ООН? Каква ООН? България? Чия България?
В Ню Йорк е финален ден от седмицата на огромната говорилня - годишната сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации. Световно стълпотворение на държавни и държавни ръководители, които споделят каквото имат да кажат по глобалните дела от трибуната на международната организация.
Естествено, централна тема на тази 78-а сесия Общото заседание на Организация на обединените нации беше войната в Украйна и тя стана още по-централна от това, че илюстрира по какъв начин Организация на обединените нации не извършва сърцевината на замисъла си от края на Втората международна война - да предотвратява нови войни, да пази суверенитета на териториалната целокупност на страните, да не разрешава правото на силата да мачка силата на правото в интернационалните връзки.
Човек още по-настойчиво се пита защо ни е такава международна организация, откакто настоящата война беше стартирана в жестоко нарушаване на нейния устав от една от пазителките му, непрекъсната членка на Съвета за сигурност - Русия, която на всичко от горната страна може да блокира работата на Съвета за сигурност с правото си на несъгласие.
Опасявам се, че с първите три фрази съм изгубил 90 на 100 от евентуалните си читатели. Защото, до момента в който светът си задаваше тези въпроси, България (и не само) се вълнуваше от други - кой ще е претендентът на ГЕРБ-СДС за кмет на София и ще докарат ли " зърнарите " тракторите на жълтите павета?
Докато България се вълнуваше от тези животрептущи въпроси, в Ню Йорк я представяха президентът ѝ Румен Радев и външната министърка Мария Габриел. Как изглеждаше страната ни извън? Точно както наподобява от вътрешната страна - като " сглобка " от несглобяеми неща.
В речта си от трибуната на Организация на обединените нации Радев сервира още от познатото остаряло - обща и лицемерна антивоенна изразителност и апели за дипломация и мир, без нито дума за това кой е агресорът и коя е жертвата, без наказание на закононарушенията и изтъкване на пътя към мира. Малко преди него германският канцлер Олаф Шолц сподели ясно:
" Трябва да се пазим от подправени решения, които съставляват мир единствено на книга. Защото мир без независимост се назовава подтисничество. Мир без правдивост се назовава тирания ".
По конституция българският президент съставлява страната в интернационалните ѝ връзки, до момента в който държавното управление прави външната ѝ политика. Трудно беше да се каже, че Радев представляваше тъкмо това, което прави държавното управление - обект на негови непрекъснати, нападки, в това число и от Ню Йорк.
Това пролича най-силно, когато украинският президент Володимир Зеленски се срещна в коридорите на сесията с представителите на България, Румъния и Европейската комисия. Последните две бяха представени от своите първи ръководители - президента Клаус Йоханис и председателката Урсула фон дер Лайен. Само България участваше на по-ниско равнище - външната министърка Мария Габриел.
Тя олицетворяваше актуалната външна политика на българското държавно управление, само че надали можеше да замаскира обстоятелството, че президентът не е склонен с нея. Как да одобри човек подобен съдружник или сътрудник? Всъщност, в Киев и в Брюксел знаят добре по какъв начин стоят нещата у нас.
Има две Българии - президентска, която гледа на Изток и държавна, гледаща на Запад. Това значи несигурност, а неопределеността поражда съмнение. Недоверието има цена, която всеки ден, всеки от нас заплаща - в пропуснати вложения, в безпределно очакване пред Шенген, пред еврозоната, пред Организацията за икономическо сътрудничество и раз, в отминал в застой живот.
Но на кого му пука? Ние тук ще си бистрим извинил ли се е Денков на " зърнарите ", вярно ли служителят на реда е прострелял грабителя, кого ще номинира Бойко Борисов за кмет на София... Организация на обединените нации? Каква ООН? Украйна? Каква Украйна? Европа? Каква Европа? България? Коя България?
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Естествено, централна тема на тази 78-а сесия Общото заседание на Организация на обединените нации беше войната в Украйна и тя стана още по-централна от това, че илюстрира по какъв начин Организация на обединените нации не извършва сърцевината на замисъла си от края на Втората международна война - да предотвратява нови войни, да пази суверенитета на териториалната целокупност на страните, да не разрешава правото на силата да мачка силата на правото в интернационалните връзки.
Човек още по-настойчиво се пита защо ни е такава международна организация, откакто настоящата война беше стартирана в жестоко нарушаване на нейния устав от една от пазителките му, непрекъсната членка на Съвета за сигурност - Русия, която на всичко от горната страна може да блокира работата на Съвета за сигурност с правото си на несъгласие.
Опасявам се, че с първите три фрази съм изгубил 90 на 100 от евентуалните си читатели. Защото, до момента в който светът си задаваше тези въпроси, България (и не само) се вълнуваше от други - кой ще е претендентът на ГЕРБ-СДС за кмет на София и ще докарат ли " зърнарите " тракторите на жълтите павета?
Докато България се вълнуваше от тези животрептущи въпроси, в Ню Йорк я представяха президентът ѝ Румен Радев и външната министърка Мария Габриел. Как изглеждаше страната ни извън? Точно както наподобява от вътрешната страна - като " сглобка " от несглобяеми неща.
В речта си от трибуната на Организация на обединените нации Радев сервира още от познатото остаряло - обща и лицемерна антивоенна изразителност и апели за дипломация и мир, без нито дума за това кой е агресорът и коя е жертвата, без наказание на закононарушенията и изтъкване на пътя към мира. Малко преди него германският канцлер Олаф Шолц сподели ясно:
" Трябва да се пазим от подправени решения, които съставляват мир единствено на книга. Защото мир без независимост се назовава подтисничество. Мир без правдивост се назовава тирания ".
По конституция българският президент съставлява страната в интернационалните ѝ връзки, до момента в който държавното управление прави външната ѝ политика. Трудно беше да се каже, че Радев представляваше тъкмо това, което прави държавното управление - обект на негови непрекъснати, нападки, в това число и от Ню Йорк.
Това пролича най-силно, когато украинският президент Володимир Зеленски се срещна в коридорите на сесията с представителите на България, Румъния и Европейската комисия. Последните две бяха представени от своите първи ръководители - президента Клаус Йоханис и председателката Урсула фон дер Лайен. Само България участваше на по-ниско равнище - външната министърка Мария Габриел.
Тя олицетворяваше актуалната външна политика на българското държавно управление, само че надали можеше да замаскира обстоятелството, че президентът не е склонен с нея. Как да одобри човек подобен съдружник или сътрудник? Всъщност, в Киев и в Брюксел знаят добре по какъв начин стоят нещата у нас.
Има две Българии - президентска, която гледа на Изток и държавна, гледаща на Запад. Това значи несигурност, а неопределеността поражда съмнение. Недоверието има цена, която всеки ден, всеки от нас заплаща - в пропуснати вложения, в безпределно очакване пред Шенген, пред еврозоната, пред Организацията за икономическо сътрудничество и раз, в отминал в застой живот.
Но на кого му пука? Ние тук ще си бистрим извинил ли се е Денков на " зърнарите ", вярно ли служителят на реда е прострелял грабителя, кого ще номинира Бойко Борисов за кмет на София... Организация на обединените нации? Каква ООН? Украйна? Каква Украйна? Европа? Каква Европа? България? Коя България?
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ