Пред нас са блеснали житата, или реколтата като повинност
В публично писмо до Националния действен щаб за битка с ковид Асоциацията на земеделските производители в България показва терзания от въвеждането на европейски зелени коридори за т.нар „ сериозни служащи “, в които влизат и заетите в селското стопанство.
В последните дни на март Европейската комисия издаде нови на практика препоръки, с цел да обезпечи напредването на служащите, упражняващи сериозни специалности в битката с пандемията от COVID-19, за да могат да бъдат там, където са нужни. Като „ сериозни “ се дефинират освен секторите на опазването на здравето и превоза, само че и тези на земеделието и производството на храни, грижите за деца и възрастни хора, както и комуналните услуги.
Според Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) свободното придвижване на тези служащи съставлява както удар по земеделския бранш у нас , по този начин и възможна опасност за огромна част от популацията. Асоциацията отбелязва, че „ водещите медиатори на работна ръка у нас към този момент са задействани да търсят български служащи за Англия, Германия и Испания “ и желае от Националния щаб служащите, в случай че въпреки всичко заминат, „ да не бъдат допускани назад в страната, до момента в който не приключат изключителните ограничения – както в съответната държава-приемник, по този начин и в България. “
На първо място, би трябвало ясно да се подчертае, че такава мярка е противоконституционна . Свободният достъп до територията на Р. България е фундаментално право на българските жители. То не е наранено от ограничението на придвижването по смисъла на новоприетия Закон за изключителното състояние.
Отвъд този конституционно-правен проблем, настояванията на АЗПБ страдат от основни съдържателни дефекти на равнище икономическа аргументация и обществена взаимност. Не излиза наяве кой би се погрижил за работещите, в случай че бъдат принудени да останат в непознатите страни, след приключването на договорите им. Интересно е също дали, в случай че при огледалната догадка, на членовете на АЗПБ се наложи да наемат задгранични служащи, те биха поели уговорката да им обезпечат прехранване за целия интервал на изключителните ограничения, в който те не могат да се върнат по родните си страни.
Освен риска от заразяване, обвързван с пътуването на български жители „ на гурбет “, асоциацията вижда заплаха за самото българско земеделие и все още предлага две спешни ограничения в интерес на бранша, като и двете са в друга степен проблематични.
Първата е така наречен специфичен режим на карантина за служащите, тъй че да могат да продължат да работят при специфични условия, избрани и подсигурени от работодателя. Предложението е фокусирано върху длъжностен превоз и правила за стерилизация, чиито пaраметри обаче на този стадий не са категорично закрепени.
Втората спешна мярка, която АЗПБ предлага, е наложителен 14-дневен труд в селското стопанство за трайно безработните . Земеделските производители са предложили на министър Танева записаните в бюрата по труда да поставят „ публично потребен труд “.
От една страна, „ публично потребен труд “ е израз, който се употребява и в наказателното право и по тази причина използването му е проблематична, защото мълчешком имплицира виновност. От друга, с цел да бъде трудът публично потребен, продукцията или облагата от нея би трябвало да отиват при обществото. Не излиза наяве по какъв начин това би могло да се случва тук. Означава ли, че при полагането на подобен труд членовете на АЗПБ се отхвърлят от облага? Дали по този метод ще се създават храни за обществено слабите или потърпевшите от рецесията? Или приходите от тези артикули по някакъв метод ще бъдат вложени в активност, потребна за цялото общество?
Не може да се отхвърли, че има отношение сред обстоятелството, че хиляди българи всекидневно се записват на трудовата борса, и това, че са нужни фрагменти в областта на земеделието. С други думи, в България фактически са налични незаети работни места. Нека тогава ясно да си зададем въпроса: за какво служащите биха предпочели да оберат реколтата на Западна Европа, макар всички опасности от вероятно пътешестване сега, включително и да останат изолирани на непознато място без прехранване? Ако изискванията, предлагани от нашите аграрни производители, са задоволително привлекателни, то не би ли било задоволително просто да разгласят работните места в Агенцията по заетостта?
Колкото и да е потребно за земеделието ни, това, което безработните биха правили, не е „ да оказват помощ в земеделските стопанства “. То е работа и земеделските производители би трябвало да го назовават по този начин. Ако желаят от страната да насочи фрагменти към бранша им, не трябва да обвързват това с полагащите се компенсации за безработица. В случая те насочат настояването си в качеството на частни работодатели, т.е. не може да става и дума за някаква тегоба. Все отново даже задграничните им сътрудници гледат на българските служащи като наети.
Желанието българските жители да се трудят тук и да не излагат на риск себе си и сънародниците си не може да се сведе до възбрана за пътешестване . Те би трябвало да бъдат привлечени и предпазени и в личната си страна. Тъкмо тъй като земеделието е основен бранш, Асоциацията на земеделските производители е в позиция да изиска от страната да поеме ангажимент, по-сериозен от 60/40, и то в полза на служащите, тъй че те на собствен ред да пожелаят да берат българските плодове и зеленчуци.
Венцислав Върбанов, ръководителят на АЗПБ, твърди, че работа има и макар студената пролет, чакаме добра годишна продукция. Очевидно има и предложение да се ангажират комерсиалните вериги да продават най-малко 50% български хранителни артикули. Необходима е, от една страна, оценка дали производителите ще могат да подсигурят нужните количества и качество. От друга, в случай че логиката е протекционистка – гаранция, че в случай че бъде въведено такова условие, то няма да засегне само българските, а и огромните непознати вериги да вземем за пример. Ако сходна мярка не е включена в Закона за изключителното състояние, не е ли нелегитимна интервенция в пазара? Макар и мощно провокативен, този въпрос визира самата вътрешност на ограниченията на държавното управление и земеделците са тези, които могат и би трябвало да питат. А ние като жители да желаеме от тях да създадат всичко допустимо, с цел да защитят думите на Венцислав Върбанов, че „ селското стопанство е спасявало България при всички национални рецесии до момента “, като предложат в действителност съответни решения и обективни условия за произвеждане на качествени храни на обезпечено налични цени.
В последните дни на март Европейската комисия издаде нови на практика препоръки, с цел да обезпечи напредването на служащите, упражняващи сериозни специалности в битката с пандемията от COVID-19, за да могат да бъдат там, където са нужни. Като „ сериозни “ се дефинират освен секторите на опазването на здравето и превоза, само че и тези на земеделието и производството на храни, грижите за деца и възрастни хора, както и комуналните услуги.
Според Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) свободното придвижване на тези служащи съставлява както удар по земеделския бранш у нас , по този начин и възможна опасност за огромна част от популацията. Асоциацията отбелязва, че „ водещите медиатори на работна ръка у нас към този момент са задействани да търсят български служащи за Англия, Германия и Испания “ и желае от Националния щаб служащите, в случай че въпреки всичко заминат, „ да не бъдат допускани назад в страната, до момента в който не приключат изключителните ограничения – както в съответната държава-приемник, по този начин и в България. “
На първо място, би трябвало ясно да се подчертае, че такава мярка е противоконституционна . Свободният достъп до територията на Р. България е фундаментално право на българските жители. То не е наранено от ограничението на придвижването по смисъла на новоприетия Закон за изключителното състояние.
Отвъд този конституционно-правен проблем, настояванията на АЗПБ страдат от основни съдържателни дефекти на равнище икономическа аргументация и обществена взаимност. Не излиза наяве кой би се погрижил за работещите, в случай че бъдат принудени да останат в непознатите страни, след приключването на договорите им. Интересно е също дали, в случай че при огледалната догадка, на членовете на АЗПБ се наложи да наемат задгранични служащи, те биха поели уговорката да им обезпечат прехранване за целия интервал на изключителните ограничения, в който те не могат да се върнат по родните си страни.
Освен риска от заразяване, обвързван с пътуването на български жители „ на гурбет “, асоциацията вижда заплаха за самото българско земеделие и все още предлага две спешни ограничения в интерес на бранша, като и двете са в друга степен проблематични.
Първата е така наречен специфичен режим на карантина за служащите, тъй че да могат да продължат да работят при специфични условия, избрани и подсигурени от работодателя. Предложението е фокусирано върху длъжностен превоз и правила за стерилизация, чиито пaраметри обаче на този стадий не са категорично закрепени.
Втората спешна мярка, която АЗПБ предлага, е наложителен 14-дневен труд в селското стопанство за трайно безработните . Земеделските производители са предложили на министър Танева записаните в бюрата по труда да поставят „ публично потребен труд “.
От една страна, „ публично потребен труд “ е израз, който се употребява и в наказателното право и по тази причина използването му е проблематична, защото мълчешком имплицира виновност. От друга, с цел да бъде трудът публично потребен, продукцията или облагата от нея би трябвало да отиват при обществото. Не излиза наяве по какъв начин това би могло да се случва тук. Означава ли, че при полагането на подобен труд членовете на АЗПБ се отхвърлят от облага? Дали по този метод ще се създават храни за обществено слабите или потърпевшите от рецесията? Или приходите от тези артикули по някакъв метод ще бъдат вложени в активност, потребна за цялото общество?
Не може да се отхвърли, че има отношение сред обстоятелството, че хиляди българи всекидневно се записват на трудовата борса, и това, че са нужни фрагменти в областта на земеделието. С други думи, в България фактически са налични незаети работни места. Нека тогава ясно да си зададем въпроса: за какво служащите биха предпочели да оберат реколтата на Западна Европа, макар всички опасности от вероятно пътешестване сега, включително и да останат изолирани на непознато място без прехранване? Ако изискванията, предлагани от нашите аграрни производители, са задоволително привлекателни, то не би ли било задоволително просто да разгласят работните места в Агенцията по заетостта?
Колкото и да е потребно за земеделието ни, това, което безработните биха правили, не е „ да оказват помощ в земеделските стопанства “. То е работа и земеделските производители би трябвало да го назовават по този начин. Ако желаят от страната да насочи фрагменти към бранша им, не трябва да обвързват това с полагащите се компенсации за безработица. В случая те насочат настояването си в качеството на частни работодатели, т.е. не може да става и дума за някаква тегоба. Все отново даже задграничните им сътрудници гледат на българските служащи като наети.
Желанието българските жители да се трудят тук и да не излагат на риск себе си и сънародниците си не може да се сведе до възбрана за пътешестване . Те би трябвало да бъдат привлечени и предпазени и в личната си страна. Тъкмо тъй като земеделието е основен бранш, Асоциацията на земеделските производители е в позиция да изиска от страната да поеме ангажимент, по-сериозен от 60/40, и то в полза на служащите, тъй че те на собствен ред да пожелаят да берат българските плодове и зеленчуци.
Венцислав Върбанов, ръководителят на АЗПБ, твърди, че работа има и макар студената пролет, чакаме добра годишна продукция. Очевидно има и предложение да се ангажират комерсиалните вериги да продават най-малко 50% български хранителни артикули. Необходима е, от една страна, оценка дали производителите ще могат да подсигурят нужните количества и качество. От друга, в случай че логиката е протекционистка – гаранция, че в случай че бъде въведено такова условие, то няма да засегне само българските, а и огромните непознати вериги да вземем за пример. Ако сходна мярка не е включена в Закона за изключителното състояние, не е ли нелегитимна интервенция в пазара? Макар и мощно провокативен, този въпрос визира самата вътрешност на ограниченията на държавното управление и земеделците са тези, които могат и би трябвало да питат. А ние като жители да желаеме от тях да създадат всичко допустимо, с цел да защитят думите на Венцислав Върбанов, че „ селското стопанство е спасявало България при всички национални рецесии до момента “, като предложат в действителност съответни решения и обективни условия за произвеждане на качествени храни на обезпечено налични цени.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ