Добромир Банев: Любовта е единственото чувство, което не можеш да имитираш
В навечерието на Деня на влюбените един от най-обичаните модерни поети – Добромир Банев, ще показа новата си книга „ Обичай ме постепенно “ - поетична история на любовта, която всеки би трябвало да прочете, тъй като точно тази история ни прави хора.Изящното издание е илюстрирано с прелестни фотографии на Ивелина Чолакова. Книгата е част от обичайна поредност с интимна поезия на изд. „ Персей “, в която всяка година в навечерието на 14 февруари излиза стилно издание с най-хубавите любовни стихове на създатели като Яворов, Дебелянов, Вазов, Ботев, Евтим Евтимов и Маргарита Петкова. Подарявайки изящното томче, всеки ще може да изрази възприятията си към обичан човек. Входът е свободен за всички фенове на любовната поезия.
Вижте изявление с поета.
Новата Ви книга се споделя „ Обичай ме постепенно “. Защо да се обичаме постепенно?
За да има и за след това. Заглавието, несъмнено, е метафора. Да обичаме постепенно, значи да се вглеждаме повече в потребностите, паниките и насладите на другия. Живеем в забързано време и някак си не съумяваме да се насладим на моментите, които споделяме с обичаните си хора.
Как се роди новата Ви книга?
Тя беше планувана от дълго време. Моят издател Пламен Тотев също доста искаше да я създадем, с цел да я включи в поредицата на „ Персей “ с любовна поезия, която има доста фенове и показва най-хубавите създатели в жанра – класици и модерни поети. Освен нови, в книгата са събрани и най-хубавите ми стихотворения с интимна поезия. Времето обаче в никакъв случай не е задоволително. Снимките към нея направихме с фотографа Ивелина Чолакова по Коледните празници, а незабавно след Нова година я „ подредихме “ като наличие с Маргарита Петкова. Благодарен съм на всички тях и за работата, и за поддръжката. Благодаря и на Гергана Стоянова, която застана с мен пред обектива.
Любовта е съществена тематика в поезията Ви. Какво дава на човек любовта?
Любовта е живот. Въпреки че тя носи повече въпроси, в сравнение с отговори, без нея ние единствено съществуваме. Тя осмисля цялото ни съществуване, придава ни човешки образ за разлика от останалите живи същества.
А какво взима?
Тя не взима. Взимат егоизмът, умората и поддаването на инерция, каквато любовта не може да си разреши.
Стиховете Ви са доста известни, мнозина припознават в тях своите усеща и прекарвания. Как си обяснявате това?
Намирам това за комплимент, само че и за нещо обикновено, тъй като всеки от нас е срещнал любовта под една или друга форма. Хората се припознават, тъй като обичат и са или най-малко са били обичани. Любовта е единственото възприятие, което не можеш да имитираш. Следователно, хората се припознават в истината, което е ужасно.
Ловеч е родният Ви град. Дали е значимо за един създател къде е роден – в столицата или в по-малък град?
За писателите, въобще за хората, занимаващи се с изкуство, провинцията не стои като географско разбиране. Човек може да написа на всички места, стига да има опция да обновява усещанията си, като пътува, като среща хора и поддържа връзка с тях. Преимуществото на огромния град като София е, че столицата сигурно дава по-големи благоприятни условия един създател да се изяви. Това сигурно е от голяма важност. А другояче аз боготворя родния си град, постоянно се връщам на драго сърце там.
Мислите ли да напишете и нещо в прозаичност, с изключение на импресиите и лиричната прозаичност, които читателите Ви обикнаха с книгата „ Аз съм в другото такси “? Бихте ли написали разказ?
Нямам толкоз смела концепция за момента, защото писането на разказ е обемна работа, която изисква да разполагаш с задоволително време, изисква пъклен доста сила. По-скоро още веднъж бих се върнал към есеистиката, към късите разкази, които показват моментните ми мисли и настроения. „ Аз съм другото такси “ имаше огромен триумф, по тази причина бих се върнал към прозата тъкмо по същия метод.
Стиховете Ви имат собствен живот във Facebook, само че значими са и срещите онлайн с читатели. Планирате ли някакво по-мащабно показване на новата си книга с литературно турне?
Социалните медии са част от живота ни. Те дават опция нещата ми да стигат до голям брой читатели. Да не забравяме, че в България книгите кардинално са скъпо наслаждение. Все още съм оптимист, че ще отстранен Данък добавена стойност върху тях. Но срещите с хората очи в очи са изумителни. Харесва ми да виждам по какъв начин попиват всяка дума, какъв брой е значим за тях този момент на прикосновение с създателя. Разбира се, предстоят доста нови срещи. На 6 март ще гостувам на българската общественост във Виена, а на 27 март – в Берлин. След това съм подготвен да гостувам на всички места, където бъда поканен. През месец юли ще се срещна и с българите в Чикаго.
Имате ли обичано стихотворения от книгата? Какво ще кажете на своите читатели?
Не бих споделил, че имам обичано стихотворение. Всяко едно е част от мен. А на читателите ще кажа, че всеки е добре пристигнал на премиерата на „ Обичай ме постепенно “. Тя ще се състои на 6 февруари от 18.30 часа в Националната библиотека. Обещавам им доста хубави страсти.
Вижте изявление с поета.
Новата Ви книга се споделя „ Обичай ме постепенно “. Защо да се обичаме постепенно?
За да има и за след това. Заглавието, несъмнено, е метафора. Да обичаме постепенно, значи да се вглеждаме повече в потребностите, паниките и насладите на другия. Живеем в забързано време и някак си не съумяваме да се насладим на моментите, които споделяме с обичаните си хора.
Как се роди новата Ви книга?
Тя беше планувана от дълго време. Моят издател Пламен Тотев също доста искаше да я създадем, с цел да я включи в поредицата на „ Персей “ с любовна поезия, която има доста фенове и показва най-хубавите създатели в жанра – класици и модерни поети. Освен нови, в книгата са събрани и най-хубавите ми стихотворения с интимна поезия. Времето обаче в никакъв случай не е задоволително. Снимките към нея направихме с фотографа Ивелина Чолакова по Коледните празници, а незабавно след Нова година я „ подредихме “ като наличие с Маргарита Петкова. Благодарен съм на всички тях и за работата, и за поддръжката. Благодаря и на Гергана Стоянова, която застана с мен пред обектива.
Любовта е съществена тематика в поезията Ви. Какво дава на човек любовта?
Любовта е живот. Въпреки че тя носи повече въпроси, в сравнение с отговори, без нея ние единствено съществуваме. Тя осмисля цялото ни съществуване, придава ни човешки образ за разлика от останалите живи същества.
А какво взима?
Тя не взима. Взимат егоизмът, умората и поддаването на инерция, каквато любовта не може да си разреши.
Стиховете Ви са доста известни, мнозина припознават в тях своите усеща и прекарвания. Как си обяснявате това?
Намирам това за комплимент, само че и за нещо обикновено, тъй като всеки от нас е срещнал любовта под една или друга форма. Хората се припознават, тъй като обичат и са или най-малко са били обичани. Любовта е единственото възприятие, което не можеш да имитираш. Следователно, хората се припознават в истината, което е ужасно.
Ловеч е родният Ви град. Дали е значимо за един създател къде е роден – в столицата или в по-малък град?
За писателите, въобще за хората, занимаващи се с изкуство, провинцията не стои като географско разбиране. Човек може да написа на всички места, стига да има опция да обновява усещанията си, като пътува, като среща хора и поддържа връзка с тях. Преимуществото на огромния град като София е, че столицата сигурно дава по-големи благоприятни условия един създател да се изяви. Това сигурно е от голяма важност. А другояче аз боготворя родния си град, постоянно се връщам на драго сърце там.
Мислите ли да напишете и нещо в прозаичност, с изключение на импресиите и лиричната прозаичност, които читателите Ви обикнаха с книгата „ Аз съм в другото такси “? Бихте ли написали разказ?
Нямам толкоз смела концепция за момента, защото писането на разказ е обемна работа, която изисква да разполагаш с задоволително време, изисква пъклен доста сила. По-скоро още веднъж бих се върнал към есеистиката, към късите разкази, които показват моментните ми мисли и настроения. „ Аз съм другото такси “ имаше огромен триумф, по тази причина бих се върнал към прозата тъкмо по същия метод.
Стиховете Ви имат собствен живот във Facebook, само че значими са и срещите онлайн с читатели. Планирате ли някакво по-мащабно показване на новата си книга с литературно турне?
Социалните медии са част от живота ни. Те дават опция нещата ми да стигат до голям брой читатели. Да не забравяме, че в България книгите кардинално са скъпо наслаждение. Все още съм оптимист, че ще отстранен Данък добавена стойност върху тях. Но срещите с хората очи в очи са изумителни. Харесва ми да виждам по какъв начин попиват всяка дума, какъв брой е значим за тях този момент на прикосновение с създателя. Разбира се, предстоят доста нови срещи. На 6 март ще гостувам на българската общественост във Виена, а на 27 март – в Берлин. След това съм подготвен да гостувам на всички места, където бъда поканен. През месец юли ще се срещна и с българите в Чикаго.
Имате ли обичано стихотворения от книгата? Какво ще кажете на своите читатели?
Не бих споделил, че имам обичано стихотворение. Всяко едно е част от мен. А на читателите ще кажа, че всеки е добре пристигнал на премиерата на „ Обичай ме постепенно “. Тя ще се състои на 6 февруари от 18.30 часа в Националната библиотека. Обещавам им доста хубави страсти.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ