За втори път от 1942 година България изнася повече стоки за Германия, отколкото внася
В навечерието на раздаването на премиите на немската стопанска система, което ще се случи на 25 януари, Money.bg се срещна с индивида, който най-добре познава немския бизнес у нас - доктор Митко Василев, шеф на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).
Господин Василев, каква беше 2017-а година за българо-германските стопански връзки?
Беше една сполучлива година. Все още нямаме окончателните данни за размера на стокообмена, само че той се обрисува да реализира следващ връх - до 7,.5 милиарда евро, което в никакъв случай не е било до момента в двустранната история сред Германия и България. Разполагаме с данните до октомври 2017 година, само че темповете, с които се развива стокообменът, ни дават съображение да създадем сходна прогноза. Досега границата от 7 милиарда не е била прекрачвана.
Другото радващо е, че българският експорт към октомври води с към 140 милиона евро, т.е. повече сме изнесли към Германия, в сравнение с сме внесли, което е също един казус. Подобно развиване имахме само 2013 година, което преди този момент не се беше случвало от 1942 година и в този момент 2017-а се обрисува още веднъж да има търговски недостиг за Германия.
Търговията сред двете страни върви добре. В Германия има една организация, наречена " Източна комисия на немската стопанска система " (Ost-Ausschuss der Deutschen Wirtschaft ), която следи 21 страни в района на Източна Европа. От тях България е на трето място по оборот на търговията с Германия след Русия и Румъния. В този проект ние стоим доста добре.
По отношение на вложенията обаче нямаме незабравим прогрес. През 2016 година имаше към 125 милиона евро немски вложения у нас, през предходната година данните на Българска народна банка до септември сочат, че имаме към 61 милиона евро. По този метод Германия се подрежда на трето място след Холандия и Швейцария като външен вложител.
Надяваме се през тази година да се случат още немски вложения и също да имаме позитивни стойности в това отношение, тъй като имаше две години, когато имахме отлив на немски капитал. Това обаче не е наклонността сега.
Защо немските вложения понижават, до момента в който стокообменът нараства до рекордни равнища?
Могат да бъдат правени най-различни изказвания. Факт е, че България става все по-интересна и че на сегашния стадий, в случай че използваме метафората за светлина и сенки, светлината е повече, в сравнение с сянката. Имам поради, че Брутният вътрешен продукт нараства, че безработицата пада, приходите на популацията последователно нарастват, т.е. много позитивни знаци, които би трябвало да притеглят задгранични вложения.
Защо не се случва, можем да търсим разнообразни аргументи. Преди години имахме нерешени проблеми на държавно равнище, в този момент също имаше един, който бързо се позволи. Надявам се тази наклонност да се обърне. Може да се каже и това, че огромните немски вложители малко или доста към този момент са разкрили България и в случай че чакаме от тях вложения, те са по-скоро следващи вложения. Т.е. от страна на огромните компании не можем да чакаме революционни вложения всяка година.
Резервът идва от дребните и междинните предприятия от Германия. Ако те идват и влагат у нас, нещата ще са добре. Един " проблем " е нашето географско състояние, тъй като нашата страна е по-отдалечена от Германия. Много повече вложения се случват в страните, които граничат с Германия - Полша и Чехия да вземем за пример.
С други думи, има какво още да се работи, да си напишем домашното - да подобряваме бизнес климата в България, да поставяме старания и средства за маркетинг и реклама и тогава последователно нещата ще стартират да се случват.
Бихте ли дали образец за вложения през предходната година?
За предходната година беше направена първа копка на една приблизително огромна немска инвестиция на компанията " Мултивак " в Божурище. За страдание още не е прерязана лентата, надяваме се това да се случи тази година. Добра икономическа интензивност демонстрират и разширенията на компании като " Либхер ", " Фесто произвеждане ", " Луфтханза механик ".
Тези компании непрестанно вършиха следващи вложения, разширяваха своя размер на производствата. До огромна степен българският експорт, който отпътува за Германия, се дължи на компании като тях.
Кои браншове са най-атрактивни за немския бизнес?
Много атрактивни са IT секторът, аутсорсингът, също и някои обичайни като машиностроене, лека индустрия. Дори био производствата.
В годишната ни анкета към немския бизнес, която вършим от 16 години, има един въпрос, който задаваме всяка година - " Бихте ли вложили още веднъж в България ". 90% от компаниите дават отговор позитивно. Това е много показателно. Сам по себе си този факт е доста позитивен.
Какви са компликациите за немския бизнес в България?
Предпочитам да се концентрирам върху мощните страни, само че има и " сенки ", несъмнено. Една от най-големите е тази, че не се е случила промяната на промените. В България всички желаят да има правдивост, само че никой не има вяра в правораздаването. Все още няма господство на закона.
Другото е административната конюнктура, компаниите се оплакват от неефективно работеща обществена администрация. Освен това бих посочил още неприятна инфраструктура, корупция, дефицит на работна ръка.
Не би ли трябвало да е най-лесно за немския бизнес да открива фрагменти предвид на многото български студенти в Германия?
Трендът още не се е обърнал. Все още продължава приключването на мозъци. Дали ще се върнат един ден българските студенти, учещи в Германия, е под въпрос. Постепенно това стартира да се случва. Миналата година направихме една самодейност взаимно с българското посолство в Берлин. С помощта на 12 компании, опериращи в България, организирахме кариерен конгрес за българските студенти. Интересът беше значителен, към 150 студенти за един ден обявиха присъединяване. Смятаме да продължим това и в други райони на Германия.
Проблемът на българските студенти, завършващи в Германия, е, че приключвайки своето образование, те застават на кръстопът. В някои случаи не могат да намерят съответно занятие в България, в други случаи се опасяват от по-ниско възнаграждение. Но има и случаи, когато поемат по противоположния път и се връщат в родината.
Какви са Вашите упования за 2018 година?
През 2018 година чакаме повишение растежа на търговията още веднъж, тъй като считам, че запасите не са изчерпани. Преди 5 години бяхме създали прогноза, че е допустимо удвояване на търговията и това последователно стартира да се случва.
По отношение на вложенията доста се надявам, че тази година ще се случат по-големи и за тях ще се приказва много. Точни имена не бих желал да изтъквам. Германия е един от най-големите задгранични вложители у нас. За интервала от 1990 до 2016 година имаме към 3 милиарда евро немски вложения в България.
А има ли български компании, които влагат и оперират на немския пазар?
Има, само че са малко. Опитите са плахи. Има сякаш някаква преграда. Немският пазар е доста кондензиран, доста конкурентен. Там са нужни доста старания и финансови запаси. Но несъмнено, че имаме.
Някои сътвориха представителства и стъпиха на немския пазар. Има и други като нашите членове " Уолтопия ", " Смарт органик " и други, които сполучливо се развиват на разнообразни пазари, в това число и в Германия. По-трудно е обаче в посока Германия.
И най-после бихте ли ни разказали малко повече за премиите, които следва да раздадете?
Имаме две награди, които даваме. Едната е " Наградата на немската стопанска система в България ". Даваме явече 14 години в три до четири категории. Миналата година бяха отличени две търговски вериги - " Кауфланд " и " Билла ", както и " Фрапорт " и " Мултивак България ". Тази година категориите са още веднъж четири - огромно дружество, малко и приблизително дружество, обществена ангажираност и нововъведения. Номинирани са 32 компании. Там могат да аплайват освен немски, само че и български компании.
Целта е да се поддържат и разширят германо-българските стопански връзки. Съвсем скоро ни следва следващият новогодишен банкет на немската стопанска система, където ще разпознаваем фирмите за 2017 година Другата премия, която раздаваме, е премията на Баварското посланичество. Нея я даваме през две години. Миналата година бяха отличени три новаторски предприятия " Мусала софт ", " Немечек " и " Вюрт електроник ".
Господин Василев, каква беше 2017-а година за българо-германските стопански връзки?
Беше една сполучлива година. Все още нямаме окончателните данни за размера на стокообмена, само че той се обрисува да реализира следващ връх - до 7,.5 милиарда евро, което в никакъв случай не е било до момента в двустранната история сред Германия и България. Разполагаме с данните до октомври 2017 година, само че темповете, с които се развива стокообменът, ни дават съображение да създадем сходна прогноза. Досега границата от 7 милиарда не е била прекрачвана.
Другото радващо е, че българският експорт към октомври води с към 140 милиона евро, т.е. повече сме изнесли към Германия, в сравнение с сме внесли, което е също един казус. Подобно развиване имахме само 2013 година, което преди този момент не се беше случвало от 1942 година и в този момент 2017-а се обрисува още веднъж да има търговски недостиг за Германия.
Търговията сред двете страни върви добре. В Германия има една организация, наречена " Източна комисия на немската стопанска система " (Ost-Ausschuss der Deutschen Wirtschaft ), която следи 21 страни в района на Източна Европа. От тях България е на трето място по оборот на търговията с Германия след Русия и Румъния. В този проект ние стоим доста добре.
По отношение на вложенията обаче нямаме незабравим прогрес. През 2016 година имаше към 125 милиона евро немски вложения у нас, през предходната година данните на Българска народна банка до септември сочат, че имаме към 61 милиона евро. По този метод Германия се подрежда на трето място след Холандия и Швейцария като външен вложител.
Надяваме се през тази година да се случат още немски вложения и също да имаме позитивни стойности в това отношение, тъй като имаше две години, когато имахме отлив на немски капитал. Това обаче не е наклонността сега.
Защо немските вложения понижават, до момента в който стокообменът нараства до рекордни равнища?
Могат да бъдат правени най-различни изказвания. Факт е, че България става все по-интересна и че на сегашния стадий, в случай че използваме метафората за светлина и сенки, светлината е повече, в сравнение с сянката. Имам поради, че Брутният вътрешен продукт нараства, че безработицата пада, приходите на популацията последователно нарастват, т.е. много позитивни знаци, които би трябвало да притеглят задгранични вложения.
Защо не се случва, можем да търсим разнообразни аргументи. Преди години имахме нерешени проблеми на държавно равнище, в този момент също имаше един, който бързо се позволи. Надявам се тази наклонност да се обърне. Може да се каже и това, че огромните немски вложители малко или доста към този момент са разкрили България и в случай че чакаме от тях вложения, те са по-скоро следващи вложения. Т.е. от страна на огромните компании не можем да чакаме революционни вложения всяка година.
Резервът идва от дребните и междинните предприятия от Германия. Ако те идват и влагат у нас, нещата ще са добре. Един " проблем " е нашето географско състояние, тъй като нашата страна е по-отдалечена от Германия. Много повече вложения се случват в страните, които граничат с Германия - Полша и Чехия да вземем за пример.
С други думи, има какво още да се работи, да си напишем домашното - да подобряваме бизнес климата в България, да поставяме старания и средства за маркетинг и реклама и тогава последователно нещата ще стартират да се случват.
Бихте ли дали образец за вложения през предходната година?
За предходната година беше направена първа копка на една приблизително огромна немска инвестиция на компанията " Мултивак " в Божурище. За страдание още не е прерязана лентата, надяваме се това да се случи тази година. Добра икономическа интензивност демонстрират и разширенията на компании като " Либхер ", " Фесто произвеждане ", " Луфтханза механик ".
Тези компании непрестанно вършиха следващи вложения, разширяваха своя размер на производствата. До огромна степен българският експорт, който отпътува за Германия, се дължи на компании като тях.
Кои браншове са най-атрактивни за немския бизнес?
Много атрактивни са IT секторът, аутсорсингът, също и някои обичайни като машиностроене, лека индустрия. Дори био производствата.
В годишната ни анкета към немския бизнес, която вършим от 16 години, има един въпрос, който задаваме всяка година - " Бихте ли вложили още веднъж в България ". 90% от компаниите дават отговор позитивно. Това е много показателно. Сам по себе си този факт е доста позитивен.
Какви са компликациите за немския бизнес в България?
Предпочитам да се концентрирам върху мощните страни, само че има и " сенки ", несъмнено. Една от най-големите е тази, че не се е случила промяната на промените. В България всички желаят да има правдивост, само че никой не има вяра в правораздаването. Все още няма господство на закона.
Другото е административната конюнктура, компаниите се оплакват от неефективно работеща обществена администрация. Освен това бих посочил още неприятна инфраструктура, корупция, дефицит на работна ръка.
Не би ли трябвало да е най-лесно за немския бизнес да открива фрагменти предвид на многото български студенти в Германия?
Трендът още не се е обърнал. Все още продължава приключването на мозъци. Дали ще се върнат един ден българските студенти, учещи в Германия, е под въпрос. Постепенно това стартира да се случва. Миналата година направихме една самодейност взаимно с българското посолство в Берлин. С помощта на 12 компании, опериращи в България, организирахме кариерен конгрес за българските студенти. Интересът беше значителен, към 150 студенти за един ден обявиха присъединяване. Смятаме да продължим това и в други райони на Германия.
Проблемът на българските студенти, завършващи в Германия, е, че приключвайки своето образование, те застават на кръстопът. В някои случаи не могат да намерят съответно занятие в България, в други случаи се опасяват от по-ниско възнаграждение. Но има и случаи, когато поемат по противоположния път и се връщат в родината.
Какви са Вашите упования за 2018 година?
През 2018 година чакаме повишение растежа на търговията още веднъж, тъй като считам, че запасите не са изчерпани. Преди 5 години бяхме създали прогноза, че е допустимо удвояване на търговията и това последователно стартира да се случва.
По отношение на вложенията доста се надявам, че тази година ще се случат по-големи и за тях ще се приказва много. Точни имена не бих желал да изтъквам. Германия е един от най-големите задгранични вложители у нас. За интервала от 1990 до 2016 година имаме към 3 милиарда евро немски вложения в България.
А има ли български компании, които влагат и оперират на немския пазар?
Има, само че са малко. Опитите са плахи. Има сякаш някаква преграда. Немският пазар е доста кондензиран, доста конкурентен. Там са нужни доста старания и финансови запаси. Но несъмнено, че имаме.
Някои сътвориха представителства и стъпиха на немския пазар. Има и други като нашите членове " Уолтопия ", " Смарт органик " и други, които сполучливо се развиват на разнообразни пазари, в това число и в Германия. По-трудно е обаче в посока Германия.
И най-после бихте ли ни разказали малко повече за премиите, които следва да раздадете?
Имаме две награди, които даваме. Едната е " Наградата на немската стопанска система в България ". Даваме явече 14 години в три до четири категории. Миналата година бяха отличени две търговски вериги - " Кауфланд " и " Билла ", както и " Фрапорт " и " Мултивак България ". Тази година категориите са още веднъж четири - огромно дружество, малко и приблизително дружество, обществена ангажираност и нововъведения. Номинирани са 32 компании. Там могат да аплайват освен немски, само че и български компании.
Целта е да се поддържат и разширят германо-българските стопански връзки. Съвсем скоро ни следва следващият новогодишен банкет на немската стопанска система, където ще разпознаваем фирмите за 2017 година Другата премия, която раздаваме, е премията на Баварското посланичество. Нея я даваме през две години. Миналата година бяха отличени три новаторски предприятия " Мусала софт ", " Немечек " и " Вюрт електроник ".
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ