В нашето прагматично време дали е модерна романтичната любов? Съществуват

В нашето прагматично време дали е съвременна сантименталната обич? Съществуват ли такива изпепеляващи пристрастености като трагичната сага на Лора и Яворов, като интелектуалното любовно премеждие на Пенчо Славейков и Мара Белчева? Защо вицовете за меркантилни русокоски, грубовати мъжкари и търговци на обич изместиха скрито споделяните диалози за естественото привличане, сантименталните жестове сред мъжа и дамата, легендата за принца и фантазията за принцесата?

Такива въпроси си задаваха десетките присъстващи в къща-музей „ Петко и Пенчо Славейкови ”, където се състоя литературно-музикалната вечер „ Насреща ми седеше мълком ти… ”, събрала дружно в лиричен хор 15 известни поети. Събитието беше проведено от Атанас Капралов (директор на Националния книжовен музей) се организира в навечерието на Празника на виното и любовта – 14 февруари, и беше отдадено на 150-годишнината от рождението на поетесата Мара Белчева.

„ Поезията чества любовта всеки ден ” – сподели журналистката Райна Дамяни, която водеше рецитала, като ловко вмъкваше стихове и писма от Мара Белчева и Пенчо Славейков като мост през времето – класика и актуалност. А палитрата от най-популярните стихотворения на днешните поети сътвори по този начин жадуваната от публиката атмосфера на прочувствен разгар – високата температура на търсената обич: „ Белите ми нощи – не насън, наяве… ” (Маргарита Петкова), „ Най-хубавите приказки са тъжни,/ огромната обич на тях прилича… ” (Добромир Банев), „ Не ме избираш ти, душата те избира… ” (Виолета Христова), „ Още преди да те срещна в живота си, / теб съм обичал… ” (Георги Константинов), „ И този ден ще би трябвало без теб да преживея… ” (Валентина Радинска), „ Тя обича да се съблича… ” (Владо Любенов), „ По-бързо грабвай лятната ми кожа! ” (Анжела Димчева), „ Разминахме се с теб на косъм… ” (Атанас Капралов), „ …По-малко секрети срещи, повече секрети раздели… ” (Марин Бодаков), „ Любов – нетрайна дума, обич – инцидентно име… ” (Иван Есенски), „ Бавни танци за бързи девойки, / топли ябълки в нощните клони…(Пламен Киров), „ И отново познатата паника ми сподели „ Добър ден, горест! ”(Георги Н. Киров), „ Ще те погаля с взор безшумно в мрака… ” (Катя Кремзер).

Поетичният рецитал беше декориран от бардовите изпъления на поета Ивайло Диманов, чиито балади напомнят за „ нежния инфаркт ”, имат магията на любовния блян: „ В някой ден, в някой час, в някой момент любовта, сякаш инцидентно, ще почука и на твоята врата… ” Какво е обич без вино? Повече от два часа поети и фенове на поезията подвигаха тостове за най-великото човешко възприятие.