В новия сезон на Dix pour cent /Десет процента бел.ред./

В новия сезон на " Dix pour cent " / " Десет % " бел.ред./ " тя играе дива, която търси естествен мъж.

В действителния живот тя го е намерила.

" Аз също диря естествен мъж! Който ще изнесе боклука, ще се грижи за сметките и ще одобри всекидневието... Струва ми се, че е доста занимателно да основа персонаж, за който аз съм източник на ентусиазъм, само че който остава фиктивен. Тази жена споделя, че се среща единствено с егоцентрични звезди или заможни предприемачи, че не може да остане сама повече от три седмици. За благополучие, моето битие не се лимитира единствено до това! Тя се опасява да бъде себе си в действителния живот. Докато аз съм твърдо стъпила на земята като жена и майка. И най-много моето сърце не може да бъде взето ", споделя Моника Белучи в отговор на въпрос на списание „ Пари мач “ дали в новия сезон на поредицата " Десет % ", играе самата себе си и също търси човек, който да наруши самотата й.

Ето и цялостното изявление на френското списание с Моника Белучи. Преводът е на организация БГНЕС.

ПМ: И по този начин, споделяте ли живота си с някой... естествен?

МБ: Аз съм с еднакъв човек от известно време и всичко е наред. Някой естествен, какво би означавало това? Самата аз, не мога да предложа добре спретнат, структуриран всекидневен живот. Това в никакъв случай не е било по този начин, с изключение на за децата ми. Как да поискате от различен нещо, което не може да бъде обещано? Човекът, чийто живот споделям, няма моята специалност, само че пътува доста. Неговият темп на живот му разрешава да разбере моя.

ПМ: В неотдавна излязлата книга " Тайни срещи " вие казвате: " Аз съм жена, за която мъжът е нужен, или с други думи казано в случай че дамата е горивото, то мъжът е мотора. " Наистина ли мислите по този начин?

МБ: Това евентуално е културно наследено. Не мисля, че би трябвало да водиме война с мъжете. Жената съставлява универсалната обич заради способността й да дава, без да желае нищо в подмяна. Но за разлика от нашите майки и баби, когато не сме щастливи, ние споделяме това, ние си тръгваме, ние се развеждаме. На 54 година изживях превъзходен миг от моето битие, като новооткрита независимост. Кариерата ми е изградена; всичко, което идва в този момент е бонус, благодаря ви, че продължава! Аз отгледах дъщерите си, те започнаха да порастват: на 14 и 8 година те стават независими. Но мъжете схващат ли тази отговорност, този товар? Когато отивам да ги взема от учебното заведение или от време на време на наставнически срещи, виждам, че 90% от присъстващите са дами.

ПМ: Подобно на героинята си в " Десет % ", плашите ли мъжете, тъй като вие сте една икона?

МБ: Икона? Вие съществено ли? Мислите, че вървя по водата? Така че, да, беше по-сложно да се извърнат към мен, когато бях млада. Можех в действителност да стресна мъжете. Днес, с дребното ми бръчки и недостатъци, не се опасявам от тях. Вече не съм бебе, а зряла жена. Разбира се, има хора, които ме нервират. Ако са общителни, хубаво, одобрявам. Понякога те са мъже, които, защото имат доста власт, мислят, че всичко е разрешено. Те ме смущават и не се тормозя да им дам да схванат.

ПМ: Синдромът Уайнстийн, някой осмели ли се с вас?

МБ: Бях се сблъсквала с него като млад модел, по-късно като начинаеща актриса. Но в никакъв случай не се налагало да се оправям със обстановки на принуждение. Защо? Имах финансова самостоятелност и това е главното: мога да си разреша да кажа не. Нямах потребност от никого да заплащам наем, да се храня. Силата на мъжете, освен в киното, само че и на всички места, изнудването, което от време на време упражняват, се заключава в това: те могат да ни накарат да живеем или да оцеляваме, злоупотребявайки посредством някакъв тип полов тормоз. В по-широк смисъл, да не разрешават на девойките да вървят на учебно заведение, на дамите да карат или работят, да лишават всякаква независимост и да преглеждат дамите единствено като обекти за възпроизвеждане.

ПМ: Вие написахте, че не сте в мир с мъжкия пол и желаете да сте по-малко отбранителни. Кое предизвика това?

МБ: Кой не се опасява от мъжете? Това ми се случи. Трябваше да се оправя с неуместно държание. На кожата на дамата, от зората на времето, е написан код за защита, който се предава в културата. Но няма потребност да се стигматизира. Не всички мъже са насилници. Някои дами също са такива.

ПМ: В " Десет % " минавате за една дива, която даже не може да запари чай. Преувеличено ли е?

МБ: Фикция още веднъж! Аз не съм най-хубавият готвач в света, само че моите дъщери в никакъв случай не са умирали от апетит. Нито моите посетители, когато приготвям вечеря. Аз върша прелестна паста, а на моето тирамису се любуват.

ПМ: Един човек, който срещате, до момента в който сте с руса перука, декларира: " Моника, тя е прелестна, само че каква кучка е! " Това случило ли ви се в действителния живот?

ПБ: Красива се равнява на глупак, какво факсимиле! Това е уморително. В света на киното в никакъв случай не съм била изправена пред тази форма на преценка. Въпреки това, когато устоях теста по старогръцки, учителят се втренчи в мен от главата до петите, преди да пита: " Това е, което искаш да правиш по-късно, нали? Водеща? " Намерих това за безусловно обидно.

ПМ: Сега, можеш ли да спреш да работиш?

МБ: Имам потребност да продължа. Но, да, също имам свободата да предпочитам, да опитам вълнуващите артистични завършения, като кино лентата на Кустурица, чието снимане продължи четири години и което явно не съм направила за пари. Участието в огромни бюджетни филми разрешава по-късно да играеш в авторски филми.

ПМ: Днес, незабавно щом някой прочут купува или построява къща в Португалия, се споделя, че той заплаща по-малко налози...

МБ: Аз владея ваканционен дом в Лисабон, град, който обичам, а също имам апартамент в Рим. Аз не съм французойка, имам италиански паспорт, само че избрах да пребивавам във Франция. Дължа й международната си кариера с помощта на филми като " Апартаментът ", " Невъзвратимо ", " Колко ме обичаш " и доста други. Аз съм доста привързана към Франция за всичко това, което ми е дала.

ПМ: Но френската аудитория не ви е гледала в киното след кино лентата на Кустурица през 2017 година, и поредицата " Mozart in the Jungle " /Моцарт в джунглата/. По-малко оферти ли ви вършат?

МБ: Получавам доста оферти от тях. Играла съм в " Spider in the Web ", трилър с Бен Кингсли, режисиран от Ерън Рикли и в австралийския филм " Nekrotonic ". Участвах в последния филм на Клод Льолуш., " Най-красивите години ", което ми разреши да преживея магически миг с Жан-Луи Трентинян. И споделих " да " за идната реализация на Каутер Бен Хания, който сътвори " La belle et la meute " /Красавицата и кучетата/, показан в Кан през 2017 година Но е правилно, че към този момент седем години не съм снимала филм във Франция.

ПМ: Може ли да приказваме за това, през което преминахте в персоналния си живот?

МБ: Защо да се връщаме към това, което е минало и изчезнало? Когато двама души са завършили взаимния си път, коства ми се обикновено всеки от тях да тръгне по своя път и да направи живота си подобен, какъвто му харесва.

ПМ: Все още ли, както постоянно, простите доста?

МБ:По време на нашия живот срещаме хора, които са нужни за нашето пътешестване, които ни разрешават да се развиваме. Трябва да им благодарим, тъй като при докосването с тях откриваме толкоз доста за себе си! Благодаря на двамата ми съпрузи за това, което ми донесоха и за това на което ме научиха за живота, по един неволен и друг метод.

ПМ: Можете ли още веднъж да се изкушите за брак или си го забранявате?

МБ:Как да разберем какво ще бъде бъдещето? Не можем да програмираме съществуването си. Бракът е нещо, което двама души би трябвало да решат дружно, в избран миг от живота си. Когато се ожените два пъти, би трябвало да отделите време да мислите, преди да започнете още веднъж, да разберете за какво сте го създали и за какво сте се развели. Да кажем, че тъкмо в този момент съм във етапа на образование.