В момента няма политическа партия у нас, чието влияние еднозначно

В момента няма политическа партия у нас, чието въздействие еднопосочно да нараства. След президентския избор през 2016 година, въздействието на Българска социалистическа партия нарастваше. Този развой е пресечен понастоящем. Данните са от национално представително проучване на „ Екзакта Рисърч Груп”, извършено в интервала 12-18 април 20018 година Чрез “face-to-face” изявление по домовете им са изследвани 1000 пълнолетни лица, в 125 гнезда, в 89 обитаеми места.

Априлското проучване сподели, че публичното мнение е разграничено на два съизмерими дяла, когато става дума за това дали пораства или понижава въздействието на ГЕРБ и Българска социалистическа партия. 27% настояват, че въздействието на ГЕРБ пораства през последните месеци, а съгласно 29% то понижава. Българска социалистическа партия уголемява въздействието си съгласно 26%, а съгласно 28% го свива. Повечето партии, които не са показани в Народното събрание, са оценени от хората като губещи политическо въздействие.

Към 18 април сигурни участници в идващ парламент са ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Оперативна програма. Ако през днешния ден се организираха парламентарни избори, 24.5% от българите биха дали своят вот за ГЕРБ, а 20.5% – за Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи е с електорален дял от 6.1%, а Оперативна програма – с 5.5%. С 1.1% „ Воля” би изгубила шансове за присъединяване в идващ парламент. Въпросителните вдясно са повече от предлаганите решения. Има две ядра – към Република България и към „ Демократична България”. Нито едното от тях към този момент не си подсигурява наличие в идващ парламент. Извън тях остават 5% българи, които биха дали своят вот за нови десни партии. Те са запас, който занапред ще търси политическо посланичество.

За последната година с 3% нарастват искащите да гласоподават за нова партия и в този момент те са 33% от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст сред 18 и 40 години, поданици на дребните градове и на селата.

Предсрочни парламентарни избори не са нужни на страната ни, съгласно 56% от българите. 27% желаят предварителен избор. 53% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия се афишират за предварителни избори. Близо половината от хората, които желаят предварителни избори показват, че биха дали своят вот за нова партия.

В актуалното проучване за следващ път записваме висока поддръжка (сред 74% от българите) за участието на страната ни в Европейски Съюз. Противниците са 16%. Ретроспективният разбор по данни на „ Екзакта” от последните години демонстрира, че поддръжката за еврочленството ни е трайна и висока – сред 74% и 79%. Неодобрението е сред 13% и 16%. В момента най-високо отрицание за участието ни в Европейски Съюз записваме измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия – 28%.

Одобрението за участието ни в НАТО се вмества сред 55%-60% през последните години, а неодобрението е сред 22% и 28%. През април 2018 година, 58% от българите утвърждават участието ни в НАТО, а отрицание заявяват една четвърт. 40% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия не утвърждават участието ни в НАТО.

Като цяло хората, които чакат изгоди за страната ни от Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз са повече от тези, които не чакат изгоди (40%:34%). Оценките обаче са мощно политизирани. Сред последователите на ръководещите надвива тезата, че България ще извлече изгоди от председателството, до момента в който множеството симпатизанти на опозицията не чакат изгоди.