Виждаме нуждата, а и интереса на общините към Патронажна грижа
В момента Министерство на труда и обществената политика организира осведомителни дни за показване на процедурата " Умения " по Оперативна стратегия " Развитие на човешките запаси " 2014-2020, които ви представихме в изявлението на Надежда Динева със заместник-министър Зорница Русинова. Разговорът тогава продължи и за по този начин значимата процедура " Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания - Компонент 2 " на Оперативна програма " Развитие на човешките запаси ".
Известен е казусът с огромния брой възрастни хора по дребните обитаеми места. С какво планът Патронажна грижа може да им бъде в услуга?
България е една от страните с тежка демографска картина и много отрицателни трендове, защото имаме в действителност застаряващо население. Това е наклонност за цяла Европа. Над 20% е популацията над 65-годишна възраст. Голяма част от хората, които живеят в дребните обитаеми места, и хора с увреждания имат потребност от съвсем ежедневна поддръжка в дома, с цел да могат независимо да се оправят с ежедневното. С годините сме развили голям брой обществени услуги през общините и през частни снабдители, само че пътят оттук насетне е да развием по този начин наречените интегрирани здравно-социални услуги. Много постоянно възрастни или хора с увреждания, които живеят в дребните обитаеми места, даже в огромните градове имат потребност от здравно лице, което да ги посети, да огледа дали вярно са изпълнили рецептата, дали си пият медикаментите, доста постоянно има потребност от някаква операция. Създаването на подобен вид здравно-социални грижи считаме, че ще подкрепят доста хора, които живеят самотно или не могат даже сами да се обслужат и да излязат от у дома. Има хора, които имат потребност да бъдат съпроводени до болничното заведение.
Този вид услуги надграждат всички старания, които сме създали. Отдели сме 47 млн. лв. за програмата за патронажна грижа. Тя е ориентирана към всички общини в България. Надяваме се най-малко 17 000 индивида да употребяват тази услуга. За момента това, което виждаме в плановете, които към този момент са подадени, е, че без значение от индикативните бройки и систематизиране коя община какъв брой консуматори може да обслужи с финансирането, което ние предоставяме - виждаме, че множеството общини оферират да обслужват доста повече хора. Целта е най-много до два часа дневно да се дават здравни и обществени услуги в дома средномесечно. Ако се постанова повече от два часа, тогава експертите в опазването на здравето споделят, че индивидът би трябвало да бъде настанен в болница. Проектът би трябвало да започва тази пролет и да създадем толкоз значима и нужна за обществото ни услуга.
Голям проблем постоянно се оказва неналичието на старешки домове, в това число и за възрастни хора, които се нуждаят от здравна грижа. Какви ограничения планува МТСП в тази посока?
Патронажната грижа е един от механизмите, с които можем да подкрепим млади фамилии, които мъчно могат да се грижат за родителите си, в множеството случаи те са надалеч. Патронажната грижа и услугите като домакински помощник целят предварителната защита на настаняване в домове. Същевременно в България започва тежка промяна в обществената сфера, това е промяната на обществените домове за възрастни хора, като през този стадий до 2023 година с построяването на 162 нови услуги планираме да затворим на първи стадий домовете, които са в най-тежко положение - за хора с увреждания, с деменция, с душевен отклонения и малко по малко да стартираме да реформираме всички останали домове за възрастни хора.
Можете ли да обясните за какво плановете за Патронажна грижа от една страна е пилотен, а от друга не?
Проектите за патронажна грижа са пилотни, тъй като са нови. Такъв вид услуги не сме изпълнявали досега с подобен мащаб на територията на цялата страна. Тук има разбъркване на здравната услуга със обществената работа. Заедно с Министерство на здравеопазването правихме методологията по какъв начин да се извършва тази услуга, като той е органът, който ще издаде разпоредба, както и е орган, който ще управлява дали общините извършват качествено услугата.
С поддръжката на българо-швейцарската стратегия в общините Криводол, Оряхово, Враца и Бяла бяха основани подобен вид патронаж, както и центрове, които обслужват хора, които са самотноживеещи, хора с увреждания. Стъпвайки на тези четири пилотни общини, изградихме тази стратегия към този момент на национално равнище. Вярвам, че с приемането на новия закон за обществените прислужници, където ясно регламентираме интегрираните услуги, ще можем да подсигуряваме и това, че откакто приключат тези планове, ще има резистентност на тази активност.
Известен е казусът с огромния брой възрастни хора по дребните обитаеми места. С какво планът Патронажна грижа може да им бъде в услуга?
България е една от страните с тежка демографска картина и много отрицателни трендове, защото имаме в действителност застаряващо население. Това е наклонност за цяла Европа. Над 20% е популацията над 65-годишна възраст. Голяма част от хората, които живеят в дребните обитаеми места, и хора с увреждания имат потребност от съвсем ежедневна поддръжка в дома, с цел да могат независимо да се оправят с ежедневното. С годините сме развили голям брой обществени услуги през общините и през частни снабдители, само че пътят оттук насетне е да развием по този начин наречените интегрирани здравно-социални услуги. Много постоянно възрастни или хора с увреждания, които живеят в дребните обитаеми места, даже в огромните градове имат потребност от здравно лице, което да ги посети, да огледа дали вярно са изпълнили рецептата, дали си пият медикаментите, доста постоянно има потребност от някаква операция. Създаването на подобен вид здравно-социални грижи считаме, че ще подкрепят доста хора, които живеят самотно или не могат даже сами да се обслужат и да излязат от у дома. Има хора, които имат потребност да бъдат съпроводени до болничното заведение.
Този вид услуги надграждат всички старания, които сме създали. Отдели сме 47 млн. лв. за програмата за патронажна грижа. Тя е ориентирана към всички общини в България. Надяваме се най-малко 17 000 индивида да употребяват тази услуга. За момента това, което виждаме в плановете, които към този момент са подадени, е, че без значение от индикативните бройки и систематизиране коя община какъв брой консуматори може да обслужи с финансирането, което ние предоставяме - виждаме, че множеството общини оферират да обслужват доста повече хора. Целта е най-много до два часа дневно да се дават здравни и обществени услуги в дома средномесечно. Ако се постанова повече от два часа, тогава експертите в опазването на здравето споделят, че индивидът би трябвало да бъде настанен в болница. Проектът би трябвало да започва тази пролет и да създадем толкоз значима и нужна за обществото ни услуга.
Голям проблем постоянно се оказва неналичието на старешки домове, в това число и за възрастни хора, които се нуждаят от здравна грижа. Какви ограничения планува МТСП в тази посока?
Патронажната грижа е един от механизмите, с които можем да подкрепим млади фамилии, които мъчно могат да се грижат за родителите си, в множеството случаи те са надалеч. Патронажната грижа и услугите като домакински помощник целят предварителната защита на настаняване в домове. Същевременно в България започва тежка промяна в обществената сфера, това е промяната на обществените домове за възрастни хора, като през този стадий до 2023 година с построяването на 162 нови услуги планираме да затворим на първи стадий домовете, които са в най-тежко положение - за хора с увреждания, с деменция, с душевен отклонения и малко по малко да стартираме да реформираме всички останали домове за възрастни хора.
Можете ли да обясните за какво плановете за Патронажна грижа от една страна е пилотен, а от друга не?
Проектите за патронажна грижа са пилотни, тъй като са нови. Такъв вид услуги не сме изпълнявали досега с подобен мащаб на територията на цялата страна. Тук има разбъркване на здравната услуга със обществената работа. Заедно с Министерство на здравеопазването правихме методологията по какъв начин да се извършва тази услуга, като той е органът, който ще издаде разпоредба, както и е орган, който ще управлява дали общините извършват качествено услугата.
С поддръжката на българо-швейцарската стратегия в общините Криводол, Оряхово, Враца и Бяла бяха основани подобен вид патронаж, както и центрове, които обслужват хора, които са самотноживеещи, хора с увреждания. Стъпвайки на тези четири пилотни общини, изградихме тази стратегия към този момент на национално равнище. Вярвам, че с приемането на новия закон за обществените прислужници, където ясно регламентираме интегрираните услуги, ще можем да подсигуряваме и това, че откакто приключат тези планове, ще има резистентност на тази активност.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ