Димитър Цоцорков: Капиталът отива там, където има условия за инвестиции
В момента в действителност изследваме благоприятни условия на няколко места в чужбина, имаме хрумвания по какъв начин да се разраснем на открито, споделя Димитър Цоцорков
© Надежда Чипева Профил
Димитър Цоцорков е председатeл на надзорния съвет на " Асарел - Медет " и изпълнителен шеф на капиталовото дъщерно сдружение " Асарел инвестмънт ". Има бакалавърски степени по стопанска система и финанси и по компютърни науки от Американския университет " Ричмънд " в Лондон. Магистър е по информативен мениджмънт и финанси от университета " Уестминстър " в Лондон. Работил е като сътрудник по продажби и маркетинг в London Electricity и управител по експедиране в Glencore UK. В " Асарел - Медет " е от 2001 година като специалист по продажби и хеджиране, след което става началник на отдел и шеф " Корпоративно развиване ". Член на управителния съвет на " Асарел - Медет " от 2014 година, а от 2015 до 2017 година е негов ръководител. Компанията
" Асарел - Медет " е добивна компания за медни руди, която експлоатира находището край Панагюрище. Някога държавното дружество става частно през 1999 година, което е първата приватизация в минния бранш. В момента мажоритарен притежател е VA Copper Invest - Малта, а огромна част от останалите акции се държат от български физически лица, измежду които и наследниците на починалия Лъчезар Цоцорков. " Асарел - Медет " е на 61-во място в класацията К100 на най-големите компании, с общи доходи от 396.5 млн. лева за 2018 година Печалбата е 88.8 млн. лева, с което сдружението регистрира над 22% доходност. Пряко в компанията работят 1200 души, още към 400 са заети в дъщерните сдружения.Като ръководител на надзорния съвет на " Асарел - Медет " до каква степен сте зает с ръководството и какви са отговорностите ви в компанията?
- Работим в синхрон с изпълнителния шеф на " Асарел - Медет " Делчо Николов. Всяка седмица си вършим оперативки, на които обсъждаме най-важните планове. В момента това е модернизацията на обогатителната фабрика, в която единствено тази година влагаме 150 млн. лева лични средства. Технологичната скица на преправка на рудата остава същата, само че се усилва потенциалът на обогатителната фабрика от 13 млн. тона на 15 млн. тона годишно за намаляване на себестойността на продукцията и увеличение на производството на метал.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Как се развива компанията след труса, който претърпя със гибелта на Лъчезар Цоцорков?
- Трусът беше доскоро повече от две години, това не е малко време. Моделът на ръководство и тактиката на компанията са доста дълготрайни, те са въображаеми и са правени благодарение на водещи международни консултанти, тъй че те се резервират освен във връзка с софтуерната рационализация и вложенията, само че и във връзка с ангажираността с локалната общественост. Разбира се, имаше доста терзания, само че мисля, че се доказахме и се справихме в този интервал на преход. Аз съм в компанията от 20 години, изпълнителният шеф Делчо Николов е от повече - 40 години. Имаме визия, имаме положителни сътрудници и добър екип и бих споделил, че компанията е постоянна.
Каква беше задачата на оповестеното преди няколко месеца назад изкупуване на акции от " Асарел - Медет "?
- Световна процедура е, когато фирмите имат кеш, този кеш да бъде употребен. Нашата компания беше генерирала много свободни средства и нямаше смисъл тези пари да стоят в депозити, които сега носят 0% и дори тук-там негативна рента.
Казахте, че имате свободен запас. Обмисляли ли сте да инвестирате в чужбина?
- В момента в действителност изследваме благоприятни условия на няколко места в чужбина, имаме хрумвания по какъв начин да се разраснем на открито. Насочваме се към места, където можем да овладеем геополитическия и геоложкия риск. За нас да вземем за пример Африка не е вид, без значение че има видимо атрактивни благоприятни условия. Интересите ни са по-скоро към Северна Америка - Канада, и Европа. Между другото в " Асарел инвестмънт " още преди 10 години разработихме тактика на база изследване, общо взето, в целия свят. Изключили сме да вземем за пример страни като Гърция, Македония, Румъния и Турция.
На какъв стадий са плановете на " Асарел инвестмънт " и дъщерните му компании?
- Имаме 10 плана, които са отвън " Асарел - Медет ". Те са на гроздове. Единият грозд е край Бургас, другият е в Западните Родопи, а третият е Трън - Брезник. Имаме и джойнт венчър за геоложки изследвания в региона на Панагюрище с най-голямата медна компания в света – Freeport-McMoRan, като те са водещи с 51%. Така че, общо взето, много планове имаме. Най-напредналият е Брезник, където сега вършим изследване за финален избор на технология на обогатяване. След две-три години ще пуснем производството там.
Останалите планове са по-назад, в друга фаза. Получили сме права, в някои случаи за търсене и изследване, в други - концесионни права, в трети сме на междинния стадий - комерсиално изобретение. Никой не може да каже по кое време ще тръгнат, само че хубавото е, че към този момент имаме договаряния с две минни компании, които са заинтригувани да ни бъдат сътрудници в някои от тези планове. В Трън имаше един референдум, който е противозаконен и ние мислим да потвърдим това в съда. Защото въпросът на референдума на процедура беше дали би трябвало да се съблюдава Законът за устройство на територията. Това е много рисков казус и не е добре за една правова страна.
Как виждате бъдещето на минната промишленост, като се има поради опозицията на разнообразни групи против добива?
- Според мен бъдещето на минния бизнес не се е трансформирало. Ако има експерти, които мислят дълготрайно, разполагат с запаси и благоприятни условия и най-много с хора, има положителни образци за развиване на минен бизнес в България, като нашия в Брезник да вземем за пример. Т.нар. съпротива са хора, които имат дефинирани доста мощни персонални ползи и употребяват напредъка на цифровите технологии безусловно да заливат ефира с подправени проблеми. И тъй като хората не са длъжни да са образовани на тематика минна промишленост, те просто им имат вяра и се плашат. Лошото е, че обществото не желае от тези, които приказват неистини във връзка с минната промишленост, да поддържат изказванията си с доказателства.
Не считате ли, че неналичието на доверие се дължи на това, че българските институции, които са натоварени с отговорността да управляват, са виждани от жителите като корумпирани, неефективни и непрозрачни?
- Българските жители са си избрали ръководството, тъй че не е работа на бизнеса да разяснява. Както споделих, аз не виждам в нас като компания причина, в случай че виждаме геоложки капацитет в даден план, да не го развием. Това, че хората изпитват съмнение в държавните институции, не е опрощение за компании като нашата да не си свършат работата. Освен това хората може да не са образовани в минното дело, само че те не са глупави. Те рано или късно схващат кой дава действителни заплати, кой оказва помощ, виждат позитивните образци, виждат кой ги лъже. Аз съм оптимист.
Къде виждате решението на една такава обстановка като в Трън?
- Виждам решението в това първо съдът да се произнесе, че това е противозаконен референдум. След това в една просветителна акция измежду хората, с цел да могат те да вземат осведомено решение. Но този въпрос не е на дневен ред, тъй като въпреки всичко ресурсът на нашата компания е стеснен. Ние принудително не можем да влагаме. Ако един вложител е пропъден отнякъде, най-малко като отношение, той има право да избира. Капиталът отива там, където има условия за вложения. Където има законова среда, където няма противозаконни референдуми, където е добре пристигнал. Затова развиваме портфолио от планове и ще изберем да влагаме там, където има добра среда. Затова Брезник потегля. И хората от Трън към този момент стартират да си задават въпроса за какво в Брезник няма безработица, за какво приходите се подвигат. Хората рано или късно схващат истината.
Това ли е най-трудното от ръководството на компания в този бранш? Да се убедят хората, че имат изгода от подобен план?
- Там, където има настоящи минни планове, хората няма потребност да бъдат убеждавани, тъй като те виждат с очите си. Навсякъде, където работим, главно в Панагюрище към този момент, градът цъфти. Там, където се започва нов минен план, нормално хората, които от години са си работили на място, ни виждат като опасност. Например в Трън - в случай че стартира минен план, където междинната заплата е 2000 лева, няма по какъв начин някой да е склонен да работи за 200 лева
Какви са новите технологии във вашия бранш, какво го трансформира сега?
- В момента да вземем за пример работим по надграждане на съществуващат ни ERP система, която благодарение на хиляди и хиляди сензори разрешава да се събере голям поток от информация и да се наблюдава безусловно през телефона на мениджъра. Системата да вземем за пример демонстрира микропукнатини в машината, надалеч преди тя да се счупи, тъй че тя да се подмени тъкмо в точния момент, мери производството в действително време – какво влиза и какво излиза от фабриката, и така нататък Въвеждането на системата ще приключи в края на идната година и тогава ще имаме още усъвършенствани успеваемост и сигурност. В международен мащаб в минния бизнес навлизат дронове, роботи, в това число тежки минни камиони, които са напълно автоматизирани. Има огромен капацитет за роботизиране на минния бранш, само че ние не бързаме с тези планове, защото имаме осъзната обществена функционалност. Засега се фокусираме единствено там, където новите технологии могат да оказват помощ да се избегне човешката неточност.
Има към този момент ясна директивна тенденция в интерес на кръговата стопанска система в Европейски Съюз. Доколко тя ще влезе в България, по кое време и какви бизнес благоприятни условия основава?
- Модерните трендове в стопанската система и нововъведенията нормално изискват построена екосистема, непоклатимост на средата и големи вложения. Това в България се следи в някои браншове като IT, аутсорсинг и платежни услуги, в някои промишлености, подпомагащи автомобилната индустрия. Но с цел да навлезе всеобщо в България, би трябвало една непрекъсната държавна политика и огромни вложения. Което отново опира до неща, които са отвън нашите ръце. Тук би трябвало да развенчаем едим мит – че в България произвеждаме суровината, пък западните страни прибавят стойност и вършат големи облаги. Не е правилно, тъй като в " Асарел инвестмънт " сме правили изследване да вземем за пример за произвеждане на кабели от медни катоди. Маржовете там са 4-5%, в случай че би трябвало да поддържаш 2000 продукта, да имаш един голям маркетинг отдел, а конкуренцията е жестока.
По отношение на кръговата стопанска система ние имаме огромен минен боклук – хвостът, в който има доста метали. Имаме корпоративна политика да следим новостите в минната промишленост, имаме заделени вложения за нововъведения, само че просто още няма създадена технология, която да оползотворява тези метали. Подобни нововъведения изискват големи вложения в научноразвойна активност, които единствено многомилиардните компании могат да си разрешат. В България стопанската система просто няма такава дълбочина. Ние си знаем мястото, не сме компания, която може да отдели подобен запас. Но бихме си купили технологията, в случай че тя бъде създадена някъде по света. Q&A
Какъв вид управител сте – който разпорежда отговорности или който държи да управлява всичко?
- Зависи от плана и от задачата. Ако мога да направя съпоставяне със стила на мениджмънт на проф. Цоцорков, аз съм по-малко контролиращ. Повече упълномощавам, повече независимост давам на сътрудниците.
Кое е най-трудното мениджърско решение, което сте взимали?
- Едно от решенията, което беше доста мъчно, беше да дефинира какъв брой дни ще извозвам в Панагюрище и кои са тези топ неща, с които ще се занимавам там. В един миг надви това, че не може в една мина да има двама изпълнителни шефове, получава се комплициране. Сегашният ни изпълнителен шеф - Делчо Николов, се е потвърдил през годините, работим доста добре дружно. Аз извозвам един ден седмично в Панагюрище.
Успявате ли да намерите баланс сред професионален и персонален живот?
- Старая се да бъде близо до салдото, въпреки че зависи доста от динамичността на дилемите, на проблемите, от ваканциите на децата да вземем за пример. Към персоналния живот спада и поддържането на здравето, спортът. Занимавам се с плуване, трекинг по планините, малко фитнес, разнородни неща.
Какви други занимания имате?
- Пътешествия, други култури, други места. Имам упоритост да отида на северния и на южния полюс, само че това лишава време.
Любим създател?
- В момента чета " Sapiens. Кратка история на човечеството " на Ювал Ноа Харари. Много одобрявам The Road Less Traveled на М. Скот Пек, който разказва логиката на психиката на сполучливия човек.
Любим откъс?
- Бих цитирал проф. Цоцорков в звук с това, че някой ни стопира за нашите минни планове. Той споделяше: " Има два типа мениджъри - които правят работа и които не правят работа. Тези, които не правят, си намират опрощение. "
Интервюто взеха Огнян Георгиев и Иглика Филипова
© Надежда Чипева Профил
Димитър Цоцорков е председатeл на надзорния съвет на " Асарел - Медет " и изпълнителен шеф на капиталовото дъщерно сдружение " Асарел инвестмънт ". Има бакалавърски степени по стопанска система и финанси и по компютърни науки от Американския университет " Ричмънд " в Лондон. Магистър е по информативен мениджмънт и финанси от университета " Уестминстър " в Лондон. Работил е като сътрудник по продажби и маркетинг в London Electricity и управител по експедиране в Glencore UK. В " Асарел - Медет " е от 2001 година като специалист по продажби и хеджиране, след което става началник на отдел и шеф " Корпоративно развиване ". Член на управителния съвет на " Асарел - Медет " от 2014 година, а от 2015 до 2017 година е негов ръководител. Компанията
" Асарел - Медет " е добивна компания за медни руди, която експлоатира находището край Панагюрище. Някога държавното дружество става частно през 1999 година, което е първата приватизация в минния бранш. В момента мажоритарен притежател е VA Copper Invest - Малта, а огромна част от останалите акции се държат от български физически лица, измежду които и наследниците на починалия Лъчезар Цоцорков. " Асарел - Медет " е на 61-во място в класацията К100 на най-големите компании, с общи доходи от 396.5 млн. лева за 2018 година Печалбата е 88.8 млн. лева, с което сдружението регистрира над 22% доходност. Пряко в компанията работят 1200 души, още към 400 са заети в дъщерните сдружения.Като ръководител на надзорния съвет на " Асарел - Медет " до каква степен сте зает с ръководството и какви са отговорностите ви в компанията?
- Работим в синхрон с изпълнителния шеф на " Асарел - Медет " Делчо Николов. Всяка седмица си вършим оперативки, на които обсъждаме най-важните планове. В момента това е модернизацията на обогатителната фабрика, в която единствено тази година влагаме 150 млн. лева лични средства. Технологичната скица на преправка на рудата остава същата, само че се усилва потенциалът на обогатителната фабрика от 13 млн. тона на 15 млн. тона годишно за намаляване на себестойността на продукцията и увеличение на производството на метал.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Как се развива компанията след труса, който претърпя със гибелта на Лъчезар Цоцорков?
- Трусът беше доскоро повече от две години, това не е малко време. Моделът на ръководство и тактиката на компанията са доста дълготрайни, те са въображаеми и са правени благодарение на водещи международни консултанти, тъй че те се резервират освен във връзка с софтуерната рационализация и вложенията, само че и във връзка с ангажираността с локалната общественост. Разбира се, имаше доста терзания, само че мисля, че се доказахме и се справихме в този интервал на преход. Аз съм в компанията от 20 години, изпълнителният шеф Делчо Николов е от повече - 40 години. Имаме визия, имаме положителни сътрудници и добър екип и бих споделил, че компанията е постоянна.
Каква беше задачата на оповестеното преди няколко месеца назад изкупуване на акции от " Асарел - Медет "?
- Световна процедура е, когато фирмите имат кеш, този кеш да бъде употребен. Нашата компания беше генерирала много свободни средства и нямаше смисъл тези пари да стоят в депозити, които сега носят 0% и дори тук-там негативна рента.
Казахте, че имате свободен запас. Обмисляли ли сте да инвестирате в чужбина?
- В момента в действителност изследваме благоприятни условия на няколко места в чужбина, имаме хрумвания по какъв начин да се разраснем на открито. Насочваме се към места, където можем да овладеем геополитическия и геоложкия риск. За нас да вземем за пример Африка не е вид, без значение че има видимо атрактивни благоприятни условия. Интересите ни са по-скоро към Северна Америка - Канада, и Европа. Между другото в " Асарел инвестмънт " още преди 10 години разработихме тактика на база изследване, общо взето, в целия свят. Изключили сме да вземем за пример страни като Гърция, Македония, Румъния и Турция.
На какъв стадий са плановете на " Асарел инвестмънт " и дъщерните му компании?
- Имаме 10 плана, които са отвън " Асарел - Медет ". Те са на гроздове. Единият грозд е край Бургас, другият е в Западните Родопи, а третият е Трън - Брезник. Имаме и джойнт венчър за геоложки изследвания в региона на Панагюрище с най-голямата медна компания в света – Freeport-McMoRan, като те са водещи с 51%. Така че, общо взето, много планове имаме. Най-напредналият е Брезник, където сега вършим изследване за финален избор на технология на обогатяване. След две-три години ще пуснем производството там.
Останалите планове са по-назад, в друга фаза. Получили сме права, в някои случаи за търсене и изследване, в други - концесионни права, в трети сме на междинния стадий - комерсиално изобретение. Никой не може да каже по кое време ще тръгнат, само че хубавото е, че към този момент имаме договаряния с две минни компании, които са заинтригувани да ни бъдат сътрудници в някои от тези планове. В Трън имаше един референдум, който е противозаконен и ние мислим да потвърдим това в съда. Защото въпросът на референдума на процедура беше дали би трябвало да се съблюдава Законът за устройство на територията. Това е много рисков казус и не е добре за една правова страна.
Как виждате бъдещето на минната промишленост, като се има поради опозицията на разнообразни групи против добива?
- Според мен бъдещето на минния бизнес не се е трансформирало. Ако има експерти, които мислят дълготрайно, разполагат с запаси и благоприятни условия и най-много с хора, има положителни образци за развиване на минен бизнес в България, като нашия в Брезник да вземем за пример. Т.нар. съпротива са хора, които имат дефинирани доста мощни персонални ползи и употребяват напредъка на цифровите технологии безусловно да заливат ефира с подправени проблеми. И тъй като хората не са длъжни да са образовани на тематика минна промишленост, те просто им имат вяра и се плашат. Лошото е, че обществото не желае от тези, които приказват неистини във връзка с минната промишленост, да поддържат изказванията си с доказателства.
Не считате ли, че неналичието на доверие се дължи на това, че българските институции, които са натоварени с отговорността да управляват, са виждани от жителите като корумпирани, неефективни и непрозрачни?
- Българските жители са си избрали ръководството, тъй че не е работа на бизнеса да разяснява. Както споделих, аз не виждам в нас като компания причина, в случай че виждаме геоложки капацитет в даден план, да не го развием. Това, че хората изпитват съмнение в държавните институции, не е опрощение за компании като нашата да не си свършат работата. Освен това хората може да не са образовани в минното дело, само че те не са глупави. Те рано или късно схващат кой дава действителни заплати, кой оказва помощ, виждат позитивните образци, виждат кой ги лъже. Аз съм оптимист.
Къде виждате решението на една такава обстановка като в Трън?
- Виждам решението в това първо съдът да се произнесе, че това е противозаконен референдум. След това в една просветителна акция измежду хората, с цел да могат те да вземат осведомено решение. Но този въпрос не е на дневен ред, тъй като въпреки всичко ресурсът на нашата компания е стеснен. Ние принудително не можем да влагаме. Ако един вложител е пропъден отнякъде, най-малко като отношение, той има право да избира. Капиталът отива там, където има условия за вложения. Където има законова среда, където няма противозаконни референдуми, където е добре пристигнал. Затова развиваме портфолио от планове и ще изберем да влагаме там, където има добра среда. Затова Брезник потегля. И хората от Трън към този момент стартират да си задават въпроса за какво в Брезник няма безработица, за какво приходите се подвигат. Хората рано или късно схващат истината.
Това ли е най-трудното от ръководството на компания в този бранш? Да се убедят хората, че имат изгода от подобен план?
- Там, където има настоящи минни планове, хората няма потребност да бъдат убеждавани, тъй като те виждат с очите си. Навсякъде, където работим, главно в Панагюрище към този момент, градът цъфти. Там, където се започва нов минен план, нормално хората, които от години са си работили на място, ни виждат като опасност. Например в Трън - в случай че стартира минен план, където междинната заплата е 2000 лева, няма по какъв начин някой да е склонен да работи за 200 лева
Какви са новите технологии във вашия бранш, какво го трансформира сега?
- В момента да вземем за пример работим по надграждане на съществуващат ни ERP система, която благодарение на хиляди и хиляди сензори разрешава да се събере голям поток от информация и да се наблюдава безусловно през телефона на мениджъра. Системата да вземем за пример демонстрира микропукнатини в машината, надалеч преди тя да се счупи, тъй че тя да се подмени тъкмо в точния момент, мери производството в действително време – какво влиза и какво излиза от фабриката, и така нататък Въвеждането на системата ще приключи в края на идната година и тогава ще имаме още усъвършенствани успеваемост и сигурност. В международен мащаб в минния бизнес навлизат дронове, роботи, в това число тежки минни камиони, които са напълно автоматизирани. Има огромен капацитет за роботизиране на минния бранш, само че ние не бързаме с тези планове, защото имаме осъзната обществена функционалност. Засега се фокусираме единствено там, където новите технологии могат да оказват помощ да се избегне човешката неточност.
Има към този момент ясна директивна тенденция в интерес на кръговата стопанска система в Европейски Съюз. Доколко тя ще влезе в България, по кое време и какви бизнес благоприятни условия основава?
- Модерните трендове в стопанската система и нововъведенията нормално изискват построена екосистема, непоклатимост на средата и големи вложения. Това в България се следи в някои браншове като IT, аутсорсинг и платежни услуги, в някои промишлености, подпомагащи автомобилната индустрия. Но с цел да навлезе всеобщо в България, би трябвало една непрекъсната държавна политика и огромни вложения. Което отново опира до неща, които са отвън нашите ръце. Тук би трябвало да развенчаем едим мит – че в България произвеждаме суровината, пък западните страни прибавят стойност и вършат големи облаги. Не е правилно, тъй като в " Асарел инвестмънт " сме правили изследване да вземем за пример за произвеждане на кабели от медни катоди. Маржовете там са 4-5%, в случай че би трябвало да поддържаш 2000 продукта, да имаш един голям маркетинг отдел, а конкуренцията е жестока.
По отношение на кръговата стопанска система ние имаме огромен минен боклук – хвостът, в който има доста метали. Имаме корпоративна политика да следим новостите в минната промишленост, имаме заделени вложения за нововъведения, само че просто още няма създадена технология, която да оползотворява тези метали. Подобни нововъведения изискват големи вложения в научноразвойна активност, които единствено многомилиардните компании могат да си разрешат. В България стопанската система просто няма такава дълбочина. Ние си знаем мястото, не сме компания, която може да отдели подобен запас. Но бихме си купили технологията, в случай че тя бъде създадена някъде по света. Q&A
Какъв вид управител сте – който разпорежда отговорности или който държи да управлява всичко?
- Зависи от плана и от задачата. Ако мога да направя съпоставяне със стила на мениджмънт на проф. Цоцорков, аз съм по-малко контролиращ. Повече упълномощавам, повече независимост давам на сътрудниците.
Кое е най-трудното мениджърско решение, което сте взимали?
- Едно от решенията, което беше доста мъчно, беше да дефинира какъв брой дни ще извозвам в Панагюрище и кои са тези топ неща, с които ще се занимавам там. В един миг надви това, че не може в една мина да има двама изпълнителни шефове, получава се комплициране. Сегашният ни изпълнителен шеф - Делчо Николов, се е потвърдил през годините, работим доста добре дружно. Аз извозвам един ден седмично в Панагюрище.
Успявате ли да намерите баланс сред професионален и персонален живот?
- Старая се да бъде близо до салдото, въпреки че зависи доста от динамичността на дилемите, на проблемите, от ваканциите на децата да вземем за пример. Към персоналния живот спада и поддържането на здравето, спортът. Занимавам се с плуване, трекинг по планините, малко фитнес, разнородни неща.
Какви други занимания имате?
- Пътешествия, други култури, други места. Имам упоритост да отида на северния и на южния полюс, само че това лишава време.
Любим създател?
- В момента чета " Sapiens. Кратка история на човечеството " на Ювал Ноа Харари. Много одобрявам The Road Less Traveled на М. Скот Пек, който разказва логиката на психиката на сполучливия човек.
Любим откъс?
- Бих цитирал проф. Цоцорков в звук с това, че някой ни стопира за нашите минни планове. Той споделяше: " Има два типа мениджъри - които правят работа и които не правят работа. Тези, които не правят, си намират опрощение. "
Интервюто взеха Огнян Георгиев и Иглика Филипова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ