Днес е Денят на данъчната свобода
В началото на годината обявихме, че Денят на данъчна независимост в България през 2020 година се пада на 15 май. Датата отчиташе 136-те дни, които биха били нужни на данъкоплатците да изработят рекордните 46,8 милиарда лева доходи заложени в бюджета. За пръв път от години беше плануван и бюджет без недостиг, т.е. публично не се предвиждаха дни за отработване за данъкоплатците. Днес, два дни след края на изключителното състояние в страната, въпреки всичко означаваме Деня на данъчна независимост, въпреки и в доста друга среда по отношение на предишни години, означават анализаторите на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Наред със здравните и обществените служащи в страната, другите герои от последните два месеца са данъкоплатците. Нормалното действие на всички обществени сфери, както и изключителните стопански ограничения на държавното управление, станаха вероятни с помощта на това, че данъкоплатците продължиха да пълнят хазната. На фона на многото наранени бизнеси и изгубени работни места, символичната данъчна независимост не е мотив за празник, а по-скоро време за отрезвяване от прехласването по мощната страна и постепенно връщане към естествения икономически живот.
Последната прогноза на Европейската комисия е за стесняване на българската стопанска система със 7,2% през 2020 година Ударът върху стопанската система и нарастването на разноските в бюджета значат, че през 2020 година ще има рекордно преразпределение през обществения сектор – консолидираните разноски се чака да доближат 42% от Брутният вътрешен продукт. Дълги години преразпределението у нас се държи под 40% от Брутният вътрешен продукт, което се потвърди като здравословна горна граница за държавните разноски и държи юздите на фискалната политика. Тази по-силна роля на страната може и да е обяснима с изключителната обстановка, само че тя е и доста рискова за данъкоплатците. Кризата с ковид не би трябвало да става мотив за избутване на частния сектор и увеличение ролята на страната в стопанската система. Напротив, тъкмо в този момент е времето за повече независимост за бизнесмените, които да извадят стопанската система от тежката обстановка.
Дори и преди появяването на ковид, българският поданик последователно губеше дни в интерес на страната. През 2017 и 2018 година да вземем за пример беше увеличена вноската за пенсия. През 2019 година пък беше вдигнат оптималният застрахователен предел. Тази година стартира с всеобщо повишаване на локалните налози и такси. На процедура в положителните години страната настъпваше и изземваше повече от създаденото. По време на рецесията имаше някои стъпки за облекчение на данъчни заплащания – да вземем за пример отстъпки от локални налози по време на изключителното състояние, само че това не промени генерално обстановката.
През последните дни за пръв път се заприказва и за действителни ограничения за понижение на налози – въвеждането на диференцирано Данък добавена стойност за заведения за хранене и книги. Данъчната независимост обаче печели най-вече от хоризонталните ограничения, които са отворени за всички, а освен за обособени бизнеси или човеци. Много по-добра алтернатива би било не диференциране на ДДС-то, а да вземем за пример покачването на прага за регистрация по Данък добавена стойност. Последното ще даде глътка въздух на всички дребни фирми – до съответния предел, и няма да дискриминира избрани браншове.
Независимо от ограниченията, водеща остава несигурността до края на 2020 г. Евентуална втора вълна на вируса съществено ще промени прогнозите за стопанската система и ще усили доста бюджетния недостиг. Преразпределението през бюджета също зависи от нормализирането или усложняването на епидемиологичната конюнктура. Денят на данъчна независимост обаче припомня, че и в положителни и в неприятни години, всички обществени политики зависят от труда на данъкоплатците.
Всеки може да пресметна своя Ден на персоналната данъчна свобода на профилираната страница " Моите налози " –www.kolkodavam.bg.
Наред със здравните и обществените служащи в страната, другите герои от последните два месеца са данъкоплатците. Нормалното действие на всички обществени сфери, както и изключителните стопански ограничения на държавното управление, станаха вероятни с помощта на това, че данъкоплатците продължиха да пълнят хазната. На фона на многото наранени бизнеси и изгубени работни места, символичната данъчна независимост не е мотив за празник, а по-скоро време за отрезвяване от прехласването по мощната страна и постепенно връщане към естествения икономически живот.
Последната прогноза на Европейската комисия е за стесняване на българската стопанска система със 7,2% през 2020 година Ударът върху стопанската система и нарастването на разноските в бюджета значат, че през 2020 година ще има рекордно преразпределение през обществения сектор – консолидираните разноски се чака да доближат 42% от Брутният вътрешен продукт. Дълги години преразпределението у нас се държи под 40% от Брутният вътрешен продукт, което се потвърди като здравословна горна граница за държавните разноски и държи юздите на фискалната политика. Тази по-силна роля на страната може и да е обяснима с изключителната обстановка, само че тя е и доста рискова за данъкоплатците. Кризата с ковид не би трябвало да става мотив за избутване на частния сектор и увеличение ролята на страната в стопанската система. Напротив, тъкмо в този момент е времето за повече независимост за бизнесмените, които да извадят стопанската система от тежката обстановка.
Дори и преди появяването на ковид, българският поданик последователно губеше дни в интерес на страната. През 2017 и 2018 година да вземем за пример беше увеличена вноската за пенсия. През 2019 година пък беше вдигнат оптималният застрахователен предел. Тази година стартира с всеобщо повишаване на локалните налози и такси. На процедура в положителните години страната настъпваше и изземваше повече от създаденото. По време на рецесията имаше някои стъпки за облекчение на данъчни заплащания – да вземем за пример отстъпки от локални налози по време на изключителното състояние, само че това не промени генерално обстановката.
През последните дни за пръв път се заприказва и за действителни ограничения за понижение на налози – въвеждането на диференцирано Данък добавена стойност за заведения за хранене и книги. Данъчната независимост обаче печели най-вече от хоризонталните ограничения, които са отворени за всички, а освен за обособени бизнеси или човеци. Много по-добра алтернатива би било не диференциране на ДДС-то, а да вземем за пример покачването на прага за регистрация по Данък добавена стойност. Последното ще даде глътка въздух на всички дребни фирми – до съответния предел, и няма да дискриминира избрани браншове.
Независимо от ограниченията, водеща остава несигурността до края на 2020 г. Евентуална втора вълна на вируса съществено ще промени прогнозите за стопанската система и ще усили доста бюджетния недостиг. Преразпределението през бюджета също зависи от нормализирането или усложняването на епидемиологичната конюнктура. Денят на данъчна независимост обаче припомня, че и в положителни и в неприятни години, всички обществени политики зависят от труда на данъкоплатците.
Всеки може да пресметна своя Ден на персоналната данъчна свобода на профилираната страница " Моите налози " –www.kolkodavam.bg.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ