Арт колекциите у нас: какво остава след скандала
В региона на изкуството в България 2019 година мина под знака на няколко абсурда, свързани с разпространяването на имитации. През януари към момента се дискутираше казусът с подправени платна на Майстора, препоръчани на търг в края на 2018-а. По-късно и различен скандал се открои като знаков за арт пазарните връзки в страната. Проблем с фалшификатите постоянно е съществувал, и то освен у нас, само че в огромна част от случаите тук всичко се потулва. Най-често " опареният " или прибира творбата, без да подвига звук, или се пробва да го препродаде, което приказва за липса на всевъзможен морал и отговорност.
Обичайна жертва на измами с имитации са колекционерите, изключително при започване на своята процедура. Случаят с " модернистичната " сбирка на Николай Неделчев в изложба " Структура " може да се назова знаков, тъй като беше разкрита машинация в значителен мащаб, с брутална имитация (копия на задгранични създатели, препоръчани за български), със замесването на одобрени изкуствоведи, с подчертаването на порочния кръг от връзки в областта на пазара, изключително що се отнася до потвърждаването на достоверността на едно произведение - кой го прави и до каква степен предстои на наказване при неточна оценка. Хубавото е, че за първи път
беше провокиран медиен спор
отвън тесните професионални среди. Този спор обаче се оказа кратковременен, без важен резонанс във времето, защото няколко месеца по-късно в изложба " Оборище 5 " се появи нов образец за сбирка, в която бяха разобличени имитации. Става въпрос за колекция от творби на Никола Танев, принадлежаща на предприемача Красимир Дачев. При това в одобряването на " ментетата " и този път бяха забъркани водещи експерти.
За страдание точно такива случаи, изригващи със силата на вулкан в медийното поле, компрометират практиката на колекционера, която така и така има много нежна известност във връзка с това кой, по какъв начин и какво колекционира. Отделно се внася ужас на така наречен пазар на изкуство, който по този начин или другояче страда от липса на интерес, доверие, открити правила и видимост.
На този декор е значимо да се подчертае, че позитивни образци на колекционерски практики в България има и че ролята на колекционерите за запазване на културното ни завещание е от определящо значение. Дори можем да вземем като първи образец същия Николай Неделчев, който през ноември сподели в Пловдив друга своя сбирка, този път от модерно изкуство. Неделчев е измежду дребното колекционери, да не кажем и единственият, които концентрират вниманието си върху модерни и млади български създатели, като при селекцията работи със профилирани консултанти. Практика извънредно значима като оценка и поддръжка за тези създатели, както и като акт по запазване на основаното от тях и представянето му в изложения и каталози. Както знаем,
частните сбирки са опция на музейните
и в един съвършен вид, те в някакъв миг се вливат в тях под формата на дарения, допринасяйки за обогатяването им.
Колекционирането на изкуство в България има своя характерна история и ярки образци, които всекидневно остават настрана от публичното внимание, заглушени от еднодневни кавги с имитации, обири и търговия " на черно ". Първите сбирки в страната се появяват относително късно (през втората половина на XIX в.), до момента в който в развитите европейски монархии колекционирането е необятно публикувано от средата на XVII век и даже по-рано. Предвид политическата обстановка по българските земи не съществуват обичаи и образци на аристократи и богати семейства с големи сбирки, внушаващи концепцията за блясъка на тяхната власт. Тук сбирки се появяват по напълно други аргументи и с различен претекст. Целта в общия случай не е да се натрупат благосъстояния, с цел да се показва власт, а да се запазят предмети от славното минало на страната, които да подхранват националното самочувствие в интервала на българското Възраждане. Това са основно антични предмети, църковна утвар, ръкописи, книги, украшения, откривани в изоставени и разрушени остарели замъци, църкви и други Първи стартират да колекционират замогнали се търговци, които имат опция да пътуват из други страни.
Същинското колекциониране на изкуство се появява по-късно - след Освобождението, когато се развива светското изкуство в България. Тогава поражда и нужда от другарство с него и усет към притежаването му. Благодарение на насъбраните персонални капитали и под въздействие на европейската просвета се оформят и първите сбирки. С развиването на изкуството ни те стават все по-богати и разнородни. Често с изключение на творби на български художници към тях са прибавяни и такива на непознати създатели. Колекционират както богати българи - индустриалци, политици и търговци, по този начин и представители на интелектуалната каста. Водещо място по разбираеми аргументи заема монархическото семейство. Заможните хора осъзнават нуждата от меценатска активност и съгласно опциите си поддържат обособени художници и културни прояви.
Най-последователен в откупките на художествени творби е
княз Фердинанд, който има и най-голямата
художествена колекция в страната. Още при идването си в България през 1887 година той донася част от образуваната си в Германия сбирка. С течение на времето сбирката е обогатена и обгръща творби на български и задгранични художници. В нея има маслена живопис, рисунки, акварели, гравюри, по-малко статуя. За дълго време князът остава най-важният колекционер и филантроп, който влага в изкуството средства, даже по-големи от тези, които отпуска страната.
От над 100 сбирки, основани от началото на ХХ век до Втората международна война, към 80 са софийски. Малки сбирки съществуват също в Пловдив и Русе. Тези ранни сбирки са благосъстоятелност на висши държавни чиновници, политици, търговци и индустриалци, измежду които са Иван Ев. Гешов (1849-1924), Григор Василев (1883-1942), Симеон Радев (1879-1967). В края на Първата международна е сложено началото на сбирката на юрист Тотю Гъбенски (1899-1996), която е най-дълго развиваната в страната (и след 1944 г.) и един от ярките образци за осъществено подаяние към страната в лицето на Фонд " 13 века България ".
30-те години могат да се дефинират като зрял интервал в българското колекционерство. Това става синхронно с развиването на родното изкуство. Най-често са колекционирани произведения на Ярослав Вешин, Иван Мърквичка, Антон Митов, Никола Михайлов, Никола Маринов, Борис Денев, Никола Танев, Владимир Димитров-Майстора, Никола Петров, Константин Щъркелов и други
В този интервал се открояват сбирките на Михаил Кремен, Стоян Пипев, доктор Наум Чилов, Иван К. Балабанов, Тодор Губиделников, Петко Стайнов, арх. Киро Маричков и мн. други Особено скъпа е тази на дипломата Георги Личев, която обгръща над 150 произведения и е показана в галерия и азбучник. За страдание основаните сред 1878 и 1944 година сбирки не са непокътнати в целокупност. Голяма част от творбите, изключително тези, благосъстоятелност на крупни финансисти и известни политици, са изнесени зад граница, разпродадени са в страната или са в неопределеност. След 9 септември част от тях попадат в НХГ и във фондовете на някои провинциални галерии.
Между 1944 и 1989 година макар характерните условия (особено поради обстоятелството, че свободни пазарни връзки липсват) в страната са основани извънредно стойностни сбирки най-вече с творби на български художници. Характерно за интервала е, че сбирките са малцина, а творбите в тях са деликатно подбрани. Най-често те са привилегия на хора от политическия и административния хайлайф.
Такива сбирки остават затворени в дома
(вилата, резиденцията) на колекционера и не са публично налични. Тъй като по това време не съществува пазар на изкуството, новите колекционери купуват творби непосредствено от ателиетата на художниците или от наследници, или пък обменят между тях. Знакови за интервала са сбирките на Богомил Райнов, Светлин Русев и Боян Радев, допълнени от тези на Ст. Ц. Даскалов, Иван Деянов, Александър Лилов, Атанас Божков, Георги Йорданов, Атанас Кръстев (Начо Културата) и други
След 1989 година пространството на частната сбирка се оказва надали не единственото допустимо за запазване на " свободното " културно завещание, както и на творби на модерни художници. Културната политика не е приоритет за страната и към този момент не се отделят средства за попълване депата на държавните музеи и галерии, а арт произведения, постоянно с високо качество, са в непрекъсната циркулация в публичното пространство.
Активни през този интервал са Светлин Русев, Боян Радев, Димитър Инджов, Венцислав Кадиев, доктор Колю Бянов, Ангел Симеонов, Александър Керезов, Божидар Данев, Николай Неделчев, Мариус Величков, Дана и Георги Войнови, Игор Марковски, Лаврен Петров и други Колекциите им са разнородни като наличие, само че ползата е ориентиран най-вече към създатели, творили през ХХ век.
Днес основаването на частни арт сбирки се явява все по-голям и определящ фактор както при издирването и съхраняването на културни полезности, по този начин и като тласък за насърчаване на нов вид отношение сред художника и ценителя на изкуство. Проблемите с разпространяването на имитации и кражбите остават, само че обществото би трябвало и да регистрира приноса на колекционера, който има значима роля и при решение на проблеми в научната област, при подпомагането на проучвания, обогатяването на познанието за родната история на изкуството.
Обичайна жертва на измами с имитации са колекционерите, изключително при започване на своята процедура. Случаят с " модернистичната " сбирка на Николай Неделчев в изложба " Структура " може да се назова знаков, тъй като беше разкрита машинация в значителен мащаб, с брутална имитация (копия на задгранични създатели, препоръчани за български), със замесването на одобрени изкуствоведи, с подчертаването на порочния кръг от връзки в областта на пазара, изключително що се отнася до потвърждаването на достоверността на едно произведение - кой го прави и до каква степен предстои на наказване при неточна оценка. Хубавото е, че за първи път
беше провокиран медиен спор
отвън тесните професионални среди. Този спор обаче се оказа кратковременен, без важен резонанс във времето, защото няколко месеца по-късно в изложба " Оборище 5 " се появи нов образец за сбирка, в която бяха разобличени имитации. Става въпрос за колекция от творби на Никола Танев, принадлежаща на предприемача Красимир Дачев. При това в одобряването на " ментетата " и този път бяха забъркани водещи експерти.
За страдание точно такива случаи, изригващи със силата на вулкан в медийното поле, компрометират практиката на колекционера, която така и така има много нежна известност във връзка с това кой, по какъв начин и какво колекционира. Отделно се внася ужас на така наречен пазар на изкуство, който по този начин или другояче страда от липса на интерес, доверие, открити правила и видимост.
На този декор е значимо да се подчертае, че позитивни образци на колекционерски практики в България има и че ролята на колекционерите за запазване на културното ни завещание е от определящо значение. Дори можем да вземем като първи образец същия Николай Неделчев, който през ноември сподели в Пловдив друга своя сбирка, този път от модерно изкуство. Неделчев е измежду дребното колекционери, да не кажем и единственият, които концентрират вниманието си върху модерни и млади български създатели, като при селекцията работи със профилирани консултанти. Практика извънредно значима като оценка и поддръжка за тези създатели, както и като акт по запазване на основаното от тях и представянето му в изложения и каталози. Както знаем,
частните сбирки са опция на музейните
и в един съвършен вид, те в някакъв миг се вливат в тях под формата на дарения, допринасяйки за обогатяването им.
Колекционирането на изкуство в България има своя характерна история и ярки образци, които всекидневно остават настрана от публичното внимание, заглушени от еднодневни кавги с имитации, обири и търговия " на черно ". Първите сбирки в страната се появяват относително късно (през втората половина на XIX в.), до момента в който в развитите европейски монархии колекционирането е необятно публикувано от средата на XVII век и даже по-рано. Предвид политическата обстановка по българските земи не съществуват обичаи и образци на аристократи и богати семейства с големи сбирки, внушаващи концепцията за блясъка на тяхната власт. Тук сбирки се появяват по напълно други аргументи и с различен претекст. Целта в общия случай не е да се натрупат благосъстояния, с цел да се показва власт, а да се запазят предмети от славното минало на страната, които да подхранват националното самочувствие в интервала на българското Възраждане. Това са основно антични предмети, църковна утвар, ръкописи, книги, украшения, откривани в изоставени и разрушени остарели замъци, църкви и други Първи стартират да колекционират замогнали се търговци, които имат опция да пътуват из други страни.
Същинското колекциониране на изкуство се появява по-късно - след Освобождението, когато се развива светското изкуство в България. Тогава поражда и нужда от другарство с него и усет към притежаването му. Благодарение на насъбраните персонални капитали и под въздействие на европейската просвета се оформят и първите сбирки. С развиването на изкуството ни те стават все по-богати и разнородни. Често с изключение на творби на български художници към тях са прибавяни и такива на непознати създатели. Колекционират както богати българи - индустриалци, политици и търговци, по този начин и представители на интелектуалната каста. Водещо място по разбираеми аргументи заема монархическото семейство. Заможните хора осъзнават нуждата от меценатска активност и съгласно опциите си поддържат обособени художници и културни прояви.
Най-последователен в откупките на художествени творби е
княз Фердинанд, който има и най-голямата
художествена колекция в страната. Още при идването си в България през 1887 година той донася част от образуваната си в Германия сбирка. С течение на времето сбирката е обогатена и обгръща творби на български и задгранични художници. В нея има маслена живопис, рисунки, акварели, гравюри, по-малко статуя. За дълго време князът остава най-важният колекционер и филантроп, който влага в изкуството средства, даже по-големи от тези, които отпуска страната.
От над 100 сбирки, основани от началото на ХХ век до Втората международна война, към 80 са софийски. Малки сбирки съществуват също в Пловдив и Русе. Тези ранни сбирки са благосъстоятелност на висши държавни чиновници, политици, търговци и индустриалци, измежду които са Иван Ев. Гешов (1849-1924), Григор Василев (1883-1942), Симеон Радев (1879-1967). В края на Първата международна е сложено началото на сбирката на юрист Тотю Гъбенски (1899-1996), която е най-дълго развиваната в страната (и след 1944 г.) и един от ярките образци за осъществено подаяние към страната в лицето на Фонд " 13 века България ".
30-те години могат да се дефинират като зрял интервал в българското колекционерство. Това става синхронно с развиването на родното изкуство. Най-често са колекционирани произведения на Ярослав Вешин, Иван Мърквичка, Антон Митов, Никола Михайлов, Никола Маринов, Борис Денев, Никола Танев, Владимир Димитров-Майстора, Никола Петров, Константин Щъркелов и други
В този интервал се открояват сбирките на Михаил Кремен, Стоян Пипев, доктор Наум Чилов, Иван К. Балабанов, Тодор Губиделников, Петко Стайнов, арх. Киро Маричков и мн. други Особено скъпа е тази на дипломата Георги Личев, която обгръща над 150 произведения и е показана в галерия и азбучник. За страдание основаните сред 1878 и 1944 година сбирки не са непокътнати в целокупност. Голяма част от творбите, изключително тези, благосъстоятелност на крупни финансисти и известни политици, са изнесени зад граница, разпродадени са в страната или са в неопределеност. След 9 септември част от тях попадат в НХГ и във фондовете на някои провинциални галерии.
Между 1944 и 1989 година макар характерните условия (особено поради обстоятелството, че свободни пазарни връзки липсват) в страната са основани извънредно стойностни сбирки най-вече с творби на български художници. Характерно за интервала е, че сбирките са малцина, а творбите в тях са деликатно подбрани. Най-често те са привилегия на хора от политическия и административния хайлайф.
Такива сбирки остават затворени в дома
(вилата, резиденцията) на колекционера и не са публично налични. Тъй като по това време не съществува пазар на изкуството, новите колекционери купуват творби непосредствено от ателиетата на художниците или от наследници, или пък обменят между тях. Знакови за интервала са сбирките на Богомил Райнов, Светлин Русев и Боян Радев, допълнени от тези на Ст. Ц. Даскалов, Иван Деянов, Александър Лилов, Атанас Божков, Георги Йорданов, Атанас Кръстев (Начо Културата) и други
След 1989 година пространството на частната сбирка се оказва надали не единственото допустимо за запазване на " свободното " културно завещание, както и на творби на модерни художници. Културната политика не е приоритет за страната и към този момент не се отделят средства за попълване депата на държавните музеи и галерии, а арт произведения, постоянно с високо качество, са в непрекъсната циркулация в публичното пространство.
Активни през този интервал са Светлин Русев, Боян Радев, Димитър Инджов, Венцислав Кадиев, доктор Колю Бянов, Ангел Симеонов, Александър Керезов, Божидар Данев, Николай Неделчев, Мариус Величков, Дана и Георги Войнови, Игор Марковски, Лаврен Петров и други Колекциите им са разнородни като наличие, само че ползата е ориентиран най-вече към създатели, творили през ХХ век.
Днес основаването на частни арт сбирки се явява все по-голям и определящ фактор както при издирването и съхраняването на културни полезности, по този начин и като тласък за насърчаване на нов вид отношение сред художника и ценителя на изкуство. Проблемите с разпространяването на имитации и кражбите остават, само че обществото би трябвало и да регистрира приноса на колекционера, който има значима роля и при решение на проблеми в научната област, при подпомагането на проучвания, обогатяването на познанието за родната история на изкуството.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ