Нарът гони старостта
В недалечното минало наровете минаваха за екзотични и някак странни плодове – красиви, само че годни повече за декорация. Чрез тях като че ли природата е решила да се пошегува с индивида и да ревизира неговото въображение. Нарът е тъкмо толкоз апетитен и апетитен, колкото е и неуместен за ястие. Нужно е самообладание или тренирани умения, с цел да се оправи човек със стотиците зрънца, към които е събран сладко-стипчивият сок.
Някак последователно през последните години отношението към нара се промени. В множеството зарзаватчийници през есента и при започване на зимата към този момент се оферират нарове, а в интернет е цялостно с предписания за всякакви ястия, както и с пояснения за огромните здравни изгоди, които тези плодове оферират. Препоръчват ги за профилактика на сърдечно-съдови болести, против диабет и заболяването на Алцхаймер, за предотвратяване от тумори, като мощен антиоксидант и могъщо антибактериално и противовъзпалително средство, при бъбречни и стомашни проблеми и защо ли не. Сокът от нар топи мазнини и оформя талия, пази от стрес и прогонва старостта, тъй като има повече антиоксиданти от аленото вино и зеления чай. През последните години му се носи славата на една от така наречен суперхрани дружно с плодовете от годжи бери, боровинките, ядките и други
Нарът е един от постоянно споменаваните плодове в Стария завет като знак на изобилие и благополучие. Там той участва наедно с лозата, смокинята и маслината. Колоните на Соломоновия храм в Йерусалим са били украсени с изображения на нарове. Върху одеждите на еврейските първосвещеници били избродирани същите плодове. Освен това се счита, че в нара има 613 зърна, тъкмо колкото са и заповедите в Тората. Което не е напълно правилно, от време на време зърната са много повече.
По-важното е, че нарът трайно се е настанил освен в митологиите на античните нации, само че и в хералдиката. Смята се, че неговата форма е послужила като модел за царската корона и владетелския жезъл.
Някои откриватели одобряват, че тъкмо нарът, а не ябълката е същинското дърво на познанието в райската градина от Стария завет. Изглежда причина за това е фактът, че културният нар (Punica granatum) е едно от най-рано култивираните растения. За негова татковина се сочат земите на Иран, Кавказ и Северна Индия, откъдето към III хиляди прочие Хр. е почнало разпространяването му на запад и на изток. Изображения на нарове се срещат във фреските на египетски гробници като знак на плодородието и живота след гибелта. Омир в „ Одисей ” ги загатва като едно от чудесата в градината на Алкиной, която съгласно някои догадки би трябвало да се е намирала в Сицилия.
В Рим нарът е пренесен към VII в. прочие Хр. от земите на днешна Либия. Това проличава от латинското му име – Punicum malum или " финикийска ябълка ". Според някои именити сведения покоряващата хубост на Клеопатра се е дължала на постоянна консумация на сок от нар. Хипократ го препоръчвал за лекуване на неплодородие, Авицена - поради антибактериалното му деяние. Изображения на плода се срещат в разнообразни мозайки и стенописи от Помпей и други градове. Сред омъжените римлянки имало бит да си вършат прически с клончета от нар и по този метод да показват фамилния си статус.
Символиката на нара в фамилния живот наподобява е наследена от гръцката митология. Митът за Персефона, щерка на Зевс и богинята на плодородието Деметра, споделя по какъв начин тя е била съблазнена от Хадес, царят на подземния свят, с няколко зърна от нар. По-късно Зевс постигнал съглашение с Хадес да пусне Персефона от своите владения, при изискване че не е яла нищо в подземния свят. Но поради няколкото изядени зърна от нар, знак за неразривността на брака, тя трябвало да прекарва една трета от годината в селенията на Хадес.
В християнската символика и иконография нарът участва като знак на възкресението и живота след гибелта, а също на целомъдрието и душевната непорочност. Това ясно проличава в картини на Ботичели, Рафаело, Филипо Липи и други ренесансови художници, на които от време на време до Дева Мария и Младенеца е изобразен и раздран нар.
В кухнята нарът се употребява най-често за сосове и маринати, за артистично подправяне на салати, както и за декорация на десерти. Ноември и декември са месеците, през които тези плодове са най-сочни и вкусни и никой същински кулинар не би се лишил от този скъп подарък на природата. Освен това отцеждането на сока не по никакъв начин мъчно. Наровете се разрязват, зрънцата се ронят и след това се изцеждат през марля.
Сос от нар
Продукти: 1/3 ч.ч. бяло вино, 1 с.л. ситно нарязан лук, 1/4 ч.ч. бульон, 2 ч.л. мед, 4 с.л. сок от нар, черен пипер, зърна от нар за декорация.
Бялото вино и лукът се задушават на спокоен огън до омекването на лука. Прибавя се бульон и сок от нар и се вари, до момента в който течността се редуцира на половина. Добавя се мед и се оставя на слаб огън да се сгъсти. Подправя се с черен пипер и се сервира посипан със зърна от нар. Може да се предложи към печено или задушено месо.
Салата с нар и зелен нахут
Продукти: 1 ч.ч. зелен нахут, ¾ ч.ч. семена от нар, 1 дребна краставица, 1 морков, няколко листа мента, няколко листа кориандър, сол, 1 с.л. лимонен сок.
Нахутът се накисва във вода за една нощ и се отцежда. Оставя се в касерола за един ден, до момента в който избият кълнове. От време на време се разбърква. Краставицата и морковът се обелват. Краставицата се нарязва на ивички, а морковът се настъргва. Всички артикули се смесват в купа дружно с листата от мента и кориандър, лимоновия сок, семената от нар и сол и се разбъркват.
Пържени зеленчуци в сос от нар
Продукти: 1 с.л. сусам,1/2 ч.ч. сок от нар, 3 с.л. соев сос, 1 с.л. мед, 1 с.л. нишесте, 2 с.л. олио, 2-3 скилидки чесън, нарязани на ситно, 1/4 ч.ч. кашу, сол и черен пипер, към 500 гр. зеленчуци: броколи на розички, карфиол на розички, моркови на пръчици, зелен фасул, чушка на ивички
Сусамът се запича в изсъхнал тиган за минута, изважда се и се оставя настрани. Смесват се сок от нар, соев сок, мед и нишесте в дребна купа. Разбърква се добре, до момента в който нишестето се разтвори. Загрява се уок (или бездънен тиган), прибавя се олиото и се загрява мощно. Добавя се чесънът и с бъркане се пържи 20 секунди. Добавят се зеленчуците и се пържат, до момента в който леко поомекнат, само че да останат хрупкави. Подправя се със сол и черен пипер. Добавя се сместа с нишестето и се готви още към минута и половина, до момента в който се посгъсти. Добавя се кашуто и се разбърква. Поръсва се със сусам и се сервира.
Спаначена салата с нар и тиквени семки
Необходими артикули: 500 г бейби спанак, семената от 1 нар, 50 г сурови или печени тиквени семки. За дресинга: половин дребна глава червен лук, 2 супени лъжици ябълков оцет, 2 с. л. зехтин, сол, черен пипер. Лукът се нарязва на ситно и продуктите за дресинга се смесват в подобаващ съд. Отделят се семената от един зрял нар. В салатна купа се смесват половината тиквени семки, половината зрънца нар и изчистеният и почистен спанак. Полива се с дресинг и се разбърква. Поръсва се с останалите тиквени семки и семената от нар.
Салата от кускус и нар
Продукти: 200 г кускус, 1 нар, сок от 1 лимон, 1 с.л. оцет, 2 с.л. зехтин, сол.
Кускусът се пуска в 250 мл вряща подсолена вода, захлупва се и след към минута се смъква от котлона. Оставя се да поеме водата, след което се разбърква деликатно с вилица, с цел да се отделят зърната. Добавят се семената от нар и се подправя с лимонен сок, оцет, зехтин и сол. Поднася се като гарнитура към печено месо.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Някак последователно през последните години отношението към нара се промени. В множеството зарзаватчийници през есента и при започване на зимата към този момент се оферират нарове, а в интернет е цялостно с предписания за всякакви ястия, както и с пояснения за огромните здравни изгоди, които тези плодове оферират. Препоръчват ги за профилактика на сърдечно-съдови болести, против диабет и заболяването на Алцхаймер, за предотвратяване от тумори, като мощен антиоксидант и могъщо антибактериално и противовъзпалително средство, при бъбречни и стомашни проблеми и защо ли не. Сокът от нар топи мазнини и оформя талия, пази от стрес и прогонва старостта, тъй като има повече антиоксиданти от аленото вино и зеления чай. През последните години му се носи славата на една от така наречен суперхрани дружно с плодовете от годжи бери, боровинките, ядките и други
Нарът е един от постоянно споменаваните плодове в Стария завет като знак на изобилие и благополучие. Там той участва наедно с лозата, смокинята и маслината. Колоните на Соломоновия храм в Йерусалим са били украсени с изображения на нарове. Върху одеждите на еврейските първосвещеници били избродирани същите плодове. Освен това се счита, че в нара има 613 зърна, тъкмо колкото са и заповедите в Тората. Което не е напълно правилно, от време на време зърната са много повече.
По-важното е, че нарът трайно се е настанил освен в митологиите на античните нации, само че и в хералдиката. Смята се, че неговата форма е послужила като модел за царската корона и владетелския жезъл.
Някои откриватели одобряват, че тъкмо нарът, а не ябълката е същинското дърво на познанието в райската градина от Стария завет. Изглежда причина за това е фактът, че културният нар (Punica granatum) е едно от най-рано култивираните растения. За негова татковина се сочат земите на Иран, Кавказ и Северна Индия, откъдето към III хиляди прочие Хр. е почнало разпространяването му на запад и на изток. Изображения на нарове се срещат във фреските на египетски гробници като знак на плодородието и живота след гибелта. Омир в „ Одисей ” ги загатва като едно от чудесата в градината на Алкиной, която съгласно някои догадки би трябвало да се е намирала в Сицилия.
В Рим нарът е пренесен към VII в. прочие Хр. от земите на днешна Либия. Това проличава от латинското му име – Punicum malum или " финикийска ябълка ". Според някои именити сведения покоряващата хубост на Клеопатра се е дължала на постоянна консумация на сок от нар. Хипократ го препоръчвал за лекуване на неплодородие, Авицена - поради антибактериалното му деяние. Изображения на плода се срещат в разнообразни мозайки и стенописи от Помпей и други градове. Сред омъжените римлянки имало бит да си вършат прически с клончета от нар и по този метод да показват фамилния си статус.
Символиката на нара в фамилния живот наподобява е наследена от гръцката митология. Митът за Персефона, щерка на Зевс и богинята на плодородието Деметра, споделя по какъв начин тя е била съблазнена от Хадес, царят на подземния свят, с няколко зърна от нар. По-късно Зевс постигнал съглашение с Хадес да пусне Персефона от своите владения, при изискване че не е яла нищо в подземния свят. Но поради няколкото изядени зърна от нар, знак за неразривността на брака, тя трябвало да прекарва една трета от годината в селенията на Хадес.
В християнската символика и иконография нарът участва като знак на възкресението и живота след гибелта, а също на целомъдрието и душевната непорочност. Това ясно проличава в картини на Ботичели, Рафаело, Филипо Липи и други ренесансови художници, на които от време на време до Дева Мария и Младенеца е изобразен и раздран нар.
В кухнята нарът се употребява най-често за сосове и маринати, за артистично подправяне на салати, както и за декорация на десерти. Ноември и декември са месеците, през които тези плодове са най-сочни и вкусни и никой същински кулинар не би се лишил от този скъп подарък на природата. Освен това отцеждането на сока не по никакъв начин мъчно. Наровете се разрязват, зрънцата се ронят и след това се изцеждат през марля.
Сос от нар
Продукти: 1/3 ч.ч. бяло вино, 1 с.л. ситно нарязан лук, 1/4 ч.ч. бульон, 2 ч.л. мед, 4 с.л. сок от нар, черен пипер, зърна от нар за декорация.
Бялото вино и лукът се задушават на спокоен огън до омекването на лука. Прибавя се бульон и сок от нар и се вари, до момента в който течността се редуцира на половина. Добавя се мед и се оставя на слаб огън да се сгъсти. Подправя се с черен пипер и се сервира посипан със зърна от нар. Може да се предложи към печено или задушено месо.
Салата с нар и зелен нахут
Продукти: 1 ч.ч. зелен нахут, ¾ ч.ч. семена от нар, 1 дребна краставица, 1 морков, няколко листа мента, няколко листа кориандър, сол, 1 с.л. лимонен сок.
Нахутът се накисва във вода за една нощ и се отцежда. Оставя се в касерола за един ден, до момента в който избият кълнове. От време на време се разбърква. Краставицата и морковът се обелват. Краставицата се нарязва на ивички, а морковът се настъргва. Всички артикули се смесват в купа дружно с листата от мента и кориандър, лимоновия сок, семената от нар и сол и се разбъркват.
Пържени зеленчуци в сос от нар
Продукти: 1 с.л. сусам,1/2 ч.ч. сок от нар, 3 с.л. соев сос, 1 с.л. мед, 1 с.л. нишесте, 2 с.л. олио, 2-3 скилидки чесън, нарязани на ситно, 1/4 ч.ч. кашу, сол и черен пипер, към 500 гр. зеленчуци: броколи на розички, карфиол на розички, моркови на пръчици, зелен фасул, чушка на ивички
Сусамът се запича в изсъхнал тиган за минута, изважда се и се оставя настрани. Смесват се сок от нар, соев сок, мед и нишесте в дребна купа. Разбърква се добре, до момента в който нишестето се разтвори. Загрява се уок (или бездънен тиган), прибавя се олиото и се загрява мощно. Добавя се чесънът и с бъркане се пържи 20 секунди. Добавят се зеленчуците и се пържат, до момента в който леко поомекнат, само че да останат хрупкави. Подправя се със сол и черен пипер. Добавя се сместа с нишестето и се готви още към минута и половина, до момента в който се посгъсти. Добавя се кашуто и се разбърква. Поръсва се със сусам и се сервира.
Спаначена салата с нар и тиквени семки
Необходими артикули: 500 г бейби спанак, семената от 1 нар, 50 г сурови или печени тиквени семки. За дресинга: половин дребна глава червен лук, 2 супени лъжици ябълков оцет, 2 с. л. зехтин, сол, черен пипер. Лукът се нарязва на ситно и продуктите за дресинга се смесват в подобаващ съд. Отделят се семената от един зрял нар. В салатна купа се смесват половината тиквени семки, половината зрънца нар и изчистеният и почистен спанак. Полива се с дресинг и се разбърква. Поръсва се с останалите тиквени семки и семената от нар.
Салата от кускус и нар
Продукти: 200 г кускус, 1 нар, сок от 1 лимон, 1 с.л. оцет, 2 с.л. зехтин, сол.
Кускусът се пуска в 250 мл вряща подсолена вода, захлупва се и след към минута се смъква от котлона. Оставя се да поеме водата, след което се разбърква деликатно с вилица, с цел да се отделят зърната. Добавят се семената от нар и се подправя с лимонен сок, оцет, зехтин и сол. Поднася се като гарнитура към печено месо.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ