Милиони потънаха в незавършени строежи
В началото на ноември 2009-а поставят фундаментите на 15-етажна постройка на бул. " Пещерско шосе ". Тя трябваше да размени остарелия РУМ " Направи си самичък " с съвременен полифункционален комплекс. Такива най-малко са проектите на бизнесмена Марио Апостолов и компанията му " Кристи билд ". Днес в незавършения градеж работи само магазинът на БИЛЛА в партера и няколко заведения. Кранове стърчат и на мястото на тузарския комплекс „ Слънчогледи ”. Близо 100 фамилии и до през днешния ден чакат да се нанесат в своите купени на зелено жилища, затънали в заеми към банки. Незавършеният градеж се вижда вляво от Пещерско шосе, малко преди да влезете в квартал " Прослав ". Зад него стоеше компанията „ Ферал и Ко ” на бизнесмена Васил Стоянов, който по този начин и не докара до края стартирания мега план поради непогасен заем към „ Юробанк ”. Дълги години клиентите на банкрутиралата " Рея 96 ", която трябваше да строи спортна зала Колодрума, също се кръстеха да не са измежду изгорелите в следващата строителна пирамида. Наложи се банката, дала заем на предприемачите от Раковски, да довършват блокчетата, с цел да не бъдат ужилени хората, дали пари за жилища " на зелено ". Ужилени обаче бяха общината и страната, тъй като концепцията бе " Рея 96 " да получи строително позволение за целия комплекс, а със извоюваните пари да построи многофункционалната зала. После обаче се наложи локалната и централна власт да налеят над 50 млн. лв. в " Колодрума ", а ръка върху започнатите жилищни обекти постави банката и други кредитори за банкрутиралото сдружение.
Това са единствено част от “призрачните ” градежи, които остави след себе си взривът в бранша преди рецесията от 2008 година Откъде пристигна феноменът замразени или незавършени здания?
Обичайните аргументи за незавършеното строителство варират от разногласия за благосъстоятелност до несъответстваща оценка на риска. Или зле възнамеряват и надлежно невърнат към банката заем. Ако попитате бизнесмените, измежду тях няма подобен, който да е почнал градежа и да не желае да го приключи. Няма и кой да го задължи да го направи. На процедура всеки строител може да спре обекта си и да го продължи след време. За задачата просто би трябвало да актуализира нужната документи. И няма кой да го глоби за просрочието. Въпреки че разрешението за градеж се издава от основния проектант на общината, локалната администрация не разполага със законови принадлежности, с които да задължи вложителя да докара до дъно започнатото строителство.
„ Преди 2008-а със строителство се захващаше всеки - от кварталния търговец до майстора по слагането на плочки. Резултатът е стотици “ужилени ” от продажбите на зелено. Добрата вест е, че в края на 2018 година пазарът последователно се почисти от инцидентните играчи ”, разяснява специалист по имотните покупко-продажби под тепетата.
Факт е обаче, че никой и на никое място не води статистика на замразените билдинги. “ДНСК не поддържа указател на незавършени и невъведени в употреба градежи ”, споделя шефът на ДНСК арх. Несторов. Подобна статистика не поддържа и локалната администрация под тепетата. Това е проблем, само че и не чак толкоз важен пропуск, разясняват специалисти. Статистиката сама по себе си, даже да я имаше, няма по какъв начин да даде отговор на въпроса какъв брой от тези здания са минали в активите на други компании и в последна сметка са били довършени във времето. Или какъв брой от тези градежи към този момент са благосъстоятелност на банки и по какъв начин те ги менажират след това.
“Никой вложител няма да изостави току-тъй градежа си ”, разяснява експерт от общинската администрация в Пловдив. Според специалиста в общината се поддържа указател за въведените в употреба здания. “Регистър с незавършените здания в община Пловдив обаче липсва и няма по какъв начин да се поддържа ”, прецизира той. “Замразените градежи в Пловдив не са чак толкоз доста - сега се сещам единствено за спрения комплекс ”Слънчогледи ” до „ Прослав ”. Така че от общината не ги следим. Обръщаме им внимание единствено когато градежът стане рисков за преминаващите, т.е. основава заплаха за живота им. В този случай даваме наставления на притежателя, примерно парцелът да се огради с защитни средства. Ако вложителят не го направи, тогава се намесва общината - вършим нужното обезопасяване към градежа ”.
Възможно ли е да се откри решение на казуса?
“Тези градежи имат капацитета да се развият, само че това може да го направи единствено един добър бизнесмен. Казвам бизнесмен, а не предприемач ”, разяснява инж. Николай Николов. Неговата компания “Стрикт ” упражнява надзора, т.е. надзор на строителните обекти. Според Николов, когато има замразен с години градеж, методът е следният: първо би трябвало да се направи оценка за функционалността, т.е. предназначението на терена. След това да се огледа самата постройка и до каква степен тя може да се приспособява към новата функционалност и едвам по-късно да се премине към реализация.
Проблемът с незавършените градежи не е единствено по нашите ширини. Само че в доста от развитите страни са намерили ловки способи да се оправят с него. Едното решение е да се предприеме разрушение на необитаемите постройки, както вършат ирландците да вземем за пример. Премахването им става с решение на управляващите и е за сметка на вложителя. Друго решение е разпродаването на проблематичните парцели на доста ниска цена. Вариант е и притежател, които не може да приключи градежа, си да го трансферира на финансово по-стабилен вложител, който би се справил с довършването му.
Хората се питат дали настоящият в наши дни нов взрив в жилищното строителство няма да остави нови здания призраци. Защото този бизнес към този момент е част от портфолиото на компании с най-разнородна активност, а с предприемачество всеобщо се занимават позабогателите политици или най-малко най-близките им родственици. Клиентите обаче са стеснен кръг - младите пловдивски фамилии, разчитащи на ниските към този момент лихви в ипотечното кредитиране, обществените номади от Родопите, за които Пловдив си остава по-добро място за живеене от Кърджали или Неделино, и хората със свободни пари, които купуват жилища с капиталова цел. Засега търсенето дава отговор на предлагането, само че когато наклонността се обърне, ще обявим, че балонът отново се е спукал.
Това са единствено част от “призрачните ” градежи, които остави след себе си взривът в бранша преди рецесията от 2008 година Откъде пристигна феноменът замразени или незавършени здания?
Обичайните аргументи за незавършеното строителство варират от разногласия за благосъстоятелност до несъответстваща оценка на риска. Или зле възнамеряват и надлежно невърнат към банката заем. Ако попитате бизнесмените, измежду тях няма подобен, който да е почнал градежа и да не желае да го приключи. Няма и кой да го задължи да го направи. На процедура всеки строител може да спре обекта си и да го продължи след време. За задачата просто би трябвало да актуализира нужната документи. И няма кой да го глоби за просрочието. Въпреки че разрешението за градеж се издава от основния проектант на общината, локалната администрация не разполага със законови принадлежности, с които да задължи вложителя да докара до дъно започнатото строителство.
„ Преди 2008-а със строителство се захващаше всеки - от кварталния търговец до майстора по слагането на плочки. Резултатът е стотици “ужилени ” от продажбите на зелено. Добрата вест е, че в края на 2018 година пазарът последователно се почисти от инцидентните играчи ”, разяснява специалист по имотните покупко-продажби под тепетата.
Факт е обаче, че никой и на никое място не води статистика на замразените билдинги. “ДНСК не поддържа указател на незавършени и невъведени в употреба градежи ”, споделя шефът на ДНСК арх. Несторов. Подобна статистика не поддържа и локалната администрация под тепетата. Това е проблем, само че и не чак толкоз важен пропуск, разясняват специалисти. Статистиката сама по себе си, даже да я имаше, няма по какъв начин да даде отговор на въпроса какъв брой от тези здания са минали в активите на други компании и в последна сметка са били довършени във времето. Или какъв брой от тези градежи към този момент са благосъстоятелност на банки и по какъв начин те ги менажират след това.
“Никой вложител няма да изостави току-тъй градежа си ”, разяснява експерт от общинската администрация в Пловдив. Според специалиста в общината се поддържа указател за въведените в употреба здания. “Регистър с незавършените здания в община Пловдив обаче липсва и няма по какъв начин да се поддържа ”, прецизира той. “Замразените градежи в Пловдив не са чак толкоз доста - сега се сещам единствено за спрения комплекс ”Слънчогледи ” до „ Прослав ”. Така че от общината не ги следим. Обръщаме им внимание единствено когато градежът стане рисков за преминаващите, т.е. основава заплаха за живота им. В този случай даваме наставления на притежателя, примерно парцелът да се огради с защитни средства. Ако вложителят не го направи, тогава се намесва общината - вършим нужното обезопасяване към градежа ”.
Възможно ли е да се откри решение на казуса?
“Тези градежи имат капацитета да се развият, само че това може да го направи единствено един добър бизнесмен. Казвам бизнесмен, а не предприемач ”, разяснява инж. Николай Николов. Неговата компания “Стрикт ” упражнява надзора, т.е. надзор на строителните обекти. Според Николов, когато има замразен с години градеж, методът е следният: първо би трябвало да се направи оценка за функционалността, т.е. предназначението на терена. След това да се огледа самата постройка и до каква степен тя може да се приспособява към новата функционалност и едвам по-късно да се премине към реализация.
Проблемът с незавършените градежи не е единствено по нашите ширини. Само че в доста от развитите страни са намерили ловки способи да се оправят с него. Едното решение е да се предприеме разрушение на необитаемите постройки, както вършат ирландците да вземем за пример. Премахването им става с решение на управляващите и е за сметка на вложителя. Друго решение е разпродаването на проблематичните парцели на доста ниска цена. Вариант е и притежател, които не може да приключи градежа, си да го трансферира на финансово по-стабилен вложител, който би се справил с довършването му.
Хората се питат дали настоящият в наши дни нов взрив в жилищното строителство няма да остави нови здания призраци. Защото този бизнес към този момент е част от портфолиото на компании с най-разнородна активност, а с предприемачество всеобщо се занимават позабогателите политици или най-малко най-близките им родственици. Клиентите обаче са стеснен кръг - младите пловдивски фамилии, разчитащи на ниските към този момент лихви в ипотечното кредитиране, обществените номади от Родопите, за които Пловдив си остава по-добро място за живеене от Кърджали или Неделино, и хората със свободни пари, които купуват жилища с капиталова цел. Засега търсенето дава отговор на предлагането, само че когато наклонността се обърне, ще обявим, че балонът отново се е спукал.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ