България е малък пазар и лесно може да бъде жертвана от технологичните гиганти
В началото на идната година следва гласуването на предлагането за нова Директива за авторското право. За това в каква степен осведомителното пространство и интернет биха се трансформирали, в случай че новите правила влязат в действие - беседваме с юрист Емил А. Георгиев.
До каква степен осведомителните уеб сайтове ще бъдат наранени от новата Директива за авторското право?
Първо бих желал да уточня, че на този стадий имаме единствено предложение за нова инструкция, което, в случай че бъде признато, ще уреди някои аспекти на авторското право в единния дигитален пазар.
В член 11 от въпросното предложение е планувано ново сродно право в интерес на издателите на медийни изявления. То дава на издателите спомагателен надзор над така наречен " обществено оповестяване " на техните изявления, както и над даването на достъп до тях в интернет. Правото си издателите могат да упражняват против " снабдители на услуга на осведомителното общество ", т. е. против снабдители както на услуга по транспорт и достъп (примерно Виваком), по този начин и на интернет търсачки (Google), на хостинг услуга (ICN, SuperHosting.bg), като към даването на хостинг са приравнени и компаниите-гиганти - снабдители на обществени мрежи (Facebook, Twitter).
Реално всичко се върти към опцията, читателите да споделят медийно наличие във Фейсбук и Twitter, както и с помощта на потребления open graph протокол при шерване част от наличието (т. нар. " snippets " или " изрезки " ) да се пресъздава в потока на обществената мрежа - нормално това е заглавието, фотография, както и първите няколко думи от началото на материала. С новото си сродно право медийните издатели получават категорично съображение да желаят заслужено заплащане от Фейсбук и Twitter за тези изрезки от медийни изявления, зараждащи при шерването им там.
В този смисъл покровителите на директивното предложение настояват, че осведомителните уеб сайтове следва да извлекат полза от член 11.
Директивата по-скоро спомага или пречи на осведомителните уеб сайтове и публицистите при шерването и позоваването на техните авторски изявления?
Приемайки, че в този момент наличният ни текст на директивното предложение бъде признат и влезе в действие, то би трябвало да изчакаме реакцията на главните играчи Фейсбук и Гугъл.
В Германия, където сходен текст бе признат като национално законодателство през 2013 година и бе ориентиран най-много против Гугъл, нещата не се развиха в интерес на издателите. Дни преди влизането на законовото изменение в действие интернет колосът сложи немските медии пред избора: или ни давате безвъзмездна лицензия да демонстрираме изрезки от материалите ви в услугата ни Гугъл News, или непосредствено ви смъкваме от там. Лично аз въобще не бях изумен, когато такава безплатна лицензия бе реализирана и подписана сред Гугъл и организацията за групово ръководство на права VG Media.
Сходен образец имаше и от Испания, където измененият закон даже забраняваше на издателите да спогаждат безплатни лицензии, заради което Гугъл просто спря услугата си Гугъл News там.
Не бива да се заблуждаваме в едно - България е дребен пазар и доста елементарно може да бъде " жертвана " от софтуерните колоси. Те просто могат да деактивират визуализацията на отрязъците от споделено медийно наличие, в случай че българските издатели не им дадат безвъзмездни лицензии или не одобряват шаблонните общи условия на доставчиците по отношение на размера и методите на заплащане.
Как с Директивата може да бъде застрашена свободата на изложение?
Налице е напълно обосновано терзание, че плануваните в член 13 от директивното предложение автоматизирани системи за прелиминарен обзор на наличие, т. е. преди същото да бъде споделено от даден консуматор в някоя от обществените мрежи, могат да послужат като машини за цензуриране. Чл. 13 планува механизъм, по който огромните обществени платформи и най-много Фейсбук да подписват лицензионни съглашения с представляващите създателите организации за групово ръководство на права, по силата на които платформите да заплащат отчисления за споделяното от потребителите им наличие - фотоси, аудио или видео. За да е обезпечено използването на лицензионните съглашения, Фейсбук и сие ще би трябвало да внедряват филтриращи стратегии на входа - тези филтри имат задачата да ревизират качваното от потребителите наличие, да откриват кой е носителят на права върху него, тъй че в последна сметка да се знае какво отчисление следва да получи съответният правоносител.
Според член 13 доставчиците на обществени медии ще бъдат задължени да внедрят филтриращи механизми, даже в случай че откажат да сключат лицензионни съглашения с правоносителските организации. Тогава филтрите ще блокират качването на наличие, при което логаритмите им открият, че правата върху наличието се държат от лице, друго от опитващото се да го показа онлайн.
Много евентуалният резултат от описаното дотук ще бъде свръхблокирането (overblocking) на наличие. Тъй като платформите ще бъдат виновни за каченото от потребителите им наличие, те изцяло предвидимо биха предпочели да " играят на несъмнено " и да блокират повече наличие, в сравнение с по-малко. Те също по този начин ще се опитат да сведат отговорността си до най-малко, като позволяват шерването единствено на авансово прегледано и утвърдено от тях наличие.
С други думи: в случай че в този момент спорим дали обещано наличие да бъде свалено при доказване, че същото е било качено и се употребява без нужното правно съображение, то в бъдеще ще би трябвало да спорим дали обещано наличие въобще ще може да види бял свят онлайн. На този декор заплахата от налагане на цензура посредством корист с авторско право е повече от реалистична.
Дали и по какъв начин новите текстове ще обиден (пряко) елементарните консуматори на осведомителни уеб сайтове онлайн (и на обществените мрежи) при шерването и позоваването на наличие?
Обикновените консуматори ще бъдат наранени, в случай че директивното предложение се трансформира в инструкция, надлежно в случай че последната бъде транспонирана в националното законодателство на всички страни членки на Европейски Съюз. Това е по този начин, тъй като Фейсбук, Twitter и изключително Instagram към този момент няма да работят, както до момента.
Спазвайки член 13, изброените платформи ще бъдат задължени да лимитират потребителите си с оглед споделяното от тях наличие. От друга страна, и спазвайки член 11, тези платформи дружно с Гугъл могат да решат, че ще демонстрират споделяното от консуматори новинарско наличие без да пресъздават съпътстващите го заглавие, фотография и малко изложение, т. е. по един атрактивен метод за читателите метод, а единствено като " голи " линкове.
От последното ще изгубят всички - потребителите, тъй като ще се ориентират по-трудно, само че най-много самите издатели, тъй като ще доближават до доста по-малка публика, от което рекламните им приходи неизбежно ще спаднат.
Какво е мнението Ви има ли разделяне по въпроса измежду българските евродепутати?
Водещата комисия на Европарламента по този въпрос е правната. В нея вземат участие двама български евродепутати - Ангел Джамбазки от Вътрешна македонска революционна организация и Емил Радев от ГЕРБ. На основното съвещание и гласоподаване в тази комисия на 20 юни 2018 Джамбазки се въздържа, а Радев отсъстваше и не взе присъединяване.
В съвещание на комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи, извършено ноември 2017 година, Асим Ахмедов, който е евродепутат от ГЕРБ, се причисли към болшинството и гласоподава срещу плана за директивно предложение.
Очаквате ли Директивата да бъде призната в този мандат на Екологичен потенциал?
Очаквам да бъде подложена на финално гласоподаване в пленарна зала при започване на 2019 година, в което болшинството да я отхвърли дефинитивно.
Алгоритмичните филтри на търсачките и обществените мрежи биха ли лимитирали свободата на изложение? Могат ли да вършат грешки; какви грешки; какви ще бъдат следствията от тези неточности и по какъв начин потребителите ще могат да търсят права си?
Да, несъмнено.
Това е по този начин, тъй като автоматизираното различаване освен е надалеч от напълно, само че и изцяло некомпетентно да дефинира дали не е налице някоя от категорично плануваните в закона хипотези на свободно прилагане, примерно във тип на откъс, рецензия или даже подигравка.
Емблематично в тази връзка е видеото, снимано по време на проведена от българското държавно управление конференция за свободни данни с наименование " Данни канят ", което след това бе свалено от YouTube, тъй като логаритъм бе засякъл присъстващ в него няколкосекунден пародиен кадър от кино лентата " Дами канят " със Стефан Данаилов. Очакванията ми са в бъдеще това от радостно изключение да се трансформира в тъжна причинност.
За потребителите имам неприятни вести - те няма да могат да търсят правата си. Това е по този начин, тъй като, доколкото директивата бъде призната, платформите ще приспособяват общите си условия съгласно новите правила и ще изключат всяка отговорност по отношение на потребителите си поради невъзможността на последните да споделят наличие по собствен избор.
Свободен ли ще бъде интернет след приемането на текстовете?
Ще бъде доста по-малко свободен, в сравнение с е в този момент. В това съм безапелационен.
До каква степен осведомителните уеб сайтове ще бъдат наранени от новата Директива за авторското право?
Първо бих желал да уточня, че на този стадий имаме единствено предложение за нова инструкция, което, в случай че бъде признато, ще уреди някои аспекти на авторското право в единния дигитален пазар.
В член 11 от въпросното предложение е планувано ново сродно право в интерес на издателите на медийни изявления. То дава на издателите спомагателен надзор над така наречен " обществено оповестяване " на техните изявления, както и над даването на достъп до тях в интернет. Правото си издателите могат да упражняват против " снабдители на услуга на осведомителното общество ", т. е. против снабдители както на услуга по транспорт и достъп (примерно Виваком), по този начин и на интернет търсачки (Google), на хостинг услуга (ICN, SuperHosting.bg), като към даването на хостинг са приравнени и компаниите-гиганти - снабдители на обществени мрежи (Facebook, Twitter).
Реално всичко се върти към опцията, читателите да споделят медийно наличие във Фейсбук и Twitter, както и с помощта на потребления open graph протокол при шерване част от наличието (т. нар. " snippets " или " изрезки " ) да се пресъздава в потока на обществената мрежа - нормално това е заглавието, фотография, както и първите няколко думи от началото на материала. С новото си сродно право медийните издатели получават категорично съображение да желаят заслужено заплащане от Фейсбук и Twitter за тези изрезки от медийни изявления, зараждащи при шерването им там.
В този смисъл покровителите на директивното предложение настояват, че осведомителните уеб сайтове следва да извлекат полза от член 11.
Директивата по-скоро спомага или пречи на осведомителните уеб сайтове и публицистите при шерването и позоваването на техните авторски изявления?
Приемайки, че в този момент наличният ни текст на директивното предложение бъде признат и влезе в действие, то би трябвало да изчакаме реакцията на главните играчи Фейсбук и Гугъл.
В Германия, където сходен текст бе признат като национално законодателство през 2013 година и бе ориентиран най-много против Гугъл, нещата не се развиха в интерес на издателите. Дни преди влизането на законовото изменение в действие интернет колосът сложи немските медии пред избора: или ни давате безвъзмездна лицензия да демонстрираме изрезки от материалите ви в услугата ни Гугъл News, или непосредствено ви смъкваме от там. Лично аз въобще не бях изумен, когато такава безплатна лицензия бе реализирана и подписана сред Гугъл и организацията за групово ръководство на права VG Media.
Сходен образец имаше и от Испания, където измененият закон даже забраняваше на издателите да спогаждат безплатни лицензии, заради което Гугъл просто спря услугата си Гугъл News там.
Не бива да се заблуждаваме в едно - България е дребен пазар и доста елементарно може да бъде " жертвана " от софтуерните колоси. Те просто могат да деактивират визуализацията на отрязъците от споделено медийно наличие, в случай че българските издатели не им дадат безвъзмездни лицензии или не одобряват шаблонните общи условия на доставчиците по отношение на размера и методите на заплащане.
Как с Директивата може да бъде застрашена свободата на изложение?
Налице е напълно обосновано терзание, че плануваните в член 13 от директивното предложение автоматизирани системи за прелиминарен обзор на наличие, т. е. преди същото да бъде споделено от даден консуматор в някоя от обществените мрежи, могат да послужат като машини за цензуриране. Чл. 13 планува механизъм, по който огромните обществени платформи и най-много Фейсбук да подписват лицензионни съглашения с представляващите създателите организации за групово ръководство на права, по силата на които платформите да заплащат отчисления за споделяното от потребителите им наличие - фотоси, аудио или видео. За да е обезпечено използването на лицензионните съглашения, Фейсбук и сие ще би трябвало да внедряват филтриращи стратегии на входа - тези филтри имат задачата да ревизират качваното от потребителите наличие, да откриват кой е носителят на права върху него, тъй че в последна сметка да се знае какво отчисление следва да получи съответният правоносител.
Според член 13 доставчиците на обществени медии ще бъдат задължени да внедрят филтриращи механизми, даже в случай че откажат да сключат лицензионни съглашения с правоносителските организации. Тогава филтрите ще блокират качването на наличие, при което логаритмите им открият, че правата върху наличието се държат от лице, друго от опитващото се да го показа онлайн.
Много евентуалният резултат от описаното дотук ще бъде свръхблокирането (overblocking) на наличие. Тъй като платформите ще бъдат виновни за каченото от потребителите им наличие, те изцяло предвидимо биха предпочели да " играят на несъмнено " и да блокират повече наличие, в сравнение с по-малко. Те също по този начин ще се опитат да сведат отговорността си до най-малко, като позволяват шерването единствено на авансово прегледано и утвърдено от тях наличие.
С други думи: в случай че в този момент спорим дали обещано наличие да бъде свалено при доказване, че същото е било качено и се употребява без нужното правно съображение, то в бъдеще ще би трябвало да спорим дали обещано наличие въобще ще може да види бял свят онлайн. На този декор заплахата от налагане на цензура посредством корист с авторско право е повече от реалистична.
Дали и по какъв начин новите текстове ще обиден (пряко) елементарните консуматори на осведомителни уеб сайтове онлайн (и на обществените мрежи) при шерването и позоваването на наличие?
Обикновените консуматори ще бъдат наранени, в случай че директивното предложение се трансформира в инструкция, надлежно в случай че последната бъде транспонирана в националното законодателство на всички страни членки на Европейски Съюз. Това е по този начин, тъй като Фейсбук, Twitter и изключително Instagram към този момент няма да работят, както до момента.
Спазвайки член 13, изброените платформи ще бъдат задължени да лимитират потребителите си с оглед споделяното от тях наличие. От друга страна, и спазвайки член 11, тези платформи дружно с Гугъл могат да решат, че ще демонстрират споделяното от консуматори новинарско наличие без да пресъздават съпътстващите го заглавие, фотография и малко изложение, т. е. по един атрактивен метод за читателите метод, а единствено като " голи " линкове.
От последното ще изгубят всички - потребителите, тъй като ще се ориентират по-трудно, само че най-много самите издатели, тъй като ще доближават до доста по-малка публика, от което рекламните им приходи неизбежно ще спаднат.
Какво е мнението Ви има ли разделяне по въпроса измежду българските евродепутати?
Водещата комисия на Европарламента по този въпрос е правната. В нея вземат участие двама български евродепутати - Ангел Джамбазки от Вътрешна македонска революционна организация и Емил Радев от ГЕРБ. На основното съвещание и гласоподаване в тази комисия на 20 юни 2018 Джамбазки се въздържа, а Радев отсъстваше и не взе присъединяване.
В съвещание на комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи, извършено ноември 2017 година, Асим Ахмедов, който е евродепутат от ГЕРБ, се причисли към болшинството и гласоподава срещу плана за директивно предложение.
Очаквате ли Директивата да бъде призната в този мандат на Екологичен потенциал?
Очаквам да бъде подложена на финално гласоподаване в пленарна зала при започване на 2019 година, в което болшинството да я отхвърли дефинитивно.
Алгоритмичните филтри на търсачките и обществените мрежи биха ли лимитирали свободата на изложение? Могат ли да вършат грешки; какви грешки; какви ще бъдат следствията от тези неточности и по какъв начин потребителите ще могат да търсят права си?
Да, несъмнено.
Това е по този начин, тъй като автоматизираното различаване освен е надалеч от напълно, само че и изцяло некомпетентно да дефинира дали не е налице някоя от категорично плануваните в закона хипотези на свободно прилагане, примерно във тип на откъс, рецензия или даже подигравка.
Емблематично в тази връзка е видеото, снимано по време на проведена от българското държавно управление конференция за свободни данни с наименование " Данни канят ", което след това бе свалено от YouTube, тъй като логаритъм бе засякъл присъстващ в него няколкосекунден пародиен кадър от кино лентата " Дами канят " със Стефан Данаилов. Очакванията ми са в бъдеще това от радостно изключение да се трансформира в тъжна причинност.
За потребителите имам неприятни вести - те няма да могат да търсят правата си. Това е по този начин, тъй като, доколкото директивата бъде призната, платформите ще приспособяват общите си условия съгласно новите правила и ще изключат всяка отговорност по отношение на потребителите си поради невъзможността на последните да споделят наличие по собствен избор.
Свободен ли ще бъде интернет след приемането на текстовете?
Ще бъде доста по-малко свободен, в сравнение с е в този момент. В това съм безапелационен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ