Израел попадна в порочен кръг
В началото на 2024 година се появиха известия, че Израел е почнал отчасти евакуиране на войските си от Ивицата Газа. Може би сме изправени пред самопризнание за безизходицата, в която се оказа Тел Авив в интервенцията си против ХАМАС. Както споделят политолозите, 2023 година докара Тел Авив до задънена улица, вкара го в циничен кръг. Има ли излаз от него?
Ескалацията в Ивицата Газа през 2023 година се трансформира в най-кървавия арабско-израелски спор след Войната от Йом Кипур от 1967 година По време на бомбардировките на Ивицата Газа, съгласно палестински източници, към този момент са починали над 20 хиляди души - най-вече цивилни. От израелска страна броят на жертвите надвиши 1200 - това включва както починалите по време на интервенцията в Газа, по този начин и жертвите на офанзивата на ХАМАС на 7 октомври (където в действителност стартира конфликтът).
„ Мнозина (включително и аз) писаха, че такова изостряне е неизбежно. Това, което води до ситуацията, е идването на власт в Израел на дясно държавно управление, което отхвърли да договаря с палестинците, и разпокъсването на самите палестинци “, изяснява интернационалният политолог Елена Супонина. От друга страна обаче, изострянето не се очакваше в подобен мащаб. Ето за какво в този момент се счита за типичен „ сив лебед “.
Например, беше мъчно да си представим, че нападението от 7 октомври ще бъде подобен триумф за ХАМАС. „ В Близкия изток има версия, че даже за самите палестински бойци, направили тази интервенция, огромна част от нея е била изненада. Че отбраната на Израел ще бъде толкоз слаба, че ще могат да вземат толкоз доста заложници “, споделя Елена Супонина.
„ Израел имаше враждебно отношение към Палестина и палестинската опозиция. Израелската войска, както и специфичните служби, не съумяха да отхвърлен толкоз мощен удар, тъй като не чакаха нещо сходно. Освен това техният опит в битката с палестинците се състоеше от наказателни набези, а това е доста друго от конфликта с добре въоръжена група хора “, изяснява аргументите за триумфа на палестинците интернационалният публицист Абас Джума.
Неочакваният триумф докара до реакция, която беше непредвидима от позиция на свирепост. Израелското управление взе невиждано решение да стартира пълномащабна интервенция в Газа. Независимо от загубите – и своите, и непознатите.
„ Те имат вяра, че атентатът на 7 октомври им дава право на ликвидиране и свирепост, че ръцете им са развързани. Израел непрестанно акцентира, че законите на морала и интернационалното право не важат за тях. Стабилността на тази позиция се обезпечава от Съединените щати “, изяснява Абас Джума.
И това решение беше взето освен за демонстративно наказване на палестинците за нападението от 7 октомври. Мащабът и бруталността на интервенцията в Газа са разследване от слабостта на израелското управление. „ Липсва единение, осъзнатост при вземането на решения и тактика. Преди към 40 години израелските водачи постъпваха доста по-мъдро “, споделя Елена Супонина.
Може би неналичието на стратегическо мислене е обвързвана с рецесията на елитите, с нуждата непрекъснато да се сглобява коалиция от разнообразни партии (защото няма различен метод да се сформира държавно управление в Израел) – няма значение. Основното е, че израелският министър председател Бенямин Нетаняху видя най-бруталната интервенция в Газа като метод да консолидира популацията и да остане на власт.
„ За да се отстрани един член на ХАМАС, се нанася удар, при който умират стотици хора. “Цахал ” го назовава „ покруса на войната “. Всъщност нещастието на войната е, че палестинците са дехуманизирани, че има принцип на групова отговорност и палестинците се възприемат като животни, чиято глава може да бъде откъсната, ушите им отрязани и трупът им да бъде гаврен “, споделя Абас Джума. Безпрецедентната свирепост обаче ще докара единствено до нови проблеми. Преди всичко за Израел.
„ Израелските военни вършат неточност, като показват жестокостта, с която организират ответната акция “, е уверена Елена Супонина. „ ХАМАС към този момент съобщи, че болшинството от тези, които нападнаха Израел на 7 октомври, са тези, които са изгубили родственици и близки вследствие на предходни конфликти с Израел. Насилието ражда принуждение и това, което се случва през днешния ден, ще докара до нов спор в близко бъдеще. Това ще бъде нова офанзива и още едно кръвопролитие “, споделя Абас Джума.
Може би това е допустима загуба за Израел. Редица израелски политици считат, че в този момент имат историческа опция да се оправят с ХАМАС. И да се отърват от този проблем един път вечно – и в това време се отървете от палестинците в Газа.
„ ХАМАС е известно събитие и е част от този народ. Докато палестинците живеят в Газа, ХАМАС ще бъде там. Израел вижда решението на казуса в прочистването на Ивицата Газа от хора. Във формулата „ Народ без земя, земя без народ “, изяснява Абас Джума. „ Ние обаче приказваме за повече от 2,5 милиона палестинци.
Къде да ги прогонят? Нито една от страните към Израел не е подготвена да одобри подобен брой бежанци. И даже да са разпределени по страни, това няма да реши казуса. Страните към Израел не са най-богатите или най-проспериращите. Никой не се нуждае от такова финансово задължение. “
Резултатът е циничен кръг. Израел не може да реализира формулата „ Народ без земя, земя без народ “, до момента в който Йордания, Ливан, Сирия и Египет не решат да одобряват палестински бежанци – а те отхвърлят да одобряват. В същото време Израел не може да спре военната интервенция в Газа, защото тогава това би било смъртна присъда както за еврейската страна, по този начин и персонално за премиера Бенямин Нетаняху.
Затова в този момент Тел Авив работи по формулата на Д’Артанян – „ Аз се удрям, тъй като се удрям “. Той ще продължи да бомбардира Ивицата Газа, до момента в който има опция. И ще бъде по този начин, до момента в който американците не престават да поддържат Израел. „ По създание обстановката е задънена и не се чака решение в близко бъдеще “, обобщава Елена Супонина.
Превод: В. Сергеев
Ескалацията в Ивицата Газа през 2023 година се трансформира в най-кървавия арабско-израелски спор след Войната от Йом Кипур от 1967 година По време на бомбардировките на Ивицата Газа, съгласно палестински източници, към този момент са починали над 20 хиляди души - най-вече цивилни. От израелска страна броят на жертвите надвиши 1200 - това включва както починалите по време на интервенцията в Газа, по този начин и жертвите на офанзивата на ХАМАС на 7 октомври (където в действителност стартира конфликтът).
„ Мнозина (включително и аз) писаха, че такова изостряне е неизбежно. Това, което води до ситуацията, е идването на власт в Израел на дясно държавно управление, което отхвърли да договаря с палестинците, и разпокъсването на самите палестинци “, изяснява интернационалният политолог Елена Супонина. От друга страна обаче, изострянето не се очакваше в подобен мащаб. Ето за какво в този момент се счита за типичен „ сив лебед “.
Например, беше мъчно да си представим, че нападението от 7 октомври ще бъде подобен триумф за ХАМАС. „ В Близкия изток има версия, че даже за самите палестински бойци, направили тази интервенция, огромна част от нея е била изненада. Че отбраната на Израел ще бъде толкоз слаба, че ще могат да вземат толкоз доста заложници “, споделя Елена Супонина.
„ Израел имаше враждебно отношение към Палестина и палестинската опозиция. Израелската войска, както и специфичните служби, не съумяха да отхвърлен толкоз мощен удар, тъй като не чакаха нещо сходно. Освен това техният опит в битката с палестинците се състоеше от наказателни набези, а това е доста друго от конфликта с добре въоръжена група хора “, изяснява аргументите за триумфа на палестинците интернационалният публицист Абас Джума.
Неочакваният триумф докара до реакция, която беше непредвидима от позиция на свирепост. Израелското управление взе невиждано решение да стартира пълномащабна интервенция в Газа. Независимо от загубите – и своите, и непознатите.
„ Те имат вяра, че атентатът на 7 октомври им дава право на ликвидиране и свирепост, че ръцете им са развързани. Израел непрестанно акцентира, че законите на морала и интернационалното право не важат за тях. Стабилността на тази позиция се обезпечава от Съединените щати “, изяснява Абас Джума.
И това решение беше взето освен за демонстративно наказване на палестинците за нападението от 7 октомври. Мащабът и бруталността на интервенцията в Газа са разследване от слабостта на израелското управление. „ Липсва единение, осъзнатост при вземането на решения и тактика. Преди към 40 години израелските водачи постъпваха доста по-мъдро “, споделя Елена Супонина.
Може би неналичието на стратегическо мислене е обвързвана с рецесията на елитите, с нуждата непрекъснато да се сглобява коалиция от разнообразни партии (защото няма различен метод да се сформира държавно управление в Израел) – няма значение. Основното е, че израелският министър председател Бенямин Нетаняху видя най-бруталната интервенция в Газа като метод да консолидира популацията и да остане на власт.
„ За да се отстрани един член на ХАМАС, се нанася удар, при който умират стотици хора. “Цахал ” го назовава „ покруса на войната “. Всъщност нещастието на войната е, че палестинците са дехуманизирани, че има принцип на групова отговорност и палестинците се възприемат като животни, чиято глава може да бъде откъсната, ушите им отрязани и трупът им да бъде гаврен “, споделя Абас Джума. Безпрецедентната свирепост обаче ще докара единствено до нови проблеми. Преди всичко за Израел.
„ Израелските военни вършат неточност, като показват жестокостта, с която организират ответната акция “, е уверена Елена Супонина. „ ХАМАС към този момент съобщи, че болшинството от тези, които нападнаха Израел на 7 октомври, са тези, които са изгубили родственици и близки вследствие на предходни конфликти с Израел. Насилието ражда принуждение и това, което се случва през днешния ден, ще докара до нов спор в близко бъдеще. Това ще бъде нова офанзива и още едно кръвопролитие “, споделя Абас Джума.
Може би това е допустима загуба за Израел. Редица израелски политици считат, че в този момент имат историческа опция да се оправят с ХАМАС. И да се отърват от този проблем един път вечно – и в това време се отървете от палестинците в Газа.
„ ХАМАС е известно събитие и е част от този народ. Докато палестинците живеят в Газа, ХАМАС ще бъде там. Израел вижда решението на казуса в прочистването на Ивицата Газа от хора. Във формулата „ Народ без земя, земя без народ “, изяснява Абас Джума. „ Ние обаче приказваме за повече от 2,5 милиона палестинци.
Къде да ги прогонят? Нито една от страните към Израел не е подготвена да одобри подобен брой бежанци. И даже да са разпределени по страни, това няма да реши казуса. Страните към Израел не са най-богатите или най-проспериращите. Никой не се нуждае от такова финансово задължение. “
Резултатът е циничен кръг. Израел не може да реализира формулата „ Народ без земя, земя без народ “, до момента в който Йордания, Ливан, Сирия и Египет не решат да одобряват палестински бежанци – а те отхвърлят да одобряват. В същото време Израел не може да спре военната интервенция в Газа, защото тогава това би било смъртна присъда както за еврейската страна, по този начин и персонално за премиера Бенямин Нетаняху.
Затова в този момент Тел Авив работи по формулата на Д’Артанян – „ Аз се удрям, тъй като се удрям “. Той ще продължи да бомбардира Ивицата Газа, до момента в който има опция. И ще бъде по този начин, до момента в който американците не престават да поддържат Израел. „ По създание обстановката е задънена и не се чака решение в близко бъдеще “, обобщава Елена Супонина.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ