Горещо проучване: Ето кой ще е победи на изборите, ако са днес
В момента всички - и ръководещи, и съпротива, и протестиращи - приказват от позицията на народа, т.е., надценяват своята роля. Така по учебник се показва една политическа рецесия - обстановка, в която никой не си знае мястото. Излизането от сходно състояние се реализира с избори, написа.
Електорални настройки
Данните от проучването ни дават моментна фотография на изборните настройки. Трябва да отбележим, че в резултат на митингите политическите пристрастености са приповдигнати аналогично на навечерието на избори. Заявление, че са изцяло сигурни, че ще гласоподават, дават 54% от гласоподавателите. Още 18% - че в известна степен са сигурни и евентуално ще отидат до урните (или машините).
Конкретен отговор за кого ще гласоподават дават 64% от гласоподавателите. Това е относително висока степен на интензивност за нашата страна. Изострената обстановка освен е повишила интереса към политическата сфера, само че води и до разбърквания в политическите желания. ГЕРБ продължава да е първа политическа мощ с 17,8%, само че съгласно нашите проучвания губи 3,5% от началото на юли.
При съдружния сътрудник в ръководството Вътрешна македонска революционна организация и нормално подкрепящата болшинството в Народното събрание ВОЛЯ също има известно намаляване. Съответно заявената поддръжка за Българска социалистическа партия е 15,7%, което е повишаване с 3,5%. Най-голям е напредъкът при “Има подобен народ” - с 4,9% по отношение на юли. Това прави партията на известните шоумени трета политическа мощ с 10,1% поддръжка. Движение за права и свободи също уголемява своето наличие до 5,9%. От опит знаем, че на действителни избори Движението постоянно получава повече от заявения в проучванията избор.
По индикатора “доверие” новата партия “Има подобен народ” стои най-добре от всичките си съперници с индикатор 22,5%. Това се дължи на обстоятелството, че тази групировка притегля симпатизанти от целия политически набор. За превръщането на това благосклонно отношение в избирателен резултат обаче в интервала до изборите са нужни съществени доказателства пред гласоподавателите за политическа уместност и подготвеност.
При Българска социалистическа партия има повишаване на доверието съвсем до 20%, като освен това състояние са изпреварили даже ГЕРБ, въпреки и с по-малко от %. Изглежда, социалистите са на път да преодолеят рецесията на доверие, в която бяха изпаднали при започване на епидемията от КОВИД-19.
Доверието към ГЕРБ се е свило до каузи на гласуващите за тази партия - 18,8%. Същевременно обаче записваме готовност на твърдото ядро симпатизанти на ръководещата партия.
Динамика има и в отношението към водещите политически фигури у нас. Президентът Румен Радев в ролята си на критик на статуквото преодоля рецесията на доверието към него при започване на епидемията и към този момент се приближава до нормалния рейтинг за държавен глава.
С 48% доверие той измества от първата позиция ръководителя на Националния действен щаб Венцислав Мутафчийски, който е с 37%. Слави Трифонов към този момент е на трета позиция с 31% доверие. Персоналните офанзиви към премиера очевидно дават отражение и при него следим забележителен спад до равнище на доверие от 20%, което е съотносимо с каузи на симпатизантите на ГЕРБ. Същевременно записваме повишение на доверието към други водещи фигури в ръководещата партия като Йорданка Фандъкова (26,4%), Томислав Дончев (20,5%), Цвета Караянчева (13,1%), Деница Сачева (12,2%).
Протестите
Гражданското неодобрение първоначално предизвикваше спонтанна реакция на благосклонност и поддръжка от публичното мнение, само че последователното му политизиране води до известна ерозия и съмнения в отношението към него.
Първоначално над 60% от пълнолетните жители изцяло подкрепяха протестиращите. Сега записваме, че безусловната поддръжка е слязла до 48%, като още към 25% симпатизират, само че с известни условности.
Когато става дума за радикализиране на дейностите и проявата на гражданско непокорство, по-голямата част от хората към този момент се отнасят с отрицание - 46% против 38% одобряващи. Очевидно протестиращите би трябвало да намерят точната мяра, в случай че желаят да останат във фокуса на публичното внимание. В противоположен случай рискуват сами да се компрометират.
Идеите, които министър председателят извади на показ посредством предлагането си за привикване на Велико Народно Събрание (ВНС), изместиха центъра на обществения спор. По създание предлагането му съдържа неща, които от дълго време витаят в общественото пространство, само че заради несъгласията на едно или друго политическо лоби, не намираха развиване до краен резултат.
Представени пред необятната общност, без да се загатва първоизточника им, те получават утвърждение от “квалифицирано” болшинство. Така да вземем за пример тезата, че основният прокурор би трябвало да бъде длъжен да се регистрира пред Народното събрание на всеки 6 месеца, се поддържа от 84% от хората. Също и мандатът на основния прокурор и на ръководителите на висшите съдилища да се понижи от 7 на 5 години съгласно 81%.
От пръв взор се отхвърля само концепцията президентът да се избира от Народното събрание, а не посредством директно гласоподаване - 17% са “за”, до момента в който 66% са “против”. От концепциите, които Вътрешна македонска революционна организация стартира, съмнения има единствено за наложителната наборна военна работа - 41% утвърждение против 44% отрицание. Одобрението на въвеждането на наложително военно образование е 62%, на въвеждането на учебен ценз за гласоподаване - 61%.
Идеята идващите парламентарни избори да бъдат за Велико народно събрание, въпреки и в началото издигната от митинга, не се възприема еднопосочно. 32,5% са “за”, до момента в който 35% са: “против”. Предпочитаната теза е, че е задоволително да се създадат ремонти в настоящата Конституция. Така считат 43% от хората; 17% са на мнение, че би трябвало си остане настоящата Конституция без промени, а 18% са считащите, че е належащо да се одобри нова Конституция.
Получените резултати демонстрират, че в обществото има преобладаваща визия за това, какви би трябвало да бъдат измененията и за това, по какъв начин би трябвало да протекат промените. Голяма част от оповестените оферти могат да бъдат решени и от нормално Народно заседание.
Спорният въпрос е кой е законен да прави измененията. Чрез слагането на проблемите за социална полемика министър председателят направи опит да си върне самодейността. Тези, които считат, че главната цел на предлагането на Бойко Борисов е слагането на значимите проблеми в страната за полемика, са 22%. Това значи, че поддръжката на премиера консолидира симпатизантите на ГЕРБ и партниращите й партии.
За 61% главната цел е печелене на време и оцеляване във властта. Нещо повече, към този момент протестиращите не престават да удържат тезата, че първо ръководещите би трябвало да подадат оставка, а след това да се мисли какво да се прави - 50% от жителите в страната са съгласни с това.
Несъгласие с тази теза показват 31%. Установяваме, че към този момент тезите на митинга имат превъзходство, само че в същото време е в ход и консолидация на хората, които имат опонираща позиция. Разпределението на въздействието на двата лагера проличава най-добре в позицията какви би трябвало да бъдат идващите парламентарни избори у нас. Този въпрос е в центъра на политическото опълчване, макар че времето за осъществяване в двата разновидността съвсем съответствува.
За постоянни избори през март 2021 година, проведени от настоящото държавно управление, са 35,5% от гласоподавателите. За предварителни избори, проведени от служебно държавно управление, са 47%. Явно доверието сред двата лагера е на кота нула. Протестът продължава да има заряд да въздейства на настройките в обществото. Същевременно тече и развой на консолидация на опониращите на тезите на протестиращите, които залагат на главния си мотив - сигурността.
Пандемията COVID-19
Няма по какъв начин да бъде пренебрегната тематиката за епидемията от ковид, защото светът продължава да живее под знака на тази опасност. И институциите, и обществото ни до момента реагираха гъвкаво и България относително сполучливо се оправи с бедствието. 31% е делът на тези, които декларират, че прецизно съблюдават, а други 57% - че се преценяват с наложените ограничавания.
Това демонстрира един съответен отговор на предизвикването. Смущаващо е нарастването на каузи на хората, които декларират, че не съблюдават защитните ограничения - от 6% преди два месеца на 9% в сегашния миг. Явно с цел да не се получи пробив в системата е належащо ограниченията, осигуряващи публичната сигурност, да се стягат.
В данните от актуалното проучване ясно проличава развой на доста разбъркване на политическите пластове и на налагане на нови субекти. Това обаче не значи, че съществуващата конструкция е рухнала и одобрените политически сили ще слязат от сцената.
Вариант, при който ГЕРБ и Българска социалистическа партия не участват в последваща управническа коалиция, е желан от 36% от гласоподавателите. Същевременно, е по-добре България да бъде ръководена от дясно-центристка коалиция с присъединяване на ГЕРБ считат 19%. А че по-добре е България да се ръководи от ляво-центристка коалиция с присъединяване на Българска социалистическа партия - 18%. Широка коалиция сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия избират 5%, което демонстрира, че този вид не е известен измежду гласоподавателите.
Ако до идващите парламентарни избори не настъпят основни промени, с огромна възможност можем да предположим, че в идващото Народно събрание ще участват 7 политически субекта. Някои от тях са формирани от комплицирани обединения.
Това допуска изключителна разпокъсаност, при която съставянето на парламентарно болшинство ще бъде задача с нараснала компликация. Излъчването на консенсусно реформаторско болшинство, което да направи радикални промени в структурата на ръководството на страната, очевидно ще би трябвало да се отсрочи за несигурно бъдеще.
Очевидно с постоянни или изключителни избори в страната ще се развие развой на политически безпорядък и непредсказуемост.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от СОВА ХАРИС в интервала 19 - 25 август 2020 година измежду 1000 български жители. Изследването е осъществено по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента.
Източник:
Електорални настройки
Данните от проучването ни дават моментна фотография на изборните настройки. Трябва да отбележим, че в резултат на митингите политическите пристрастености са приповдигнати аналогично на навечерието на избори. Заявление, че са изцяло сигурни, че ще гласоподават, дават 54% от гласоподавателите. Още 18% - че в известна степен са сигурни и евентуално ще отидат до урните (или машините).
Конкретен отговор за кого ще гласоподават дават 64% от гласоподавателите. Това е относително висока степен на интензивност за нашата страна. Изострената обстановка освен е повишила интереса към политическата сфера, само че води и до разбърквания в политическите желания. ГЕРБ продължава да е първа политическа мощ с 17,8%, само че съгласно нашите проучвания губи 3,5% от началото на юли.
При съдружния сътрудник в ръководството Вътрешна македонска революционна организация и нормално подкрепящата болшинството в Народното събрание ВОЛЯ също има известно намаляване. Съответно заявената поддръжка за Българска социалистическа партия е 15,7%, което е повишаване с 3,5%. Най-голям е напредъкът при “Има подобен народ” - с 4,9% по отношение на юли. Това прави партията на известните шоумени трета политическа мощ с 10,1% поддръжка. Движение за права и свободи също уголемява своето наличие до 5,9%. От опит знаем, че на действителни избори Движението постоянно получава повече от заявения в проучванията избор.
По индикатора “доверие” новата партия “Има подобен народ” стои най-добре от всичките си съперници с индикатор 22,5%. Това се дължи на обстоятелството, че тази групировка притегля симпатизанти от целия политически набор. За превръщането на това благосклонно отношение в избирателен резултат обаче в интервала до изборите са нужни съществени доказателства пред гласоподавателите за политическа уместност и подготвеност.
При Българска социалистическа партия има повишаване на доверието съвсем до 20%, като освен това състояние са изпреварили даже ГЕРБ, въпреки и с по-малко от %. Изглежда, социалистите са на път да преодолеят рецесията на доверие, в която бяха изпаднали при започване на епидемията от КОВИД-19.
Доверието към ГЕРБ се е свило до каузи на гласуващите за тази партия - 18,8%. Същевременно обаче записваме готовност на твърдото ядро симпатизанти на ръководещата партия.
Динамика има и в отношението към водещите политически фигури у нас. Президентът Румен Радев в ролята си на критик на статуквото преодоля рецесията на доверието към него при започване на епидемията и към този момент се приближава до нормалния рейтинг за държавен глава.
С 48% доверие той измества от първата позиция ръководителя на Националния действен щаб Венцислав Мутафчийски, който е с 37%. Слави Трифонов към този момент е на трета позиция с 31% доверие. Персоналните офанзиви към премиера очевидно дават отражение и при него следим забележителен спад до равнище на доверие от 20%, което е съотносимо с каузи на симпатизантите на ГЕРБ. Същевременно записваме повишение на доверието към други водещи фигури в ръководещата партия като Йорданка Фандъкова (26,4%), Томислав Дончев (20,5%), Цвета Караянчева (13,1%), Деница Сачева (12,2%).
Протестите
Гражданското неодобрение първоначално предизвикваше спонтанна реакция на благосклонност и поддръжка от публичното мнение, само че последователното му политизиране води до известна ерозия и съмнения в отношението към него.
Първоначално над 60% от пълнолетните жители изцяло подкрепяха протестиращите. Сега записваме, че безусловната поддръжка е слязла до 48%, като още към 25% симпатизират, само че с известни условности.
Когато става дума за радикализиране на дейностите и проявата на гражданско непокорство, по-голямата част от хората към този момент се отнасят с отрицание - 46% против 38% одобряващи. Очевидно протестиращите би трябвало да намерят точната мяра, в случай че желаят да останат във фокуса на публичното внимание. В противоположен случай рискуват сами да се компрометират.
Идеите, които министър председателят извади на показ посредством предлагането си за привикване на Велико Народно Събрание (ВНС), изместиха центъра на обществения спор. По създание предлагането му съдържа неща, които от дълго време витаят в общественото пространство, само че заради несъгласията на едно или друго политическо лоби, не намираха развиване до краен резултат.
Представени пред необятната общност, без да се загатва първоизточника им, те получават утвърждение от “квалифицирано” болшинство. Така да вземем за пример тезата, че основният прокурор би трябвало да бъде длъжен да се регистрира пред Народното събрание на всеки 6 месеца, се поддържа от 84% от хората. Също и мандатът на основния прокурор и на ръководителите на висшите съдилища да се понижи от 7 на 5 години съгласно 81%.
От пръв взор се отхвърля само концепцията президентът да се избира от Народното събрание, а не посредством директно гласоподаване - 17% са “за”, до момента в който 66% са “против”. От концепциите, които Вътрешна македонска революционна организация стартира, съмнения има единствено за наложителната наборна военна работа - 41% утвърждение против 44% отрицание. Одобрението на въвеждането на наложително военно образование е 62%, на въвеждането на учебен ценз за гласоподаване - 61%.
Идеята идващите парламентарни избори да бъдат за Велико народно събрание, въпреки и в началото издигната от митинга, не се възприема еднопосочно. 32,5% са “за”, до момента в който 35% са: “против”. Предпочитаната теза е, че е задоволително да се създадат ремонти в настоящата Конституция. Така считат 43% от хората; 17% са на мнение, че би трябвало си остане настоящата Конституция без промени, а 18% са считащите, че е належащо да се одобри нова Конституция.
Получените резултати демонстрират, че в обществото има преобладаваща визия за това, какви би трябвало да бъдат измененията и за това, по какъв начин би трябвало да протекат промените. Голяма част от оповестените оферти могат да бъдат решени и от нормално Народно заседание.
Спорният въпрос е кой е законен да прави измененията. Чрез слагането на проблемите за социална полемика министър председателят направи опит да си върне самодейността. Тези, които считат, че главната цел на предлагането на Бойко Борисов е слагането на значимите проблеми в страната за полемика, са 22%. Това значи, че поддръжката на премиера консолидира симпатизантите на ГЕРБ и партниращите й партии.
За 61% главната цел е печелене на време и оцеляване във властта. Нещо повече, към този момент протестиращите не престават да удържат тезата, че първо ръководещите би трябвало да подадат оставка, а след това да се мисли какво да се прави - 50% от жителите в страната са съгласни с това.
Несъгласие с тази теза показват 31%. Установяваме, че към този момент тезите на митинга имат превъзходство, само че в същото време е в ход и консолидация на хората, които имат опонираща позиция. Разпределението на въздействието на двата лагера проличава най-добре в позицията какви би трябвало да бъдат идващите парламентарни избори у нас. Този въпрос е в центъра на политическото опълчване, макар че времето за осъществяване в двата разновидността съвсем съответствува.
За постоянни избори през март 2021 година, проведени от настоящото държавно управление, са 35,5% от гласоподавателите. За предварителни избори, проведени от служебно държавно управление, са 47%. Явно доверието сред двата лагера е на кота нула. Протестът продължава да има заряд да въздейства на настройките в обществото. Същевременно тече и развой на консолидация на опониращите на тезите на протестиращите, които залагат на главния си мотив - сигурността.
Пандемията COVID-19
Няма по какъв начин да бъде пренебрегната тематиката за епидемията от ковид, защото светът продължава да живее под знака на тази опасност. И институциите, и обществото ни до момента реагираха гъвкаво и България относително сполучливо се оправи с бедствието. 31% е делът на тези, които декларират, че прецизно съблюдават, а други 57% - че се преценяват с наложените ограничавания.
Това демонстрира един съответен отговор на предизвикването. Смущаващо е нарастването на каузи на хората, които декларират, че не съблюдават защитните ограничения - от 6% преди два месеца на 9% в сегашния миг. Явно с цел да не се получи пробив в системата е належащо ограниченията, осигуряващи публичната сигурност, да се стягат.
В данните от актуалното проучване ясно проличава развой на доста разбъркване на политическите пластове и на налагане на нови субекти. Това обаче не значи, че съществуващата конструкция е рухнала и одобрените политически сили ще слязат от сцената.
Вариант, при който ГЕРБ и Българска социалистическа партия не участват в последваща управническа коалиция, е желан от 36% от гласоподавателите. Същевременно, е по-добре България да бъде ръководена от дясно-центристка коалиция с присъединяване на ГЕРБ считат 19%. А че по-добре е България да се ръководи от ляво-центристка коалиция с присъединяване на Българска социалистическа партия - 18%. Широка коалиция сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия избират 5%, което демонстрира, че този вид не е известен измежду гласоподавателите.
Ако до идващите парламентарни избори не настъпят основни промени, с огромна възможност можем да предположим, че в идващото Народно събрание ще участват 7 политически субекта. Някои от тях са формирани от комплицирани обединения.
Това допуска изключителна разпокъсаност, при която съставянето на парламентарно болшинство ще бъде задача с нараснала компликация. Излъчването на консенсусно реформаторско болшинство, което да направи радикални промени в структурата на ръководството на страната, очевидно ще би трябвало да се отсрочи за несигурно бъдеще.
Очевидно с постоянни или изключителни избори в страната ще се развие развой на политически безпорядък и непредсказуемост.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от СОВА ХАРИС в интервала 19 - 25 август 2020 година измежду 1000 български жители. Изследването е осъществено по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента.
Източник:
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ