Спасяването на Пещера – подвигът на Осман Нури ефенди
В началото на май 1876 година Батак е опожарен, а жителите му – изклани. Башибозушките орди, отпред с кръвожадния Ахмед ага Барутанлията, се насочат към Пещера, написа bulgarianhistory.org.
Жадни за още плячка и кръв те яздят към дребното планинско градче.
Ятаганите им са затрили хиляди българи в Батак, в този момент е ред на „ каурите “ в Пещера.
На няколкостотин метра от града, Ахмед ага и башибозуците съзират самотна фигура – това е достолепният Осман Нури Ефенди, основният мюсюлмански свещеник на Пещера. Той е на невиждана и нечувана респект измежду хората от Пловдив до Неврокоп, има огромен престиж и думата му на две не става.
Ахмед ага дръпва юздите и конят му стопира на няколко метра от Осман Нури. Погледите им се срещат – Осман Нури умерено го поглежда в очите.
– Тери (Назад), Ахмед ага! Само през натрупа ми ще влезеш в Пещера – с корав повелителен глас проговаря духовникът.
Ахмед ага е слисан и сърдит, само че няма по какъв начин да пренебрегне думите на Осман Нури ефенди, дръпва юздите и се връща обратно, а с него и цялата му кръвожадна орда. Башибозукът не влиза в Пещера, а популацията на градчето е спасено – косъм не пада от главите на хората, с помощта на смелата постъпка на духовника.
Но кой в действителност е Осман Нури Ефенди? Изследователите не са единомислещи нито за родното му място, нито за произхода му, нито за годината на раждане. Едни показват Пазарджик, други – Пловдив, а един от внуците му подсказва – Михалково. Версиите за произхода му са две – турчин или българин-мюсюлманин. Не е ясна даже годината на раждане – на паметната му плоча в Пещера е записана годината 1840, а един от откривателите на живота му Тодор Балкански утвърждава годината 1823-а.
Образован свещеник, Осман Нури е преподавател и лидер на мюсюлманите в Пещера още от 1853 година. По времето на учителстването му в града сред хората в Пещера царува мир. Макар ортодоксален мохамеданин, Осман Нури не е маниак, а извънредно умен и сдържан човек. Това се вижда при залавянето на „ Кървавото писмо “, изпратено от Васил Петлешков до Пещера. Местните мюсюлмани желаят да изколят българите в градчето, а стоящият в средата на събранието подвига властно ръка:
– Сакън! Огън ще внесете! – отсича Осман Нури.
– Какво го слушате, бе? Не го ли виждате, че е комита като българите! – обажда се Айти ефенди.
Авторитетът на учителя обаче е толкоз огромен, че Айти ефенди е подгонен и едвам се избавя от побой. Когато башибозукът се насочва към Пещера, точно Осман Нури е индивидът, към който турци и българи се обръщат за протекция и поддръжка. Въоръжен само с престижа си, с риск да бъде погубен, Осман Нури се изправя против Барутанлията и избавя града от опустошение.
Учителят свещеник избавя и Брацигово. Това се случва в най-усилните дни на защитата на града, когато идва Хафъз паша излиза наяве, че се възнамерява разорението на града, сходно на Батак. Тогава един българин, научил от пещерския мюдюрин вестта, отива при Осман Нури Ефенди и му споделя всичко. А ето го и разказът на самия дядо Мишо, предаден от летописеца на въстанието в Брацигово Атанас Мишев:
Пещерският мюдюрин не щял да изпрати писмо да възпре Хафуз паша от желанието му да разсипе селото (Брацигово – бел. Т.Б.). Той единствено известил на дяда Миша, че селото щяло да се удари тая нощ и го съветвал да отиде да си вземе децата, с цел да не погинат. Дядо Мишо му споделил: „ Когато ще погине цялото село, по-добре е и децата ми да погинат, а не да останат живи единствено те “.
След тия думи разплакал се и се отправил към Осман ефенди, който в същото време се появи най-разумният от всички турци, даже и от държавното управление, и му разправил за известието, което приел от мюдюрина. Осман ефенди скокнал на крайник, запалил фенера и отишъл с дядо Мишо на Конака и пред лицето на находящия се тогава в Пещера стотник споделил на мюдюрина, че безусловно би трябвало да изпроводи уведомление на пашата: „ В противоположен случай – споделил му – ще бъдеш обесен на въжето “.
Уплашен от това несъгласие, мюдюринът повикал две заптиета, та връчил им писмо и ги изпроводил в селото ни… Хафъз паша се готвил да даде заповед за разрушение на селото ни. Хафъз паша приел едно писмо от пещерския мюдюрин, в което му заявявал, че получил заповед от Пазарджик, с което му се повелява да не се удари село Брацигово, защото тая нощ на всички места щяло да се чества възцаряването на султан Мурад.
Мюдюринът извършва заплашителната заповед на Осман Нури и Брацигово е избавено. Духовникът преподавател оказва помощ на оживелите поданици на Батак и попречва да бъдат убити от башибозука, а след това се грижи за няколко баташки сирачета като за свои деца. Веднага след Руско-турската война от 1877 – 1878 година Осман Нури Ефенди сътрудничи на Временното съветско ръководство за създаване на новата българска страна, като е награден с съветски орден – „ Св. Александър “, пета степен, за заслугите си.
След това духовникът е арбитър в Пазарджик и основен мюфтия на Княжество България (1884 – 1888 г), а от 1893 година получава поборническа пенсия от Народното събрание поради заслугите си към България. Според откривателя Тодор Балкански, Осман Нури умира в навечерието на Балканската война в дома си в Пазарджик, където отива да живее след интервала си в столицата.
Неяснотата съпътства Осман Нури Ефенди даже днес – на паметната плоча в Пещера за година на гибелта му е посочена като 1896-а.
Жадни за още плячка и кръв те яздят към дребното планинско градче.
Ятаганите им са затрили хиляди българи в Батак, в този момент е ред на „ каурите “ в Пещера.
На няколкостотин метра от града, Ахмед ага и башибозуците съзират самотна фигура – това е достолепният Осман Нури Ефенди, основният мюсюлмански свещеник на Пещера. Той е на невиждана и нечувана респект измежду хората от Пловдив до Неврокоп, има огромен престиж и думата му на две не става.
Ахмед ага дръпва юздите и конят му стопира на няколко метра от Осман Нури. Погледите им се срещат – Осман Нури умерено го поглежда в очите.
– Тери (Назад), Ахмед ага! Само през натрупа ми ще влезеш в Пещера – с корав повелителен глас проговаря духовникът.
Ахмед ага е слисан и сърдит, само че няма по какъв начин да пренебрегне думите на Осман Нури ефенди, дръпва юздите и се връща обратно, а с него и цялата му кръвожадна орда. Башибозукът не влиза в Пещера, а популацията на градчето е спасено – косъм не пада от главите на хората, с помощта на смелата постъпка на духовника.
Но кой в действителност е Осман Нури Ефенди? Изследователите не са единомислещи нито за родното му място, нито за произхода му, нито за годината на раждане. Едни показват Пазарджик, други – Пловдив, а един от внуците му подсказва – Михалково. Версиите за произхода му са две – турчин или българин-мюсюлманин. Не е ясна даже годината на раждане – на паметната му плоча в Пещера е записана годината 1840, а един от откривателите на живота му Тодор Балкански утвърждава годината 1823-а.
Образован свещеник, Осман Нури е преподавател и лидер на мюсюлманите в Пещера още от 1853 година. По времето на учителстването му в града сред хората в Пещера царува мир. Макар ортодоксален мохамеданин, Осман Нури не е маниак, а извънредно умен и сдържан човек. Това се вижда при залавянето на „ Кървавото писмо “, изпратено от Васил Петлешков до Пещера. Местните мюсюлмани желаят да изколят българите в градчето, а стоящият в средата на събранието подвига властно ръка:
– Сакън! Огън ще внесете! – отсича Осман Нури.
– Какво го слушате, бе? Не го ли виждате, че е комита като българите! – обажда се Айти ефенди.
Авторитетът на учителя обаче е толкоз огромен, че Айти ефенди е подгонен и едвам се избавя от побой. Когато башибозукът се насочва към Пещера, точно Осман Нури е индивидът, към който турци и българи се обръщат за протекция и поддръжка. Въоръжен само с престижа си, с риск да бъде погубен, Осман Нури се изправя против Барутанлията и избавя града от опустошение.
Учителят свещеник избавя и Брацигово. Това се случва в най-усилните дни на защитата на града, когато идва Хафъз паша излиза наяве, че се възнамерява разорението на града, сходно на Батак. Тогава един българин, научил от пещерския мюдюрин вестта, отива при Осман Нури Ефенди и му споделя всичко. А ето го и разказът на самия дядо Мишо, предаден от летописеца на въстанието в Брацигово Атанас Мишев:
Пещерският мюдюрин не щял да изпрати писмо да възпре Хафуз паша от желанието му да разсипе селото (Брацигово – бел. Т.Б.). Той единствено известил на дяда Миша, че селото щяло да се удари тая нощ и го съветвал да отиде да си вземе децата, с цел да не погинат. Дядо Мишо му споделил: „ Когато ще погине цялото село, по-добре е и децата ми да погинат, а не да останат живи единствено те “.
След тия думи разплакал се и се отправил към Осман ефенди, който в същото време се появи най-разумният от всички турци, даже и от държавното управление, и му разправил за известието, което приел от мюдюрина. Осман ефенди скокнал на крайник, запалил фенера и отишъл с дядо Мишо на Конака и пред лицето на находящия се тогава в Пещера стотник споделил на мюдюрина, че безусловно би трябвало да изпроводи уведомление на пашата: „ В противоположен случай – споделил му – ще бъдеш обесен на въжето “.
Уплашен от това несъгласие, мюдюринът повикал две заптиета, та връчил им писмо и ги изпроводил в селото ни… Хафъз паша се готвил да даде заповед за разрушение на селото ни. Хафъз паша приел едно писмо от пещерския мюдюрин, в което му заявявал, че получил заповед от Пазарджик, с което му се повелява да не се удари село Брацигово, защото тая нощ на всички места щяло да се чества възцаряването на султан Мурад.
Мюдюринът извършва заплашителната заповед на Осман Нури и Брацигово е избавено. Духовникът преподавател оказва помощ на оживелите поданици на Батак и попречва да бъдат убити от башибозука, а след това се грижи за няколко баташки сирачета като за свои деца. Веднага след Руско-турската война от 1877 – 1878 година Осман Нури Ефенди сътрудничи на Временното съветско ръководство за създаване на новата българска страна, като е награден с съветски орден – „ Св. Александър “, пета степен, за заслугите си.
След това духовникът е арбитър в Пазарджик и основен мюфтия на Княжество България (1884 – 1888 г), а от 1893 година получава поборническа пенсия от Народното събрание поради заслугите си към България. Според откривателя Тодор Балкански, Осман Нури умира в навечерието на Балканската война в дома си в Пазарджик, където отива да живее след интервала си в столицата.
Неяснотата съпътства Осман Нури Ефенди даже днес – на паметната плоча в Пещера за година на гибелта му е посочена като 1896-а.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ