Как е пленен немският фелдмаршал Паулус?
В очите на руските военачалници изпосталелият, бледен и отпаднал пълководец на 6-а войска на вермахта наподобява като преследван звяр.
В нощта на 31 януари 1943 година подразделенията на 38-а мотострелкова бригада на 64-а войска прониква в постройката на универсалния магазин в центъра на Сталинград и го блокира от всички страни. Според пленените немци точно тук е ситуиран щабът на 6-а войска на Фридрих Паулус. Съветската интервенция „Пръстен“ по разгрома на вражеската формация, обсадена в града, върви към своя финал…
„Леговището на звяра“
Apic/Getty Images
След като към 6 ч сутринта руските войски откриват компактен огън с картечници и миномети по постройката, стрелбата от страна на немците е прекъсната. На първия и третия етаж се появяват бели флагове. Противникът желае да договаря.
По заповед на командира на бригадата полковник Иван Бурмаков към универсалния магазин се насочат група парламентаристи отпред със старши лейтенант Фьодор Илченко. Немският офицер, който среща руските бойци, се обръща към тях благодарение на преводач: „Нашият основен шеф желае да приказва с вашия основен началник“. В отговор Илченко му: „Е, нашият основен шеф има доста друга работа. Няма го тук. Ще ви се наложи да си имате работа с мен“.
Сградата на универсалния магазин в Сталинград, в която е покорен Фридрих Паулус
След като подценяват плахата молба на немеца да смъкват оръжието, руските парламентаристи стартират да се спускат в мазето, където е щабът на Паулус. „То беше безусловно натъпкано с бойци – бяха стотици. По-зле от трамвая! Всички бяха мръсни, гладни, а по какъв начин воняха единствено! Изглеждаха ужасно уплашени. Бяха избягали там, с цел да се скрият от картечния огън“, си старши-лейтенантът. След като чува изстрели, Илченко се хваща за кобура, само че се оказва, че това са самоубийци.
Парламентаристите се срещат с командира на 71-а пехотна дивизия на вермахта генерал-майор Фридрих Росек и началника на щаба на 6-а войска военачалник Артур Шмид. Те водят руските бойци в стаята на Паулус. „Фелдмаршалът лежеше на желязно легло без мундир, по една риза“, си Илченко. „На масата гореше свещ, която осветяваше акордеон, подложен на кушетката. Паулус не се здрависа с мен, само че се надигна от леглото и седна. Имаше тип на болен, изстрадал човек; лицето му потрепваше от нервозен тик“.
Преговорите
Фридрих Паулус се предаваGetty Images
Обикновеният лейтенант не може да одобри капитулацията на немския пълководец и последователно в универсалния магазин стартират да идват представители на старшото и висше командване на Червената войска. Няколко часа по-късно, в компанията на няколко полковници и подполковници, в мазето слиза началникът на щаба на 64-а войска генерал-майор Иван Ласкин. Опитвайки се по всякакъв начин да се дистанцира от капитулацията, Паулус делегира правото да водят договаряния на Роске и Шмид.
Докато фелдмаршалът „се привежда във вид“ в прилежащата стая, руските парламентаристи дават на генерала ултиматум: обкръжената формация би трябвало неотложно да приключи съпротивата, да съобщи оръжието и проведено да се съобщи в плен на руските войски.
Разпитът на Фридрих Паулус
Уморени да чакат по кое време най-сетне ще се появи самият Фридрих Паулус, руските военачалници влизат в стаята му. Немският пълководец, по спомените на Ласкин, посреща делегатите с фраза на негоден съветски език: „Фелдмаршал от немската войска Паулус се предава в плен на Червената армия“. Той се извинява, че, защото новото звание му е присвоено едвам на 30 януари, той няма нова униформа и е заставен да се показа в униформа на генерал-полковник. „Но в този момент надали и ще ми би трябвало нова униформа“, с горчива подигравка военачалникът.
Пленяването на Фридрих ПаулусГеоргий Липскеров/Sputnik
В оня миг 6-а войска в Сталинград е разграничена на две изолирани една от друга групировки. След договарянията капитулира южната формация на немските войски, командвана от военачалник Роске. В същото време Паулус отхвърля да издаде заповед за предаването на северната груприовка, само че се съгласява, че от 30 януари нейният командващ генерал-полковник Карл Щрекер ще се подчинява непосредствено на Хитлер.
Безславен край
В центъра на Сталинград към момента текат улични боеве, само че немските офицери, съпровождани от руските командири, към този момент са тръгнали към частите с коли със заповед огънят да бъде преустановен.
След като всички формалности са изчистени и фелдмаршалът получава гаранции за персоналната си сигурност, той и офицерите от щаба са изведени от мазето. Територията към универсалния магазин към този момент е напълно под контрола на руските пехотинци, а военните от вермахта са заети с обезвреждането на минираните сектори.
Превземането на щаба на 6-та войска на ПаулусЯков Рюмкин/Sputnik
„Съветските и немските бойци, които единствено допреди часове стреляха едни по други, стояха спокойно в двора един до друг, държейки оръжието си в ръце или на рамо. Но какъв брой изумително друг беше външният им тип!“, си адютантът на командира на командира на 6-а войска Вилхелм Адам: „Немските бойци – дрипави, облечени в тънки шинели над овехтелите си униформи, слаби като скелети, изтощени до полу-смърт фигури с хлътнали, небръснати лица. Войниците от алената войска – сити, цялостни със сили, в прелестни зимни униформи… Дълбоко бях разчувствуван и от едно друго събитие. Нашите бойци не биеха, още по-малко да разстрелват. Съветските бойци, измежду руините на опустошения си от немците град, вадеха от джобовете си и предлагаха на немските бойци, на тези полу-трупове, своите части самун, цигари и тютюн“.
Сержант Пьотр Алхутов на пленяването на немския пълководец. „Паулус беше отпаднал, очевидно болен. Стараеше се да се държи почтено, само че в неговото положение мъчно му се отдаваше. В това мразовито утро в Сталинград стана ясно за всички бойци от Червената войска и за безспорното болшинство от немските бойци, че това е началото на края им и началото на нашата Победа“.
Пленени немци край Сталинград, януари 1943 г.Галина Санко/Sputnik
Автомобил чака фелдмаршала и го откарва в прилежащото село Бекетовка, където е ситуиран щабът на 64-а войска. Там би трябвало да го разпитат командирът на армията генерал-лейтенант Михаил Шумилов и командирът на Донския фронт генерал-лейтенант Константин Рокосовски. А по-късно на Фридрих Паулус му следва руски лагер, работа в антифашисткия комитет „Свободна Германия“ и недълъг живот в ГДР…
По пътя към щаба колата настига колоните от пъплещите по пътя немски пленници. Мръсни, с обрасли бради, те са обути в нелепи ерзац-ботуши, омотани в кърпи и женски шалове.
Ласкин дава знак на водача да забави ход, с цел да може немският пълководец да ги прегледа деликатно и детайлно. „Това е ужасно…“, унило Паулус. „Позорна капитулация, страшна покруса за бойците. А до момента шеста войска се смяташе за най-хубавата сухопътна войска на Вермахта…“.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
В нощта на 31 януари 1943 година подразделенията на 38-а мотострелкова бригада на 64-а войска прониква в постройката на универсалния магазин в центъра на Сталинград и го блокира от всички страни. Според пленените немци точно тук е ситуиран щабът на 6-а войска на Фридрих Паулус. Съветската интервенция „Пръстен“ по разгрома на вражеската формация, обсадена в града, върви към своя финал…
„Леговището на звяра“
Apic/Getty Images След като към 6 ч сутринта руските войски откриват компактен огън с картечници и миномети по постройката, стрелбата от страна на немците е прекъсната. На първия и третия етаж се появяват бели флагове. Противникът желае да договаря.
По заповед на командира на бригадата полковник Иван Бурмаков към универсалния магазин се насочат група парламентаристи отпред със старши лейтенант Фьодор Илченко. Немският офицер, който среща руските бойци, се обръща към тях благодарение на преводач: „Нашият основен шеф желае да приказва с вашия основен началник“. В отговор Илченко му: „Е, нашият основен шеф има доста друга работа. Няма го тук. Ще ви се наложи да си имате работа с мен“.
Сградата на универсалния магазин в Сталинград, в която е покорен Фридрих Паулус
След като подценяват плахата молба на немеца да смъкват оръжието, руските парламентаристи стартират да се спускат в мазето, където е щабът на Паулус. „То беше безусловно натъпкано с бойци – бяха стотици. По-зле от трамвая! Всички бяха мръсни, гладни, а по какъв начин воняха единствено! Изглеждаха ужасно уплашени. Бяха избягали там, с цел да се скрият от картечния огън“, си старши-лейтенантът. След като чува изстрели, Илченко се хваща за кобура, само че се оказва, че това са самоубийци.
Парламентаристите се срещат с командира на 71-а пехотна дивизия на вермахта генерал-майор Фридрих Росек и началника на щаба на 6-а войска военачалник Артур Шмид. Те водят руските бойци в стаята на Паулус. „Фелдмаршалът лежеше на желязно легло без мундир, по една риза“, си Илченко. „На масата гореше свещ, която осветяваше акордеон, подложен на кушетката. Паулус не се здрависа с мен, само че се надигна от леглото и седна. Имаше тип на болен, изстрадал човек; лицето му потрепваше от нервозен тик“.
Преговорите
Фридрих Паулус се предаваGetty Images
Обикновеният лейтенант не може да одобри капитулацията на немския пълководец и последователно в универсалния магазин стартират да идват представители на старшото и висше командване на Червената войска. Няколко часа по-късно, в компанията на няколко полковници и подполковници, в мазето слиза началникът на щаба на 64-а войска генерал-майор Иван Ласкин. Опитвайки се по всякакъв начин да се дистанцира от капитулацията, Паулус делегира правото да водят договаряния на Роске и Шмид.
Докато фелдмаршалът „се привежда във вид“ в прилежащата стая, руските парламентаристи дават на генерала ултиматум: обкръжената формация би трябвало неотложно да приключи съпротивата, да съобщи оръжието и проведено да се съобщи в плен на руските войски.
Разпитът на Фридрих Паулус
Уморени да чакат по кое време най-сетне ще се появи самият Фридрих Паулус, руските военачалници влизат в стаята му. Немският пълководец, по спомените на Ласкин, посреща делегатите с фраза на негоден съветски език: „Фелдмаршал от немската войска Паулус се предава в плен на Червената армия“. Той се извинява, че, защото новото звание му е присвоено едвам на 30 януари, той няма нова униформа и е заставен да се показа в униформа на генерал-полковник. „Но в този момент надали и ще ми би трябвало нова униформа“, с горчива подигравка военачалникът.
Пленяването на Фридрих ПаулусГеоргий Липскеров/Sputnik
В оня миг 6-а войска в Сталинград е разграничена на две изолирани една от друга групировки. След договарянията капитулира южната формация на немските войски, командвана от военачалник Роске. В същото време Паулус отхвърля да издаде заповед за предаването на северната груприовка, само че се съгласява, че от 30 януари нейният командващ генерал-полковник Карл Щрекер ще се подчинява непосредствено на Хитлер.
Безславен край
В центъра на Сталинград към момента текат улични боеве, само че немските офицери, съпровождани от руските командири, към този момент са тръгнали към частите с коли със заповед огънят да бъде преустановен.
След като всички формалности са изчистени и фелдмаршалът получава гаранции за персоналната си сигурност, той и офицерите от щаба са изведени от мазето. Територията към универсалния магазин към този момент е напълно под контрола на руските пехотинци, а военните от вермахта са заети с обезвреждането на минираните сектори.
Превземането на щаба на 6-та войска на ПаулусЯков Рюмкин/Sputnik
„Съветските и немските бойци, които единствено допреди часове стреляха едни по други, стояха спокойно в двора един до друг, държейки оръжието си в ръце или на рамо. Но какъв брой изумително друг беше външният им тип!“, си адютантът на командира на командира на 6-а войска Вилхелм Адам: „Немските бойци – дрипави, облечени в тънки шинели над овехтелите си униформи, слаби като скелети, изтощени до полу-смърт фигури с хлътнали, небръснати лица. Войниците от алената войска – сити, цялостни със сили, в прелестни зимни униформи… Дълбоко бях разчувствуван и от едно друго събитие. Нашите бойци не биеха, още по-малко да разстрелват. Съветските бойци, измежду руините на опустошения си от немците град, вадеха от джобовете си и предлагаха на немските бойци, на тези полу-трупове, своите части самун, цигари и тютюн“.
Сержант Пьотр Алхутов на пленяването на немския пълководец. „Паулус беше отпаднал, очевидно болен. Стараеше се да се държи почтено, само че в неговото положение мъчно му се отдаваше. В това мразовито утро в Сталинград стана ясно за всички бойци от Червената войска и за безспорното болшинство от немските бойци, че това е началото на края им и началото на нашата Победа“.
Пленени немци край Сталинград, януари 1943 г.Галина Санко/Sputnik
Автомобил чака фелдмаршала и го откарва в прилежащото село Бекетовка, където е ситуиран щабът на 64-а войска. Там би трябвало да го разпитат командирът на армията генерал-лейтенант Михаил Шумилов и командирът на Донския фронт генерал-лейтенант Константин Рокосовски. А по-късно на Фридрих Паулус му следва руски лагер, работа в антифашисткия комитет „Свободна Германия“ и недълъг живот в ГДР…
По пътя към щаба колата настига колоните от пъплещите по пътя немски пленници. Мръсни, с обрасли бради, те са обути в нелепи ерзац-ботуши, омотани в кърпи и женски шалове.
Ласкин дава знак на водача да забави ход, с цел да може немският пълководец да ги прегледа деликатно и детайлно. „Това е ужасно…“, унило Паулус. „Позорна капитулация, страшна покруса за бойците. А до момента шеста войска се смяташе за най-хубавата сухопътна войска на Вермахта…“.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ