Ако Борисов 3 падне, ако Борисов 3 не падне
В момента обстановката в България е такава, че каквото и да се случи, резултатът все ще е неприятен: или държавното управление ще падне не поради каквото би трябвало, или ще остане поради каквото не трябва. Коментар от Даниел Смилов за " Дойче Веле България ".
Точно по време на сегашната политическа „ холера " Европейската комисия внезапно се влюби в антикорупционните достижения на българското държавно управление. Тази ненавременна обич несъмнено ще даде глътка въздух на изпадналия в доста сложна обстановка кабинет „ Борисов 3 ", който би трябвало да се оправя с митинги, мощно напомнящи на протеста от февруари 2013 година. Този може би предпоследен отчет по Механизма за съдействие и инспекция дойде като Радецки “със гръм”, с цел да даде вяра на ръководещата структура.
Демокрацията е форма на политическо обучение - жителите избират и смъкват държавни управления предвид на това, което те правят за страната. Колкото е по-добра преценката на жителите, толкоз по-добре действа моделът. На доктрина демокрацията не е безчинство, каприз на електората, а аргументирано търсене на по-добро ръководство. В момента обаче нещата в България значително се разминават с този блян. Тези, които желаят да смъкват държавното управление, го вършат в името на неправилни цели и с неприятни причини. А тези, които стоят зад кабинета, също привеждат слаби и невалидни контрааргументи в негова отбрана. В една такава обстановка каквото и да се случи, резултатът все ще е неприятен: или държавното управление ще падне не поради каквото би трябвало, или ще остане поради каквото не трябва.
Любов по време на митинги
Цената на горивата и стандартът на живот по принцип са законни учредения за гражданско възмущение. Въпросът обаче е, че в България и по двата казуса сега има по-скоро прогрес. Цените на горивата са по-ниски от тези през 2013 година, а приходите са по-високи.
За първото държавното управление няма особена виновност или заслуга - цените на горивата се дефинират главно от интернационалните фактори. Вярно е, че “Лукойл” е в изключително, квази-монополно състояние, само че това не е някаква оригиналност. Протестите могат да повлияят на търговците да поправят цените си надолу, като понижат облагата си. Но този резултат ще е ефимерен и най-вероятно ще бъде обезщетен от бъдещата им ценова политика.
Показателно е, че нито протестиращите, нито подкрепящите ги партии (най-вече БСП) са предложили някаква смислена нова политика във връзка с горивата, квази-монополите и прочие. Нито пък протестиращите са разпознали нещо от програмата на Българска социалистическа партия като свое искане. В този смисъл митингът наподобява като изблик на нефокусирано, само че добре проведено неодобрение. Зад проведената част от гражданските старания явно стоят и някои доста забавни артисти - от качулките на агитките до колите с съветски номера. Неясното неодобрение дава опция за ловене на риба в мътна вода.
Тъй като горивата не могат да са съществено съображение за митинг - в последна сметка международните цени сега падат и в България по този начин или другояче ще има поевтиняване, подкрепящите недоволството търсят другa причина в ниския витален стандарт на българите. Да, тук има какво да се желае, защото към момента сме на опашката в Европейски Съюз по множеството индикатори. Но пък приходите порастват, бюджетът за следващата година планува повече обществени разноски и по-високи заплати в обществения бранш. А и като цяло сме във възходяща стопанска фаза, стопанската система бележи резистентен растеж. Накратко: обстановката е доста по-различна от 2013 година, когато имаше заледяване на приходите и повишение на цените в следствие от международната криза.
Възможна ли е въобще различна икономическа политика, която да докара до по-сериозно “разхлабване на колана” в България? Със сигурност може да се опита, само че даже и в паниката Българска социалистическа партия да пристигна на власт, те надали ще създадат нещо доста по-различно от заложеното в програмата на ГЕРБ. Нещо повече: не е ясно дали сходна различна политика - да речем, прогресивно облагане с квоти до 20-25% - би довела до по-бързо наваксване на разликата сред нас и останалите в Европейски Съюз. Много е евентуално резултатът да е тъкмо противоположен, без да има очевидно усъвършенстване на ситуацията на най-бедните. Тоест - тези, които се оплакват, че сме последни, в действителност единствено биха нараснали разликите ни с останалите европейци, без да трансформират нещо значително във връзка с уязвимите групи.
Българска социалистическа партия са водили смислена икономическа политика само по времето на Станишев. Не е без значение, че тъкмо той и неговите съидейници са в този момент изолирани в Българска социалистическа партия. Радикализмът на Корнелия Нинова е рискова примес от популизъм и чиста измама, смесен с хомофобски и ксенофобски залитания. Социалистите не наподобяват като партия, която би могла да способства за европеизацията на България и за стопанския ѝ прогрес.
Президентът Радев също яхна популистката метла и наложи несъгласие на рационална мярка като (скромното) нарастване на налога върху старите коли. Бъркането на управническа безнаказаност със обществена угриженост е главният недостатък в позицията на левите, който изяснява и поддръжката им за митингите против скъпите горива. Подобно държание не подхожда на партия, която претендира да е смислена управническа опция.
Доклад по време на холера
Ако горивата и виталният стандарт са неприятни причини за рухване на кабинета, то изказванието, че той би трябвало да остане на власт, тъй като се оправя добре с корупцията, е напряко комично. В ролята на подобен комик влезе Европейската комисия с последния си отчет, който смъква мониторинга върху три от шестте следени казуса. С наклонност след година да смъкна и другите три.
Този отчет би трябвало да бъде четен като “вдигане/измиване на ръце” по отношение на България. Ние не сме се подобрили изключително и това е очевидно от текста по обособените тематики. Остава и главният недостатък - вършат се законодателни и институционални промени, само че съответни резултати към момента няма. Това, което го има сигурно, са голям брой обвинявания (спрямо неуместни и маргинални фигури), напън върху тях и липса на присъди. Създадена е система в услуга на ръководещите, която е рискова за опозицията.
Но до момента в който ние просто не сме се подобрили, други в Европейски Съюз - като Унгария, Полша и Румъния - съумяха доста да се влошат. А както знаем, в царството на слепите едноокият е цар.
Докладът въпреки всичко отбелязва утежняване на медийната среда. Забелязва и офанзивите против съдии. Става дума за Лозан Панов и съидейниците му, които са подложени на непрекъснат тормоз от медийната империя на Пеевски. И освен от нея, а и от прокуратура и други “независими” организации, които се пробват по всякакъв начин да ги отстранят от служба. Това, неизвестно по какъв начин, е останало отвън отчета, дружно със замитането на КТБ под наказателния ни килим, с ЦУМ-гейт и всички останали кавги.
За сметка на това в деня на оповестяването на отчета президентът Радев упрекна прокуратурата в политическа офанзива против негово предопределение в Конституционен съд. Дали е прав, остава неразбираемо. Но страна, в която държавното обвиняване рутинно е подозирано в политически пристрастия, не е пример за господство на закона. С мониторинг или без.
Между действителността и популизма
Кабинетът " Борисов 3” има доста недостатъци, а огромна част от тях са свързани с патриотарския му уклон. Правителството от ден на ден се пробва да скрива действителни проблеми зад националистически клишета. Когато се почувства мощно уязвимо, то измисля ново чучело, с цел да остане на власт - като пакта на Организация на обединените нации за миграцията да вземем за пример. Зер по-добре е да има незаконна, в сравнение с уредена и рационална миграция. Но биячите на патриотарския барабан незабавно скочиха върху тематиката, с цел да замажат неприемливото оставане на Валери Симеонов в държавното управление след последните му арогантни изцепки. Това е моделът, който от ден на ден се употребява.
Другият огромен проблем на „ Борисов 3 " е, че става дума за ръководство на ГЕРБ и Движение за права и свободи, което фаворизира избрани медийно-икономически ползи. И те му се отплащат с медиен комфорт. Именно това е “корупцията” в България, а бедата е, че институциите, които се основават, укрепват това порочно слепване на политика и бизнес, вместо да го разграждат. За Брюксел това може и да не е толкоз незабавен проблем на фона на Орбан, само че за България той си е много сериозен.
През последните години българската политика се трансформира в спектакъл, който би трябвало да прикрива това слепване на съответни политици с съответни бизнеси. “Патриотите” са потребни в този спектакъл: те съставляват композиция от прикриващи главната връзка второстепенни артисти и декори в държавното управление, каквато е и групировката на Марешки. Подобна роля са играли и партии като РЗС, “България без цензура”, а за жалост и претенциозни политици като “остатъчните” реформатори. Тъжно е, че и в този момент Съюз на демократичните сили и някои други десни партии се двоумят дали да не продължат да играят някоя третостепенна роля в този спектакъл. А и кастингът за нови артисти непрестанно тече. Днес мнозина виждат Слави Трифонов като вероятен нов, пресен участник в представлението и по тази причина се натискат да му гостуват - сякаш ново политическо шоу, само че по остарял и изпитан сюжет.
Българска социалистическа партия също не са опция на този спектакъл - те просто желаят да изместят основния воин Борисов, като се сдружат с медийно-икономическите структури към Движение за права и свободи. Затова се надяват митингите да преминат в бурен протест, който да размени ГЕРБ с тях в същата или сходна управническа сглобка (ала Орешарски).
Но на България въобще не ѝ би трябвало нов февруари като този от 2013 година. Видя се до какво докара той. След като поутихнат стихийните претенции за “радикална промяна на модела”, “ВНС”, “нова конституция”, “нова изборна система” и прочие, ще стане ясно, че нечие до болежка познато лице се е намърдало в ДАНС или най-малко дърпа конците там. А по-късно ще банкрутира някоя банка…
За да е потребен, гражданският напън би трябвало да е ориентиран към същински политически проблеми. Тогава може да се генерира и положителна смяна, опция на едно порочно ръководство. За неволя ситуацията в България е такова, че без значение дали държавното управление падне или остане, здравият разсъдък и рационалната обосновка сигурно ще се окажат неодобрени. А това е рисково, тъй като на България ѝ следва значима година, в която ще се взема решение бъдещето ни в еврозоната, а значително и в Европейски Съюз.
Редактор: Деница Райкова
Точно по време на сегашната политическа „ холера " Европейската комисия внезапно се влюби в антикорупционните достижения на българското държавно управление. Тази ненавременна обич несъмнено ще даде глътка въздух на изпадналия в доста сложна обстановка кабинет „ Борисов 3 ", който би трябвало да се оправя с митинги, мощно напомнящи на протеста от февруари 2013 година. Този може би предпоследен отчет по Механизма за съдействие и инспекция дойде като Радецки “със гръм”, с цел да даде вяра на ръководещата структура.
Демокрацията е форма на политическо обучение - жителите избират и смъкват държавни управления предвид на това, което те правят за страната. Колкото е по-добра преценката на жителите, толкоз по-добре действа моделът. На доктрина демокрацията не е безчинство, каприз на електората, а аргументирано търсене на по-добро ръководство. В момента обаче нещата в България значително се разминават с този блян. Тези, които желаят да смъкват държавното управление, го вършат в името на неправилни цели и с неприятни причини. А тези, които стоят зад кабинета, също привеждат слаби и невалидни контрааргументи в негова отбрана. В една такава обстановка каквото и да се случи, резултатът все ще е неприятен: или държавното управление ще падне не поради каквото би трябвало, или ще остане поради каквото не трябва.
Любов по време на митинги
Цената на горивата и стандартът на живот по принцип са законни учредения за гражданско възмущение. Въпросът обаче е, че в България и по двата казуса сега има по-скоро прогрес. Цените на горивата са по-ниски от тези през 2013 година, а приходите са по-високи.
За първото държавното управление няма особена виновност или заслуга - цените на горивата се дефинират главно от интернационалните фактори. Вярно е, че “Лукойл” е в изключително, квази-монополно състояние, само че това не е някаква оригиналност. Протестите могат да повлияят на търговците да поправят цените си надолу, като понижат облагата си. Но този резултат ще е ефимерен и най-вероятно ще бъде обезщетен от бъдещата им ценова политика.
Показателно е, че нито протестиращите, нито подкрепящите ги партии (най-вече БСП) са предложили някаква смислена нова политика във връзка с горивата, квази-монополите и прочие. Нито пък протестиращите са разпознали нещо от програмата на Българска социалистическа партия като свое искане. В този смисъл митингът наподобява като изблик на нефокусирано, само че добре проведено неодобрение. Зад проведената част от гражданските старания явно стоят и някои доста забавни артисти - от качулките на агитките до колите с съветски номера. Неясното неодобрение дава опция за ловене на риба в мътна вода.
Тъй като горивата не могат да са съществено съображение за митинг - в последна сметка международните цени сега падат и в България по този начин или другояче ще има поевтиняване, подкрепящите недоволството търсят другa причина в ниския витален стандарт на българите. Да, тук има какво да се желае, защото към момента сме на опашката в Европейски Съюз по множеството индикатори. Но пък приходите порастват, бюджетът за следващата година планува повече обществени разноски и по-високи заплати в обществения бранш. А и като цяло сме във възходяща стопанска фаза, стопанската система бележи резистентен растеж. Накратко: обстановката е доста по-различна от 2013 година, когато имаше заледяване на приходите и повишение на цените в следствие от международната криза.
Възможна ли е въобще различна икономическа политика, която да докара до по-сериозно “разхлабване на колана” в България? Със сигурност може да се опита, само че даже и в паниката Българска социалистическа партия да пристигна на власт, те надали ще създадат нещо доста по-различно от заложеното в програмата на ГЕРБ. Нещо повече: не е ясно дали сходна различна политика - да речем, прогресивно облагане с квоти до 20-25% - би довела до по-бързо наваксване на разликата сред нас и останалите в Европейски Съюз. Много е евентуално резултатът да е тъкмо противоположен, без да има очевидно усъвършенстване на ситуацията на най-бедните. Тоест - тези, които се оплакват, че сме последни, в действителност единствено биха нараснали разликите ни с останалите европейци, без да трансформират нещо значително във връзка с уязвимите групи.
Българска социалистическа партия са водили смислена икономическа политика само по времето на Станишев. Не е без значение, че тъкмо той и неговите съидейници са в този момент изолирани в Българска социалистическа партия. Радикализмът на Корнелия Нинова е рискова примес от популизъм и чиста измама, смесен с хомофобски и ксенофобски залитания. Социалистите не наподобяват като партия, която би могла да способства за европеизацията на България и за стопанския ѝ прогрес.
Президентът Радев също яхна популистката метла и наложи несъгласие на рационална мярка като (скромното) нарастване на налога върху старите коли. Бъркането на управническа безнаказаност със обществена угриженост е главният недостатък в позицията на левите, който изяснява и поддръжката им за митингите против скъпите горива. Подобно държание не подхожда на партия, която претендира да е смислена управническа опция.
Доклад по време на холера
Ако горивата и виталният стандарт са неприятни причини за рухване на кабинета, то изказванието, че той би трябвало да остане на власт, тъй като се оправя добре с корупцията, е напряко комично. В ролята на подобен комик влезе Европейската комисия с последния си отчет, който смъква мониторинга върху три от шестте следени казуса. С наклонност след година да смъкна и другите три.
Този отчет би трябвало да бъде четен като “вдигане/измиване на ръце” по отношение на България. Ние не сме се подобрили изключително и това е очевидно от текста по обособените тематики. Остава и главният недостатък - вършат се законодателни и институционални промени, само че съответни резултати към момента няма. Това, което го има сигурно, са голям брой обвинявания (спрямо неуместни и маргинални фигури), напън върху тях и липса на присъди. Създадена е система в услуга на ръководещите, която е рискова за опозицията.
Но до момента в който ние просто не сме се подобрили, други в Европейски Съюз - като Унгария, Полша и Румъния - съумяха доста да се влошат. А както знаем, в царството на слепите едноокият е цар.
Докладът въпреки всичко отбелязва утежняване на медийната среда. Забелязва и офанзивите против съдии. Става дума за Лозан Панов и съидейниците му, които са подложени на непрекъснат тормоз от медийната империя на Пеевски. И освен от нея, а и от прокуратура и други “независими” организации, които се пробват по всякакъв начин да ги отстранят от служба. Това, неизвестно по какъв начин, е останало отвън отчета, дружно със замитането на КТБ под наказателния ни килим, с ЦУМ-гейт и всички останали кавги.
За сметка на това в деня на оповестяването на отчета президентът Радев упрекна прокуратурата в политическа офанзива против негово предопределение в Конституционен съд. Дали е прав, остава неразбираемо. Но страна, в която държавното обвиняване рутинно е подозирано в политически пристрастия, не е пример за господство на закона. С мониторинг или без.
Между действителността и популизма
Кабинетът " Борисов 3” има доста недостатъци, а огромна част от тях са свързани с патриотарския му уклон. Правителството от ден на ден се пробва да скрива действителни проблеми зад националистически клишета. Когато се почувства мощно уязвимо, то измисля ново чучело, с цел да остане на власт - като пакта на Организация на обединените нации за миграцията да вземем за пример. Зер по-добре е да има незаконна, в сравнение с уредена и рационална миграция. Но биячите на патриотарския барабан незабавно скочиха върху тематиката, с цел да замажат неприемливото оставане на Валери Симеонов в държавното управление след последните му арогантни изцепки. Това е моделът, който от ден на ден се употребява.
Другият огромен проблем на „ Борисов 3 " е, че става дума за ръководство на ГЕРБ и Движение за права и свободи, което фаворизира избрани медийно-икономически ползи. И те му се отплащат с медиен комфорт. Именно това е “корупцията” в България, а бедата е, че институциите, които се основават, укрепват това порочно слепване на политика и бизнес, вместо да го разграждат. За Брюксел това може и да не е толкоз незабавен проблем на фона на Орбан, само че за България той си е много сериозен.
През последните години българската политика се трансформира в спектакъл, който би трябвало да прикрива това слепване на съответни политици с съответни бизнеси. “Патриотите” са потребни в този спектакъл: те съставляват композиция от прикриващи главната връзка второстепенни артисти и декори в държавното управление, каквато е и групировката на Марешки. Подобна роля са играли и партии като РЗС, “България без цензура”, а за жалост и претенциозни политици като “остатъчните” реформатори. Тъжно е, че и в този момент Съюз на демократичните сили и някои други десни партии се двоумят дали да не продължат да играят някоя третостепенна роля в този спектакъл. А и кастингът за нови артисти непрестанно тече. Днес мнозина виждат Слави Трифонов като вероятен нов, пресен участник в представлението и по тази причина се натискат да му гостуват - сякаш ново политическо шоу, само че по остарял и изпитан сюжет.
Българска социалистическа партия също не са опция на този спектакъл - те просто желаят да изместят основния воин Борисов, като се сдружат с медийно-икономическите структури към Движение за права и свободи. Затова се надяват митингите да преминат в бурен протест, който да размени ГЕРБ с тях в същата или сходна управническа сглобка (ала Орешарски).
Но на България въобще не ѝ би трябвало нов февруари като този от 2013 година. Видя се до какво докара той. След като поутихнат стихийните претенции за “радикална промяна на модела”, “ВНС”, “нова конституция”, “нова изборна система” и прочие, ще стане ясно, че нечие до болежка познато лице се е намърдало в ДАНС или най-малко дърпа конците там. А по-късно ще банкрутира някоя банка…
За да е потребен, гражданският напън би трябвало да е ориентиран към същински политически проблеми. Тогава може да се генерира и положителна смяна, опция на едно порочно ръководство. За неволя ситуацията в България е такова, че без значение дали държавното управление падне или остане, здравият разсъдък и рационалната обосновка сигурно ще се окажат неодобрени. А това е рисково, тъй като на България ѝ следва значима година, в която ще се взема решение бъдещето ни в еврозоната, а значително и в Европейски Съюз.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ