Икономическите модели се огъват под натиска на климатичната реалност
В навечерието на интернационалните договаряния за климата, които ще се проведат този месец в Дубай, икономистите актуализират оценките си за въздействието на световното стопляне върху международната стопанска система, като от време на време пресмятат с акуратност до десетичната запетая въздействието му върху производството през идващите десетилетия, написа в собствен разбор Reuters и прибавя:
„ Но съперниците на тези числа настояват, че те са резултат от стопански модели, които не са подобаващи за отчитане на цялостния размер на вредите от климата, а като такива те могат да послужат за оправдание за бездействието на политиците “.
Рекордните температури, сушите, наводненията и горските пожари през тази година са предизвикали вреди за милиарди долари, даже преди излъчванията да доведат до стопляне оттатък лимита от 2 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища, избран в Парижкото съглашение от 2015 година Все отново някои стопански модели стигат до заключението - неправдоподобно, споделят критиците им - че до края на века стоплянето ще аргументи по-малки вреди на международната стопанска система, в сравнение с COVID-19, или ще засегне международните акции с по-малко, в сравнение с финансовата рецесия от 2007-2009 година
Американският икономист, притежател на Нобелова премия, Уилям Нордхаус да вземем за пример провокира дискусия през 2018 година с модел, съгласно който политиките в региона на климата, които най-добре балансират разноските и изгодите от икономическа позиция, ще доведат до стопляне с повече от 3 градуса до 2100 година Година по-рано администрацията на Тръмп се базира на сходни модели, с цел да обоснове замяната на Плана за чиста сила от времето на Обама с подобен, който разрешава по-високи излъчвания от въглищните централи.
Много политици признават рестриктивните мерки на моделирането. Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка, да вземем за пример декларира през септември, че тези модели могат да доведат до подценяване на въздействието на световното стопляне, а други отиват даже по-далеч, като споделят, че целият метод е неправилен.
Става въпрос за " моделите за интегрирана оценка ", които икономистите употребяват, с цел да създадат изводи за всичко - от загубите на продукция до финансовия риск или ценообразуването на пазарите на въглеродни излъчвания. Те се основават на теорията за взаимоотношението сред търсенето, предлагането и цените в цялата стопанска система, с цел да се откри ново равновесие след външен потрес - по този начин нареченият модел на " общото равновесие ", създаден от френския икономист от XIX в. Леон Валрас.
" Изменението на климата обаче е радикално друго от другите шокове, защото, откакто един път е настъпило, то не изчезва ", споделя Тиери Филипонат, създател на отчет на Finance Watch, основана в Брюксел неправителствена организация, занимаваща се с финансови въпроси. " А в случай че главното допускане е неправилно, всичко останало няма смисъл “.
Друг проблем е, че в продължение на години тези модели употребяват " квадратична функционалност " за пресмятане на загубите на Брутният вътрешен продукт, която включва квадратиране на температурната смяна - като в същото време се подценяват други способи, като да вземем за пример експоненциалната функционалност, която е по-подходяща за бързи промени. Критиците настояват, че този избор е жертван да подценява евентуалното влияние - изключително в случай че планетата доближи сериозни точки във връзка с околната среда, при които вредите са освен необратими, само че и се случват с все по-бързи темпове.
Към объркването се прибавя и фактът, че според от характерния си дизайн и променливите, които са избрали да включат, моделите дават радикално разнообразни резултати, което затруднява тълкуването.
Актуализацията на модела на Нордхаус за 2023 година, разказана на неговия уеб страница като " най-широко потребления модел за климатичните промени ", прави оценка вредите на 3,1% от международния Брутният вътрешен продукт при постигане на стопляне от 3 градуса над прединдустриалните равнища.
За разлика от нея, последният вид на модела, употребен от Network for Greening the Financial System (NGFS) - обединяване на централни банки - пресмята, че пътят към стопляне от 2,9 градуса при сюжета " сегашни политики " до 2050 година ще докара до 8% загуба на продукция поради суши, горещи талази, наводнения и циклони.
Според друго проучване, извършено от Finance Watch през 2020 година за подкрепяния от Г-20 Съвет за финансова непоклатимост, стоплянето с 4 градуса може да понижи междинната стойност на международните финансови активи едвам с 2,9% до 2105 година
Никълъс Стърн от LSE/Grantham Research Institute, декларира на собствен ред, че фокусът на икономическите модели всъщност е прекомерно стеснен, с цел да се осмислят рисковите опасности, подбудени от изменението на климата:
" Те показват казуса неправилно във връзка с риска и на това, което би трябвало да знаем и да вършим. Ще би трябвало да разгледаме енергийните модели, градовете, естествения капитал - а това е сериозен, изчерпателен стопански разбор на структурните промени ".
„ Но съперниците на тези числа настояват, че те са резултат от стопански модели, които не са подобаващи за отчитане на цялостния размер на вредите от климата, а като такива те могат да послужат за оправдание за бездействието на политиците “.
Рекордните температури, сушите, наводненията и горските пожари през тази година са предизвикали вреди за милиарди долари, даже преди излъчванията да доведат до стопляне оттатък лимита от 2 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища, избран в Парижкото съглашение от 2015 година Все отново някои стопански модели стигат до заключението - неправдоподобно, споделят критиците им - че до края на века стоплянето ще аргументи по-малки вреди на международната стопанска система, в сравнение с COVID-19, или ще засегне международните акции с по-малко, в сравнение с финансовата рецесия от 2007-2009 година
Американският икономист, притежател на Нобелова премия, Уилям Нордхаус да вземем за пример провокира дискусия през 2018 година с модел, съгласно който политиките в региона на климата, които най-добре балансират разноските и изгодите от икономическа позиция, ще доведат до стопляне с повече от 3 градуса до 2100 година Година по-рано администрацията на Тръмп се базира на сходни модели, с цел да обоснове замяната на Плана за чиста сила от времето на Обама с подобен, който разрешава по-високи излъчвания от въглищните централи.
Много политици признават рестриктивните мерки на моделирането. Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка, да вземем за пример декларира през септември, че тези модели могат да доведат до подценяване на въздействието на световното стопляне, а други отиват даже по-далеч, като споделят, че целият метод е неправилен.
Става въпрос за " моделите за интегрирана оценка ", които икономистите употребяват, с цел да създадат изводи за всичко - от загубите на продукция до финансовия риск или ценообразуването на пазарите на въглеродни излъчвания. Те се основават на теорията за взаимоотношението сред търсенето, предлагането и цените в цялата стопанска система, с цел да се откри ново равновесие след външен потрес - по този начин нареченият модел на " общото равновесие ", създаден от френския икономист от XIX в. Леон Валрас.
" Изменението на климата обаче е радикално друго от другите шокове, защото, откакто един път е настъпило, то не изчезва ", споделя Тиери Филипонат, създател на отчет на Finance Watch, основана в Брюксел неправителствена организация, занимаваща се с финансови въпроси. " А в случай че главното допускане е неправилно, всичко останало няма смисъл “.
Друг проблем е, че в продължение на години тези модели употребяват " квадратична функционалност " за пресмятане на загубите на Брутният вътрешен продукт, която включва квадратиране на температурната смяна - като в същото време се подценяват други способи, като да вземем за пример експоненциалната функционалност, която е по-подходяща за бързи промени. Критиците настояват, че този избор е жертван да подценява евентуалното влияние - изключително в случай че планетата доближи сериозни точки във връзка с околната среда, при които вредите са освен необратими, само че и се случват с все по-бързи темпове.
Към объркването се прибавя и фактът, че според от характерния си дизайн и променливите, които са избрали да включат, моделите дават радикално разнообразни резултати, което затруднява тълкуването.
Актуализацията на модела на Нордхаус за 2023 година, разказана на неговия уеб страница като " най-широко потребления модел за климатичните промени ", прави оценка вредите на 3,1% от международния Брутният вътрешен продукт при постигане на стопляне от 3 градуса над прединдустриалните равнища.
За разлика от нея, последният вид на модела, употребен от Network for Greening the Financial System (NGFS) - обединяване на централни банки - пресмята, че пътят към стопляне от 2,9 градуса при сюжета " сегашни политики " до 2050 година ще докара до 8% загуба на продукция поради суши, горещи талази, наводнения и циклони.
Според друго проучване, извършено от Finance Watch през 2020 година за подкрепяния от Г-20 Съвет за финансова непоклатимост, стоплянето с 4 градуса може да понижи междинната стойност на международните финансови активи едвам с 2,9% до 2105 година
Никълъс Стърн от LSE/Grantham Research Institute, декларира на собствен ред, че фокусът на икономическите модели всъщност е прекомерно стеснен, с цел да се осмислят рисковите опасности, подбудени от изменението на климата:
" Те показват казуса неправилно във връзка с риска и на това, което би трябвало да знаем и да вършим. Ще би трябвало да разгледаме енергийните модели, градовете, естествения капитал - а това е сериозен, изчерпателен стопански разбор на структурните промени ".
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ