Сурва, сурва Година! Васильовден е!
В националния календар първият ден от новата година е прочут като Васильовден. Наричат го ще Сурва (Сурвак). Има езически корени и бележи края на коледните празници, когато по остарял бит се прави третата кадена вечеря.
Подготовката за празника стартира още от остарялата година - 31 декември, когато се подрежда новогодишната софра. Тя би трябвало да е богата, претъпкана с ястия - с цел да бъде богата и щастлива и идната година. варено жито, пача от краката и опашката на коледното прасенце и ритуален самун – боговица. Домакинята по традиция прави и баница с шансове от дрянови пъпки, които се назовават за къщата, нивите, лозята, градините, и всички домашни животни. В някои краища в обредната баница се поставя и медна пара за благоденствие и шанс на цялото семейство.
Преди да се седне на трапезата, я прекаждат с тамян. Най-възрастният, стопанинът, разчупва погачата, наричайки частите: за дома, за Богородица, поотделно за всеки от фамилията. Вярва се, че комуто се падне парчето с паричката, ще бъде здрав и благополучен цялата последваща година.
В някои селища на страната след вечерята стопанката събира шансовете и ги хвърля в огъня, като ги назовава на всеки един член от фамилията. Старите хора вярвали, че в случай че дряновата пъпка „ цъфне ” – индивидът ще е здрав и чевръст през годината. В други краища се прави „ сурване ” на трапезата, като дряновите шансове дружно с трохите от масата и части от хляба се дават на домашните животни за здраве и плодовитост, или се хвърлят в реката, с цел да е берекетлия годината.
В нощта против Сурва се гадае за здраве и дългоденствие. Но най-красивият миг в празника е обичаят сурвакане. Веднага след среднощ, или към разсъмване потеглят сурвакари - момчета и девойки до 13-14 години. Те носят дряновите тояжки – сурвачки, украсени с червени и бели вълнени конци, пуканки, ушав, кравайчета и пъстроцветни торбички, ушити от домакински вълнен плат. Сурвачките се вършат от дрянови пръчки със здрави пъпки, с цел да е плодовита годината. Най-първо децата поздравяват своите близки, като ги удрят със сурвачките по гърбовете и назовават:
Сурва, сурва година,
Весела Година,
Златен клас на равнища,
Зелен грозд на лозе,
Жълт кукуруз на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо-здраво следващата година,
Догодина до амина!
След това сурвакарите обикалят всички къщи. Стопаните отварят портите на домовете си с усмивка, а децата ги сурвакат за здраве и благоденствие на домакините. На потегляне стапанката на къщата ги подарява с дребни дарове – дребни колачета, краваи, орехи, ябълки, сушени плодове, банбонки и дребни парички. Като обиколят цялото село, сурвакарите хвърлят дряновите пръчки в реката и се разотиват по домовете си с цялостни торбички.
В Чепинския край сурвакарският ритуален комплекс е директно обвързван с маскарадните игри. Тук сурвакари стават единствено ергени и мъже. Те нормално се маскират като дервиши, мечкари, роми, младоженка, зълва, свекърва. Някои носят на главите си маски на животни, а на кръста си поставят огромни звънци, които от самото начало дрънчат, с цел да плашат хората. Игрите и облеклата им наподобяват доста на кукерските ритуали изпълнявани по Заговезни.
В някои селища на Средните Родопи 1 януари се уважава и като ден на дивите зверове – мечки и вълци, които са ” положителни познати ” на локалното население. В този ден дамите подготвят качамак от овесено брашно, който раздават на всички в селото. Старите баби от село Гела на 1 януари постоянно изричат клетените думи: „ Да легне да не стане, да чуй, да не види! Ний в падината, те в бърчинката. ”
Срещу Нова година или на самия празник става и обичаят ладуване (напяване на пръстените). За разлика от сурвакането, в него вземат участие единствено моми. Те се събират на площада, играят хора и пеят песни:
Пременила се Василка
Василка, малай моме,
синя бела богасия
у алена туралия
селски пръстене да топи.
На момата пръстенете,
на ергените гребенете,
на невести вити гривни.
После всяка мома пуска собствен пръстен, гривна, наниз, обица или китка в бяло котле с мълчана вода (вода, донесена от извора в мълчание). Котлето престоява в градина под трендафил цялата нощ. На сутринта момите още веднъж се събират и определената от тях пръстенарка вади един по един пръстените и ги назовава - по този начин всяка мома схваща за какъв момък ще се омъжи:
— На стол седи, перо държи!
— Аршин скача по постели!
— Чаша плува по морето!
— Синьо сукно черкови мете!
— Гола сопа из село бяга!
Обичаят приключва с обща софра, която също би трябвало да бъде отрупана с ястия. Празнуването продължава и на идващия ден — Силвестри (2 януари).
На 1 януари имен ден честват: Васил и Василка, Веселин, Веселина, Весела.
Подготовката за празника стартира още от остарялата година - 31 декември, когато се подрежда новогодишната софра. Тя би трябвало да е богата, претъпкана с ястия - с цел да бъде богата и щастлива и идната година. варено жито, пача от краката и опашката на коледното прасенце и ритуален самун – боговица. Домакинята по традиция прави и баница с шансове от дрянови пъпки, които се назовават за къщата, нивите, лозята, градините, и всички домашни животни. В някои краища в обредната баница се поставя и медна пара за благоденствие и шанс на цялото семейство.
Преди да се седне на трапезата, я прекаждат с тамян. Най-възрастният, стопанинът, разчупва погачата, наричайки частите: за дома, за Богородица, поотделно за всеки от фамилията. Вярва се, че комуто се падне парчето с паричката, ще бъде здрав и благополучен цялата последваща година.
В някои селища на страната след вечерята стопанката събира шансовете и ги хвърля в огъня, като ги назовава на всеки един член от фамилията. Старите хора вярвали, че в случай че дряновата пъпка „ цъфне ” – индивидът ще е здрав и чевръст през годината. В други краища се прави „ сурване ” на трапезата, като дряновите шансове дружно с трохите от масата и части от хляба се дават на домашните животни за здраве и плодовитост, или се хвърлят в реката, с цел да е берекетлия годината.
В нощта против Сурва се гадае за здраве и дългоденствие. Но най-красивият миг в празника е обичаят сурвакане. Веднага след среднощ, или към разсъмване потеглят сурвакари - момчета и девойки до 13-14 години. Те носят дряновите тояжки – сурвачки, украсени с червени и бели вълнени конци, пуканки, ушав, кравайчета и пъстроцветни торбички, ушити от домакински вълнен плат. Сурвачките се вършат от дрянови пръчки със здрави пъпки, с цел да е плодовита годината. Най-първо децата поздравяват своите близки, като ги удрят със сурвачките по гърбовете и назовават:
Сурва, сурва година,
Весела Година,
Златен клас на равнища,
Зелен грозд на лозе,
Жълт кукуруз на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо-здраво следващата година,
Догодина до амина!
След това сурвакарите обикалят всички къщи. Стопаните отварят портите на домовете си с усмивка, а децата ги сурвакат за здраве и благоденствие на домакините. На потегляне стапанката на къщата ги подарява с дребни дарове – дребни колачета, краваи, орехи, ябълки, сушени плодове, банбонки и дребни парички. Като обиколят цялото село, сурвакарите хвърлят дряновите пръчки в реката и се разотиват по домовете си с цялостни торбички.
В Чепинския край сурвакарският ритуален комплекс е директно обвързван с маскарадните игри. Тук сурвакари стават единствено ергени и мъже. Те нормално се маскират като дервиши, мечкари, роми, младоженка, зълва, свекърва. Някои носят на главите си маски на животни, а на кръста си поставят огромни звънци, които от самото начало дрънчат, с цел да плашат хората. Игрите и облеклата им наподобяват доста на кукерските ритуали изпълнявани по Заговезни.
В някои селища на Средните Родопи 1 януари се уважава и като ден на дивите зверове – мечки и вълци, които са ” положителни познати ” на локалното население. В този ден дамите подготвят качамак от овесено брашно, който раздават на всички в селото. Старите баби от село Гела на 1 януари постоянно изричат клетените думи: „ Да легне да не стане, да чуй, да не види! Ний в падината, те в бърчинката. ”
Срещу Нова година или на самия празник става и обичаят ладуване (напяване на пръстените). За разлика от сурвакането, в него вземат участие единствено моми. Те се събират на площада, играят хора и пеят песни:
Пременила се Василка
Василка, малай моме,
синя бела богасия
у алена туралия
селски пръстене да топи.
На момата пръстенете,
на ергените гребенете,
на невести вити гривни.
После всяка мома пуска собствен пръстен, гривна, наниз, обица или китка в бяло котле с мълчана вода (вода, донесена от извора в мълчание). Котлето престоява в градина под трендафил цялата нощ. На сутринта момите още веднъж се събират и определената от тях пръстенарка вади един по един пръстените и ги назовава - по този начин всяка мома схваща за какъв момък ще се омъжи:
— На стол седи, перо държи!
— Аршин скача по постели!
— Чаша плува по морето!
— Синьо сукно черкови мете!
— Гола сопа из село бяга!
Обичаят приключва с обща софра, която също би трябвало да бъде отрупана с ястия. Празнуването продължава и на идващия ден — Силвестри (2 януари).
На 1 януари имен ден честват: Васил и Василка, Веселин, Веселина, Весела.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ