В навечерието на редица революции след средата на XIX век,

В навечерието на редица революции след средата на XIX век, всеки авантюрист се пробва да стигне до мястото на събитието. В Европа се следи доста повишение на напрежението. Наполеон III към този момент е хванат в борбата за Седан. Очаква се втората най-голяма злополука в империята, а в това време и Италия стартира да мисли за налагане на нов режим. И тъкмо тук се появява господин Джордж Франсис Треин. Същият е прочут като американски авантюрист, който съумява да провежда далечни пътувания от Кейп Хорн до Сан Франциско, по-късно оказва помощ за основаването на съюза на железниците, а също по този начин и за компанията Credit Mobilier.

Втората е много по-впечатляваща, тъй като освен служи за една от огромните измами на века. Въпросната се занимава с построяването на разнообразни мостове и уреди за железниците. Именно за нея ще бъде писано много дълго в разнообразни издания, само че публицистите няма да обръщат толкоз внимание на триумфите и направените промени, а ще се концентрират върху сметките, които демонстрират, че за разноските на всяка друга компания биха били към 50 милиона $, само че Credit Mobilier съумяват да приберат към 94 милиона с чиста облага от 44 милиона $. С 9 милиона са подкупвани разнообразни лица от Вашингтон, които да потулят случая.

Малко след този скандал, Треин не съумява да остане на поста си, прочее неговите компании банкрутират, само че надали се тормози, откакто разполага с милиони и може да продължи да живее свободно, както откри за добре. Пътува по света, вълнува се от историята и измененията в Европа, живее в Австралия, като там стартира да внася най-различни артикули от Съединени американски щати, оказва помощ за организирането на пожарна команда и даже е част от Мелбърнската комерсиална камара. След като жена му се прибира някъде през 1854 година, с цел да роди щерка си и вероятно да и даде американско поданство, Треин я следва една година по-късно, само че преди този момент ще премине през Ориента и Близкия изток. Пътят му е задоволително забавен, само че една дата ще му помогне да промени историята – 20 октомври 1870 година

Тогава Джордж се намира в Марсилия и се обръща към публиката, която е пристигнала да го посрещне. В този миг Франция се бори и желае да смъкна оковите на монархията, с цел да огледа към новия републикански режим. Треин има вяра, че страната може да се трансформира в система от комуни, като по това време освен се афишира за болшевик, само че и счита, че може да помогне за построяването на една алена република, като корените могат да бъдат заложени точно в Марсилия. Очевидно не е толкоз огромен и приключен оратор, колкото му се желае, само че откакто е милионер с опит и визия за бъдещето, незабавно подсигурява думите си с призоваването на локално момче, което знае по какъв начин да основава революции. Тук на сцената излиза военачалник Гюстав Пол Клузере.

В най-ранна възраст, той се записва във военната академия и през 1843 година към този момент е причислен в армията, малко по-късно става капитан на 23 мобилен гвардейски батальон и взима присъединяване във Февруарската гражданска война от 1848 година Известен е като конкурент на Наполеон III и тъй като не крие своите рецензии, бързо  е свален от поста и заставен да избяга в Лондон. Французите въпреки всичко го връщат с чин лейтенант, който може да употребява в акцията в Алжир. Клузере взима присъединяване в Кримската война и обсадата на Севастопол. Един боец в никакъв случай не се интересува от политика, когато е на бойното поле, неговата съществена задача е да резервира своите бойци живи и здрави, само че не и този капитан, който предпочитал да ограбва своите бойци и да се храни доста по питателно от тях.

Малко по-късно е част от доброволците на Гарибалди. Именно там за следващ път ще изгуби своя сан и няма да бъде почитан от никого, само че по този начин или другояче, даже в най-ранната възраст, съумява да стигне до чин – военачалник. Пред публиката, той декларира, че още на бойното поле в Севастопол е решил да се изправи против тиранията и потискането на човешките права, пропуща да показа по какъв начин е оставял своите бойци да гладуват, само че това е друга тематика. Още през 50-те години на XIX век съумява да изкове своята визитка като „ професионален бунтовник “. По образеца на доста други специфични революционери и водачи, сходни на Карлос Чакала и Чегевара, Клузере просто обожава да дава изявленията, да се демонстрира в най-различни крайни медии, да приказва за свободата и високите идеали.

Крайният резултат и представянето във въпросните издания е толкоз смешен, че всеки рационален човек ще спре да се излага, само че не и този мъж. След позорът в Италия, боецът отпътува в Северна Америка, където ще се бори за освобождението на робите, като точно там ще бъде нараснал в бригаден военачалник. След приключването на войната се завръща във Франция и продължава да се показва за военачалник. През 1865 година ще изяви своята публична поддръжка за основаването на интернационална работническа организация, като ще признае Карл Маркс за талант и човек, който би трябвало да поведе Съединени американски щати към идната генерална стъпка, позволявайки един доста по-специален скок напред. Една година по-късно ще е член на Ирландското Републиканско приятелство, давайки единодушието си, че ще поведе ирландците във въстание против англичаните.

Въпросната организация дава обещание да докара над 10 000 души, които ще бъдат под командването на французина. Не е ясно кое събитие се случва първо – разкриването на революцията или обстоятелството, че Клузере осъзнава по какъв начин ирландците нямат толкоз доста хора, само че бърза да напусне организацията и да изчезне от конфликтната точка, преди да бъде погубен. Къде може да отиде професионалният бунтовник?

Французите го посрещат враждебно, като даже има проекти да бъде отстранен вечно. През 1867 година генералът ще избяга във Швейцария, където още веднъж ще откри задоволително неприятности, този път с другари като Микаил Бакунин – прочут анархист, претрупан само с отговорността да откри нова пакост. Двамата чакат с неспокойствие във Франция да се стигне до следващия провал, а когато излиза наяве, че Наполеон е покорен, незабавно идва време за идната гражданска война – може би една от най-сладките, на която са ставали очевидци.

Професионалните революционери пресичат границата благодарение на дребна група и проекти за завладяване на Лион. Първо слагат най-различни плакати в кметството, заклеймявайки неустойчивостта и неналичието на каквото и да е отношение на администрацията към обществото. Започват да приказват за въоръжаване на народа и събаряне на сегашното ръководство. Разбира се, смелите думи и апели се стопяват от дъжда, тъкмо както ще се случи и със самия Клузере, когато идва националната армия, с цел да ревизира кой тъкмо е простакът, който се пробва да разпали огън в толкоз сериозно време.

Генералът съумява да види по какъв начин тъкмо наподобява потушаването на една гражданска война и откакто гвардейците първо бият, а след това задават въпроси, революционерът побързал да избяга и да спести частта с диалозите. По това време Трейн чул за опитите на дребния човек да стане популярен и незабавно го потърсил за същата цел, само че този път в Марсилия. В историята и науката е потвърдено, че две неточности не могат да създадат нищо вярно, само че още преди да се срещнат, генералът ще изиска да получи ръководството на бунтовниците, към този миг те наброяват към 2000 души.

С идването си схваща, че такава войска в никакъв случай не е била образуване, а това е било обещанието на Трейн. Бедният французин даже не подозирал, че националната армия била по петите му и незабавно с идването му в Марсилия, бързо се озовава там. Смелостта се топи с висока скорост. В Марсилия гвардейците ще открият единствено Трейн, няколко американски и френски флага. Смелостта на американеца е доста по-висока, в сравнение с французите, той не спирал да провокира гвардейците да го гръмнат и трансфорат в страдалец, но за разлика от него, те имали малко по-здрав разсъдък. Треин ще се върне в Съединени американски щати, като през 1872 година ще се опита да стане президент на страната, само че ще се провали – това е и краят на неговите опити за гражданска война. Що се отнася до генерала, той въпреки всичко е убеден, че армията би трябвало да продължи да се бори за гражданска война и откакто френското държавно управление е предадено на Парижката комуна през март 1871 година, точно той ще бъде назначен за формален министър на войната.

С този пост идва и революционната войска, която би трябвало да направи главната разлика и да построи една специфична и красива форма на борба. И в случай че очаквате, че ще поведе армията в нови завършения – грешите. Преди въобще да стигне до каквито и да е революции, новият министър стартира да приказва за ниския морал на армията, окичените и неопитни офицери, както и още доста други дефекти. Нито едно от изказванията не било правилно и преди да се стигне до идната злополука, неговите братя по идеология го смъкват от поста. След година в пандиза ще го освободят, с цел да води войска против формалното френско държавно управление. С толкоз доста провали в живота си, най-вероятно генералът е вярвал, че ще направи знамение, само че в пандиза схванал и още един значим урок – по какъв начин да разпознава изгубената идея.

Националната армия не била съперник, против който всеки да се изправя, ето за какво се дегизира като духовник и напуща бързо града, с цел да избави главата си. Къде отива? Следващото място за заточение е Женева, като там продължава да е политически деен, до момента в който не го упрекват за пруски разузнавач. Жаден още веднъж за революции, той бърза да замине за Османската империя и по-точно Константинопол в края на септември 1887 година Идеологията му е още веднъж брилянтна – той не се бори на нито една страна в Руско-турската война, отива с концепцията, че ще успее да събере доброволци за основаването на република Турция.

 След няколко месеца в разходки из балканите, най-сетне съумява да стигне до Константинопол, като там към този момент взима минимално присъединяване. Целият му живот продължава да е разходка сред Франция и Константинопол, където работи като художник, търговец на памук и в един миг съумява да стане и политик, най-малко за малко под шапката на социалистите. Клузере умира през 1900 година, само че дотогава съумява да почисти реномето си и да бъде показан като боец и бунтовник, заслужен да заеме мястото си в историята на XIX век. Поставянето на такава купа ще го трансформира и в лице на няколко революции, само че същинската му история продължава да бъде доста по-специална и комплицирана.

Снимки: Wikipedia