170 години от въстанието от 1850 лето отбелязват в Белоградчик
В навечерието сме на най- паметната дата за Белоградчик - въстанието от 1850 лето. Идеята на общинското управление беше във връзка юбилея 170 години от експлоадирането да направи огромно честване под патронажа на президента Румен Радев. Вместо това, на 29 май от 11:00 часа ще се извърши панахида в храма " Св. вмчк Георги Победоносец " и ще се поднесат цветя на надгробните монументи на починалите въстаници. В 11:30 ч. ще се поднесат венци и цветя и пред паметника на обезглавените ръководители на въстанието до Белоградчишката цитадела. В предходните години след панахидата от храма тръгваше литийно шествие, в което участваха възпитаници, жители, представители на институциите, организациите и посетители. То спираше пред паметника на въстаника в двора на историческия музей, където кметът и ръководителят на общинския съвет полагаха венец. След това шествието продължаваше до паметника до крепостта, където се организираше тържествена заря, полагаха се венци и цветя на паметника.
През пролетта на 1850 година в Раковишкия манастир се организират събрания на българите от Северозападна България. На тях се взема решение по кое време и по какъв начин да избухне въстание. Съгласно направения проект, въстанието трябвало да избухне на 1 юни - Спасовден. Най - напред е трябвало да бъдат завладяни Лом и Белоградчик, а по - късно с общи старания да бъде завладяна и Видинската цитадела. Определени са и ръководителите на въстанието в трите области, задачите и пропагандаторите. Главният пропагандатор е Първул Станков от село Стакевци. Инициатори на въстанието са белоградчишките нотабили - Цоло Тодоров, Лило Панов, дядо Божин и Недялко Влаха. Те са разкрити и задържани няколко дни преди избраната дата. Това послужило за знак за начало на въстанието в белоградчишко. Към 29 май цялата белоградчишка нахия била обхваната от пламъка на протеста. Въстаниците се пробват да завладяват Белоградчишката цитадела, само че това не е по силите им. На 4 и 5 юни е единствената извоювана борба от въстаниците - при село Калугер /Гранитово/. На 9 юни турците влизат в Белоградчик и убиват и грабят наред. С това приключва първият стадий от въстанието.
Предвид въведената изключителна епидемиологична конюнктура в България, екипът на община Белоградчик и Исторически музей - Белоградчик припомнят за прецизно съблюдаване на противоепидемичните ограничения и отбягване скупчването на хора.
2020-05-29
През пролетта на 1850 година в Раковишкия манастир се организират събрания на българите от Северозападна България. На тях се взема решение по кое време и по какъв начин да избухне въстание. Съгласно направения проект, въстанието трябвало да избухне на 1 юни - Спасовден. Най - напред е трябвало да бъдат завладяни Лом и Белоградчик, а по - късно с общи старания да бъде завладяна и Видинската цитадела. Определени са и ръководителите на въстанието в трите области, задачите и пропагандаторите. Главният пропагандатор е Първул Станков от село Стакевци. Инициатори на въстанието са белоградчишките нотабили - Цоло Тодоров, Лило Панов, дядо Божин и Недялко Влаха. Те са разкрити и задържани няколко дни преди избраната дата. Това послужило за знак за начало на въстанието в белоградчишко. Към 29 май цялата белоградчишка нахия била обхваната от пламъка на протеста. Въстаниците се пробват да завладяват Белоградчишката цитадела, само че това не е по силите им. На 4 и 5 юни е единствената извоювана борба от въстаниците - при село Калугер /Гранитово/. На 9 юни турците влизат в Белоградчик и убиват и грабят наред. С това приключва първият стадий от въстанието.
Предвид въведената изключителна епидемиологична конюнктура в България, екипът на община Белоградчик и Исторически музей - Белоградчик припомнят за прецизно съблюдаване на противоепидемичните ограничения и отбягване скупчването на хора.
2020-05-29
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ