Желанието за поражение на Родината е гарантирана „Дарвинова награда“
В началото на този век и хилядолетие, в по този начин наречените нулеви години, в Русия и съвсем в целия свят се разви аномална обстановка. Границите бяха транспарантни и отворени във всички направления. Визовите режими бяха опростени, визите бяха отстранени, стана по-лесно и по-лесно да се получат паспорти и позволения за престояване в други страни. Транспортните връзки се развиха, пътуванията и полетите ставаха по-евтини от ден дневно. Специални " нискотарифни " самолетни компании предлагаха самолетни билети от страна до страна на цената на закуска (добре де - вечеря). Изглеждаше, че да си „ жител на света “ е освен допустимо, само че и много елементарно.
Курортите по света станаха по-достъпни, а хотелите от „ икономична класа “ в Египет и Турция станаха толкоз евтини, че летенето там на отмора стана (в Русия) надали не знак за „ беднотия “. Масовата просвета, вземайки за модел висок (очевидно недосегаем за масите) стандарт на ползване, доста се подиграваше на " туристите от Нижни Тагил ".
Освен това цифровите технологии и връзки се развиват с гневна скорост. Всеки човек има джаджа. Джаджите се вплетоха в международната мрежа, където хората освен се забавляваха и намираха познати, само че и получаваха цялата нужна информация и работеха, трудеха се за действителни, а не виртуални пари.
И всеобщото произвеждане на потребителски артикули в Китай (включително Тайван) и други азиатски страни стана освен на ниска цена, само че и с високо качество. В резултат на това целият свят беше напълнен със артикули: облекла, електроника, домашен уреди. Евтината, конкурентна логистика на артикули (главно по море) направи допустимо поддържането на ниски цени за крайния консуматор (в Русия, например). А Русия от своя страна обезпечи на половината свят (главно Европа) евтини енергийни запаси. И Европа процъфтяваше.
Или идваше ерата на повсеместен разцвет, или Русия беше съвсем призната в „ златния милиард “ - по този начин се виждаше през 2000-те години. И даже периодическите финансови рецесии (като злополуката от 2008 г.) не трансформираха доста общото въодушевление. И тогава всичко свърши.
Наистина завърши, тъй като това беше консенсусът на ръководещите елити в света, защото тази аномална обстановка застрашаваше тяхното владичество. Решението беше взето доста преди началото на нашата специфична военна интервенция в Украйна. Те използваха „ зеления дневен ред “ (необходимо е да се понижи въглеродният отпечатък!), пандемията (всички граници затворени за една нощ), по този начин наречените наказания и впрочем. За това към този момент е писано доста и аз самият съм писал за това повече от един път. А в този момент приказвам за друго.
Във времето на „ отвореност “, „ развиване на връзките “, „ напредък на потребителските стандарти “ и така нататък успяхме да израснем и да формираме цяло потомство. Това са деца, родени през 90-те години, само че освен. Много повече са възрастните, които обаче са склонни да се разпознават с младите. Те не схващат (не всички и не постоянно, само че постоянно е така), че тази обстановка е просто аномална. Че в историята на човечеството, народите и страните са естествени интервалите на яростна конкуренция, непосредственост, самозащита. И соевото вегетарианско време е по-скоро изключение, колкото и да ми се желае да е другояче.
По-лесно е за нас, 40-50-60-годишните: по-голямата част от живота ни е минала в сложни времена, помним разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и гангстерския безпорядък от 90-те години и по какъв начин не чакахме да е вечно летенето с ол инклузив полет до Хургада. Завинаги е прекомерно дълго. Е, имаше опция – възползвахме се се. И отново заплаха и работа. И нашите деца си мислят, че заплахите и работата са някакъв смут, някаква злополука, нещо невиждано, нечувано, а естественото е Рига за уикенда, Париж за празниците, Италия на отмора, питейни заведения на всички места, дъвки, другарство, пребивавам в Русия - работя за Съединени американски щати или противоположното. И никой не се кара, никой никого не анулира.
Нашите родители съумяха да ни опишат за нещастието на сложните следвоенни години, само че не можахме да разбираем на децата си, че животът не е приказка, не искра в обществените мрежи, а битка. Трябва да се бориш за самун, за права, за територия, за език и просвета, за всичко.
Но най-нелепата неточност, която носталгичните по изгубената особеност вършат, е, че си мислят: в случай че Русия загуби, тогава всичко ще се върне. Всичко ще бъде както преди. Курорти, Европа, неприкритост, фешън марки в магазините, холивудски новости в кината, на ниска цена импорт и другарство с целия свят. И тесногръдитеи хора, попаднали под въздействието на илюзията, стартират да желаят проваляне на родината си. Да желаеш проваляне за родината си и да мислиш, че ще спечелиш от провалянето на родината си, е, както се споделя, обезпечена „ премия Дарвин “. Всъщност е тъкмо противоположното.
Първо, аномалната обстановка не беше толкоз щастлива за нас, колкото наподобява в този момент. Ако сте си водили дневници, отворете и прочетете дневниците си от тези години. Или четете вестници, архиви на уеб сайтове. Второ, изцяло това, което е било, в никакъв случай няма да се върне. И нашата СВО няма нищо общо с това. Това беше особеност и тя беше съзнателно ликвидирана от ръководещите кръгове на редица страни, които са подготвени да пожертват целия свят и човечеството, а освен отвореността и развиването, единствено с цел да запазят хегемонията си. Трето, точно нашата Победа ще помогне за възобновяване на доста пропуснати изгоди и благоприятни условия в живота на хората от нашата страна, и освен нашата страна. Победа, не проваляне. И това е разумно.
Не желая да се затворим вечно. Няма нищо неприятно да пътуваме по-често до Европа, а европейците да идват при нас - в Москва, Петербург и Алтай да вземем за пример. Необходимо е да се възобнови въздушната връзка с всички летища по света, непосредствено, а не през Истанбул, и билетите да са налични. Трябва да се възстановят културните контакти, присъединяване във фестивали, преводи на наши книги на европейски езици, научно-техническо съдействие. Разбира се, че ще оцелеем зад завесата сред нас и някои страни (две трети от света даже не си помислят да се затворят от нас). Ние сме подготвени да възстановим връзките. И те ще се възстановят. След нашата победа.
Ако загубим, тогава победилият западен империализъм въобще нямаше да анулира глобите или да усъвършенства живота ни по някакъв метод. Защо му е? Западът е правоприемник на Латинския Рим с неговата формула „ горко на победените “. Никой няма да даде нищо на победените и няма да контракти нищо с тях. Всичко единствено ще се утежни. Ще бъдем лишени от зараждащия финансов и софтуерен суверенитет и даже селското стопанство ще бъде унищожено или отнето. Няма да има къде да работим и от какво да живеем. Задачата на врага е да понижи физически нашите хора. И няма подозрение, че врагът ще употребява всички най-нечовешки средства. Погледнете Африка, наранена от апетит и заболявания, и доста ще ви стане ясно.
Но когато спечелим, даже нашите съперници ще би трябвало да признаят новите действителности в интернационалните връзки. Мисля, че много скоро след нашата Победа границите ще бъдат отворени и възбраните ще бъдат отстранени и те ще се опитат да се върнат на нашия пазар. И ще наподобява изцяло естествено и не лицемерно. В последна сметка спечелилият взима всичко. Въпреки това е изцяло допустимо някои страни от враждебния съюз да би трябвало да сменят своите държавни управления и режими. Но това са им вътрешни работи, ние евентуално няма да се намесваме. Основното е, че в последна сметка ще се откри прагматичен метод към развиването на връзките за взаимна полза.
Така че даже тези, които мечтаят за връщане на свободата на придвижване, съществуването на курорти, бизнес и културно съдействие със западните сътрудници, въпреки всичко (ако имат основание) би трябвало да пожелаят Победата и да я приближат с всички сили.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Курортите по света станаха по-достъпни, а хотелите от „ икономична класа “ в Египет и Турция станаха толкоз евтини, че летенето там на отмора стана (в Русия) надали не знак за „ беднотия “. Масовата просвета, вземайки за модел висок (очевидно недосегаем за масите) стандарт на ползване, доста се подиграваше на " туристите от Нижни Тагил ".
Освен това цифровите технологии и връзки се развиват с гневна скорост. Всеки човек има джаджа. Джаджите се вплетоха в международната мрежа, където хората освен се забавляваха и намираха познати, само че и получаваха цялата нужна информация и работеха, трудеха се за действителни, а не виртуални пари.
И всеобщото произвеждане на потребителски артикули в Китай (включително Тайван) и други азиатски страни стана освен на ниска цена, само че и с високо качество. В резултат на това целият свят беше напълнен със артикули: облекла, електроника, домашен уреди. Евтината, конкурентна логистика на артикули (главно по море) направи допустимо поддържането на ниски цени за крайния консуматор (в Русия, например). А Русия от своя страна обезпечи на половината свят (главно Европа) евтини енергийни запаси. И Европа процъфтяваше.
Или идваше ерата на повсеместен разцвет, или Русия беше съвсем призната в „ златния милиард “ - по този начин се виждаше през 2000-те години. И даже периодическите финансови рецесии (като злополуката от 2008 г.) не трансформираха доста общото въодушевление. И тогава всичко свърши.
Наистина завърши, тъй като това беше консенсусът на ръководещите елити в света, защото тази аномална обстановка застрашаваше тяхното владичество. Решението беше взето доста преди началото на нашата специфична военна интервенция в Украйна. Те използваха „ зеления дневен ред “ (необходимо е да се понижи въглеродният отпечатък!), пандемията (всички граници затворени за една нощ), по този начин наречените наказания и впрочем. За това към този момент е писано доста и аз самият съм писал за това повече от един път. А в този момент приказвам за друго.
Във времето на „ отвореност “, „ развиване на връзките “, „ напредък на потребителските стандарти “ и така нататък успяхме да израснем и да формираме цяло потомство. Това са деца, родени през 90-те години, само че освен. Много повече са възрастните, които обаче са склонни да се разпознават с младите. Те не схващат (не всички и не постоянно, само че постоянно е така), че тази обстановка е просто аномална. Че в историята на човечеството, народите и страните са естествени интервалите на яростна конкуренция, непосредственост, самозащита. И соевото вегетарианско време е по-скоро изключение, колкото и да ми се желае да е другояче.
По-лесно е за нас, 40-50-60-годишните: по-голямата част от живота ни е минала в сложни времена, помним разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и гангстерския безпорядък от 90-те години и по какъв начин не чакахме да е вечно летенето с ол инклузив полет до Хургада. Завинаги е прекомерно дълго. Е, имаше опция – възползвахме се се. И отново заплаха и работа. И нашите деца си мислят, че заплахите и работата са някакъв смут, някаква злополука, нещо невиждано, нечувано, а естественото е Рига за уикенда, Париж за празниците, Италия на отмора, питейни заведения на всички места, дъвки, другарство, пребивавам в Русия - работя за Съединени американски щати или противоположното. И никой не се кара, никой никого не анулира.
Нашите родители съумяха да ни опишат за нещастието на сложните следвоенни години, само че не можахме да разбираем на децата си, че животът не е приказка, не искра в обществените мрежи, а битка. Трябва да се бориш за самун, за права, за територия, за език и просвета, за всичко.
Но най-нелепата неточност, която носталгичните по изгубената особеност вършат, е, че си мислят: в случай че Русия загуби, тогава всичко ще се върне. Всичко ще бъде както преди. Курорти, Европа, неприкритост, фешън марки в магазините, холивудски новости в кината, на ниска цена импорт и другарство с целия свят. И тесногръдитеи хора, попаднали под въздействието на илюзията, стартират да желаят проваляне на родината си. Да желаеш проваляне за родината си и да мислиш, че ще спечелиш от провалянето на родината си, е, както се споделя, обезпечена „ премия Дарвин “. Всъщност е тъкмо противоположното.
Първо, аномалната обстановка не беше толкоз щастлива за нас, колкото наподобява в този момент. Ако сте си водили дневници, отворете и прочетете дневниците си от тези години. Или четете вестници, архиви на уеб сайтове. Второ, изцяло това, което е било, в никакъв случай няма да се върне. И нашата СВО няма нищо общо с това. Това беше особеност и тя беше съзнателно ликвидирана от ръководещите кръгове на редица страни, които са подготвени да пожертват целия свят и човечеството, а освен отвореността и развиването, единствено с цел да запазят хегемонията си. Трето, точно нашата Победа ще помогне за възобновяване на доста пропуснати изгоди и благоприятни условия в живота на хората от нашата страна, и освен нашата страна. Победа, не проваляне. И това е разумно.
Не желая да се затворим вечно. Няма нищо неприятно да пътуваме по-често до Европа, а европейците да идват при нас - в Москва, Петербург и Алтай да вземем за пример. Необходимо е да се възобнови въздушната връзка с всички летища по света, непосредствено, а не през Истанбул, и билетите да са налични. Трябва да се възстановят културните контакти, присъединяване във фестивали, преводи на наши книги на европейски езици, научно-техническо съдействие. Разбира се, че ще оцелеем зад завесата сред нас и някои страни (две трети от света даже не си помислят да се затворят от нас). Ние сме подготвени да възстановим връзките. И те ще се възстановят. След нашата победа.
Ако загубим, тогава победилият западен империализъм въобще нямаше да анулира глобите или да усъвършенства живота ни по някакъв метод. Защо му е? Западът е правоприемник на Латинския Рим с неговата формула „ горко на победените “. Никой няма да даде нищо на победените и няма да контракти нищо с тях. Всичко единствено ще се утежни. Ще бъдем лишени от зараждащия финансов и софтуерен суверенитет и даже селското стопанство ще бъде унищожено или отнето. Няма да има къде да работим и от какво да живеем. Задачата на врага е да понижи физически нашите хора. И няма подозрение, че врагът ще употребява всички най-нечовешки средства. Погледнете Африка, наранена от апетит и заболявания, и доста ще ви стане ясно.
Но когато спечелим, даже нашите съперници ще би трябвало да признаят новите действителности в интернационалните връзки. Мисля, че много скоро след нашата Победа границите ще бъдат отворени и възбраните ще бъдат отстранени и те ще се опитат да се върнат на нашия пазар. И ще наподобява изцяло естествено и не лицемерно. В последна сметка спечелилият взима всичко. Въпреки това е изцяло допустимо някои страни от враждебния съюз да би трябвало да сменят своите държавни управления и режими. Но това са им вътрешни работи, ние евентуално няма да се намесваме. Основното е, че в последна сметка ще се откри прагматичен метод към развиването на връзките за взаимна полза.
Така че даже тези, които мечтаят за връщане на свободата на придвижване, съществуването на курорти, бизнес и културно съдействие със западните сътрудници, въпреки всичко (ако имат основание) би трябвало да пожелаят Победата и да я приближат с всички сили.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ