В началото на XVIII в. цар Петър I разгромява могъщата

...
В началото на XVIII в. цар Петър I разгромява могъщата
Коментари Харесай

5-има чужденци, помогнали за създаването на Руската империя

В началото на XVIII в. цар Петър I разгромява могъщата Швеция и вкарва Русия в кръга на водещите европейски страни.

За това му оказват помощ и доста непознати експерти.
Яков Брюс
 Портрет на Яков Вилимович Брюс

Портрет на Яков Вилимович БрюсСнимка със свободен достъп

„ Мъж почтен и академик “ – това  британският дипломат в Русия сър Чарлз Уитърт за един от най-близките сподвижници на Петър I – Яков (Джеймс) Брюс. Представител на античен жанр шотландски крале, Брюс се изявява и като математик, астроном, посланик, инженер и преводач, а някои даже считат, че практикува черна магия.

Главното дело на живота на шотландеца обаче е артилерията. След като в хода на Северната война против Швеция (1700-1721) му е поверено командването на артилерията на съветската войска, той съумява да я издигне на напълно друго качествено равнище.

Брюс основава нови мостри на въоръжение, неуморно работи за увеличение на надеждността, мощта, подвижността и далекобойността на стрелковото оръдие, което стартира а се създава по обединен стандарт. Освен това не не помни да се грижи и за достойното възнаграждение и грамотна подготовка на артилеристите, които в очите му са елитът на съветската войска.

Резултатът от работата на работливия шотландец не закъснява. Още през 1702 година сполучливо обсадата на шведската цитадела Нотебург се увенчава с триумф, след което са завладяни и Ниенщанц, Дерпт и Нарва. Ефективният огън на артилерията под командването на Брюс е един от основните фактори за успеха на съветската войска в Полтавската борба през 1709 година, която в действителност дефинира по-нататъшния ход на спора.

След 12 години Яков Брюс, дружно с Андрей Остерман, оглавява съветската делегация на договарянията с шведите в град Нищад. Според изискванията на подписания мир Русия получава „ в изцяло непрекословно постоянно притежание “ Ингрия, Ливония,  Ливония (централна и северна Латвия), Естландия (Естония), както и югоизточната част от Финландия. През същата тази 1721 година страната на Петър I е провъзгласена за империя.
Георг Вилхелм де Генин
 Георг Вилхелм де Генин

Георг Вилхелм де ГенинСнимка със свободен достъп

Също като Яков Брюс, немският инженер Георг де Генин, който идва в Русия през 1697 година, служи на „ бога на войната “ – артилерията. В хода на почналите неотдавна бойни дейности против шведите той се занимава с преподаването на артилерийско дело и персонално взе участие в завладяването на Виборг и редица други шведски замъци.

След като вижда превъзходните организаторски умения на Генин, цар Петър I му разпорежда да построи оръжейни и барутни фабрики в Санкт Петербург и в Карелия, където с изключение на с всичко останало, предприемчивият германец основава и първия курорт в страната – Марцианлните води.

Доволен от резултатите от свършената работа, самодържецът подарява на Генин собствен портрет, декориран с диаманти, и го праща да гради индустрията в Урал. Там Вилим Иванович, както стартират да го назовават в Русия, освен възвръща и модернизира остарялото произвеждане, само че и за 12 години построява от нулата девет нови завода, като взе участие в основаването на огромни районни центрове като Перм и Екатеринбург.
Патрик Гордън
 Патрик Леополд Гордън

Патрик Леополд ГордънСнимка със свободен достъп

През 1661 година, когато Патрик Гордън попада на работа при бащата на Петър I – Алексей Михайлович, той към този момент е умел боен. Шотландският „ боец на шанса “ съумява да взе участие в няколко военни акции под полско и шведско знаме.

По време на битката за власт сред царевна София и царицевич Петър през 1689 година командирът на 2-и московски (бутирски) избирателен полк Гордън уверено поддържа последния и му обезпечава безкръвна победа. Оттогава шотландецът стартира да се употребява с безграничното доверие на бъдещия съветски император.

Петър мечтае да сътвори кардинално нова мощна войска, способна да си съперничи с войските на водещите европейски страни, за което знанията и опитът на Патрик (Петър Иванович) Гордън се оказват скъпи. Той е ослепителен боен експерт и освен съветва царя по всички военни въпроси, само че и образова и приготвя образуваните по западноевропейски пример Семьоновски и Преображенски полк, които по негово предложение са наречени гвардейски.

Самият Гордън вкарва войската в пердах в хода на Азовските походи против турците през 1695 и 1696 година, само че не му е съдено да доживее най-важната битка, в която подчинените му се изявяват по този начин блестящо. 64-годишният „ кръстник “ на съветската армия умира през 1699 година безусловно в навечерието на Северната война против Швеция.
Франц Лефорт
 Портрет на Франц Лефорт от края на XVII в.

Портрет на Франц Лефорт от края на XVII в.Снимка със свободен достъп

Синът на женевски търговец Франц Лефорт е един от най-близките съратници и другари на цар Петър I. Той изцяло споделя вярата на самодържеца, че Русия би трябвало да се европеизира час по-скоро и интензивно му оказва помощ в този развой.

Лефорт намира в Европа най-хубавите военни и цивилен експерти и ги притегля на съветска работа, като им , че „ с божията благосклонност живеем под такова ръководство, което в никакъв случай не е било по-милостиво към чужденците “. Той е измежду основоположниците на съветския флот и на новата войска, основана по европейски пример. По волята на царя на Франц Яковлевич са присъдени генералски и адмиралски чин.

Лефорт умира ненадейно през 1699 година единствено на 43 години, напълно малко преди началото на съдбоносната за Русия Северна война. „ Само той ми беше правилен. На кого мога да разгадавам в този момент?! “,  дълбоко опечаленият от загубата на приятеля си Петър. Днес името му носи един от най-старите региони на съветската столица.
Хенрих Йохан Фридрих Остерман
 Хенрих Йохан Фрирдрих (Андрей Иванович) Остерман (1687-1847)

Хенрих Йохан Фрирдрих (Андрей Иванович) Остерман (1687-1847)Снимка със свободен достъп

Хенрих Йохан Фридрих (Андрей Иванович) Остерман е от град Бохум и е в действителност неповторим човек. Владее напълно немски, холандски, латински, френски и италиански език и с лекост научава съветски, когато през 1704 година е поканен на работа при цар Петър.

От елементарен преводач на посланика Остерман израства до глава на съветската делегация (заедно с Брюс) на мирните договаряния с шведите в Нищад през 1721 година. Силно изтощеният от дългогодишния спор Петър I е подготвен на съществени отстъпки (по-специално, да върне на съперника пленения Виборг), само че Андрей Иванович демонстрира увереност и упоритост и съумява да подписа с Швеция кротичък контракт при оптимално преференциални за Русия условия.

Доволният цар подарява на Остерман баронски достолепия. Дипломатът съумява да зарадва Петър и през 1723 година, когато подписва с Персия извънредно преференциален търговски контракт. Освен това, Андрей Иванович съветва управника по въпросите на вътрешната политика.

След гибелта на царя през 1725 година Остерман продължава да дефинира външната политика на страната и организира огромна метаморфоза на военноморския флот. Привилегированото състояние на немеца е изгубено дружно със гибелта на императрица Анна Ивановна през 1740 година.

По време на ръководството на Елисавета Петровна Андрей Иванович е упрекнат в държавна измяна и е наказан на гибел. В последна сметка смъртното наказване е сменено със изгнание в Урал, където Остерман умира през 1747 година.

създател: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР