Ще „счупи” ли Цветанов проклятието на Втория?
В най-новата ни история има много образци по какъв начин вторият човек в партийното управление потегля да прави своя партия, с която да продължи политическата си кариера. За миналите 30 години такива планове нямаха триумф или в случай че са имали, той е бил краткотраен. Ето за какво ще е любопитно да забележим дали на парламентарните избори следващата година Цветан Цветанов ще успее да „ счупи” проклятието на Втория и да сътвори партия, равностойна на ГЕРБ.
Малцина към този момент си спомнят за дългогодишния Втори в Движение за права и свободи – Касим Дал, един от създателите на Движение за права и свободи, а по-късно и негов заместник-председател. Най-верният човек на Ахмед Доган, неговата дясна ръка, който по време на предизборни акции (и не само) замръкваше по пътищата на страната. Също като Цветанов, той познаваше поименно членовете на партията, беше проводникът на волята на водача (Шефа, както назовават Доган в ДПС), думата му на две не ставаше, помагаше на локалните организации при усложнения, решаваше проблеми. Беше от дребното привилегировани, които влизаха в кабинета на Шефа с преимущество.
И внезапно през 2011- та „ откри” агентурното минало на своя водач Ахмед Доган, с който даже са лежали дружно в пандиза по политически аргументи преди 1989 година. Беше покъртен, засегнат и напусна управлението на придвижването, след което бе изключен. После, дружно с една от младите очаквания на Движение за права и свободи - Корман Исмаилов, сътвори
Народна партия „ Свобода и достойнство” (НПСД).
Видя се обаче, че тя не съумя да откъсне кой знае какъв брой гласове от Движение за права и свободи. Никой по този начин и не разбра какво стана с огромния престиж на Касим Дал измежду партийните структури, къде отидоха тези, които евентуално са му обещавали поддръжка, само че групировката на някогашния Втори даже не се приближи до прага за влизане в Народното събрание.
Действително четири години по-късно НПСД влезе в Народното събрание, единствено че в границите на Реформаторския блок и като неин представител на депутатските банки седна Корман Исмаилов. На него Касим Дал беше преотстъпил водачеството може би в устрема си да избави организацията с младо и необременено от предишното лице. След несполучливото коалиране с протурската ДОСТ на Лютви Местан, партията на Касим Дал напълно изчезна от политическия живот.
Впрочем и Лютви Местан се явяваше действително Втори в Движение за права и свободи, нищо че на хартия беше отпред на придвижването. Очевидно до момента в който е жив Ахмед Доган, всеки, официално определен ръководител, ще е в тази позиция. Иначе, след изгонването на Местан от Движение за права и свободи, той също направи своя партия –
„ Демократи за отговорност, взаимност и приемливост “ (ДОСТ).
Учреди я шумно, имаше и крепък тил (включително финансов) от Турция. Заедно с тогавашния турски дипломат у нас Сюлейман Гьокче раздаваха дарове на електората. Анализаторите се надпреварваха да пророкуват по какъв начин ще бъдат откъснати най-малко половината гласоподаватели на Движение за права и свободи, по какъв начин ще се разбият структурите му и по какъв начин надали не ще настъпи неговият край. Получи се обаче резултатът на черешовото топче – слабичко "пук " на парламентарните избори през 2017-та (в коалиция с НПСД, като "Обединение ДОСТ ") и нежеланите едвам 2,86 %.
Опит за разединение и обезсилване на Движение за права и свободи имаше още през 90-те години на предишния век. След като тогавашният заместник-председател и представител на придвижването, заместник-председател на парламентарната му група и млада вяра – Гюнер Тахир, беше изхвърлен от редиците, той учреди през 1997-ма Национално придвижване за права и свободи (НДПС). Новата групировка влезе в състава на Обединените демократични сили (ОДС), доминирани от Съюз на демократичните сили с водач Иван Костов. Надеждите бяха, че Тахир ще откъсне доста гласове от Доган, само че нищо такова не се случи. Бившият заместител на Сокола колкото да съумя да вкара себе си в парламентарната група на Съюз на демократичните сили в 38-ото Народно заседание.
Безславно отпътуваха в небитието и партиите на тогавашните значими, мощни фактори в Съюз на демократичните сили Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски – Български либерален съюз "Радикали " и Съюз на свободните демократи.
Въпросът в този момент е дали някогашният Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов ще успее да направи
нещо по-различно от своите прародители
в политиката? След Бойко Борисов той беше най-силния човек в партията, кадруваше, порицаваше, хвалеше, потушаваше локални пожари, дърпаше конците, сътвори безупречна машина за печелене на избори.
"Новата политическа партия, която бих построил, ще бъде на правилото: Не на водачеството! ", сподели Цветанов, който към този момент публично разгласи тези си планове. "Знам къде са грешките на ГЕРБ и това, което би трябвало да се предотврати в създаване на един политически план ", посочи той, добавяйки, че когато е съграждал структурите на ГЕРБ е бил още некомпетентен. Според него партията е единствения метод да имаш своята представителност и да реализираш политическите си упоритости.
Цветанов уточни още, че групировката, която ще сътвори, ще бъде ситуирана център-дясно в политическото пространство и би си сътрудничела с всички партии, изповядващи евроатлантическите полезности, гарантиращи демокрацията, правовия ред и всички промени, които са неотложни.
Странното е, че и „ отлюспилите се” от Движение за права и свободи все ги влечеше на дясно, само че това не им оказа помощ изключително. Пък и десният сегмент през годините на прехода доста се сви.
Попитан дали ще си сътрудничи с Валери Симеонов и НФСБ, Цветанов отговори: "Валери Симеонов и "Обединени патриоти " гласоподаваха срещу договорката за Ф-16 и тук няма да можем да намерим своето припокриване, само че в същото време Симеонов е бранител на това страната ни да резервира своя суверенитет, като бъдем част от мощна и обединена Европа и да ограничим съветското въздействие, което се ускорява в България. Ето тук имаме мощни допирни точки с Валери Симеонов ".
Освен към структурите и електората на ГЕРБ, Цветанов се цели и в
част от съдружните сътрудници на Борисов.
И последният, каквото и да приказва, не може да скрие, че е обезпокоен от Цветановото начинание. Към локалните организации към този момент са спуснати опорни точки да го атакуват, да омаловажават наличието и активността му в партията, да го очернят. И, естествено, да хвалят до унес водача на ГЕРБ.
Само един образец: "Атаките му (на Цветанов – б.р.) към ГЕРБ са със мощно спекулативни изказвания. Изненадани сме за каква липса на морал приказва господин Цветанов в случай, че и той до неотдавна беше част от партията. ГЕРБ има своя мощен водач и това е Бойко Борисов. Благодарение на неговата работа, харизма и непосредственост до хората партията ни продължава да се радва на доверието на жителите и да усилва преимуществото си пред всички съперници от анти-ГЕРБ фронта ", означи "скромно " депутатът от ГЕРБ и административен секретар на партията във Варна Павел Христов на среща с кметовете, общинските ръководители и общинските съветници от ГЕРБ във Ветрино и Вълчи дол.
Е, очевидно освен в Българска социалистическа партия ще водят вътрешни войни до постоянните парламентарни избори напролет на 2021 година.
Малцина към този момент си спомнят за дългогодишния Втори в Движение за права и свободи – Касим Дал, един от създателите на Движение за права и свободи, а по-късно и негов заместник-председател. Най-верният човек на Ахмед Доган, неговата дясна ръка, който по време на предизборни акции (и не само) замръкваше по пътищата на страната. Също като Цветанов, той познаваше поименно членовете на партията, беше проводникът на волята на водача (Шефа, както назовават Доган в ДПС), думата му на две не ставаше, помагаше на локалните организации при усложнения, решаваше проблеми. Беше от дребното привилегировани, които влизаха в кабинета на Шефа с преимущество.
И внезапно през 2011- та „ откри” агентурното минало на своя водач Ахмед Доган, с който даже са лежали дружно в пандиза по политически аргументи преди 1989 година. Беше покъртен, засегнат и напусна управлението на придвижването, след което бе изключен. После, дружно с една от младите очаквания на Движение за права и свободи - Корман Исмаилов, сътвори
Народна партия „ Свобода и достойнство” (НПСД).
Видя се обаче, че тя не съумя да откъсне кой знае какъв брой гласове от Движение за права и свободи. Никой по този начин и не разбра какво стана с огромния престиж на Касим Дал измежду партийните структури, къде отидоха тези, които евентуално са му обещавали поддръжка, само че групировката на някогашния Втори даже не се приближи до прага за влизане в Народното събрание.
Действително четири години по-късно НПСД влезе в Народното събрание, единствено че в границите на Реформаторския блок и като неин представител на депутатските банки седна Корман Исмаилов. На него Касим Дал беше преотстъпил водачеството може би в устрема си да избави организацията с младо и необременено от предишното лице. След несполучливото коалиране с протурската ДОСТ на Лютви Местан, партията на Касим Дал напълно изчезна от политическия живот.
Впрочем и Лютви Местан се явяваше действително Втори в Движение за права и свободи, нищо че на хартия беше отпред на придвижването. Очевидно до момента в който е жив Ахмед Доган, всеки, официално определен ръководител, ще е в тази позиция. Иначе, след изгонването на Местан от Движение за права и свободи, той също направи своя партия –
„ Демократи за отговорност, взаимност и приемливост “ (ДОСТ).
Учреди я шумно, имаше и крепък тил (включително финансов) от Турция. Заедно с тогавашния турски дипломат у нас Сюлейман Гьокче раздаваха дарове на електората. Анализаторите се надпреварваха да пророкуват по какъв начин ще бъдат откъснати най-малко половината гласоподаватели на Движение за права и свободи, по какъв начин ще се разбият структурите му и по какъв начин надали не ще настъпи неговият край. Получи се обаче резултатът на черешовото топче – слабичко "пук " на парламентарните избори през 2017-та (в коалиция с НПСД, като "Обединение ДОСТ ") и нежеланите едвам 2,86 %.
Опит за разединение и обезсилване на Движение за права и свободи имаше още през 90-те години на предишния век. След като тогавашният заместник-председател и представител на придвижването, заместник-председател на парламентарната му група и млада вяра – Гюнер Тахир, беше изхвърлен от редиците, той учреди през 1997-ма Национално придвижване за права и свободи (НДПС). Новата групировка влезе в състава на Обединените демократични сили (ОДС), доминирани от Съюз на демократичните сили с водач Иван Костов. Надеждите бяха, че Тахир ще откъсне доста гласове от Доган, само че нищо такова не се случи. Бившият заместител на Сокола колкото да съумя да вкара себе си в парламентарната група на Съюз на демократичните сили в 38-ото Народно заседание.
Безславно отпътуваха в небитието и партиите на тогавашните значими, мощни фактори в Съюз на демократичните сили Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски – Български либерален съюз "Радикали " и Съюз на свободните демократи.
Въпросът в този момент е дали някогашният Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов ще успее да направи
нещо по-различно от своите прародители
в политиката? След Бойко Борисов той беше най-силния човек в партията, кадруваше, порицаваше, хвалеше, потушаваше локални пожари, дърпаше конците, сътвори безупречна машина за печелене на избори.
"Новата политическа партия, която бих построил, ще бъде на правилото: Не на водачеството! ", сподели Цветанов, който към този момент публично разгласи тези си планове. "Знам къде са грешките на ГЕРБ и това, което би трябвало да се предотврати в създаване на един политически план ", посочи той, добавяйки, че когато е съграждал структурите на ГЕРБ е бил още некомпетентен. Според него партията е единствения метод да имаш своята представителност и да реализираш политическите си упоритости.
Цветанов уточни още, че групировката, която ще сътвори, ще бъде ситуирана център-дясно в политическото пространство и би си сътрудничела с всички партии, изповядващи евроатлантическите полезности, гарантиращи демокрацията, правовия ред и всички промени, които са неотложни.
Странното е, че и „ отлюспилите се” от Движение за права и свободи все ги влечеше на дясно, само че това не им оказа помощ изключително. Пък и десният сегмент през годините на прехода доста се сви.
Попитан дали ще си сътрудничи с Валери Симеонов и НФСБ, Цветанов отговори: "Валери Симеонов и "Обединени патриоти " гласоподаваха срещу договорката за Ф-16 и тук няма да можем да намерим своето припокриване, само че в същото време Симеонов е бранител на това страната ни да резервира своя суверенитет, като бъдем част от мощна и обединена Европа и да ограничим съветското въздействие, което се ускорява в България. Ето тук имаме мощни допирни точки с Валери Симеонов ".
Освен към структурите и електората на ГЕРБ, Цветанов се цели и в
част от съдружните сътрудници на Борисов.
И последният, каквото и да приказва, не може да скрие, че е обезпокоен от Цветановото начинание. Към локалните организации към този момент са спуснати опорни точки да го атакуват, да омаловажават наличието и активността му в партията, да го очернят. И, естествено, да хвалят до унес водача на ГЕРБ.
Само един образец: "Атаките му (на Цветанов – б.р.) към ГЕРБ са със мощно спекулативни изказвания. Изненадани сме за каква липса на морал приказва господин Цветанов в случай, че и той до неотдавна беше част от партията. ГЕРБ има своя мощен водач и това е Бойко Борисов. Благодарение на неговата работа, харизма и непосредственост до хората партията ни продължава да се радва на доверието на жителите и да усилва преимуществото си пред всички съперници от анти-ГЕРБ фронта ", означи "скромно " депутатът от ГЕРБ и административен секретар на партията във Варна Павел Христов на среща с кметовете, общинските ръководители и общинските съветници от ГЕРБ във Ветрино и Вълчи дол.
Е, очевидно освен в Българска социалистическа партия ще водят вътрешни войни до постоянните парламентарни избори напролет на 2021 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ