Защо роднините се отказали от император Николай ІІ?
В нощта на 15 срещу16 март 1917 година съветският император Николай II абдикирал – и незабавно по-късно бил подложен под домакински арест с цялото си семейство. Местата на задържане неведнъж се променяли до 17 юли 1918 година, когато той, брачната половинка му, всичките им деца и няколко прислужници били свиреп разстреляни (някои от децата доубити с щикове) в Екатеринбург.
Шестнадесет месеца царското семейство се измъчвало в злочестина – и никой от европейските монарси не направил даже незадълбочен опит да ги избави от съветските революционни управляващи! Как е допустимо? Или може би е имало някакви секрети договаряния?
„ Братовчед ът Вили “
„ Скъпи братовчеде Вили “ – по този начин Николай II и брачната половинка му, императрица Александра Фьодоровна, наричали немския император Вилхелм II в писмата си до него. Той бил първи братовчед на императрицата и втори – на императора.
Но с експлоадирането на Първата международна война „ братовчедът Вили “ станал зложелател. Като лидер на немската нация той можел единствено да се радва, че Русия след свалянето на нейния монарх е в затруднено състояние. Именно кайзерът изпратил Ленин в пломбиран вагон, с цел да доубие дефинитивно съветската страна.
Дали той, като родственик, изпитвал някакви останки от жал към злополучното царско семейство? В последна сметка то към този момент не можело да му се опълчи. Както е известно, болшевиките се пробвали да провокират интереса на Вилхелм към освобождението на царското семейство и да реализират известни отстъпки от негова страна в Брестките мирни договаряния. Но всичко се оказало на вятъра. Политическите сметки изцяло засенчили всевъзможни роднински и човешки усеща на немския кайзер.
Британския т крал
Кралят на Англия и Ирландия Георг V бил пръв братовчед на Николай II. Дори и на външен тип те доста си приличали, което с интерес отбелязвали в европейското светско общество.
Казват, че британският монарх цари, само че не ръководи. Това не е напълно тъкмо. Защото традиция на целия ръководещ хайлайф във Англия е да поддържа високия персонален престиж на монарха. Затова от негово име още в края на март 1917 година английският министър председател Давид Лойд-Джордж изпратил секретно писмо до съветското Временно държавно управление. Той изразил готовността на своето държавно управление да даде на Николай II и фамилията му престояване във Англия като частни лица.
Временното държавно управление било склонно да отговори позитивно. Но извеждането им от Русия не можело да се извърши скрито – а Съветът на работническите депутати, който упорствал за правосъден развой против царя и царицата, щял да се опълчи на откритото им емигриране.
Някой разкрил информацията за това писмо в самата Англия. Избухнал парламентарен скандал. Проблемът се състоял в това, че още преди революцията съветските предатели-либерали разпространявали лъжата по какъв начин Николай II и изключително императрицата желаят сепаративен мир с Германия.
Британската общност изцяло повярвала на тази неистина. Затова тя не желаела съветските либерали, които посредством Временното държавно управление били взели властта, да спасят царя, като го изпратят в чужбина. Британските парламентаристи упорствали, че Англия не би трябвало да дава заслон на човек, който се е опетнил посредством връзки с врага!
В резултат самият крал Георг V, поддавайки се на натиска на „ публичното мнение “, декларирал, че в никакъв случай не е предложил и няма да предложи на Николай II и на членовете на фамилията му избавление във Англия.
Царското семейство през 1913 година. Снимка: Уикипедия
Датско то кралско семейство
Майката на Николай II – Мария Фьодоровна, била от кралската династия на Дания. По време на революцията тя се озовала в Крим и при започване на 1919 година съумяла да напусне Русия дружно с щерка си Ксения – сестра на царя, на борда на британски боен транспортен съд.
Мария Фьодоровна отседнала при роднините си в Копенхаген, само че била в ситуацията на нежелана гостенка. Никой не се съобразявал с нейното мнение. До края на живота си (починала през 1928 г.) тя била подготвена да повярва и на най-фантастичните клюки за спасяването на своя наследник, внуците и снаха си. Що се отнася до датския кралски двор, той в никакъв случай не е проявявал интерес към ориста на фамилията на сваления съветски император.
Испанският крал
На фона на всички тези монархически фамилии, които не показали никакво състрадание и съчувствие към ориста на техните родственици в Русия, се откроява испанският крал Алфонсо XIII.
Той в най-хубавия случай бил доста отдалечен родственик на Романови (всички династии на европейските монарси били обвързани в някакви роднински връзки) – само че с подготвеност декларирал, че Испания ще одобри съветския цар и неговото семейство, в случай че бъдат освободени да изоставен Русия. Обаче да успее в това не било по неговите сили.
–
