В нормални държави не е прието да се коментира вината

В естествени страни не е признато да се разяснява виновността на арестувано или упрекнато лице преди правосъдните органи да са се произнесли за нея по избрана процедура. До тогава важи правилото, че всеки е почтен до доказване на противното.

И в случай че е неприемливо авансово да се осъжда или оправдава едно арестувано лице, то на никое място не е казано, че не могат да се разясняват медийните изяви, на които то е подложено.

Медийният линч, на който бе подложен арестуваният така наречен „ български разузнавач “ в Босилеград, поражда редица горчиви въпроси.

В нескопосаните медийни наличия, които заляха сръбското медийно пространство, още в заглавията прилагателното „ български “ бе компактно поставено до „ разузнавач “. С това на процедура бяхме жигосани всички, които към момента имаме куража да се заявяваме като българи. Две седмици преди парламентарните избори в Сърбия, задържаният „ български разузнавач “ свърши чудесна предизборна работа на ръководещата партия – „ патриотичните “ внушения против България, НАТО, КИЦ-а, българите, албанците, хърватите и други умишлено култивирани сръбски „ врагове “, ще послужат като родолюбив допинг за жителите преди да тръгнат на избори.

Дори един ден да се окаже, че всичко това е била мръсна неистина, животът на един до през вчерашния ден напълно елементарен босилеградски жител и неговото семейство, към този момент е унищожен. Да не приказваме за вредите от разорения бизнес или изгубената работа. Никаква сатисфакция към този момент не може да смъкна дамгата, с която той и неговите близки са дамгосани.

А останалите, да му мислим.

Още повече, в случай че се знае, че индивидът очевидно не беше нито политически, нито идеологически зает. Щом той можа да падне, значи всеки може. Впрочем, той не е самичък. В момента има най-малко още 6 настоящи обвинявания против българи с дейна гражданска и политическа позиция, които биха могли да се охарактеризират като политически процеси и оказване на психически гнет. Виждали сме го и различен път.

През осемдесетте години на предишния век, животът на двама тогавашни босилеградски младежи и техните фамилии от босилеградското село Груинци беше унищожен по същия метод - с измислени „ шпионски “ процеси и четиригодишен затвор. Вината им и до през днешния ден не е потвърдена. Сигурно е единствено едно, те към този момент не са измежду живите.

В съответния случай, има няколко насочни точки за разсъждаване.

Една от тях се промъква като алена нишка през цялата ни стогодишна история – стремежът духовно да ни пречупят и да ни наложат сръбско национално самочувствие като в същото време ни насъскат против сънародниците ни в България. Или най-малко да ни накарат да се махнем от пътя им в техния „ освободителен поход “ към шопите. Ние към момента устояваме и това очевидно вбесява почитателите на великосръбската идеология, които се пробват да трансфорат битката ни за човешки и малцинствени права в опит за „ бугаризация “ на „ сръбското население “ или най-малко за „ сецесия “ и „ фракционизъм “?

Втората точка за размишление би могла да бъде решението на България да вкара налог върху преноса на природен газ от Русия. Сърбия и Унгария през октомври излязоха със взаимно държавно изказване подписано от финансовия министър на Сърбия Синиша Мали и министъра на външните работи и търговията на Унгария Петер Сиярто, в което апропо се споделя, че Белград и Будапеща ще координират позициите си и няма да оставят „ враждебното българско решение без подобаващ отговор “.

Дали „ подобаващият отговор “ не беше тенденциозен удар против българите в Босилеград, които макар неизгодната им позиция на заложници, към момента отстояват достолепието си?

На 8 ноември в показна полицейска акция КИЦ „ Босилеград “ бе обискиран като бяха конфискувани 23 броя книги „ Елегия за Краището “, а писателят Едвин Сугарев и седем български жители не бяха позволени в Сърбия. Ония, които са чели книгата, знаят защо приказвам – създателят разобличава отговорността на Сърбия за заличаването на българите в Западните околности, отговорността на локалната власт и безсилието на българската външна политика да отбрани правата ни.

Третата линия на разсъждения би могла да бъде обвързвана с идните избори на 17 декември. Президентът Вучич, който другояче не взе участие в тия избори, изостави президентската си служба и непрекъснато пропагандира в интерес на личната си партия, само че в един миг се спречка с министър Новица Тончев и се закани, че към този момент няма да му даде нито един глас в родната му Сурдулица, която важи за цитадела на Социалистическата партия на Сърбия на Ивица Дачич. Дачич пък има дългогодишни персонални и партийни връзки с братята Ивица и Новица Тончеви. Арестуваният за „ шпионаж “ е в кумово роднинство с Новица Тончев по линия на сестра му. Оттук-нататък се задава въпросът дали „ шпионинът “ не бе обречен за компрометиране на Новица Тончев като човек който, напълно несправедливо, е упрекван, че организира „ бугаризация “ на Сурдулица? Нищо, че няма изразено българско съзнание. Параноята е съществено заболяване в Сърбия, когато става дума за българи.

Всичко това се случваше в сянката на скандалното терористично нахлуване в село Банска в Република Косово, с което сръбските служби и сръбския държавен връх си вкараха автогол и претърпяха интернационален неуспех, с който доста отслабиха личната си позиция в Брюксел и Вашингтон и без да желаят, утвърдиха позицията на президента на Косово Албин Курти.

На този декор, сръбските медии дни наред обстойно и нашироко разтягат локуми за „ шпионския скандал “ като възхваляват сръбските разследващи, контраразузнавателни и какви ли не още други служби, взели участие във „ великата акция “, в която по остарялата рецепта от времето на Милошевич, беше забъркана някаква блудкава каша, в която бяха забъркани ДАНС, НАТО, интервенция „ Подковица “, хърватските и албанските служби, офицери и жители, та се стигна чак и до Генералното ни консулство в Ниш.

Организаторът на фолклорния фестивал „ Краище пее и танцува “, който доскоро се грижеше за цървулите и потурите на танцовия състав в общинския Културен център и пригласяше на кмета Захариев, внезапно бе създаден в запасен офицер и рисков разузнавач, който проследявал сведения за персоналния състав на Четвърта бригада във Враня, положението във военните елементи, какво оръжие и съоръжение употребяват, каква е организационната конструкция на службите за сигурност и забележете, каква е политическата обстановка преди изборите на 17 декември в южна Сърбия “!?

Така поднесено, обвиняването наподобява на необразован брътвеж на селски клеветник, който на две-три бири политиканства на пейката пред селския магазин. Човек със здрав разсъдък, не може да разбере какво му е секретното на числеността на армията в един регионален град, какво оръжие и съоръжение употребяват бойците и изключително каква е политическата обстановка преди изборите?!

За един междинен шпионин е задоволително да наблюдава новините по държавната телевизия и изявленията на президента Вучич или военния министър, които непрекъснато се хвалят с числеността и оборудването на армията, танковете, самолетите, ракетните системи, дроновете и прочие, вместо да ги събира от някакъв запасняк напуснал армията преди три десетилетия, който освен това живее в едно забутано градче. Във всяка естествена страна, прокуратурата щеше да резервира безмълвие в полза на следствието и когато си свърши работата, да свика конференция с цел да заяви резултатите.

Да не приказваме за „ политическата обстановка в южна Сърбия “, което е още по-смешно и за което могат да се съберат доста повече и доста по-надеждни информации във фейсбук, в който към този момент има и логаритми за политическия профил на всеки един от нас и могат да предвиждат резултатите на изборите с доста висока акуратност.

Авторът на публикацията, в която написа за „ подизпълнителите на огромната разследваща интервенция на НАТО ориентирана против Сърбия “, явно не знае, че НАТО от 2006 година има канцелария в сръбското Министерство на защитата, че Сърбия още през 2015-2016 година е подписала един куп протоколи за тактическо съдействие с НАТО и че през юни тази година дори организира взаимни учения с НАТО под името „ Платинест вълк “ покрай Буяновац. Следователно, на фона на връзките сред НАТО и Министерството на защитата на Сърбия по линията на Партньорство за мир, е мекo казано, необичайно да се набеждават запасняци за „ подизпълнители на разследващи интервенции на НАТО против Сърбия “, до момента в който офицерите на НАТО и сръбските офицери в това време си пият кафе в постройката на Министерството на защитата! Това надали го знае набеденият за разузнавач чиновник на Центъра за просвета в Босилеград, само че по-страшното от това е, че наподобява това не го знае и настоящият прокурор, повдигнал обвиняването за шпионаж.

За нас, които към момента живеем тука е несъмнено, че „ великата акция “ на сръбските служби беше направена за да провокира боязън и неустановеност, да ни накара да си мълчим и да се снишаваме, изключително в този момент, когато се задава великата „ патриотична “ кражба на идните избори за бетониране на статуквото.

И тъкмо това е най-тревожното. Независимо от дипломатическите старания на Външно министерство и диалозите на президента Радев със сръбският му сътрудник Вучич, не може да се чака благосклонност от ония, които непрекъснато водят антибългарска агитация по сръбските медии. Това са същите хора – почитатели на същата идеология, която сред войните и след Втората международна война стреляше против българските овчарчета на границата, а бащите и околните им ги арестуваха и ги хвърляха на Голи оток.

За Вучич, това може да са „ дребни, по-малки проблеми “, само че за нас тия проблеми са от жизненоважно значение. За България също. Съвсем не е без значение калта, която съзнателно бе хвърлена върху българската дипломатическа задача в Ниш. Това въпреки всичко е въпрос на национална чест. /БГНЕС

--------------

Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”. Анализът на Иван Николов е написан особено за Агенция БГНЕС.