Мярката 60/40 не стимулира нито работника, нито рабородателя
В нито една страна в Западна Европа държавната икономическа помощ не е приложена по метода, по който у нас се ползва мярката 60/40. Това съобщи икономистът от Австрийския институт за стопански проучвания и член на Стратегическия съвет при президента Атанас Пеканов. Той изясни, че страните на Запад се пробват да предотвратят попадането на работещите на пазара на труда, защото това натоварва обществената система и унищожава продуктивния капацитет на стопанската система.
"В Германия и Австрия мярката е субсидирана претовареност, само че тя покрива единствено времето, в което работещите и работодателите им вземат решение да понижат като работно време. Тоест, в случай че до момента сте работили 5 дни в Германия, а в този момент се наложи да ви бъде понижено работното време на 1 ден, останалите 4 дни се поемат изцяло от страната, или на 80% или на 60%. За тези 4 дни работодателят не би трябвало да заплаща заплатата. А във времето, в което към момента се работи, той заплаща цялостната заплата. Има тласък както за служащия, по този начин и работодателя. Моделът, който е препоръчан в България, не го разбирам по този метод. Реално, в случай че компанията е изцяло затворила, какъв е тласъкът за работодателите да продължат да заплащат 40%? А в случай че се пробват да не ги заплащат, какъв е тласъкът на служащия да не напусне и да отида в Бюрото по труда, с цел да получи компенсациите за безработица, които му се подлагат? Те са там, тъй като той се е осигурявал и с цел да се отбрани в тази обстановка. Нито една от двете страни сега не получава задоволително тласъци, с цел да не се унищожават работни места " , уточни икономистът пред БНР.
Той посочи, че още на 15 март е планувал, че страната ни ще поеме нов дълг. По думите му всички останали страни го вършат. А към момента изискванията на финансовите пазари са релативно рентабилни. Последните интервенции на ЕЦБ са успокоили финансовите пазари в Европа и сега към момента дават добра опция, добави Пеканов.
"В момента се намираме в невиждана рецесия, а лихвените проценти по държавните скъпи бумаги на България са исторически ниски - под 0,5% за 10-годишните. Това значи, че България към момента има опцията да вземе дълг в доста огромни размери, с които да помогне за по-бързо възобновяване от рецесията. Често не се схваща, че дългът е съответствие сред числител и знаменател - дълг към Брутният вътрешен продукт. Ако не приемем ограниченията сега, които са нужни, с цел да се ограничи спадът на Брутният вътрешен продукт, това значи, че че ще имаме по-голям дълг към Брутният вътрешен продукт в края на рецесията, в сравнение с в случай че в този момент банкет нужните ограничения ", посочи специалистът,
Пеканов назова "реторически разказ " изказванията, че държавният дълг се изплаща от поколенията.
"Държавният дълг постоянно може „ да се превърти “. Той с времето ерозира. Номиналният дълг няма никакво значение. Това, което има значение, е дълг към (спрямо) Брутният вътрешен продукт. С растежа, който се надяваме да имаме в идващите години, той ще продължи да понижава. Единственото, което се заплаща, е лихвата, която е извънредно ниска сега ", безапелационен е икономистът.
Н
"В Германия и Австрия мярката е субсидирана претовареност, само че тя покрива единствено времето, в което работещите и работодателите им вземат решение да понижат като работно време. Тоест, в случай че до момента сте работили 5 дни в Германия, а в този момент се наложи да ви бъде понижено работното време на 1 ден, останалите 4 дни се поемат изцяло от страната, или на 80% или на 60%. За тези 4 дни работодателят не би трябвало да заплаща заплатата. А във времето, в което към момента се работи, той заплаща цялостната заплата. Има тласък както за служащия, по този начин и работодателя. Моделът, който е препоръчан в България, не го разбирам по този метод. Реално, в случай че компанията е изцяло затворила, какъв е тласъкът за работодателите да продължат да заплащат 40%? А в случай че се пробват да не ги заплащат, какъв е тласъкът на служащия да не напусне и да отида в Бюрото по труда, с цел да получи компенсациите за безработица, които му се подлагат? Те са там, тъй като той се е осигурявал и с цел да се отбрани в тази обстановка. Нито една от двете страни сега не получава задоволително тласъци, с цел да не се унищожават работни места " , уточни икономистът пред БНР.
Той посочи, че още на 15 март е планувал, че страната ни ще поеме нов дълг. По думите му всички останали страни го вършат. А към момента изискванията на финансовите пазари са релативно рентабилни. Последните интервенции на ЕЦБ са успокоили финансовите пазари в Европа и сега към момента дават добра опция, добави Пеканов.
"В момента се намираме в невиждана рецесия, а лихвените проценти по държавните скъпи бумаги на България са исторически ниски - под 0,5% за 10-годишните. Това значи, че България към момента има опцията да вземе дълг в доста огромни размери, с които да помогне за по-бързо възобновяване от рецесията. Често не се схваща, че дългът е съответствие сред числител и знаменател - дълг към Брутният вътрешен продукт. Ако не приемем ограниченията сега, които са нужни, с цел да се ограничи спадът на Брутният вътрешен продукт, това значи, че че ще имаме по-голям дълг към Брутният вътрешен продукт в края на рецесията, в сравнение с в случай че в този момент банкет нужните ограничения ", посочи специалистът,
Пеканов назова "реторически разказ " изказванията, че държавният дълг се изплаща от поколенията.
"Държавният дълг постоянно може „ да се превърти “. Той с времето ерозира. Номиналният дълг няма никакво значение. Това, което има значение, е дълг към (спрямо) Брутният вътрешен продукт. С растежа, който се надяваме да имаме в идващите години, той ще продължи да понижава. Единственото, което се заплаща, е лихвата, която е извънредно ниска сега ", безапелационен е икономистът.
Н
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ