В началото на февруари 1948 Сталин привиква в Москва ръководствата

В началото на февруари 1948 Сталин привиква в Москва управленията на комунистическите партии, завзели властта в Белград и София. Делегацията на Народна република България е показана от Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов. Под претекст, че е болен, Тито изпраща заместниците си Едвард Кардел и Милован Джилас, към който Кремъл изпитва остра злост поради изявленията му против всеобщите изнасилвания и грабежи, осъществени от Червената войска в Югославия по време на неотдавна завършилата война с Германия.

Мотивите за „ болестта “ на югославския деспот са повече от съществени. Тито е измежду дребното югославски емигранти-комунисти, оживели в Съюз на съветските социалистически републики след огромния гнет през 1930-те години - и добре схваща, че стопанинът на Кремъл му залага капан. Не по-малко изплашен е и другояче правилният на Москва Димитров. Само месец преди срещата руският официоз „ Правда “ го подлага на остра рецензия поради несъгласуваните му с Кремъл „ фантастични “ хрумвания за федерации и конфедерации сред източноевропейските страни, които към този момент са под ръководството на Москва.

Бледската конвенция

Но една от тези хрумвания въпреки всичко върви към реализиране: през август 1947 година Югославия и България подписват в Блед конвенция, която планува сливането на двете „ приятелски “ страни. Димитров се съгласява да съобщи Пиринския завършек на югорепубликата Македония, като в подмяна новата югорепублика България ще си върне седем пъти по-малките като територия Западни околности.

Още преди мастилото в Блед да е засъхнало, в Пиринския край идват 90 нови емисари на Скопие, които би трябвало да вземат участие в продължаващата две години насилствена мекедонизация на българската област, разкрасена към този момент с портретите на Тито и скопския му наместник Лазар Колишевски. Осем месеца по-късно обаче, на скрито съвещание в Белград, Тито декларира, че договорката е „ троянски кон “, с който Сталин се пробва да прикачи Югославия към колесницата на Съветската империя. В ролята на "данайски подарък " се явява до неотдавна окупираната от Червената войска България, от чието марионетно държавно управление се чака след сливането с Югославия да удържа непредсказуемия Тито и неговата миниимперия.

Нарастващите съмнения в Белград, че Сталин употребява Димитров и Народна република България като стръв за дълготраен надзор над Югославия, дефинират държанието на югославската делегация на тристранната среща в Москва при започване на 1948 година. На 12 февруари 1948 Димитров прави несполучлив опит да убеди югославския делегат Кардел, че новата федерация ще направи южните славяни по-независими от Москва. Само по този начин те можели да изградят собствен „ либерален комунизъм ", твърди Димитров.

Впрочем, Сталин не за първи път употребява Димитров за стръв. Добре документирано е, че през ноември 1937 по искане на Сталин тогавашният началник на Коминтерна би трябвало да примами в Москва емигриралия във Франция немски комунистически водач Вили Мюнценберг, който обществено подлага на критика сталинизма. Целта е Мюнценберг да бъде задържан и премахнат от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).

Тито, дразнителят

Според историка Михаил Груев, ръководител на Държавна организация "Архиви ", Сталин непрекъснато трансформира позицията си за замислената в Москва българо-югославска федерация, тъй като от ден на ден се притеснява, че политиката на Тито, изключително що се отнася до поглъщането на Албания и до гражданската война в Гърция, става все по-независима от директивите на Кремъл. „ Тито е много по-млад и деятелен от застарелите управници в Москва и в София и има подплатено с обстоятелства самочувствие на победител във войната. Нарастващият му престиж на водач в интернационалното комунистическо придвижване безспорно нервира мнителния Сталин “, показва Груев. И прибавя, че към македонското „ обединяване “, дирижирано от Сталин и Тито, поражда възходящо напрежение, което става рисково за Съветската империя. Гръцката комунистическа партия, която по същото време води революция против англичаните и кралската войска, малко след подписването на Бледската конвенция афишира подготвеност да съобщи на Скопие следената от нея част от гръцка Македония. „ Това заричане ускорява известността на комунистите измежду тамошното славянско малцинство, само че е и измежду главните аргументи за разгрома им в гражданската война. Гърците към този момент са уверени, че успеха на правилните на Москва сили ще докара до раздробяване на страната им “, показва Михаил Груев.

След замразяването на концепцията за българо-югославска федерация връзките сред Москва и Белград бързо се утежняват. Четири месеца след злощастната февруарска среща в Москва, югославската компартия е жигосана от Сталин и изключена от Коминформбюро. В Белград стартират да се готвят за опозиция против подготвяното руско настъпление през границите на България, Румъния и Унгария. През 1951 година Югославия е принудена да помоли Шести американски флот да влезе в пристанищата ѝ, а Тито е първият комунистически водач, който гостува на борда на американски самолетоносач.

„ Всъщност, сред режимите на Димитров и Тито няма особена разлика. И в двете страни опозицията е унищожена, а оживелите ѝ представители са изпратени в концлагери ", споделя Михаил Груев и прибавя: "Вероятно особеното в югославския случай е, че след скъсването със Съюз на съветските социалистически републики там се построява специфичен концлагер за последователите на Москва - злокобната душегубка „ Голи оток “. "