Бивш дипломат с покъртителен анализ за плашещия слух, витаещ в пространството! Ще се прекроят ли границите на Балканите?
В момента не е допустимо каквото и да е териториално преразпределение на Балканите, каквито и клюки да витаят от време на време у нас. Това съобщи Любомир Кючуков, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки, след приключилата конференция, отдадена на 120 годишнината на проведеното Тракийско придвижване.
През последните години както динамичността, по този начин и дневният ред на българо-турските връзки сякаш се дефинират по-скоро от интензивността на турската страна, продължи той.
Особено през последните 3 години те са доминирани от една единствена тема- за бежанците и мигрантския поток. Мисля, че България може да има малко по-различна позиция. Защото самият проблем не е двустранен, а общоевропейски. И по тази причина би трябвало да се търсят общоевропейски решения, сподели той.
Активността на България се постанова да бъде в Брюксел и Европейски Съюз да договаря с Турция, а не обратно- България да се явява самобитен ретранслатор на турските позиции към Европейски Съюз, счита Кючуков.
На второ място, за жалост, този развой лиши българската външна политика от салда и опция за политически маневри. А професионалната експертиза и политическото начало рядко се срещат на територията на външната ни политика, т.е. връзките сред България и Турция бяха лишени от професионална основа с наш адрес. Нека не забравяме, че за един интервал от време даже съответната дирекция в Министерство на външните работи – балканската, беше закрита, подсети Кючуков.
Еволюцията на процесите в Турция доведоха до последователно оттегляне от Европейски Съюз, същото се отнася и от европейска страна. С отварянето на първата глава от договарянията сред Европейски Съюз и Турция преди повече от 12 година, вместо да върви развой на доближаване, става обратното- тече развой на раздалечаване, установи Любомир Кючуков.
А България в своята външна политика би трябвало да направи доста ясно разграничаване сред двете плоскости на прикосновение: Българска държава-турска страна и турска държава- българско общество. България е заинтригувана от оптимално положително, многопланово развиване на българо-турските междудържавни връзки и нашата страна не може да си разреши интервенция на турската страна в нашето общество по линия на етнос или вяра, сподели някогашният посланик.
Не считам, че сега е допустимо каквото и да е териториално преразпределение на Балканите, каквито и клюки да витаят от време на време у нас, безапелационен бе Кючуков.
Независимо, че трусовете от следвоенна Югославия не престават в този район България и Турция са страни-членки на НАТО, двете страни са сътрудници и не това е действителната заплаха. Когато приказваме за опасности подразбирам самата идеология на неоосманизма, която допуска въздействие посредством така наречен мека мощ, която залага като главен прицел не толкоз територии, колкото като отражение върху хората посредством мрежовия принцип, счита той.
Тук би трябвало да имаме пред тип, че Турция е значима страна за Европа, сериозен стопански индивид и районен фактор с световни искания, добави някогашният посланик.
А всичко това дава отпечатък на двустранните отношения- освен с България, само че и с Европа и със Съединени американски щати. Какъв би трябвало да е най-хубавият метод на българските управляващи към политиката на южната ни съседка? Вече загатнах, че българската страна би трябвало да бъде задоволително дейна към Турция, т.е. България да взе участие във образуването на дневния ред на двустранните връзки. На второ място- да имаме нужното самочувствие. Защото турската страна се отнася с почитание към причините и позициите, когато са ясно дефинирани.
И на трето място, което за мен е ключово- интензивно развиване на двустранните връзки на междудържавно равнище и недопускане на непосредствено турско въздействие върху българското общество, заключи Любомир Кючуков.
Източник и видео: БГНЕС
През последните години както динамичността, по този начин и дневният ред на българо-турските връзки сякаш се дефинират по-скоро от интензивността на турската страна, продължи той.
Особено през последните 3 години те са доминирани от една единствена тема- за бежанците и мигрантския поток. Мисля, че България може да има малко по-различна позиция. Защото самият проблем не е двустранен, а общоевропейски. И по тази причина би трябвало да се търсят общоевропейски решения, сподели той.
Активността на България се постанова да бъде в Брюксел и Европейски Съюз да договаря с Турция, а не обратно- България да се явява самобитен ретранслатор на турските позиции към Европейски Съюз, счита Кючуков.
На второ място, за жалост, този развой лиши българската външна политика от салда и опция за политически маневри. А професионалната експертиза и политическото начало рядко се срещат на територията на външната ни политика, т.е. връзките сред България и Турция бяха лишени от професионална основа с наш адрес. Нека не забравяме, че за един интервал от време даже съответната дирекция в Министерство на външните работи – балканската, беше закрита, подсети Кючуков.
Еволюцията на процесите в Турция доведоха до последователно оттегляне от Европейски Съюз, същото се отнася и от европейска страна. С отварянето на първата глава от договарянията сред Европейски Съюз и Турция преди повече от 12 година, вместо да върви развой на доближаване, става обратното- тече развой на раздалечаване, установи Любомир Кючуков.
А България в своята външна политика би трябвало да направи доста ясно разграничаване сред двете плоскости на прикосновение: Българска държава-турска страна и турска държава- българско общество. България е заинтригувана от оптимално положително, многопланово развиване на българо-турските междудържавни връзки и нашата страна не може да си разреши интервенция на турската страна в нашето общество по линия на етнос или вяра, сподели някогашният посланик.
Не считам, че сега е допустимо каквото и да е териториално преразпределение на Балканите, каквито и клюки да витаят от време на време у нас, безапелационен бе Кючуков.
Независимо, че трусовете от следвоенна Югославия не престават в този район България и Турция са страни-членки на НАТО, двете страни са сътрудници и не това е действителната заплаха. Когато приказваме за опасности подразбирам самата идеология на неоосманизма, която допуска въздействие посредством така наречен мека мощ, която залага като главен прицел не толкоз територии, колкото като отражение върху хората посредством мрежовия принцип, счита той.
Тук би трябвало да имаме пред тип, че Турция е значима страна за Европа, сериозен стопански индивид и районен фактор с световни искания, добави някогашният посланик.
А всичко това дава отпечатък на двустранните отношения- освен с България, само че и с Европа и със Съединени американски щати. Какъв би трябвало да е най-хубавият метод на българските управляващи към политиката на южната ни съседка? Вече загатнах, че българската страна би трябвало да бъде задоволително дейна към Турция, т.е. България да взе участие във образуването на дневния ред на двустранните връзки. На второ място- да имаме нужното самочувствие. Защото турската страна се отнася с почитание към причините и позициите, когато са ясно дефинирани.
И на трето място, което за мен е ключово- интензивно развиване на двустранните връзки на междудържавно равнище и недопускане на непосредствено турско въздействие върху българското общество, заключи Любомир Кючуков.
Източник и видео: БГНЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ