Кригшпилът* на Путин срещу Украйна
В неделя кораби на съветския военноморски флот обстреляха и по-късно задържаха три украински плавателни съда в региона на Керченския пролив. Много повече от случай, това е един стадий от проекта на Путин. В своята потвърдена тактичност на хода с пионката, шахматистът Владимир Путин преди малко се придвижи напред за да разтури играта, като евентуално проектът му е да отвори нов диагонал, с цел да окупира центъра, разяснява френското седмично издание L`Express.
Ключовата ключалка на Мариупол
В този случай залавянето на двата блиндирани катера и украинския влекач от съветския флот на 25 ноември е резултат от комплицирани калкулации. След като бяха обстреляни, корабите от Одеса бяха задържани, тъй като бяха упрекнати в " осъществяването на противозаконни дейности в съветски териториални води ".
Срещите на НАТО и Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, както и неоправдателната позиция на Европейския съюз, няма да трансформират нищо; Москва реши да направи крачка напред. Този случай намерено опонира на съглашението, реализирано през 2003 година сред Русия и Украйна за Азовско море, взаимно дефинирано като свободно морско пространство, намерено за корабоплаване от двете страни, в това число и от военни кораби. Още едно нарушаване на правилото на интернационалните съглашения.
Откакто Русия анексира Кримския полуостров през март 2014 година, тя държи три от четирите бряга на Азовско море - западен, източен и южен; единствено северният бряг остава територия на Украйна, с основното пристанище на Мариупол. Сега Мариупол значително управлява доставките за сепаратисткия регион на Донбас, с Донецк и Луганск като основните градове, минали в ръцете на проруските сили.
Затова Мариупол е от значително значение за завършване на схемата, която Путин лелее от началото на спора с Украйна - да отдели Донбас и да го направи стопански жизнерадостен отвън орбитата на Киев. За да направи това, Москва разчита на трансформация на картата от 2014 година и претендира за надзор върху акваторията на Азовско море, което му предлага Крим, изключително като държи достъпа до Керченския пролив - стеснен залив, който управлява достъпа на цялото Азовско море до Черно море.
Мишената е Порошенко
Над Керченския пролив руснаците са построили великански 19-километров мост, чиито арки попречват прекосяването на кораби с огромни тонажи, което е косвен метод да бъде задушено пристанището на Мариупол. Оттук и митингите на Украйна, която не стопира да твърди, че Русия няма право да блокира входа на Азовско море. Нищо обаче не прави работа, а съветският проект наподобява се извършва необезпокоявано. Нещо повече, през май предходната година съветските военноморски сили в Азовско море бяха подсилени с пет кораба от Каспийско море.
От друга страна, украинското военно наличие в Азовско море доста се ускори, защото към този момент имаше случаи на блокиране на Керченския пролив. Но даже в случай че в отговор на ареста на трите украински военни кораба президентът Петро Порошенко разгласи военно състояние, Киев надали ще бъде в позиция да заплашва Москва. Порошенко надали би могъл да направи по-малко: през март 2019 година ще се състоят решителни президентски избори, в които той не е любимец. Неговата съперничка, буйната Юлия Тимошенко, която води акция с доста националистически звук, би трябвало да го тревожи.
Няма никакво подозрение, че с последните си силови дейности Владимир Путин се самопоканва в тази конкуренция, която го интересува в най-висока степен. Да види паднал Порошенко, индивидът, който акомпанираше на цялата рецесия сред Киев и Москва, и който накара Европейски Съюз да се намеси с ударни наказания против Русия, ще бъде първото му задоволство.
От този същински кригшпил изскача нова истина за този спор, която тревожи в най-висока степен Европейски Съюз. Досега Москва отхвърли всяко присъединяване в украинския спор и изрично отхвърля поддръжката за сепаратистките дейности на проруските милиции. Сега, публично, Русия признава, че е взела участие в директни военни дейности против украинския флот.
Дали това не е въведения към офанзивна повратна точка, която може да докара до по-широка военна ескалация, изключително в сухопътен проект в Донбас? В този братоубийствен спор, който за четири години лиши живота на 10 000 души, не можем да изключим нищо и би трябвало да чакаме всичко. Силата на Владимир Путин е в това, че той по едно и също време е предсказуем в желанията си и непредсказуем при тяхното осъществяване.
*кригшпил - немска игра от XIX век на основата на шаха, при която двамата съперници седят с тил един към друг; всеки има лична дъска и фигури и не вижда какво прави другият
Ключовата ключалка на Мариупол
В този случай залавянето на двата блиндирани катера и украинския влекач от съветския флот на 25 ноември е резултат от комплицирани калкулации. След като бяха обстреляни, корабите от Одеса бяха задържани, тъй като бяха упрекнати в " осъществяването на противозаконни дейности в съветски териториални води ".
Срещите на НАТО и Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, както и неоправдателната позиция на Европейския съюз, няма да трансформират нищо; Москва реши да направи крачка напред. Този случай намерено опонира на съглашението, реализирано през 2003 година сред Русия и Украйна за Азовско море, взаимно дефинирано като свободно морско пространство, намерено за корабоплаване от двете страни, в това число и от военни кораби. Още едно нарушаване на правилото на интернационалните съглашения.
Откакто Русия анексира Кримския полуостров през март 2014 година, тя държи три от четирите бряга на Азовско море - западен, източен и южен; единствено северният бряг остава територия на Украйна, с основното пристанище на Мариупол. Сега Мариупол значително управлява доставките за сепаратисткия регион на Донбас, с Донецк и Луганск като основните градове, минали в ръцете на проруските сили.
Затова Мариупол е от значително значение за завършване на схемата, която Путин лелее от началото на спора с Украйна - да отдели Донбас и да го направи стопански жизнерадостен отвън орбитата на Киев. За да направи това, Москва разчита на трансформация на картата от 2014 година и претендира за надзор върху акваторията на Азовско море, което му предлага Крим, изключително като държи достъпа до Керченския пролив - стеснен залив, който управлява достъпа на цялото Азовско море до Черно море.
Мишената е Порошенко
Над Керченския пролив руснаците са построили великански 19-километров мост, чиито арки попречват прекосяването на кораби с огромни тонажи, което е косвен метод да бъде задушено пристанището на Мариупол. Оттук и митингите на Украйна, която не стопира да твърди, че Русия няма право да блокира входа на Азовско море. Нищо обаче не прави работа, а съветският проект наподобява се извършва необезпокоявано. Нещо повече, през май предходната година съветските военноморски сили в Азовско море бяха подсилени с пет кораба от Каспийско море.
От друга страна, украинското военно наличие в Азовско море доста се ускори, защото към този момент имаше случаи на блокиране на Керченския пролив. Но даже в случай че в отговор на ареста на трите украински военни кораба президентът Петро Порошенко разгласи военно състояние, Киев надали ще бъде в позиция да заплашва Москва. Порошенко надали би могъл да направи по-малко: през март 2019 година ще се състоят решителни президентски избори, в които той не е любимец. Неговата съперничка, буйната Юлия Тимошенко, която води акция с доста националистически звук, би трябвало да го тревожи.
Няма никакво подозрение, че с последните си силови дейности Владимир Путин се самопоканва в тази конкуренция, която го интересува в най-висока степен. Да види паднал Порошенко, индивидът, който акомпанираше на цялата рецесия сред Киев и Москва, и който накара Европейски Съюз да се намеси с ударни наказания против Русия, ще бъде първото му задоволство.
От този същински кригшпил изскача нова истина за този спор, която тревожи в най-висока степен Европейски Съюз. Досега Москва отхвърли всяко присъединяване в украинския спор и изрично отхвърля поддръжката за сепаратистките дейности на проруските милиции. Сега, публично, Русия признава, че е взела участие в директни военни дейности против украинския флот.
Дали това не е въведения към офанзивна повратна точка, която може да докара до по-широка военна ескалация, изключително в сухопътен проект в Донбас? В този братоубийствен спор, който за четири години лиши живота на 10 000 души, не можем да изключим нищо и би трябвало да чакаме всичко. Силата на Владимир Путин е в това, че той по едно и също време е предсказуем в желанията си и непредсказуем при тяхното осъществяване.
*кригшпил - немска игра от XIX век на основата на шаха, при която двамата съперници седят с тил един към друг; всеки има лична дъска и фигури и не вижда какво прави другият
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ