В началото на новата учебна година именно Катя ни се

В началото на новата образователна година точно Катя ни се стори много подобаващ събеседник. Тя е публицист – създател както на обичани детски книги като „ Двете кралства “, „ Феята от захарницата “, „ Рибка “, по този начин и на книгите за огромни „ Призракът “ и „ Десет женски изневери “. И издател – притежател на издателство „ Рибка “. И майка – на първия образователен ден потеглиха и четирите ѝ деца. Решихме да я попитаме по какъв начин децата „ стават хора “ и за най-големия бъг на родителите. Но и разбрахме, че е научила по какъв начин се рисува трицератопс и че тефтерчетата я затормозяват:
Какво беше първото, което написа?
Първото, което написах, е „ За мама “ върху една рисунка. А първият текст, предопределен за детска публика, беше приказка – с нея желаех да кажа нещо значимо на моите девойки.
Съществуват ли „ положителни родители “? Или както се споделя – като пораснат, децата все ще има какво да обвинят родителите си пред психотерапевта си?
Част от задачата на родителите е да бъдат отговорни. Поне през първите 20-30 години от живота на детето си. А след това то би трябвало да измине потребния път на схващане, амнистия и признателност и да вземе дефинитивно живота в свои ръце – това е финалният щрих на порастването.
Да бъдат послушни – като че ли това най-много пожелаваме възрастните от децата?
Да. За да ни е по-лесно. А ние имаме право да желаеме да ни е по-лесно. Но аз персонално се тревожа от послушни деца. Както и от хора, които не обичат шоколад.

Фото: Татяна Чохаджиева
Какво мислиш за това, че децата наложително би трябвало да четат, „ в случай че желаят да станат хора “?
Олеле, значи децата не са хора? Тогава за какво толкоз се възмущаваме, че се държат като маймуни?
Така е. И тогава какво да вършат децата, „ с цел да станат хора “?
Да носят най-вече сини обувки.
Кой е най-големят бъг на родителите?
Заблудата, че имат децата си.
Кога децата ти прекрачват границата ти и към този момент не можеш да се владееш? Как се справяш тогава?
Прекрачват я в най-различни моменти. И не ми е елементарно да се оправя. А това е нездравословно повече за тях, в сравнение с за мен. Границата е едно от най-полезните неща, които можем да дадем на децата си. По-полезна е от всяка хранителна добавка и от всяко елитно учебно заведение. Нашето умеене да кажем „ не “ ще се трансформира в тяхно умеене да споделят „ не “. А да кажеш „ не “, от време на време е най-хубавото нещо, което можеш да кажеш.
На какво последно те научиха децата ти?
Как се рисува трицератопс.
Коя е най-голямата хвалба за твоя книга от дете?
Веднъж едно момиченце пристигна на нашия щанд. В прегръдките си имаше книга. Смачкана от четене книга. Книга, на която аз съм създател. Да, беше в прегръдките на това момиченце. Не в ръцете му.
Имаш ли ритуали при писането?
Не – сядам и пиша.
Как минава писането ти?
Доста бързо, тъй като много мисля, преди да седна да пиша. Когато към този момент съм пред компютъра, прелестно знам какво желая да кажа.

Имаш ли си тефтерче за бележки и идейки?
Не, нямам. Тефтерчетата много ме затормозяват. Ако ми е хрумнала прелестна концепция, която след това съм не запомнила, но че прелестна е била!
В момента какво пишеш?
Няколко книги, само че в последно време не намирам доста време за писане.
Когато пишеш за огромни по-сурова ли си или по-внимателна?
По-внимателна – душите на възрастните са покрити с рани.
Коя книга съгласно теб е добра и си заслужава?
Тази, в която откриваш късчета от себе си.
От каква най-опасна " болест " смяташ, че страдат днешните хора?
Всяко потомство има своите болести. Те не са едно и две. Предполагам, че днешните младежи ще схванат на следващия ден какъв брой тежка е царската корона и до какво води подправената светлина.

Какво последно те разплака? А какво те разсмя на глас?
Разплака ме неналичието на майка ми. Разсмя ме желанието на сина ми да се ожени за мен.
Нещо значимо, което искаш да споделиш за край?
Какъв край? Тепърва ще се случват чудеса!
 
Интервю на Владимир Вълков