Истории от 116 111: Децата, които познаваме |
В началото на миналата образователна година едно столично учебно заведение организира анкета сред учениците: Ако попаднете в неприятна или рискова обстановка ще споделите ли с родителите си?
Само 10% от децата удостоверили, че ще го създадат. Останалите 90% дали отговор, че ще скрият от тях. Почти същият % са били и децата, които признали, че постоянно лъжат родителите си.
Фаталните изходи от рисковите обстановки измежду този ужасяващо огромен % на деца, отдалечени прочувствено от родителите си, могат елементарно да се проследят в престъпните летописи.
Има и истории с благополучен край. Това са историите на споделянето. Ако не на непосредствен или на другар, то на изцяло чужд. За да е благополучен краят обаче са нужни двама – осмелил се да опише и експерт, който знае какво да посъветва.
Ана, която още веднъж срещна себе си
16-годишната Ана по този начин и не съумяла да завоюва татко си в конкуренцията с алкохола, нито да бъде задоволително откровена с майка си, подложена на физически и душевен тормоз от същия този татко. Ана се задушавала в тясното жилище, наситено с алкохол и кавги. Спасението било единствено за няколко часа, когато тя била с приятелите си. После Ана още веднъж оставала сама с кошмарите и празнотата. Вечер след вечер тя се чувствала все по-ненужна и безпомощна. Отчаяние, повърхностност и безизходност завихряли момичето в безмилостен танц, от който не я спасявали нито, цигарите, нито алкохола, нито самоагресията и самонараняванията.
Спасението се появило един ден във тип на висока, изоставена постройка. Ана се изкачила се до върха ѝ, решена да скочи, откакто даже в любовта не намерила себе си. Миг преди полета напред, тя направила решителна крачка обратно. Но не и финален завой. Само няколко месеца по-късно, Ана е решена още веднъж да осъществя желанието си, като този път се застрахова – ще вземе наличните в домашната аптечка лекарства и ще пререже вените си. Споделяйки замисленото си с приятелите си, последните съумяват да я разубедят.
Малко по-късно Ана взема решение да позвъни на НТЛД и да показа за депресията, отчаянието, пострадванията, опитите за самоубийство.
В началото на диалога най-важно било да се снеме мощното психическо напрежение. Минута след минута, Ана успявала да огледа във вътрешността в себе си. Спомнила си за дарбата си да рисува и да свири на разнообразни музикални принадлежности, признала за отличния триумф в учебно заведение, който реализира с лекост, оценила умеенето да се самоконтролира и да мисли ексцентрично. Преоткрила връзките с майка си и осъзнала нейната поддръжка. Тази на приятелите си също.
В края на диалога, Ана била още веднъж умерено, решително и съответно момиче. Момиче, което още веднъж срещнало себе си.
Стоян, който преоцени живота
За 15-годишния Стоян, тийнейджърство е всичко останало, с изключение на независимост, занимания и другари. Животът на съучениците му за него е мираж. Строго следени, дните му минавали единствено в учебно заведение и у дома. Стоян редувал тетрадките с тежките принадлежности на татко си. Раните по ръцете му от изнурителния аграрни труд не били толкоз страшни, колкото раненото самолюбие на момчето.
Подложен на мощен властнически наставнически метод, с прояви на прочувствено неглижиране, приложимост на насила, повишен надзор и ограничаване на персоналната независимост и ползи, момчето развило депресивни признаци, ниска самокритика и нарушено рационално мислене.
Стоян осъзнал, че не може да повлияе и да промени обстановката и не намирал различен излаз от нея, с изключение на гибелта.
Преди да сформира проект, Стоян се свързва с НТЛД, с цел да показа желанията си.
В хода на диалога, момчето съумява да назове възприятията си, да формулира обстановката, в която е подложен, да изброи събитията, довели го до обезсърчение и безизходност.
Стоян осъзнал, че мощно лимитираната подкрепяща среда и неналичието на съответстващи на възрастта му прекарвания и опит, са факторите, които способстват за скептицизма към живота и бъдещето.
Благодарение на приложени подобаващи за съответната обстановка техники по посока отричане от суицидното деяние и повишение вярата в личните благоприятни условия за превъзмогване на рецесията, Стоян съумява да възвърне възприятието за полезност и във връзка с себе си, и във връзка с живота. Вследствие на оказаната психическа поддръжка, в края на диалога, Стоян възвръща психологичния си комфорт. Насрочени са проследяващи съвещания.
Яна, която опитоми гнева си
Яна е единствено на 14, само че експанзията в нея е като на мощен, възрастен мъж. Лесно раздразнителна, тя не съумява да овладява страстите си и жертви на физическата и вербална ѝ експанзия са всички към нея – връстници, съученици, близки.
Последвалите отменяне от връстниците и неодобрение от възрастните единствено ускоряват дистреса на момичето и неумението му да се управлява.
Яна осъзнава, че има потребност от поддръжка и отива при психолог, само че сред двамата не се построява лечебна връзка и сесиите са прекъснати.
Тя се свързва с НТЛД и споделя чувството за беззащитност и неналичието на прочувствената саморегулация.
На база събраната от консултанта информация, излиза наяве, че детето демонстрира реактивна експанзия, зараждаща в отговор на провокация или възприета опасност, постоянно водена от приписването на враждебни планове на другите.
Консултантът, поел позвъняването, оказва психична поддръжка по посока възстановяване на уменията за преодоляване на импулсите и създаване на социално-приемлив модел на държание в положение на афект.
В хода на диалога, Яна схваща какво съставлява гнева, какви са изгодите от него и какви са отрицателните последствия от изразяването му под формата на вербална и физическа експанзия.
Яна научава да употребява набор от техники за съкращаване на напрежението и ръководство на сложни страсти, които ще я подкрепят да ги посрещне и отреагира на тях по здравословен и безвреден метод.
В края на диалога с НТЛД, Яна се бои по-малко от гнева си и дава обещание да потърси по-дългосрочна поддръжка от експерт по психологично здраве.
Ана, Стоян и Яна са три от обадилите се 5840 деца на Националната телефонна линия за деца 116 111 (НТЛД) , в интервала от 01.05.2020 година до 26.08.2020 г.
Именно от май тази година, (НТЛД) се ръководи от Държавната организация за протекция на детето от месец май тази година. Линията се обслужва от експерти – психолози и педагози, с опит в работата с деца и фамилии.
Изграденият нов телефонен програмен продукт, благосъстоятелност на Агенцията, подсигурява сигурността на информацията постъпваща в системата. С новия програмен продукт се съхранява и по-голям размер от база данни, която се употребява за анализиране и синтезиране на информацията и осъществяване на по-добра политика в региона на закрилата на детето у нас, изяснява ръководителят на ДАЗД, доктор Елеонора Лилова.
В интервала от 01.05.2020 година до 26.08.2020 година на НТЛД са постъпили 24 231 обаждания , като 5840 от тях са от деца.
Данните демонстрират, че на линията са се обадили повече момчета – 3099, а броят на девойки е 2134, децата, за които при позвъняването не е открит пол са 48.
На фона на позвъняванията от деца, които я тестват (4842) и тези, които постоянно се майтапят и търсят внимание или мълчат (1428) постъпват и позвънявания от деца, които споделят за проблеми на техни другари и търсят съвет по какъв начин да им оказват помощ, което демонстрира желанието на децата освен да се забавляват и да прекарват прелестно времето си с другари, само че и да поддържат връзка пълноценно и да си оказват помощ един на различен.
Темата, която продължава да вълнува децата и към консултантите се насочат най-вече въпроси е обвързвана с техните любовни прекарвания и връзки. Броят на позвъняванията от момчета на тази тематика е по-голям от този на девойките. Най-често, деца и юноши търсят линията за прочувствена поддръжка и съвет по отношение на превъзмогването на любовни разочарования.
Децата споделят и за фамилни проблеми и търсят поддръжка от НТЛД по какъв начин да постъпят в избрана обстановка, в която се усещат постоянно обезпокоени, споделя доктор Лилова.
Взаимоотношенията с връстници е тематика на диалозите със 102 момчета обадили се на НТЛД и 123 девойки. Децата демонстрират любознание към тематиката за сексуалността и здравето и заради терзание, позор или друго не се обръщат към другари и родители за отговор, а към линията, където задават въпроси по тематиката.
Статистиките нормално не се отнасят до нас и фамилии ни. Те са далечни, сиви и бездушни. Ана, Стоян и Яна обаче са напълно същински със своите пълнокръвни истории, задушаващи усеща и смазваща безнадеждност. Ана, Стоян и Яна са наши деца. И към момента са тук, а можеше и да не е по този начин.
*Имената в историите са изменени.
Само 10% от децата удостоверили, че ще го създадат. Останалите 90% дали отговор, че ще скрият от тях. Почти същият % са били и децата, които признали, че постоянно лъжат родителите си.
Фаталните изходи от рисковите обстановки измежду този ужасяващо огромен % на деца, отдалечени прочувствено от родителите си, могат елементарно да се проследят в престъпните летописи.
Има и истории с благополучен край. Това са историите на споделянето. Ако не на непосредствен или на другар, то на изцяло чужд. За да е благополучен краят обаче са нужни двама – осмелил се да опише и експерт, който знае какво да посъветва.
Ана, която още веднъж срещна себе си
16-годишната Ана по този начин и не съумяла да завоюва татко си в конкуренцията с алкохола, нито да бъде задоволително откровена с майка си, подложена на физически и душевен тормоз от същия този татко. Ана се задушавала в тясното жилище, наситено с алкохол и кавги. Спасението било единствено за няколко часа, когато тя била с приятелите си. После Ана още веднъж оставала сама с кошмарите и празнотата. Вечер след вечер тя се чувствала все по-ненужна и безпомощна. Отчаяние, повърхностност и безизходност завихряли момичето в безмилостен танц, от който не я спасявали нито, цигарите, нито алкохола, нито самоагресията и самонараняванията.
Спасението се появило един ден във тип на висока, изоставена постройка. Ана се изкачила се до върха ѝ, решена да скочи, откакто даже в любовта не намерила себе си. Миг преди полета напред, тя направила решителна крачка обратно. Но не и финален завой. Само няколко месеца по-късно, Ана е решена още веднъж да осъществя желанието си, като този път се застрахова – ще вземе наличните в домашната аптечка лекарства и ще пререже вените си. Споделяйки замисленото си с приятелите си, последните съумяват да я разубедят.
Малко по-късно Ана взема решение да позвъни на НТЛД и да показа за депресията, отчаянието, пострадванията, опитите за самоубийство.
В началото на диалога най-важно било да се снеме мощното психическо напрежение. Минута след минута, Ана успявала да огледа във вътрешността в себе си. Спомнила си за дарбата си да рисува и да свири на разнообразни музикални принадлежности, признала за отличния триумф в учебно заведение, който реализира с лекост, оценила умеенето да се самоконтролира и да мисли ексцентрично. Преоткрила връзките с майка си и осъзнала нейната поддръжка. Тази на приятелите си също.
В края на диалога, Ана била още веднъж умерено, решително и съответно момиче. Момиче, което още веднъж срещнало себе си.
Стоян, който преоцени живота
За 15-годишния Стоян, тийнейджърство е всичко останало, с изключение на независимост, занимания и другари. Животът на съучениците му за него е мираж. Строго следени, дните му минавали единствено в учебно заведение и у дома. Стоян редувал тетрадките с тежките принадлежности на татко си. Раните по ръцете му от изнурителния аграрни труд не били толкоз страшни, колкото раненото самолюбие на момчето.
Подложен на мощен властнически наставнически метод, с прояви на прочувствено неглижиране, приложимост на насила, повишен надзор и ограничаване на персоналната независимост и ползи, момчето развило депресивни признаци, ниска самокритика и нарушено рационално мислене.
Стоян осъзнал, че не може да повлияе и да промени обстановката и не намирал различен излаз от нея, с изключение на гибелта.
Преди да сформира проект, Стоян се свързва с НТЛД, с цел да показа желанията си.
В хода на диалога, момчето съумява да назове възприятията си, да формулира обстановката, в която е подложен, да изброи събитията, довели го до обезсърчение и безизходност.
Стоян осъзнал, че мощно лимитираната подкрепяща среда и неналичието на съответстващи на възрастта му прекарвания и опит, са факторите, които способстват за скептицизма към живота и бъдещето.
Благодарение на приложени подобаващи за съответната обстановка техники по посока отричане от суицидното деяние и повишение вярата в личните благоприятни условия за превъзмогване на рецесията, Стоян съумява да възвърне възприятието за полезност и във връзка с себе си, и във връзка с живота. Вследствие на оказаната психическа поддръжка, в края на диалога, Стоян възвръща психологичния си комфорт. Насрочени са проследяващи съвещания.
Яна, която опитоми гнева си
Яна е единствено на 14, само че експанзията в нея е като на мощен, възрастен мъж. Лесно раздразнителна, тя не съумява да овладява страстите си и жертви на физическата и вербална ѝ експанзия са всички към нея – връстници, съученици, близки.
Последвалите отменяне от връстниците и неодобрение от възрастните единствено ускоряват дистреса на момичето и неумението му да се управлява.
Яна осъзнава, че има потребност от поддръжка и отива при психолог, само че сред двамата не се построява лечебна връзка и сесиите са прекъснати.
Тя се свързва с НТЛД и споделя чувството за беззащитност и неналичието на прочувствената саморегулация.
На база събраната от консултанта информация, излиза наяве, че детето демонстрира реактивна експанзия, зараждаща в отговор на провокация или възприета опасност, постоянно водена от приписването на враждебни планове на другите.
Консултантът, поел позвъняването, оказва психична поддръжка по посока възстановяване на уменията за преодоляване на импулсите и създаване на социално-приемлив модел на държание в положение на афект.
В хода на диалога, Яна схваща какво съставлява гнева, какви са изгодите от него и какви са отрицателните последствия от изразяването му под формата на вербална и физическа експанзия.
Яна научава да употребява набор от техники за съкращаване на напрежението и ръководство на сложни страсти, които ще я подкрепят да ги посрещне и отреагира на тях по здравословен и безвреден метод.
В края на диалога с НТЛД, Яна се бои по-малко от гнева си и дава обещание да потърси по-дългосрочна поддръжка от експерт по психологично здраве.
Ана, Стоян и Яна са три от обадилите се 5840 деца на Националната телефонна линия за деца 116 111 (НТЛД) , в интервала от 01.05.2020 година до 26.08.2020 г.
Именно от май тази година, (НТЛД) се ръководи от Държавната организация за протекция на детето от месец май тази година. Линията се обслужва от експерти – психолози и педагози, с опит в работата с деца и фамилии.
Изграденият нов телефонен програмен продукт, благосъстоятелност на Агенцията, подсигурява сигурността на информацията постъпваща в системата. С новия програмен продукт се съхранява и по-голям размер от база данни, която се употребява за анализиране и синтезиране на информацията и осъществяване на по-добра политика в региона на закрилата на детето у нас, изяснява ръководителят на ДАЗД, доктор Елеонора Лилова.
В интервала от 01.05.2020 година до 26.08.2020 година на НТЛД са постъпили 24 231 обаждания , като 5840 от тях са от деца.
Данните демонстрират, че на линията са се обадили повече момчета – 3099, а броят на девойки е 2134, децата, за които при позвъняването не е открит пол са 48.
На фона на позвъняванията от деца, които я тестват (4842) и тези, които постоянно се майтапят и търсят внимание или мълчат (1428) постъпват и позвънявания от деца, които споделят за проблеми на техни другари и търсят съвет по какъв начин да им оказват помощ, което демонстрира желанието на децата освен да се забавляват и да прекарват прелестно времето си с другари, само че и да поддържат връзка пълноценно и да си оказват помощ един на различен.
Темата, която продължава да вълнува децата и към консултантите се насочат най-вече въпроси е обвързвана с техните любовни прекарвания и връзки. Броят на позвъняванията от момчета на тази тематика е по-голям от този на девойките. Най-често, деца и юноши търсят линията за прочувствена поддръжка и съвет по отношение на превъзмогването на любовни разочарования.
Децата споделят и за фамилни проблеми и търсят поддръжка от НТЛД по какъв начин да постъпят в избрана обстановка, в която се усещат постоянно обезпокоени, споделя доктор Лилова.
Взаимоотношенията с връстници е тематика на диалозите със 102 момчета обадили се на НТЛД и 123 девойки. Децата демонстрират любознание към тематиката за сексуалността и здравето и заради терзание, позор или друго не се обръщат към другари и родители за отговор, а към линията, където задават въпроси по тематиката.
Статистиките нормално не се отнасят до нас и фамилии ни. Те са далечни, сиви и бездушни. Ана, Стоян и Яна обаче са напълно същински със своите пълнокръвни истории, задушаващи усеща и смазваща безнадеждност. Ана, Стоян и Яна са наши деца. И към момента са тук, а можеше и да не е по този начин.
*Имената в историите са изменени.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ