващи компании на непознатите пазари;

• Анализ на нуждата от Закон за нововъведенията.

3.2 Насърчаване на вложенията и увеличение каузи на висока добавена стойност в стопанската система:

• Да се проучва опцията за фокусиране на активността на Национална компания индустриални зони към бизнеса с висока добавена стойност;

• Проактивна политика за привличане на стратегически вложители и нови вложения с висока добавена стойност и нови работни места;

• Изграждане на индустриални паркове и зони на база на действителен пазарен интерес от вложители съгласно районните запаси и приоритизиране на база действителна възвръщаемост и на база районно развиване с приоритет върху въгледобивните райони и върху тези с невисок стопански растеж;

• Комбиниране на съществуващо летище със съществуваща безмитна зона и привличане на интернационален карго оператор за основаване на логистични хъбове, които да нареждат България като въздушен портал към Европейския съюз;

• Инвестиции в развиването на районни екосистеми, в това число налично финансиране, основаване на районни клъстери и други механизми;

• Стимулиране трансформиране на спестяванията в вложения за да се покачат локалните и задграничните инвестиции;

• Утвърждаване на страната като финансов и логистичен хъб посредством разкриване на финансови центрове на мултинационални компании и привличането на такива с транспортни мрежи и достъп до интернационалните пазари. Като резултат интернационалните компании с активност отвън страната ще заплащат налози в България;

• Картографиране на ресурсите по региони за по-задълбочено знание за районните специфики, нужди и благоприятни условия, както и основаване на индустриални зони от позиция на ресурсна обезпеченост и бизнес интерес и развиване на дребните обитаеми места;

• Създаване на бързи коридори за осъществяване на капиталови планове - районни бизнес системи, клъстери, хъбове, акселератори, инкубатори;

• Създаване на районна тактика и оптимално потребление на ресурса на Европейския фонд за районно развиване 2021 - 2027;

• Ефективно, ефикасно и насочено към резултатите потребление на фондовете за конкурентоспособност на Европейския съюз и Националния проект за възобновяване и резистентност. Насърчаване на трансгранични планове, в това число с европейско финансиране;

• Изготвяне на цялостна следваща оценка на въздействието на Закона за поощряване на вложенията по повод постигнатите резултати от наличните тласъци.

3.3 Насърчаване на износа

• Мобилизиране на поддръжка за българските компании да излязат на външни пазари (например чрез реализиране на съгласуваност и връзка сред службите по търговско-икономически въпроси и българския бизнес);

• Насърчаване на фирмите, които имат капацитет за експортна активност, в това число с пазарите на Далечния изток и Африка;

• Създаване на принадлежности за нови пазари в Българска организация по експортно застраховане;

• Стимулиране на комерсиалните вериги да са сътрудници за експорт на български артикули на интернационалните пазари;

• Създаване на експертна карта на българите в чужбина, които да подкрепят развиването на фирмите на задграничните вложители в България;

• Специален фокус върху българските компании, които към този момент са съумели на интернационалните пазари, и основаване на среда за продан на информация за увеличение на продуктивността на други компании в тези браншове.

3.4 Кръгова стопанска система:

• Насърчаване на зелените технологии и кръговата стопанска система, посредством налично финансиране и зелен финансов кулоар при омекотен режим и преференциални условия за новаторските компании;

• Внедряване на международните практики за преход на българските бизнеси към кръгова стопанска система, понижаване на отпадъците и ресурсна успеваемост.