Доброволците: Аделина Банакиева, която напразно пита къде е държавата
В новата бежанска рецесия след войната от Украйна от ден на ден се приказва за ролята на доброволците и всеки се пита с какво може да помогне. В учебно заведение, в разнообразни начинания, в наставнически кооперативи – всички искащи събират движимости – облекла, пелени, консумативи, артикули от първа нужда за тези, които в този момент нямат нито дом, нито татковина. Но кои са хората, които дават най-ценното - персоналното си време, с цел да бъдат доброволци и да оказват помощ на терен на в действителност нуждаещите се? В поредицата " Доброволците " на Момичетата от града и От града беседваме с Аделина Банакиева – една от доброволките, които главно хората търсят при проблеми с деца с увреждания. И не тъй като тя е здравно лице или специалист, а тъй като познава прелестно пропуските на системата и държавното устройство, само че все пак намира неведоми пътища към човешките избавения.
Първият въпрос напряко ме хвърля в тематиката. Питам я какво вършат доброволците през днешния ден:
„ Едно е да обличаш някого, да носиш храна, второ и трето е да обгрижваш хора с проблеми, а доста такива пристигнаха тук от Украйна. За това не се приказва задоволително. Само че хора с увреждания тук има от 27-и февруари. Има деца с епилепсия, онкоболни, хора с ХИВ, които нямат никакъв достъп нито до лекарства, нито до здравна грижа. А те са доста. Само на първо четене мина Законът за здравно обслужване за бежанците, които ще имат право на здравна помощ, към този момент имат право единствено на незабавна помощ - инжекция или да ги закърпят и толкоз “, коментира Банакиева.
Как се става доброволец?
„ Много пъти ме питат по какъв начин се става доброволец. Няма обучение за това. Или намираш метод да помагаш, или не си доброволец. Не можеш да се научиш, тъй като няма рецепта ", изяснява огнената червенокоса дама и прибавя:
" Правили сме доста неточности. И в този момент вършим доста неточности, тъй като няма задоволително страна “
Тя извозва доста хора от Украйна с персоналния си автомобил, без да си дава сметка, че не е ясно къде са част от доведените тук украински дами и деца.
„ Тези хора могат да попаднат на насилници и няма надзор. Затова ни би трябвало страна. Държавата трябваше да знае всеки човек къде отива в България “, изяснява доброволката. Според нея е трябвало да има пунктове на влизане в България, минимум на Червения кръст, която е национално финансирана организация и с не малко частни донори. Но тези пунктове започнаха да работят доста по-късно - „ Над 30 000 влязоха в България преди да има пунктове, никой не знае къде са тези хора в този момент. "
„ Не можем да желаеме персонални карти и паспорти. Не можем да спрем колата и да запитвам: Ти къде я караш тази жена с тази регистрация, къде отивате, къде ще спите? Нямам право да задавам тези въпроси. И по тази причина ни би трябвало страна.
Първият въпрос напряко ме хвърля в тематиката. Питам я какво вършат доброволците през днешния ден:
„ Едно е да обличаш някого, да носиш храна, второ и трето е да обгрижваш хора с проблеми, а доста такива пристигнаха тук от Украйна. За това не се приказва задоволително. Само че хора с увреждания тук има от 27-и февруари. Има деца с епилепсия, онкоболни, хора с ХИВ, които нямат никакъв достъп нито до лекарства, нито до здравна грижа. А те са доста. Само на първо четене мина Законът за здравно обслужване за бежанците, които ще имат право на здравна помощ, към този момент имат право единствено на незабавна помощ - инжекция или да ги закърпят и толкоз “, коментира Банакиева.
Как се става доброволец?
„ Много пъти ме питат по какъв начин се става доброволец. Няма обучение за това. Или намираш метод да помагаш, или не си доброволец. Не можеш да се научиш, тъй като няма рецепта ", изяснява огнената червенокоса дама и прибавя:
" Правили сме доста неточности. И в този момент вършим доста неточности, тъй като няма задоволително страна “
Тя извозва доста хора от Украйна с персоналния си автомобил, без да си дава сметка, че не е ясно къде са част от доведените тук украински дами и деца.
„ Тези хора могат да попаднат на насилници и няма надзор. Затова ни би трябвало страна. Държавата трябваше да знае всеки човек къде отива в България “, изяснява доброволката. Според нея е трябвало да има пунктове на влизане в България, минимум на Червения кръст, която е национално финансирана организация и с не малко частни донори. Но тези пунктове започнаха да работят доста по-късно - „ Над 30 000 влязоха в България преди да има пунктове, никой не знае къде са тези хора в този момент. "
„ Не можем да желаеме персонални карти и паспорти. Не можем да спрем колата и да запитвам: Ти къде я караш тази жена с тази регистрация, къде отивате, къде ще спите? Нямам право да задавам тези въпроси. И по тази причина ни би трябвало страна.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ