Професор: Приемът във висшите училища е катастрофа
В момента две студентски места „ се борят “ за един студент
Ректори на висши учебни заведения и ръководители на научни институти при Българска академия на науките и на научно-технически съюзи, които членуват в БСК, разискаха проблемите на образованието (снимка: БСК)
Драматична неточност беше висшите учебни заведения да бъдат кръстени университети и на всички да бъде разрешено да образоват по всички специалности и във всички степени, включително лекар, съобщи проф. Камен Веселинов от Института по металознание при Българска академия на науките, на работна среща в БСК на ректори на висши учебни заведения и ръководители на научни институти при Българска академия на науките, както и на научно-технически съюзи, които членуват в Камарата.
Като образец проф. Веселинов уточни, че в Съединени американски щати едвам 10% от висшите учебни заведения имат право да дават докторски степени. По неговите думи, приемът е злополука! „ Преди 10 години за едно място в университет се бореха минимум 10 души, а в този момент две студентски места „ се борят “ за един студент. Това мощно натиска качеството! Държавната поръчка не е поръчка, а пазарлък. Няма действително пазарно изследване за това какъв брой експерти от една област се търсят, какъв брой от тях са в предпенсионна или пенсионна възраст, какво ще е бъдещото търсене след 5 или 10 години и така нататък “.
Според него, бизнесът може да е доста потребен на образованието освен посредством лектори, само че на първо място посредством обезпечаване на благоприятни условия за стажуване, защото изключително студентите по инженерни науки имат нужда от практическа подготовка. Освен това, практическото взаимоотношение сред бизнеса и университетите може да се реализира посредством подаване на на практика задания и тематики за докторски дисертации.
Когато се приказва са висше обучение, не би трябвало да се не помнят и останалите степени на обучение, уточни ректорът на ТУ-София – проф. Георги Михов. „ Без положително приблизително обучение няма по какъв начин да има и положително висше обучение “, безапелационен бе той. Според него, унищожаването на системата от техникуми принуждава бизнеса да търси механически фрагменти от висшето обучение, което в допълнение натоварва системата.
Ректорът на ТУ обърна внимание и върху обстоятелството, че макар огромния брой висши учебни заведения, няма нито един частен механически университет, като се изключи двата университета в региона на осведомителните технологии, които обаче са профилирани към софтуерните дисциплини, не и към хардуера.
„ Професионалните посоки, по които работим, са дефинирани преди повече от 20 години и това ни основава спомагателни усложнения, включително във връзка с материалната база. В предишното една изчислителна машина струваше колкото два струга, а в този момент един струг е на цената на 20-30 компютъра “, сподели още проф. Михов.
По неговите думи, без помощта и партньорството на бизнеса висшето обучение няма по какъв начин да действа. „ От изключителна значимост е въпросът за директното присъединяване на бизнеса в образованието, само че актуалният закон не ни разрешава провеждането на образователни занимания в действителна индустриална среда – в предприятията могат да се организират единствено стажове “, изясни проф. Михов.
Според ръководителя на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките – проф. Александър Тасев, основна задача на научните и университетски среди е, в партньорство с бизнеса и институциите, да бъде направен първокласен разбор и да се предвиждат процесите на пазара на труда, което ще разреши по-прецизно обмисляне на приема във висшите учебни заведения.
още по тематиката
Вторият основен въпрос, съгласно него, е използването от страна на бизнеса на механизми, с които да бъдат привличани младежите към избрани специалности, само че по-важното – да бъдат арестувани на българския трудов пазар, т.е. да се спре емиграционният поток.
„ Образователната ни система не е съответна нито на ползите на българската стопанска система, нито на ползите на обществото, нито на страната, нито на обособения човек “, безапелационна бе Лена Гайдарска – президентът на Международното висше бизнес учебно заведение. Финансирането е проблем, само че не главен, счита тя.
„ Да си представим, че на следващия ден финансовият министър реши да отпусне 1 милиарда лева на университетите… Какъв ще е резултатът? Ще стане ли образованието по-качествено? “, реторично запита Лена Гайдарска. Според нея, самият модел на обучение е сбъркан и не дава отговор на потребностите на стопанската система, обществото и страната, по тази причина е нужен един напълно нов Закон за висшето обучение, който да сложи на нова кардинална основа структурирането и действието на системата.
„ Трябва да се гледа на образованието като на система, която стартира от детската градина. Висшето обучение не може да се преглежда изолирано от останалите квалификационни степени “, уверен е проф. Иван Марков – ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Като образец той уточни обстоятелството, че 80% от техническите и стопански науки са директно свързани с математиката, чието проучване в междинните учебни заведения през годините беше мощно лимитирано и даже цели дялове на математиката са отстранени от образователното наличие (например, стереометрията).
Изпълнителният ръководител на БСК Радосвет Радев се ангажира, от своя страна, срещи като тази да се трансфорат в традиция, тъй че навреме да се споделят проблемите в образованието и да се търсят на практика решения и стъпки за превъзмогването им.
Ректори на висши учебни заведения и ръководители на научни институти при Българска академия на науките и на научно-технически съюзи, които членуват в БСК, разискаха проблемите на образованието (снимка: БСК)
Драматична неточност беше висшите учебни заведения да бъдат кръстени университети и на всички да бъде разрешено да образоват по всички специалности и във всички степени, включително лекар, съобщи проф. Камен Веселинов от Института по металознание при Българска академия на науките, на работна среща в БСК на ректори на висши учебни заведения и ръководители на научни институти при Българска академия на науките, както и на научно-технически съюзи, които членуват в Камарата.
Като образец проф. Веселинов уточни, че в Съединени американски щати едвам 10% от висшите учебни заведения имат право да дават докторски степени. По неговите думи, приемът е злополука! „ Преди 10 години за едно място в университет се бореха минимум 10 души, а в този момент две студентски места „ се борят “ за един студент. Това мощно натиска качеството! Държавната поръчка не е поръчка, а пазарлък. Няма действително пазарно изследване за това какъв брой експерти от една област се търсят, какъв брой от тях са в предпенсионна или пенсионна възраст, какво ще е бъдещото търсене след 5 или 10 години и така нататък “.
Според него, бизнесът може да е доста потребен на образованието освен посредством лектори, само че на първо място посредством обезпечаване на благоприятни условия за стажуване, защото изключително студентите по инженерни науки имат нужда от практическа подготовка. Освен това, практическото взаимоотношение сред бизнеса и университетите може да се реализира посредством подаване на на практика задания и тематики за докторски дисертации.
Когато се приказва са висше обучение, не би трябвало да се не помнят и останалите степени на обучение, уточни ректорът на ТУ-София – проф. Георги Михов. „ Без положително приблизително обучение няма по какъв начин да има и положително висше обучение “, безапелационен бе той. Според него, унищожаването на системата от техникуми принуждава бизнеса да търси механически фрагменти от висшето обучение, което в допълнение натоварва системата.
Ректорът на ТУ обърна внимание и върху обстоятелството, че макар огромния брой висши учебни заведения, няма нито един частен механически университет, като се изключи двата университета в региона на осведомителните технологии, които обаче са профилирани към софтуерните дисциплини, не и към хардуера.
„ Професионалните посоки, по които работим, са дефинирани преди повече от 20 години и това ни основава спомагателни усложнения, включително във връзка с материалната база. В предишното една изчислителна машина струваше колкото два струга, а в този момент един струг е на цената на 20-30 компютъра “, сподели още проф. Михов.
По неговите думи, без помощта и партньорството на бизнеса висшето обучение няма по какъв начин да действа. „ От изключителна значимост е въпросът за директното присъединяване на бизнеса в образованието, само че актуалният закон не ни разрешава провеждането на образователни занимания в действителна индустриална среда – в предприятията могат да се организират единствено стажове “, изясни проф. Михов.
Според ръководителя на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките – проф. Александър Тасев, основна задача на научните и университетски среди е, в партньорство с бизнеса и институциите, да бъде направен първокласен разбор и да се предвиждат процесите на пазара на труда, което ще разреши по-прецизно обмисляне на приема във висшите учебни заведения.
още по тематиката
Вторият основен въпрос, съгласно него, е използването от страна на бизнеса на механизми, с които да бъдат привличани младежите към избрани специалности, само че по-важното – да бъдат арестувани на българския трудов пазар, т.е. да се спре емиграционният поток.
„ Образователната ни система не е съответна нито на ползите на българската стопанска система, нито на ползите на обществото, нито на страната, нито на обособения човек “, безапелационна бе Лена Гайдарска – президентът на Международното висше бизнес учебно заведение. Финансирането е проблем, само че не главен, счита тя.
„ Да си представим, че на следващия ден финансовият министър реши да отпусне 1 милиарда лева на университетите… Какъв ще е резултатът? Ще стане ли образованието по-качествено? “, реторично запита Лена Гайдарска. Според нея, самият модел на обучение е сбъркан и не дава отговор на потребностите на стопанската система, обществото и страната, по тази причина е нужен един напълно нов Закон за висшето обучение, който да сложи на нова кардинална основа структурирането и действието на системата.
„ Трябва да се гледа на образованието като на система, която стартира от детската градина. Висшето обучение не може да се преглежда изолирано от останалите квалификационни степени “, уверен е проф. Иван Марков – ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Като образец той уточни обстоятелството, че 80% от техническите и стопански науки са директно свързани с математиката, чието проучване в междинните учебни заведения през годините беше мощно лимитирано и даже цели дялове на математиката са отстранени от образователното наличие (например, стереометрията).
Изпълнителният ръководител на БСК Радосвет Радев се ангажира, от своя страна, срещи като тази да се трансфорат в традиция, тъй че навреме да се споделят проблемите в образованието и да се търсят на практика решения и стъпки за превъзмогването им.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ