Кошмари за сигурността държат европейците будни през нощта
В новия отчет на Европейския съвет за външна политика " Кошмарът на тъмнината: Страховете от сигурността, които държат европейците будни през нощта " се вършат изводи от изследване на усещанията за сигурността на всички страни членки на Европейски Съюз.
Сигурността на Европейския съюз се оспорва както в никакъв случай до момента. Централните правила на интернационалната система, за чието създаване европейците работиха, биват разрушавани или даже се разпадат сами един по един. Сега Европейски Съюз е изправен пред закани за сигурността от изток и юг, и нерешителен съдружник на запад. Европейците, разбираемо, се тормозят от тази картина.
Но те са разграничени по какъв начин да се оправят с това предизвикателство. Политическата рецесия, обвързвана с имиграцията в Европейски Съюз от 2015 година насам, разкри фундаментални разлики в метода, по който държавите-членки възприемат своята сигурност.
Източник:
На този декор на паники и разделяне, този отчет има за цел да изследва по-пълно разбирането за сигурността в Европейски Съюз и да търси общи отговори за отбрана на жителите на Европейски Съюз. През април и май 2018 година мрежата от 28 откриватели на ЕСВП приключи изследване, обхващащо всички държави-членки, като организира изявленията с политици и членове на аналитичната общественост, както и обширни проучвания на политически документи, университетски дискурси и медиен разбор. Въз основа на тези данни от общоевропейското изследване, новият отчет на ЕСВП регистрира профила на сигурността на всички държави-членки, като дефинира областите на единодушие, разногласията и въпросите, по които те би трябвало да си сътрудничат, с цел да запазят Европа в сигурност.
Резултатите разкриват, че държавите-членки са относително единомислещи в разбирането на заканите, в това число миграцията, тероризма, изменението на климата и хакерските атаки, само че доста се разграничават в уязвимостта, която изпитват към тези закани. Различията сред тях не са единствено въпрос на география или размер - Германия и Франция да вземем за пример попадат на противоположните краища на спектъра, като Франция се усеща устойчива, а Германия - уязвима.
Европейците са обединени в страха си за бъдещето. Съществува необятно публикувано единодушие в цяла Европа, че заканите за сигурността се усилват: интервюираните в изследването на ЕСВП преценят, че заканите, пред които са изправени страните им, са се засилили сред 2008 и 2018 година и ще се задълбочат в допълнение през идващото десетилетие. Днес първите пет възприемани закани в низходящ ред са: кибератаки; държавен колапс или революция в прилежащите на Европейски Съюз държави; външна интервенция във вътрешната политика; неконтролираната миграция в страната; и утежняването на интернационалния институционален ред.
Респондентите чакат реда на тези закани да остане значително неизменен през идващото десетилетие Единствените закани, които наподобява са намалели през последното десетилетие, са тези от финансовата неустойчивост и спирането на енергийните доставки.
Промените в интернационалните артисти, които европейците възприемат като най-застрашителни, се трансформират едва: джихадистите не престават да са преди всичко, а Русия и интернационалните престъпни групи имат второ място, Северна Корея - на трето място. Европейците чакат тези закани да продължат най-малко до 2028 година
В този аспект най-значимата смяна е обвързвана с Русия. С анексирането на Крим от Русия, усещанията за страната се изместиха: през 2008 година европейците гледаха на Русия като на четвъртата по величина опасност, пред която са изправени, през днешния ден тя е на второ място.
Не е изненадващо, че източните и южните европейци са изключително загрижени за неконтролираната миграция в техните страни. Словения, Австрия, Унгария, България, Гърция, Малта и Италия осъзнаха това като най-значителната опасност, пред която са изправени. Опасенията от интернационалната проведена престъпност е терзание южната част на Европа като Гърция, Малта, Испания и Португалия (но също по този начин и Словакия и Австрия).
Страхът от тероризма е изключително явен в по-големите страни и тези, които неотдавна са имали терористични офанзиви (Великобритания, Франция, Испания, Германия, Дания и Белгия). Загрижеността за Русия е най-силна на изток (Естония, Румъния, Литва, Полша и Финландия), макар че Германия и Англия също я възприемат като сериозна опасност. Естония и Литва са изключително обезпокоени от съветската интервенция във вътрешната политика.
Какви са страховете на България за сигурността съгласно проучването " Кошмарът на тъмнината: Страховете от сигурността, които държат европейците будни през нощта "?
България е една от 7 страни от Европейски Съюз, които възприемат неконтролираната миграция като най-сериозна опасност за своята сигурност (заедно с Италия, Гърция, Малта, Словения, Унгария и Австрия). Страхът е освен от невъзможността да се управляват хората, които мигрират, а и от въздействието, което миграцията може да има върху кохезията на обществото, като се има поради намaляващото население на страната.
Други страхове за сигурността се свързват с риска от външна интервенция във вътрешната политика и разпадането на държавността в районите към Европа.
От кого се опасява България?
Възприятията за закани за България не се концентрират върху нито една страна или артист. Това значително се дължи на фундаменталното разделяне на вижданията за сигурността в българската политика.
Основни сътрудници по сигурността
Най-важните европейски сътрудници по сигурността в България са другите държави-членки на НАТО, изключително Германия, Франция и Обединеното кралство. Въпреки това Съединените щати са най-важният сътрудник на България в региона на сигурността.
Сигурността на Европейския съюз се оспорва както в никакъв случай до момента. Централните правила на интернационалната система, за чието създаване европейците работиха, биват разрушавани или даже се разпадат сами един по един. Сега Европейски Съюз е изправен пред закани за сигурността от изток и юг, и нерешителен съдружник на запад. Европейците, разбираемо, се тормозят от тази картина.
Но те са разграничени по какъв начин да се оправят с това предизвикателство. Политическата рецесия, обвързвана с имиграцията в Европейски Съюз от 2015 година насам, разкри фундаментални разлики в метода, по който държавите-членки възприемат своята сигурност.
Източник:
На този декор на паники и разделяне, този отчет има за цел да изследва по-пълно разбирането за сигурността в Европейски Съюз и да търси общи отговори за отбрана на жителите на Европейски Съюз. През април и май 2018 година мрежата от 28 откриватели на ЕСВП приключи изследване, обхващащо всички държави-членки, като организира изявленията с политици и членове на аналитичната общественост, както и обширни проучвания на политически документи, университетски дискурси и медиен разбор. Въз основа на тези данни от общоевропейското изследване, новият отчет на ЕСВП регистрира профила на сигурността на всички държави-членки, като дефинира областите на единодушие, разногласията и въпросите, по които те би трябвало да си сътрудничат, с цел да запазят Европа в сигурност.
Резултатите разкриват, че държавите-членки са относително единомислещи в разбирането на заканите, в това число миграцията, тероризма, изменението на климата и хакерските атаки, само че доста се разграничават в уязвимостта, която изпитват към тези закани. Различията сред тях не са единствено въпрос на география или размер - Германия и Франция да вземем за пример попадат на противоположните краища на спектъра, като Франция се усеща устойчива, а Германия - уязвима.
Европейците са обединени в страха си за бъдещето. Съществува необятно публикувано единодушие в цяла Европа, че заканите за сигурността се усилват: интервюираните в изследването на ЕСВП преценят, че заканите, пред които са изправени страните им, са се засилили сред 2008 и 2018 година и ще се задълбочат в допълнение през идващото десетилетие. Днес първите пет възприемани закани в низходящ ред са: кибератаки; държавен колапс или революция в прилежащите на Европейски Съюз държави; външна интервенция във вътрешната политика; неконтролираната миграция в страната; и утежняването на интернационалния институционален ред.
Респондентите чакат реда на тези закани да остане значително неизменен през идващото десетилетие Единствените закани, които наподобява са намалели през последното десетилетие, са тези от финансовата неустойчивост и спирането на енергийните доставки.
Промените в интернационалните артисти, които европейците възприемат като най-застрашителни, се трансформират едва: джихадистите не престават да са преди всичко, а Русия и интернационалните престъпни групи имат второ място, Северна Корея - на трето място. Европейците чакат тези закани да продължат най-малко до 2028 година
В този аспект най-значимата смяна е обвързвана с Русия. С анексирането на Крим от Русия, усещанията за страната се изместиха: през 2008 година европейците гледаха на Русия като на четвъртата по величина опасност, пред която са изправени, през днешния ден тя е на второ място.
Не е изненадващо, че източните и южните европейци са изключително загрижени за неконтролираната миграция в техните страни. Словения, Австрия, Унгария, България, Гърция, Малта и Италия осъзнаха това като най-значителната опасност, пред която са изправени. Опасенията от интернационалната проведена престъпност е терзание южната част на Европа като Гърция, Малта, Испания и Португалия (но също по този начин и Словакия и Австрия).
Страхът от тероризма е изключително явен в по-големите страни и тези, които неотдавна са имали терористични офанзиви (Великобритания, Франция, Испания, Германия, Дания и Белгия). Загрижеността за Русия е най-силна на изток (Естония, Румъния, Литва, Полша и Финландия), макар че Германия и Англия също я възприемат като сериозна опасност. Естония и Литва са изключително обезпокоени от съветската интервенция във вътрешната политика.
Какви са страховете на България за сигурността съгласно проучването " Кошмарът на тъмнината: Страховете от сигурността, които държат европейците будни през нощта "?
България е една от 7 страни от Европейски Съюз, които възприемат неконтролираната миграция като най-сериозна опасност за своята сигурност (заедно с Италия, Гърция, Малта, Словения, Унгария и Австрия). Страхът е освен от невъзможността да се управляват хората, които мигрират, а и от въздействието, което миграцията може да има върху кохезията на обществото, като се има поради намaляващото население на страната.
Други страхове за сигурността се свързват с риска от външна интервенция във вътрешната политика и разпадането на държавността в районите към Европа.
От кого се опасява България?
Възприятията за закани за България не се концентрират върху нито една страна или артист. Това значително се дължи на фундаменталното разделяне на вижданията за сигурността в българската политика.
Основни сътрудници по сигурността
Най-важните европейски сътрудници по сигурността в България са другите държави-членки на НАТО, изключително Германия, Франция и Обединеното кралство. Въпреки това Съединените щати са най-важният сътрудник на България в региона на сигурността.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ