В навечерието на най-светлия християнски празник поглеждаме към историите, които

В навечерието на най-светлия християнски празник поглеждаме към историите, които носят вяра, въодушевяват и усмихват. В специфичното празнично издание на bTV Репортерите ще разкажем за доброволци и изделията им, които оказват помощ за комфорта и акомодацията на недоносени деца, до момента в който са на лекуване в кувьози.

Ще Ви срещнем с Ирен Дикова, която живее втори живот - когато е на 27, се изправя пред тестването да чака донор и страстта да ѝ трансплантират бял дроб.



Ще отведем феновете на bTV и в Западните Родопи и село Вълкосел, където към този момент 50 години за хората се грижи 74-годишната Зинаида Даутева. Филмът на репортера Николета Хаджийска, оператора Тони Петров и продуцента Веселина Петракиева е незабавно след централната емисия вести.

Тя израства в семейство на архитекти и строители. Продължава професионалния път на семейството и записва интериорен дизайн в Милано. Паралелно с това не стопира да тренира и да носи медали за България.

„ Състезавах се в два спорта - тенис и ски, имах медали и купи - първи места, като човек зодия овен второто място не ми харесваше “, споделя Ирен Дикова.

Казва, че точно когато вижда живота в най-красивите му форми, стартира непредвиденото назад преброяване. Постепенно стартира да усеща от ден на ден отмалялост. Всеки ден. Лекарите слагат диагноза " муковисцидоза " - заболяване, което поврежда белия дроб.


„ Първоначално не имах вяра, не желаех да допускам. На фона на цялата динамичност от дете не имах вяра, че нещо може да ме спре. Аз просто продължих напред с още по-голяма борбеност “, споделя Ирен.

Така, в продължение на няколко години на прецизен режим, съумява да следва фантазиите си. Паралелно с това не престават и проучванията, с цел да влезе в листата за чакащи за трансплантация.

„ Пътувахме с татко ми, аз леко се влошавах и с помощта на някой от горната страна или мой персонален шанс, съумях да стигна в точния момент, с цел да мога да вляза незабавно в болница. И до 48 часа аз имах донор. Аз просто се разсъниха, към мен имаше 5-6 лекари, които ми споделяха да вдишвам и аз тогава осъзнах, че вдишвам благодарение на някой различен, който си е отишъл, и с помощта на него аз съм жива “, спомня си Ирен.