Музикална история еп. 74: „King Of My Castle“ на „Wamdue Project
В началото на XX век австрийският невролог и психоаналитик Зигмунд Фройд работи по усъвършенстването на своята Теория на психоанализата. Тя впечатлява света и вечно трансформира пътя на науката логика на психиката. В лекциите, изнасяни всяка сряда в университета във Виена, той изяснява тази доктрина и мощно застъпената в нея концепция за несъзнаваното. Според Фройд несъзнаваният разум или несъзнаваното е част от душeвността, която човек самичък не може да разбере на равнище схващане. Несъзнаваното доста въздейства на съзнателните мисловни процеси и на държанието на индивида.
То включва както мемоари и потиснати усеща и стремежи, по този начин и автоматизирани инстинкти и привички и подсъзнателни усещания. Терминът „ несъзнавано “ е въведен от немския мъдрец Фридрих Шелинг и разпространяван в англоезичния свят от поета Самюъл Колридж. Фройд доразвива изразеното от тях и вкарва в логиката на психиката концепцията за подсъзнанието като място, където се съхраняват дълго потискани хрумвания и подбуди.
Такива да вземем за пример са контузиите в най-ранното детство, свързани с моменти на безпокойствие. Според Фройд импулсите на безпокойството не престават да работят прикрито от индивида и да се демонстрират в неговото държание. Веднъж може да се проявят в сънища или мечти, в други случаи като невротични признаци. Основна цел на психоаналитика е да интерпретира тези съзнателни прояви, с цел да стигне до изтласканото в подсъзнанието на индивида. Ако предходните мисли и мемоари могат да бъдат изтрити от съзнанието, те не престават да са в подсъзнанието и оттова да ръководят актуалните мисли и усеща.
Фройд разделя човешкия разум на две съществени елементи – умишлен и неволен разум. Азът (Ego) той назовава съзнателния разум на индивида. Подсъзнателният разум се състои от други две елементи – ID (То), сплотяваща в себе си нагоните, и „ Superego “ (Свръх Аз), което на по-прост език е съвестта на индивида и набора от правила, заучени от културата и традицията. Азът на индивида не е свободен. Той се управлява от То, т.е. от нагоните. Това е и тематиката, върху която Фройд приказва в една своя лекция през 1917 година. Но дано оставим Фройд за малко.
През 1986 година един човек в Япония става доста известен. Това е Масамуне Широ. Той се ражда в Кобе и откакто учи в Университета по изкуства в Осака, основава поредност от впечатляващи комикси, които в Япония назовават манга. В края на същата година той стартира работа и по най-известната си комикс поредност, „ Дух в ризница “. Комиксът е издаван от „ Kodansha LTD “ в няколко книги сред май 1989 година и ноември 1990 година. На британски е преведен като „ Ghost In The Shell “. За броени месеци комиксът става доста известен в Япония, а героите му се трансформират в източник на маркетингов франчайз.
В идващите години под името „ Дух в ризница “ излизат три анимационни кино лентата, два анимационни сериала и голям брой други поредици от комикси, книги, продукции за театъра, киното и малкия екран. С това име има даже и видеоигри. Сюжетът в главния комикс се развива в далечното бъдеще, средата на XXI век, в измисления японски град Нийхама. Основни герои в комикса и в последвалите го акомодации са членовете на „ Отдел 9 “ на Обществена сигурност към Министерство на вътрешните работи на неупомената страна. Това е ударна група, събираща експерти в разнообразни области и профилирана в попречване на комплицирани закононарушения.
За тях битката с тероризма е детска игра. Те се занимават с доста по-сложни неща като навлизане на корумпирани хора, компании и киберпрестъпници в разнообразни сфери. Разкривайки подривната им активност, те предотвратяват поредност от произшествия. За да работят с оптималната точност, те имат кибермозъци, основани посредством най-модерна технология и позволяващи на биологичните им мозъци да се свързват с най-различни мрежи. Но опцията за подмяна на биологията с технология не се заключва единствено с мозъка. Човек може да размени съвсем всяка част от тялото си с изкуствена, изключително когато тялото има контузия. Майор Мотоко Кусанаги, началник на „ Отдел 9 “ и един от основните герои, претърпява тежка контузия в детството си и след подмяна на всичките си елементи се трансформира в киборг.
Той има свръхспособности, само че в същото време е най-подвластен на офанзиви от разнообразни висококвалифицирани хакери, които могат напълно да го подчинят. През 1995 година е сниман първият анимационен филм „ Дух в ризница “. Режисьор е Мамору Ошии. Филмът провокира сензация в киносредите. Той прави манга комиксите на Масамуне известни за целия свят. По-късно режисьори като Steven Spielberg (Стивън Спилбърг) и James Cameron (Джеймс Камерън) загатват кино лентата като свое ентусиазъм. А най-важният му принос е, че въодушевява кинотрилогията „ The Matrix “ („ Матрицата “), която има незабравим търговски триумф.
Пренасяме се в Атланта, щата Джорджия. Там през 1994 година трима млади диджеи се събират и основават група. Всеки от тях носи името Chris. Лидерът измежду тях е Chris Brann (Крис Бран), а другите двама са Chris Clark (Крис Кларк), прочут като DJ Deep C, и Chris Udoh (Крис Удоу), подвизаващ се единствено с фамилното си име Udoh. Проектът им се назовава Wamdue Kids (Уамдо Кидс). До 2000 година тримата взаимно вършат хаус и електронна музика. Но в това време Крис Бран осъществя и лични планове, импровизирайки в разнообразни поджанрове на електронната музика. Той кани артисти и употребява разнообразни названия за своите колаборации. Една от тях, „ Wamdue Project “ („ Уамдо проджект “), жъне максимален триумф. С това име през 1997 година Крис пуска ария в жанр Даунтемпо. Датата е 24 май, а парчето е „ King Of My Castle.
Композирано е и е продуцирано от Крис, записано е в студиото му „ Wamdue Workpod “ и е включено във втория албум на „ Wamdue Project “ „ Program Yourself “. Забелязано е от стеснен кръг почитатели и бързо е забравено. Изпълнява го младата Gaelle Adisson (Гаел Адисън). Тя е родена през 1974 година в Саут Ориндж, Ню Джърси, Съединени американски щати, в семейство на мигранти от Хаити. Родителите й се реалокират в Атланта, където тя приключва учебно заведение и се влива в локалната културна юноша. Там се среща и с Крис Бран. Когато записва неговата ария, Адисън е на 23 години.
Музикалните въздействия, от които се учи, са от разнородни актьори – от поп музиканти като Sting (Стинг), Patti LaBelle (Пати Лабел), Donna Summer (Дона Съмър) и Prince (Принс), през рок музиканти като Peter Gabriel (Питър Гейбриъл), „ Duran Duran “ („ Дюран Дюран “) и „ Radiohead “ („ Рейдиохед “), та до джаз звезди като Nina Simone (Нина Симон) и Sade (Шаде). В текста на „ King Of My Castle “ се пее:
Must be the reason why I`m king of my castle (Това би трябвало да е повода аз да съм крал на моя замък)
Must be the reason why I`m freeing my trapped soul (Това би трябвало да е повода да избавям пленената си душа)
Последният стих е „ Must be the reason why I`m making examples of you “ („ Това би трябвало да е повода аз да те давам за образец. “)
Връщаме се на Фройд, който продължава със своята уводна лекция на тематика „ Коперникански прелом в човекознанието “. Той споделя за другите типове нагони: Аз-овите, нужни за самосъхранението, и половите, виновни за продължаването на рода. След това приказва за неврозите, подбудени от спора сред аз-овите и половите нагони и за либидната доктрина на тяхното възникване. Нарцисизмът е най-видимата връзка сред Аза и либидото. Но той претърпява три мощни разтърсвания. Най-силният удар е психологическият. Униженият извън човек се усеща безспорен стопанин в личната си душа – приказва Фройд. – Някъде в самото ядро на своето Аз той си е основал бдителен орган, който следи неговите душевни придвижвания и действия, с цел да ги съгласува със своите претенции.
Ако не вършат това, те безпощадно се сдържат и потискат. “ Но при неврозите нещата стоят по различен метод. Азът не се усеща изцяло добре. Той се натъква на ограничавания на личното си всемогъщество и в личния си дом – в душата си… Но и двете пояснения за това – че е изцяло невероятно да се укроти нагонната половост в нас и че душевните процеси сами по себе си са несъзнавани, стават налични и се подчиняват единствено с помощта на непълното и неопределено усещане – са равносилни на изказванието, че Азът не е собственик в личния си дом. “ Тези две пояснения, взети дружно, нанасят удар по самолюбието, който Фройд назовава психически. Домът е метафора на вътрешния свят на индивида.
Не всичко в него се дефинира от съзнателния разум. В огромна степен нагоните дефинират държанието. С това си мнение Фройд се възправя против повтаряната от времето на Декарт идея „ Мисля, затова живея “. Фразата „ Das Ich Ist Nicht Herr Im Eigenen Hause “ („ Азът не е собственик в личния си дом “) става много известна и навлиза в езика даже на хора, непосветени в психоанализата. По необясними аргументи в британска среда тя леко се видоизменя и постоянно е представена по този начин: „ Ego Is Not King Its Own Castle “ („ „ Азът не е крал в личния си палат “). Вероятно в този вид го е чул и Крис Бран, а главният текст на песента, състоящ се от четири стиха, е интерпретация на този откъс. Той е потвърдено неверен.
Филмът „ Дух в ризница “ от 1995 година впечатлява с ролята на хакера. Той е наименуван Кукловодът. Колкото по-технологизирани са хората, толкоз по-силно може да им влияе. Всички се опасяват от вероятността машини да направляват хората. Фройд изпреварва всички и в това. Но фройдистките хрумвания са препрочетени. Подсъзнанието незабележимо владее съзнанието по този начин, както машините незабелязано превземат индивидите и нито един от тях не е стопанин в своя дом.
Какво би станало с човешката същина, в случай че живеем в свят на роботи, в който биологичното се заменя от кибернетичното и не съществува същинска гибел? Свят, в който съзнанието може да населява и изкуствено тяло и да се трансферира от него в други такива тела. Може ли човешкото да изчезне, сменено от новите технологии? Към такива метафизичен размишления предизвика японският филм. Не е инцидентно, че Крис Бран избира фрагменти от него и ги включва в първия видеоклип към „ King Of My Castle “.
През 1998 година италианският хаус продуцент Roy Malone (Рой Мелони) ремиксира песента в студиото „ Cotton Fields “ в Падова, Италия. Той я пуска на 22 юни 1998 година, само че я преиздава за английския пазар през ноември същата година. За разлика от други случаи, при които главните създатели се възпротивяват на ремикса, този път Крис Бран го харесва. През 1999 година ремиксът е публикуван като сингъл от „ AM:PM “. На по-късен стадий това е най-продаваният сингъл за продуцентската компания на Крис Бран „ Strictly Rhythm “, реализирайки над два милиона копия.
„ King Of My Castle “ става първа във Англия и Шотландия, втора в Норвегия и Нидерландия, трета в Белгия, Германия, Италия и Дания, пета в Австрия, Ирландия, Исландия, Гърция, шеста във Франция, седма в Швейцария и така нататък Общото й класиране за европейския „ Eurochart Hot 100 “ е девета позиция. Песента става първа в класацията „ Dance Club Play “ на списание „ Billboard “. Следват още и още ремикси както от Крис Бран, по този начин и от други диджеи. През 2000 година песента е толкоз известна в Англия, че получава номинация за премиите „ Brit Awards “. Но малко по-късно е свалена заради американската народност на Крис Бран. Кавърите на парчето не са доста, само че може би най-интересна е историята с Britney Spears (Бритни Спиърс).
Тя възнамерява да я пусне през 2009 година в дует с Shayne Ward (Шейн Уорд), само че се отхвърля. Чак през 2021 година дуетната версия изтича в интернет, а след нея – и демозапис на независимо осъществяване на Бритни. Въпреки огромната известност на парчето, Гаел Адисън няма шеметна кариера. До края на 90-те тя издава единствено още един сингъл, „ Cascades of Colour “, а по-късно единствено един солов албум, „ Transient “ от 2004 година, продуциран от „ Naked Music “, както и още два сингъла. Причината е в огромна степен обвързвана със самата ария „ King Of My Castle “.
При снимането на втория видеоклип на песента през 1999 година, е 0избрана не тя, а друга жена, която да я изобрази. Адисън по никакъв метод не е включена в фотосите. Това я огорчава и тя завежда дело против продуцентите на парчето. Делото е много дълго, само че най-после тя го печели и получава финансово съглашение. Ето това беше историята зад песента, с която светът запомни Крис Бран и Гаел Адисън.
То включва както мемоари и потиснати усеща и стремежи, по този начин и автоматизирани инстинкти и привички и подсъзнателни усещания. Терминът „ несъзнавано “ е въведен от немския мъдрец Фридрих Шелинг и разпространяван в англоезичния свят от поета Самюъл Колридж. Фройд доразвива изразеното от тях и вкарва в логиката на психиката концепцията за подсъзнанието като място, където се съхраняват дълго потискани хрумвания и подбуди.
Такива да вземем за пример са контузиите в най-ранното детство, свързани с моменти на безпокойствие. Според Фройд импулсите на безпокойството не престават да работят прикрито от индивида и да се демонстрират в неговото държание. Веднъж може да се проявят в сънища или мечти, в други случаи като невротични признаци. Основна цел на психоаналитика е да интерпретира тези съзнателни прояви, с цел да стигне до изтласканото в подсъзнанието на индивида. Ако предходните мисли и мемоари могат да бъдат изтрити от съзнанието, те не престават да са в подсъзнанието и оттова да ръководят актуалните мисли и усеща.
Фройд разделя човешкия разум на две съществени елементи – умишлен и неволен разум. Азът (Ego) той назовава съзнателния разум на индивида. Подсъзнателният разум се състои от други две елементи – ID (То), сплотяваща в себе си нагоните, и „ Superego “ (Свръх Аз), което на по-прост език е съвестта на индивида и набора от правила, заучени от културата и традицията. Азът на индивида не е свободен. Той се управлява от То, т.е. от нагоните. Това е и тематиката, върху която Фройд приказва в една своя лекция през 1917 година. Но дано оставим Фройд за малко.
През 1986 година един човек в Япония става доста известен. Това е Масамуне Широ. Той се ражда в Кобе и откакто учи в Университета по изкуства в Осака, основава поредност от впечатляващи комикси, които в Япония назовават манга. В края на същата година той стартира работа и по най-известната си комикс поредност, „ Дух в ризница “. Комиксът е издаван от „ Kodansha LTD “ в няколко книги сред май 1989 година и ноември 1990 година. На британски е преведен като „ Ghost In The Shell “. За броени месеци комиксът става доста известен в Япония, а героите му се трансформират в източник на маркетингов франчайз.
В идващите години под името „ Дух в ризница “ излизат три анимационни кино лентата, два анимационни сериала и голям брой други поредици от комикси, книги, продукции за театъра, киното и малкия екран. С това име има даже и видеоигри. Сюжетът в главния комикс се развива в далечното бъдеще, средата на XXI век, в измисления японски град Нийхама. Основни герои в комикса и в последвалите го акомодации са членовете на „ Отдел 9 “ на Обществена сигурност към Министерство на вътрешните работи на неупомената страна. Това е ударна група, събираща експерти в разнообразни области и профилирана в попречване на комплицирани закононарушения.
За тях битката с тероризма е детска игра. Те се занимават с доста по-сложни неща като навлизане на корумпирани хора, компании и киберпрестъпници в разнообразни сфери. Разкривайки подривната им активност, те предотвратяват поредност от произшествия. За да работят с оптималната точност, те имат кибермозъци, основани посредством най-модерна технология и позволяващи на биологичните им мозъци да се свързват с най-различни мрежи. Но опцията за подмяна на биологията с технология не се заключва единствено с мозъка. Човек може да размени съвсем всяка част от тялото си с изкуствена, изключително когато тялото има контузия. Майор Мотоко Кусанаги, началник на „ Отдел 9 “ и един от основните герои, претърпява тежка контузия в детството си и след подмяна на всичките си елементи се трансформира в киборг.
Той има свръхспособности, само че в същото време е най-подвластен на офанзиви от разнообразни висококвалифицирани хакери, които могат напълно да го подчинят. През 1995 година е сниман първият анимационен филм „ Дух в ризница “. Режисьор е Мамору Ошии. Филмът провокира сензация в киносредите. Той прави манга комиксите на Масамуне известни за целия свят. По-късно режисьори като Steven Spielberg (Стивън Спилбърг) и James Cameron (Джеймс Камерън) загатват кино лентата като свое ентусиазъм. А най-важният му принос е, че въодушевява кинотрилогията „ The Matrix “ („ Матрицата “), която има незабравим търговски триумф.
Пренасяме се в Атланта, щата Джорджия. Там през 1994 година трима млади диджеи се събират и основават група. Всеки от тях носи името Chris. Лидерът измежду тях е Chris Brann (Крис Бран), а другите двама са Chris Clark (Крис Кларк), прочут като DJ Deep C, и Chris Udoh (Крис Удоу), подвизаващ се единствено с фамилното си име Udoh. Проектът им се назовава Wamdue Kids (Уамдо Кидс). До 2000 година тримата взаимно вършат хаус и електронна музика. Но в това време Крис Бран осъществя и лични планове, импровизирайки в разнообразни поджанрове на електронната музика. Той кани артисти и употребява разнообразни названия за своите колаборации. Една от тях, „ Wamdue Project “ („ Уамдо проджект “), жъне максимален триумф. С това име през 1997 година Крис пуска ария в жанр Даунтемпо. Датата е 24 май, а парчето е „ King Of My Castle.
Композирано е и е продуцирано от Крис, записано е в студиото му „ Wamdue Workpod “ и е включено във втория албум на „ Wamdue Project “ „ Program Yourself “. Забелязано е от стеснен кръг почитатели и бързо е забравено. Изпълнява го младата Gaelle Adisson (Гаел Адисън). Тя е родена през 1974 година в Саут Ориндж, Ню Джърси, Съединени американски щати, в семейство на мигранти от Хаити. Родителите й се реалокират в Атланта, където тя приключва учебно заведение и се влива в локалната културна юноша. Там се среща и с Крис Бран. Когато записва неговата ария, Адисън е на 23 години.
Музикалните въздействия, от които се учи, са от разнородни актьори – от поп музиканти като Sting (Стинг), Patti LaBelle (Пати Лабел), Donna Summer (Дона Съмър) и Prince (Принс), през рок музиканти като Peter Gabriel (Питър Гейбриъл), „ Duran Duran “ („ Дюран Дюран “) и „ Radiohead “ („ Рейдиохед “), та до джаз звезди като Nina Simone (Нина Симон) и Sade (Шаде). В текста на „ King Of My Castle “ се пее:
Must be the reason why I`m king of my castle (Това би трябвало да е повода аз да съм крал на моя замък)
Must be the reason why I`m freeing my trapped soul (Това би трябвало да е повода да избавям пленената си душа)
Последният стих е „ Must be the reason why I`m making examples of you “ („ Това би трябвало да е повода аз да те давам за образец. “)
Връщаме се на Фройд, който продължава със своята уводна лекция на тематика „ Коперникански прелом в човекознанието “. Той споделя за другите типове нагони: Аз-овите, нужни за самосъхранението, и половите, виновни за продължаването на рода. След това приказва за неврозите, подбудени от спора сред аз-овите и половите нагони и за либидната доктрина на тяхното възникване. Нарцисизмът е най-видимата връзка сред Аза и либидото. Но той претърпява три мощни разтърсвания. Най-силният удар е психологическият. Униженият извън човек се усеща безспорен стопанин в личната си душа – приказва Фройд. – Някъде в самото ядро на своето Аз той си е основал бдителен орган, който следи неговите душевни придвижвания и действия, с цел да ги съгласува със своите претенции.
Ако не вършат това, те безпощадно се сдържат и потискат. “ Но при неврозите нещата стоят по различен метод. Азът не се усеща изцяло добре. Той се натъква на ограничавания на личното си всемогъщество и в личния си дом – в душата си… Но и двете пояснения за това – че е изцяло невероятно да се укроти нагонната половост в нас и че душевните процеси сами по себе си са несъзнавани, стават налични и се подчиняват единствено с помощта на непълното и неопределено усещане – са равносилни на изказванието, че Азът не е собственик в личния си дом. “ Тези две пояснения, взети дружно, нанасят удар по самолюбието, който Фройд назовава психически. Домът е метафора на вътрешния свят на индивида.
Не всичко в него се дефинира от съзнателния разум. В огромна степен нагоните дефинират държанието. С това си мнение Фройд се възправя против повтаряната от времето на Декарт идея „ Мисля, затова живея “. Фразата „ Das Ich Ist Nicht Herr Im Eigenen Hause “ („ Азът не е собственик в личния си дом “) става много известна и навлиза в езика даже на хора, непосветени в психоанализата. По необясними аргументи в британска среда тя леко се видоизменя и постоянно е представена по този начин: „ Ego Is Not King Its Own Castle “ („ „ Азът не е крал в личния си палат “). Вероятно в този вид го е чул и Крис Бран, а главният текст на песента, състоящ се от четири стиха, е интерпретация на този откъс. Той е потвърдено неверен.
Филмът „ Дух в ризница “ от 1995 година впечатлява с ролята на хакера. Той е наименуван Кукловодът. Колкото по-технологизирани са хората, толкоз по-силно може да им влияе. Всички се опасяват от вероятността машини да направляват хората. Фройд изпреварва всички и в това. Но фройдистките хрумвания са препрочетени. Подсъзнанието незабележимо владее съзнанието по този начин, както машините незабелязано превземат индивидите и нито един от тях не е стопанин в своя дом.
Какво би станало с човешката същина, в случай че живеем в свят на роботи, в който биологичното се заменя от кибернетичното и не съществува същинска гибел? Свят, в който съзнанието може да населява и изкуствено тяло и да се трансферира от него в други такива тела. Може ли човешкото да изчезне, сменено от новите технологии? Към такива метафизичен размишления предизвика японският филм. Не е инцидентно, че Крис Бран избира фрагменти от него и ги включва в първия видеоклип към „ King Of My Castle “.
През 1998 година италианският хаус продуцент Roy Malone (Рой Мелони) ремиксира песента в студиото „ Cotton Fields “ в Падова, Италия. Той я пуска на 22 юни 1998 година, само че я преиздава за английския пазар през ноември същата година. За разлика от други случаи, при които главните създатели се възпротивяват на ремикса, този път Крис Бран го харесва. През 1999 година ремиксът е публикуван като сингъл от „ AM:PM “. На по-късен стадий това е най-продаваният сингъл за продуцентската компания на Крис Бран „ Strictly Rhythm “, реализирайки над два милиона копия.
„ King Of My Castle “ става първа във Англия и Шотландия, втора в Норвегия и Нидерландия, трета в Белгия, Германия, Италия и Дания, пета в Австрия, Ирландия, Исландия, Гърция, шеста във Франция, седма в Швейцария и така нататък Общото й класиране за европейския „ Eurochart Hot 100 “ е девета позиция. Песента става първа в класацията „ Dance Club Play “ на списание „ Billboard “. Следват още и още ремикси както от Крис Бран, по този начин и от други диджеи. През 2000 година песента е толкоз известна в Англия, че получава номинация за премиите „ Brit Awards “. Но малко по-късно е свалена заради американската народност на Крис Бран. Кавърите на парчето не са доста, само че може би най-интересна е историята с Britney Spears (Бритни Спиърс).
Тя възнамерява да я пусне през 2009 година в дует с Shayne Ward (Шейн Уорд), само че се отхвърля. Чак през 2021 година дуетната версия изтича в интернет, а след нея – и демозапис на независимо осъществяване на Бритни. Въпреки огромната известност на парчето, Гаел Адисън няма шеметна кариера. До края на 90-те тя издава единствено още един сингъл, „ Cascades of Colour “, а по-късно единствено един солов албум, „ Transient “ от 2004 година, продуциран от „ Naked Music “, както и още два сингъла. Причината е в огромна степен обвързвана със самата ария „ King Of My Castle “.
При снимането на втория видеоклип на песента през 1999 година, е 0избрана не тя, а друга жена, която да я изобрази. Адисън по никакъв метод не е включена в фотосите. Това я огорчава и тя завежда дело против продуцентите на парчето. Делото е много дълго, само че най-после тя го печели и получава финансово съглашение. Ето това беше историята зад песента, с която светът запомни Крис Бран и Гаел Адисън.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ