Цитат: Колкото повече рускоговорящи умрат...
В началото на октомври в Латвия се развихри скандал с присъединяване на публичната активистка от партия " Прогресивните " и помощничка на народен представител от Сейма Селма Лавренце. В Туитър здравната работничка Кристина Питкевич написала сериозен за държавното управление пост, че в страната няма задоволително информация за имунизациите против КОВИД-19 на съветски език. Според последното броене от 2011 година в Латвия над 37% от популацията е показало съветския като език, на който приказват вкъщи, в случай, че етнически руснаци в страната са се писали 26,9% от жителите (24,5% към 2021 г.).
Снимка multinews.lv
Самата Селма Лавренце разяснява пред рускоезичния интернет-портал PRESS.LV, че коментарът ѝ е бил жлъч ориентиран към националистическата реторика на ръководещите и " неуместните решения на държавното управление да не оповестява за КОВИД-19 и имунизациите на съветски език ". Обяснението ѝ е подкрепено на страниците на изданието като правдиво и от някои латвийски политици с съветски генезис.
Дори да става дума за несполучлив жлъч, абсурдът с изказването на Лавренце и последвалата полемика за следващ път повдига въпроса за правата на съветското малцинство освен в Латвия, а и в цяла Прибалтика.
Тази тематика е толкоз остаряла, че за мнозина в Европа към този момент е станала неизменима част от пейзажа, на която не ѝ се обръща внимание. От една страна прибалтийските страни са постоянно на първа линия, когато стане дума за заемане на остра антируски позиция в Европейски Съюз по най-различни въпроси, само че напълно не им харесва, когато се слага въпроса за правата на руснаците на тяхна територия.
В самият съюз също има двойствено отношение. От една една страна, там са загрижени за правата на всички типове малцинствени групи в Европа и по света, само че някак си изборно. През август 2017 година съветският дипломат в Европейски Съюз Владимир Чижов описа, че още през 2001 година, във връзка Охридското съглашение, тогавашният висш представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурност Хавиер Солана е отхвърлил като неуместно за прибалтийските страни, състояние, признато за албанците в Македония, съгласно което малцинство, което е минимум 20% от популацията да има право езикът му да стане втори държавен. В Латвия и Естония етническите руснаци сега са над 24% от популацията, а рускоговорящите и употребяващите съветския език като лингва франка са още повече. През 2012 година в Латвия даже бе извършен референдум за признаването на съветския като втори държавен език, на който с огромно болшинство предлагането бе отхвърлено.
Причините за тази дискриминация лежат на повърхността. В самата Прибалтика има остарели русофобски обичаи, които имат своите корени в предишното, а в Европа няма кой да вземе страната на руснаците и Русия, тъй като това ще се изтълкува като политическа поддръжка за историческия " зложелател " на свободолюбивите прибалтийци. Да не приказваме, че и в самата Европа прекалено много хора имат своите антируски бръмбари в главите.
Само с тази самобитна " омерта " на другояче демократичната общественост можем да си разбираем нищоправенето в Прибалтика след сериозните отчети на Организацията са сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). През 2018 година тогавашният висш комисар на ОССЕ по националните малцинства Ламберто Заниер разяснява в изявление за в. " Известия " казуса с така наречен неграждани. Това са поданици на Латвия и Естония, които са пристигнали в републиките във времената на Съюз на съветските социалистически републики, само че нямат поданство, тъй като по разнообразни аргументи отхвърлят да се натурализират посредством полагането на изпити по езика и по историята на съответната страна.
Заниер разяснява тогава, че в ОССЕ са обезпокоени от тази обстановка, а в Латвия ситуацията на " негражданите " е по-лошо в сравнение с в Естония, която е съумяла да откри нужния метод. Към днешна дата единствено в Латвия броят на " негражданите " е 10% от народа или 190 000 души. Това въобще не е малко за страна с население под 2 милиона.
В последна сметка ОССЕ и други организации си остават единствено с " безпокойството ", тъй като никой не желае по политически аргументи да предприеме наказания против нарушителите на човешките права.
Впрочем в самата Латвия политиците националисти могат да разчитат на забележителна поддръжка измежду коренното население, когато стане въпрос за " ничиите хора ", както " Дойче веле " назовава латвийските руснаци в собствен репортаж от май 2014 година В публикацията на българската секция, наречена " 300 хиляди " ничии хора ", е представена продавачката на цветя Инета, която споделя: " Не разбирам хората, които настояват, че са дискриминирани. Вярно е, че не могат да гласоподават, само че това е всичко ".
Всъщност единствено това стига, с цел да бъде вдигнат космополитен писък от организациите за човешки права против всяка една страна в света. Но наподобява изискването е в нея да няма съветско малцинство.
Дискриминацията на " негражданите "
обаче надалеч не се изчерпва с лишаването им от изборни права.
В юлския отчет на съветското Министерство на външните работи за човешките права в Латвия се показва, че по данни на латвийски правозащитници към днешна дата има 84 разлики сред статута на жител и " негражданин ". За съпоставяне през 2004 година е имало 61 разлики. Отделно е издигнат въпроса проблемите с използването на съветски език. От тази година образованието в междинните учебни заведения на съветското малцинство е напълно на латвийски, в главните 80% от предметите са на латвийски, а в началните 50 на 100. От 1 септември 2020 година латвийският е главен и за предучилищното обучение. Много родители не са съгласни с това положение, което е път към дерусификацията на Латвия, и са завели дело в Европейския съд по правата на индивида, оповестява изданието " Евразия дейли ". Решението се чака идната година.
Русия не е обаче безразличен наблюдаващ. От няколко години насам тя системно лимитира преноса на артикули през трите прибалтийски републики към техните пристанища. Руснаците не крият, че го вършат в отговор на антируската политика, в това число и дейностите против рускоезични медии и техните сътрудници. Латвия е една от най-пострадалата от тези дейности, които в действителност са тип наказания.
На 11 октомври, след встъпването си в служба, новият естонски президент Алар Карис призна намерено неравенството в страната му сред рускоезичните и коренните поданици и съобщи, че то стартира още от детската градина. Причината съгласно Карис била, че родителите нямали средства да платят спомагателните уроци по естонски. " Този проблем може да се реши елементарно ", споделя президентът, който разяснява още, че не трябва да се форсира прекосяването на рускоезичните учебни заведения към образование на естонски език, тъй като това може да докара до утежняване на просветителното равнище на учениците.
Тази позиция се разграничава много съпоставена с едно изявление на латвийския му сътрудник Егилс Левитс от 9 октомври. Той взе участие в конференция отдадена на езиковите проблеми, където споделя с укор, представен от ТАСС: " 30 години след възобновяване на независимостта знанието на съветски език е прекомерно търсено на пазара на труда... Този проблем би трябвало да бъде решен от страната и тя не трябва да бъде страхлива. "
Трудно е да си представим, какво друго може да се чака в страна, където
37% от популацията употребява съветския
в всекидневието и този % не пада, тъй като доста украински гастарбайтери употребяват езика при работата си в Латвия. Световните трендове са други. В Съединени американски щати напорът на латиноамериканците води до разширение на използването на испанския език, а не до неговото угнетяване.
През юни 2018 година норвежкият интернет-портал VG разгласява собствен сюжет за започването на война сред Русия и НАТО поради Прибалтика, където угнетяваното малцинство излиза по улиците и се стартира...
Защо би трябвало въобще да се дава храна за такива разсъждения? Негативният кръг, при който прибалтийците се боят от съветска експанзия, тъй като се държат със личните си руснаци като хора втора употреба, може елементарно да бъде раздран. С политическа воля и проницателност, и с малко бутане от Европа, в случай че тя реши да си отвори очите.
Снимка multinews.lv
Самата Селма Лавренце разяснява пред рускоезичния интернет-портал PRESS.LV, че коментарът ѝ е бил жлъч ориентиран към националистическата реторика на ръководещите и " неуместните решения на държавното управление да не оповестява за КОВИД-19 и имунизациите на съветски език ". Обяснението ѝ е подкрепено на страниците на изданието като правдиво и от някои латвийски политици с съветски генезис.
Дори да става дума за несполучлив жлъч, абсурдът с изказването на Лавренце и последвалата полемика за следващ път повдига въпроса за правата на съветското малцинство освен в Латвия, а и в цяла Прибалтика.
Тази тематика е толкоз остаряла, че за мнозина в Европа към този момент е станала неизменима част от пейзажа, на която не ѝ се обръща внимание. От една страна прибалтийските страни са постоянно на първа линия, когато стане дума за заемане на остра антируски позиция в Европейски Съюз по най-различни въпроси, само че напълно не им харесва, когато се слага въпроса за правата на руснаците на тяхна територия.
В самият съюз също има двойствено отношение. От една една страна, там са загрижени за правата на всички типове малцинствени групи в Европа и по света, само че някак си изборно. През август 2017 година съветският дипломат в Европейски Съюз Владимир Чижов описа, че още през 2001 година, във връзка Охридското съглашение, тогавашният висш представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурност Хавиер Солана е отхвърлил като неуместно за прибалтийските страни, състояние, признато за албанците в Македония, съгласно което малцинство, което е минимум 20% от популацията да има право езикът му да стане втори държавен. В Латвия и Естония етническите руснаци сега са над 24% от популацията, а рускоговорящите и употребяващите съветския език като лингва франка са още повече. През 2012 година в Латвия даже бе извършен референдум за признаването на съветския като втори държавен език, на който с огромно болшинство предлагането бе отхвърлено.
Причините за тази дискриминация лежат на повърхността. В самата Прибалтика има остарели русофобски обичаи, които имат своите корени в предишното, а в Европа няма кой да вземе страната на руснаците и Русия, тъй като това ще се изтълкува като политическа поддръжка за историческия " зложелател " на свободолюбивите прибалтийци. Да не приказваме, че и в самата Европа прекалено много хора имат своите антируски бръмбари в главите.
Само с тази самобитна " омерта " на другояче демократичната общественост можем да си разбираем нищоправенето в Прибалтика след сериозните отчети на Организацията са сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). През 2018 година тогавашният висш комисар на ОССЕ по националните малцинства Ламберто Заниер разяснява в изявление за в. " Известия " казуса с така наречен неграждани. Това са поданици на Латвия и Естония, които са пристигнали в републиките във времената на Съюз на съветските социалистически републики, само че нямат поданство, тъй като по разнообразни аргументи отхвърлят да се натурализират посредством полагането на изпити по езика и по историята на съответната страна.
Заниер разяснява тогава, че в ОССЕ са обезпокоени от тази обстановка, а в Латвия ситуацията на " негражданите " е по-лошо в сравнение с в Естония, която е съумяла да откри нужния метод. Към днешна дата единствено в Латвия броят на " негражданите " е 10% от народа или 190 000 души. Това въобще не е малко за страна с население под 2 милиона.
В последна сметка ОССЕ и други организации си остават единствено с " безпокойството ", тъй като никой не желае по политически аргументи да предприеме наказания против нарушителите на човешките права.
Впрочем в самата Латвия политиците националисти могат да разчитат на забележителна поддръжка измежду коренното население, когато стане въпрос за " ничиите хора ", както " Дойче веле " назовава латвийските руснаци в собствен репортаж от май 2014 година В публикацията на българската секция, наречена " 300 хиляди " ничии хора ", е представена продавачката на цветя Инета, която споделя: " Не разбирам хората, които настояват, че са дискриминирани. Вярно е, че не могат да гласоподават, само че това е всичко ".
Всъщност единствено това стига, с цел да бъде вдигнат космополитен писък от организациите за човешки права против всяка една страна в света. Но наподобява изискването е в нея да няма съветско малцинство.
Дискриминацията на " негражданите "
обаче надалеч не се изчерпва с лишаването им от изборни права.
В юлския отчет на съветското Министерство на външните работи за човешките права в Латвия се показва, че по данни на латвийски правозащитници към днешна дата има 84 разлики сред статута на жител и " негражданин ". За съпоставяне през 2004 година е имало 61 разлики. Отделно е издигнат въпроса проблемите с използването на съветски език. От тази година образованието в междинните учебни заведения на съветското малцинство е напълно на латвийски, в главните 80% от предметите са на латвийски, а в началните 50 на 100. От 1 септември 2020 година латвийският е главен и за предучилищното обучение. Много родители не са съгласни с това положение, което е път към дерусификацията на Латвия, и са завели дело в Европейския съд по правата на индивида, оповестява изданието " Евразия дейли ". Решението се чака идната година.
Русия не е обаче безразличен наблюдаващ. От няколко години насам тя системно лимитира преноса на артикули през трите прибалтийски републики към техните пристанища. Руснаците не крият, че го вършат в отговор на антируската политика, в това число и дейностите против рускоезични медии и техните сътрудници. Латвия е една от най-пострадалата от тези дейности, които в действителност са тип наказания.
На 11 октомври, след встъпването си в служба, новият естонски президент Алар Карис призна намерено неравенството в страната му сред рускоезичните и коренните поданици и съобщи, че то стартира още от детската градина. Причината съгласно Карис била, че родителите нямали средства да платят спомагателните уроци по естонски. " Този проблем може да се реши елементарно ", споделя президентът, който разяснява още, че не трябва да се форсира прекосяването на рускоезичните учебни заведения към образование на естонски език, тъй като това може да докара до утежняване на просветителното равнище на учениците.
Тази позиция се разграничава много съпоставена с едно изявление на латвийския му сътрудник Егилс Левитс от 9 октомври. Той взе участие в конференция отдадена на езиковите проблеми, където споделя с укор, представен от ТАСС: " 30 години след възобновяване на независимостта знанието на съветски език е прекомерно търсено на пазара на труда... Този проблем би трябвало да бъде решен от страната и тя не трябва да бъде страхлива. "
Трудно е да си представим, какво друго може да се чака в страна, където
37% от популацията употребява съветския
в всекидневието и този % не пада, тъй като доста украински гастарбайтери употребяват езика при работата си в Латвия. Световните трендове са други. В Съединени американски щати напорът на латиноамериканците води до разширение на използването на испанския език, а не до неговото угнетяване.
През юни 2018 година норвежкият интернет-портал VG разгласява собствен сюжет за започването на война сред Русия и НАТО поради Прибалтика, където угнетяваното малцинство излиза по улиците и се стартира...
Защо би трябвало въобще да се дава храна за такива разсъждения? Негативният кръг, при който прибалтийците се боят от съветска експанзия, тъй като се държат със личните си руснаци като хора втора употреба, може елементарно да бъде раздран. С политическа воля и проницателност, и с малко бутане от Европа, в случай че тя реши да си отвори очите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ