В началото на Втората Световна война има един много популярен

В началото на Втората Световна война има един доста известен анекдот по отношение на руската флота:

„ Какво прави Русия, когато се разгласи война? Събира всичките си кораби на едно място! “

Шегата идва от обстоятелството, че след Кримската война и цялостният неуспех на Руската империя, множеството кораби от Черно море са изпратени първо до Съединени американски щати, като се показват за един тип помощ по време на войната за самостоятелност, само че истината е, че никой не желае за следващ път да има блокада или блокиране на бойни сили.

Оказва се, че Руската империя може да схваща от сухопътно военно дело, само че подценява злокобно опциите на флотата. Пример може да бъде Русо-японската война, в която Русия ще изгуби близо 2/3 от своята флота. Подценяването на съперника е най-голямата неточност, а сме сигурни, че и до през днешния ден ще има доста съществени въпроси по отношение на корабът Москва и неговата орис. Историята обаче помни и още един доста тежък миг – през 1941 година Съюз на съветските социалистически републики е на път да изгуби своята Балтийска флота.

Един взор във военните дейности ще покаже, че Съюз на съветските социалистически републики съумява да придобие Естония, Литва и Латвия без да създаде и един снаряд. Самата флота се нарежда покрай залива на Финландия и с някои териториални искания съумява да направи доста сериозен прелом, налагайки руско военноморско наличие в западното крило. Бойните кораби ще съумеят да национализират всички дребни корабчета, търговски лодки и риболовни лодки в своя изгода и по този начин ще изградят едни от най-големите военноморски бази в района, в това число и най-голямата в Рига по западното крайбрежие.

На 22 юни 1941 година ще се скъсат всички връзки сред Нацистка Германия и Съветския съюз и с това ще стартира началото на края на Втората Световна война. Липсата на по-големи кораби във Финландия, разказани като невисок приоритет за самите германци, флотата им се състои от торпедоносци, миноносци, подводни флотилии и укрепване от дребни, само че доста опитни финландски бойни лодки. От другата страна на сражението ще открием, че руската флота в действителност показва изключителни качества, които включват два тежки бойни кораба, четири крузейра голям брой унищожители и редица други по-малки лодки и подводници.

Активното и нападателно нахлуване на германците ще изненада всички в Съюз на съветските социалистически републики. Командването няма никакво решение, до момента в който следи по какъв начин тогавашните сътрудници съумяват да прегазят безусловно всеки. Немските бойци натискат на изток и доближават до Балтийските страни, където се намират и руските военноморски бази, като всяка една от тях ще стартира да пада като домино. Повечето съветски кораби би трябвало да бягат, а доникъде на август 1941 година Талин ще стане най-западната руска морска база в Балтийско море.

Съветска илюстрация на евакуацията, която няма нищо общо с действителността.

Само няколко дни по-рано, финландци и германци са почнали да минират района на стратегически места, с цел да създадат живота на руснаците още по-труден. Има и друга причина за потреблението на тази тактика – двете страни в действителност нямат задоволително запаси и сили, с цел да се борят непосредствено против съперника. Връзката сред Талин и Котленския остров покрай Ленинград е на практика прекратена и достъпът до Балтийско море е горчиво пресечен. Именно там Германия и Финландия заедно слагат повече от 2000 мини.

От самото начало на войната излиза наяве, че Съюз на съветските социалистически републики губи съществено всички преимущества, въпреки и през цялото време да се счита за по-силният съперник. Загубите стартират да се натрупат дотам, че съвсем няма ден, в който съветски военен транспортен съд да не е потънал, освен това най-често с целия си екипаж. Балтийско море стартира да се почиства от руското наличие. Човекът, който е заставен да следи голямото страдалчество, публично стои маршал Климент Ворошилов. Той е индивидът с най-голям сан в армията на Съюз на съветските социалистически републики и все пак няма никакви умения в основаването на военна тактичност. Неговото предопределение остава напълно политическо и той самият приема указания непосредствено от Сталин – още един именит боен стратег, който няма разбиране от воденето на война. Ворошилов в никакъв случай няма късмет да се оправи с всички налични провокации.

Напредвайки към Ленинград, немската войска съумява да стигне до руската 8-ма войска, която се намира най-близо до Талин. Руснаците в никакъв случай не се подготвяли някаква тактика за отбрана на града, в никакъв случай не са мислили и проекти за евакуация. На 22 юли немските сили удрят съветските стрелкови бригади. Резултатът е, че една цяла 10-та рота е отцепена от багра и попада във висините на Талин. На 5 август германците съумяват да отрежат и железопътната линия, която стига съвсем до крайбрежията на Финландия. Талин остава на близо 320 километра в тила на врага.

Защитата въз основата ще се падне на нещастния адмирал Владимир Трибутс. Под неговото командване остава нещастната 10-та рота, която съвсем е изчерпала своите боеприпаси и 22-ра дивизия на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), която извършва охранителни действия и изпраща пандизчии в другите трудови лагери в района. Адмирал Трибутс осъзнава, че има потребност от сухопътни сили и смъква всички моряци, които към този момент нямат кораби и не могат да извършват своите команди.

В допълнение се изпразват и всички спомагателни сгради, които имат личен състав, който към този момент няма опция да обслужва флотата – повода е, че към този момент няма и кораби. Крайният резултат ще включва към 10 хиляди боеца, които би трябвало да пазят града. Създават се и няколко цивилен организации – състоящи се от 4000 латвийци и естонци (предимно комунисти) и се приготвят за идното кръвопролитие. Никой няма време за тренировки.

Няма и задоволително оръжие за всички, затова се желаят неведнъж помощи, които идват от Кронстадт със аероплан. Липсата на каквито и да е сухопътни машини ще принуди бранителите на Талин да употребяват артилерия. Корабите, които са позиционирани на котва на пристанището ще би трябвало да обезпечават нужната мощ. Поставени са и стотици морски наблюдаващи, които да работят като пожарникари.

Недостатък е, че нямат съвсем никаква връзка и постоянно не могат да схванат за нанесените провали, откакто корабните оръдия не стопират да стрелят. Круйзърът Киров на практика стреля непрекъснато, до момента в който останалите батареии по брега би трябвало да се извърнат в друга посока, с цел да пазят линията.

Напредването на немските сили ще докара до още проблеми. Руснаците губят своите летища, като множеството останали самолети би трябвало да се изтеглят на изток и да се включат в отбраната на Ленинград. На 21 август немците пробиват отбраните на града. Въпреки сериозните опити на руснаците да се защитят и да ги върнат, Ленинград пада, а границата на Талин влиза в обсега на немската артилерия и доста скоро съветските бойни кораби стартират да получават похвали. Нуждата за промяна на позиция понижава и крайния резултат по време на пукотевица, а с това стартира да се отслабва и отбраната.

Адмирал Трибутс не може да изиска от Ворошилов позволение да изтегля града. Причината е, че ще го осъдят за основаване на суматоха и след това ще получи патрон в челото. На 25 август ще има по-оригинално решение за евакуация Ворошилов ще съобщи, че има потребност от указания от шефа на флотата – адмирал Николай Кузнецов. Трибутс изяснява, че корабите са под непрекъснат обстрел и действително няма никаква стратегическа изгода да се задържат корабите на пристанището. Трибутс оповестява за картината, само че действително показва, че чака отговор от Кузнецов по отношение на идните проекти и дейности. На 26 август ще стане ясно, че Кузнецов е съумял да завоюва скъпата благословия от адмирал Ворошилов, с цел да стартира евакуацията.

С това стартира евакуирането на към 40 хиляди боен личен състав и цивилни, които би трябвало да се съберат на близо 200 кораба. Руснаците на практика не са чакали покана или позволение за евакуация, тяхната задача е почнала доста по-рано. Докато се провежда товаренето на хора, един специфичен отряд стартира да взривява военно съоръжение, което не може да се натовари на корабите.

Пътят към оттегляне е отворен, само че кой тъкмо маршрут би трябвало да се употребява. Кронстадт има цели три разновидността: по крайбрежието на Финландия, което е едвам 64 километра на широчина в някои точки. По северния маршрут, който попада още веднъж покрай финландската територия и действително е под контрола на немските Военновъздушни сили.

Този маршрут няма една подводна мина, само че това не е известно на руснаците. Британското държавно управление дава на своите съветски приятели, че няма нито един огромен немски транспортен съд в Балтийско море или в залива на Финландия. Липсата на съветско разузнаване по това време ще накара командирите, които към момента считат британците за врагове, незабавно да отхвърлят тази концепция.

Южният маршрут обаче основава повече главоболия, откакто там приказваме за към 640 километра придвижване по брегова линия, окупирана от немски сили. Ворошилов подрежда доста ясно на Трибутс, че по тази линия не би трябвало да се вършат някакви евакуации. Има и още една причина, този маршрут има задоволително плитчини и доста лъжливи води, които да основат още по-сериозни главоболия. Едно блокиране на транспортен съд ще го трансформира в цел за немските батареи.

Адмирал Юри Ф. Рал ще твърди, че по този канал са минали сполучливо повече от 200 кораба и той самият ги е направлявал. Немският огън няма да стигне до корабите и постоянно по крайбрежията се разполагали по-малокалибрени оръдия. Никой не е можел да бъде доста сигурен по отношение на този факт, само че има и още една същинска причина. Нито един руснак от щаба не можел да има вяра на латвийските и естонските кораби, които пренасяли редица транспортни машини и съоръжение.

Параноята се е основала тъкмо по две аргументи. Има няколко случая на естонци, които обръщат корабите си и отиват да се предадат на германците, откакто са забелязали зверствата на съветските нови братя. Командването не изпуска и още една опция, доста от съветските моряци също биха били подготвени да се предадат незабавно на германците, в случай че имат тази опция.

Киров в придвижване

Евакуацията на Талин би трябвало да се случи наложително по междинния маршрут, който е посочен първоначално. Никой не обръща внимание на съществуването на подводните мини там. Германци и финландци са оставили задоволително приятни блага, които са налични доста преди да стартира нашествието. Още по време на самия развой, немските моряци не спирали да се изумяват на нелепостта на руснаците, наблюдаващи умерено целия развой.

До тук добре, съветската флота има мощни и мощно бойни кораби, които впечатляват с размерите си и могат да устоят на по-тежка пукотевица, само че дано не забравяме, че това също идва с огромна цена. Преди войната се изисква строенето на съществено количество огромни плавателни бойни лодки и никой не е обърнал внимание на обстоятелството, че трябват и спомагателни съдове. Още при започване на войната излиза наяве, че Съюз на съветските социалистически републики няма лодки за почистване на мини – съвсем никакви. Повечето такива създадени модели се употребяват най-често за помощ на транспортни кораби, само че даже там не са толкоз ефикасни, колкото се чака.

Адмирал Рал и неговият екипаж ще изчислят, че му трябват най-малко 100 такива лодки, с цел да може да напусне Талин, само че вместо това има единствено 10. За повишение на възможностите ще има и преправка на още 17 кораба за почистване на мини, като това най-често са мудни траулери и други по-малки лодки.

10 професионални лодки и още 17 спомагателни недоразумения ще би трябвало да оказват помощ на 200 огромни бойни кораба да стигнат до свободата. В такива специфични моменти е в действителност мъчно да не зададем този въпрос: какво може да се обърка?

Бойните кораби се разделят на три елементи – основни сили, прикриващи сили и задна отбрана. 10-те съвременни лодки за почистване се разделят на 2 отряда по 5 и застават на предната и на задната част. Тайната им задача е, че би трябвало да защищават бойния транспортен съд Киров. За прекосяването на минното поле ще има специфичен график и множеството кораби би трябвало да минават през нос Джуминда единствено денем и то по време на дневните часове.

Пътят ще стартира от Талин до остров Гогланд, а по-късно към Кронстадт. Първата част на пътешествието е най-опасна, тъй като въпреки всичко се приказва за минно поле и неналичието на всякаква въздушна поддръжка Ако флотата стигне до острова през нощта, може да попадне в региона на въздушната база на Ленинград и Кронстад. Част от корабите, които стигат в Гогланд, би трябвало да останат и да асистират на идващите, в случай че има провали и по-сериозни удари. Изисква се доста съществено време. Високото напрежение ще кара множеството капитани непрекъснато да нарушават групировката.

Адмирал Трибутс най-после се отхвърля да поддържа групировка, откакто нещо му подсказва, че най-вероятно няма да успее да избави всички. За да няма никаква суматоха, евакуацията се оповестява чак в следобеда на 27 август. Барикади са издигнати по улицата до последната линия на окопите. Жителите най-сетне осъзнават, че руснаците и Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) не са вдигнали барикади за отбрана от германците, а за отбрана от самите съветски цивилни, които могат да изпълнят корабите.

До 8 часа вечерта ще стане ясно, че стартира отстъплението по време на интензивен огън от пристанището. Вместо да има някаква организация, хаосът бързо поема надзор. Руснаците не могат повече да пазят дисциплинираност, няколко транспортни кораба ще би трябвало да тръгнат доста по-рано и ще не помнят, че би трябвало да качат още военни и различен личен състав. Повечето военни и цивилни ще тичат от пристан на пристан, с цел да си намерят свободно място.

Мнозина са прегазени и стъпкани от натиска. Целият град към този момент е в пламъци и обстановката наподобява изцяло безнадеждна. По данни на самите руснаци, повече от 23 хиляди боеца са качени на борда  още към 4000 ранени. Малцина обаче ще признаят, че близо 10 хиляди други са изоставени на пристанището.

Поради проблематичното време и забавените решения, самото излизане в намерено море не се случва чак до обяд на 28 август, т.е. множеството от изоставените хора са принудени да гледат по какъв начин корабите отплават. Те най-малко не са се чувствали толкоз излъгани, тъй като единствено няколко секунди след излизането в намерено море, конвоят се удря в мина. За изненада на всички от екипажа, водите не разкривали съществуването на такива вредители, най-малко не през цялото време. Течението и бурята от предната вечер е доставило мините в рискова непосредственост. През идващите два дни ще има съкращаване на самото придвижване със скоростта на ранен охлюв.

Малко след отплаването, немски бомбардировачи прелитат и стартират офанзива на конвоя. Съветските бойни кораби се разпростират към цивилните и стартират яростна пукотевица, като съумяват да ударят няколко самолета.

Около 6 часа следобяд ще дойде първият граждански транспортен съд на нос Джуминда. Кошмарът стартира самичък след 5 минути, когато следва и първата детонация на конвоя. Транспортният транспортен съд „ Ела “ е трансфорат във боен и към този момент е изумен, като капитанът оповестява за поглъщане. Изпратен е влекач, който би трябвало да я тегли, до момента в който не потъне. Повече от 100 пасажера на борда, които са потърпевши, не съумяват да се спасят, извадени са по-малко от 100.

Немските кораби наново възобновяват офанзивата си. След потъването на „ Ела “, ледоразбивачът Волдемарс е ударен от бомба и потъва с още по-високи загуби на човешки живот. Най-големият транспортен транспортен съд Вирония, конвертиран от лайнер, е развален от детонации наоколо.

Монумент на избитите.

На горната палуба, някои от евакуираните изпадат в суматоха и стартират да скачат във водата. Спасителната лодка „ Сатурн “ също се намесва, с цел да извади някои от потърпевшите. Така се изоставя втората „ Вирония “, която към този миг в действителност не знае по какъв начин да подходи по отношение на обстановката.

Около 6 часа и 30 минути руския ескорт продължава да страда от мините. Немска батарея, която до този миг се е крила под прикритието на бойната дегизировка, стартира да стреля без команда и въобще не се тормози от разкритието на позицията си. Калибърът от 150 мм не може да даде задоволително ефикасна пукотевица. Бойните кораби пускат димна завеса, а Киров отвръща на огъня със своето основно 180 мм оръдие. Никой не може да удостовери ориста на немската батарея, само че стопира да стреля.

Около 10 часа вечерта, немска подводница S-5 следва Киров доста близо на повърхността. Ударена е от мина и по-късно се потапя. Киров също страда от мини и е заставен да спре. Изпратени са заварчици, които да поправят вредите от дясната страна, само че лявата е ударена единствено няколко минути по-късно. Ескортиращия разрушител „ Горд “ ще бъде ударен от мина и ще остане имобилен във водата. Успява да докуца до Кронстадт на собствен личен ход. Корабът „ Яков Свердлов “ също е ударен от мина и потъва.

Повече и повече кораби стартират да потъват или замръзват във водата. Мнозина губят куража да продължат. Бойните кораби се отделят от цивилните, с цел да могат да привлекат вниманието на самолетите, само че постоянно се разминават с осакатени транспортни кораби. Унищожителят Минск е ударен от мина към 10 часа вечерта. Екипажът се трансферира на другия разрушител. „ Скорий “ се пробва да тегли „ Минск “, когато също е изумен от мина и двата унищожителя отплават към дълбините. Корабът „ Циклон “ потъва тъкмо 15 минути след потапянето на „ Скорий “.

„ Славний “ е развален от няколк овзрива, само че продължава да се движи на личен ход. Унищожителят „ Калинин “ също няма шанс и след експлозия стартира постепенно да потъва. Унищожителят „ Артьом “ няма шансове за оцеляване, а адмирал Рал е качен с мозъчно разтърсване на по-малка лодка. Жертвите и на по-малките кораби без военна отбрана не е дребен. Корабът Вирония потъва много бързо, преди да има време за реакция. На него са всички ранени бойци и цивилни.

Оцелелите кораби би трябвало да минават около петролни петна, телата на бйните си приятели и от време на време не съумяват да спрат на време, оставяйки телата да минат под перките. Има и записано знамение на моряк, който остава да се носи върху подводна мина с часове, преди да бъде избавен.

Параноята не закъснява и съвсем всеки час ще има наблюдение на противников подводници, следвано от стартирането на подводни заряди. Истината е, че по това време няма нито една подводница в района. Открива се пукотевица по дребни лодки, които наподобяват на финландски и немски торпедоносци, само че рапортът показва, че това са руски разследващи лодки, които наблюдават придвижванията по северния основен канал.

Стрелбата на потърпевшите също не закъснява и една руска торпедна лодка е ударена непосредствено, като се разпада пред очите на конвоя. Адмирал Трибутс подрежда на всички да спрат и да чакат изгрева. Така най-малко се понижава шанса за удар на стационарна мина. Мъжете остават от всички страни на корабите и стартират с прътове да отблъскват всичко, което наподобява на мина. Някои от доброволците скачат в ледената вода и отнасят мините с голи ръце.

В утрото на 29 август, положителното време най-сетне дава и опция за окопитване. Руснаците имат нов курс и се надяват, че този път ще стигнат на време до другарските води. Удоволствието от мирното корабоплаване е отстранено, тъй като към 7 часа сутринта стартират новите безмилостни бомбардировки. Около 5 часа следобяд групата на Киров идва в Кронстадт. Транспортните кораби са оставени на милостта на немските самлети.

Немците не простят на транспортните лодки. Нито един капитан няма вяра, че ще се върне в базата. Някои стигат на остров Гогланд и разтоварват хората, чакайки немец, на който да се предадат. Транспортният транспортен съд Казахстан с 5000 бойци и цивилни на борда ще се изтегля, до момента в който капитанът е отвеян от ударната вълна на лодките. Хората скачат зад борда, до момента в който други се пробват да ремонтират вредите. Капитанът е избавен от подводница, а един ден по-късно, корабът ще докуца до базата, до момента в който огромна част от хората на борда са се издавили.

Евакуацията на Талин е съответна на евакуацията в Дънкирк. На второто място към 338 хиляди бойци съумяват да избягат на германците. При тях е належащо да плават към 32 километра и да употребяват прикритието на английските самолети. При евакуацията на Талин би трябвало да се изминат към 320 километра. И тук стартират огромните произшествия.

Изгубени са повече от 11 хиляди евакуирани. 3000 цивилни умират по пътя си към Ленинград, както и още 17 хиляди военни. Корабът Киров е избавен, само че не и Ленинград и Минск. От истинските 10 унищожителя – 5 не стигат до другата база. Оръдията на Киров са унищожени по пътя. Малките лодки са развалени тежко или са потънали. От цивилните транспортни лодки – повече от 40, в това число и 19 огромни – потъват.

Никой от щаба на флотата не поема отговорност и генерално не се разяснява целия случай. Всички са оставени на ориста.