В народния календар първи януари е повратен момент в природата,

В националния календар първи януари е преломен миг в природата, отбелязващ началото на новата слънчева година. Той е огромен зимен празник, именуван от народа ни Сурваки, Сурва, Суроздру. Познат е още като Василица, Васильовден, защото се чества в деня на християнския светец Василий, споделя етнологът Валентина Шарланова.

Кокалите от прасето се прескачат за здраве

По традиция в навечерието на празника в стеснен фамилен кръг се прави втората (след бъднивечерската) кадена вечеря. Трапезата на самия ден Сурва е доста богата и на нея се подреждат блажни ястия - варена свинска глава или пача от сварените крайници и главата на прасето, заклано в навечерието на Коледа. Може всичко от прасето към този момент да е изядено, само че главата или част от нея ще се резервира " за пред Васил ". Кокалите от прасето се подреждат на пода и по остарял бит всички ги прескачат за здраве.

За празничната трапеза подготвят още варена кокошка, пуйка или петел. На трапезата се поставя и варено жито, орехи, лук, чесън, ошав, мед.

Традицията повелява питка и баница с шансове


Стопанките месят специфичен ритуален самун - прясна погача (пита), нашарена от горната страна с вилица и в нея поставят сребърна пара. Жената, която меси питата, отива да пипне с намазаните си с тесто ръце плодните овошки в двора, с цел да завържат и дадат прекрасен плод.

За празничната софра на Сурва по традиция стопанките наложително подготвят още новогодишна баница, която в другите български краища е позната с разнообразни названия. В Западна България според от плънката тя е зелник, булгурник, тутманик.